Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 30.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и единадесета година в състав:
СЪДИЯ : ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.М. и на прокурора при Окръжна прокуратурата –Добрич МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм.д. №282/2011 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.46а от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба на М.Б.А., гражданин на Сирия, роден на ***г. срещу Заповед с рег.№41 от 19.04.2011г., издадена от Началника на ГПУ І-ва степен – Генерал Тошево, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ – принудително настаняване на жалбоподателя в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция “Миграция”-МВР. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради отпаднало правно основание за издаването му и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се сочи, че съгласно чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, по отношение на чужденци търсещи закрила не се привеждат в изпълнение наложените ПАМ “отнемане правото на пребиваване”, “принудително отвеждане до границата”, “експулсиране” и забрана за влизане в страната” до приключване на производството с влизане в сила на решението на Председателя на Държавната агенция за бежанците. Оспорващият изтъква, че е влязъл в Република България, за да упражни правото си на международна закрила по Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951год. и е подал молба за закрила до Държавната агенция за бежанците при МС по реда на чл.58, ал.4 от ЗУБ. В този смисъл се изтъква отпадане на правното основание за издаването на оспорената заповед с отпадане на законоустановената в чл.44, ал.6 от ЗЧРБ нейна цел – да се организира принудителното отвеждане или експулсиране. Изтъква се, че издаването на ПАМ за принудително настаняване следва да се подчинява на определени условия и предпоставки, препятстващи самоцелното ограничаване на основните човешки свободи и злоупотребата с власт. Наличието на тези предпоставки, според оспорващия, трябва да се проверява при съдебното обжалване във всеки един момент на основание чл.15, ал.4 от Директива 2008/115/ЕО за връщане на незаконно пребиваващите граждани на трети страни. Процесната норма от Директивата се твърди, че не е транспонирана в ЗЧРБ и поради това следва да има предимство пред всички вътрешни норми. Иска се съдът да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна поради отпаднало правно основание за издаването й и несъответствието й с целта на закона.
Ответникът по жалбата – Началника Гранично полицейско управление /ГПУ/ І-ва степен –Генерал Тошево при Регионална Дирекция “Гранична полиция” – Русе, надлежно представляван от зам.началника Венелин Добрев /съгласно заповед №43/21.04.2011г. за заместване – л.43 от делото/, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и за наличие на основанията за постановяване на конкретната ПАМ. Изтъква се, че А. е влязъл незаконно в страната и е направил опит и я е напуснал незаконно и в този смисъл според ответника е налице реална опасност от укриването му, което ще препятства организирането на принудителното му отвеждане. Сочи се, че за да се изпълни заповедта за принудително отвеждане на жалбоподателя до границите на Република България ,следва да се осъществи връзка с турските власти, откъдето се предполага, че е влязъл жалбоподателят в България и евентуално да се направи връзка с посолството на държавата, чийто гражданин е той. Ответникът излага и съображения във връзка с обстоятелството, че А. пребивава нелегално на територията на РБ и няма постоянен адрес и въобще адрес, където да бъде намерен за да се осигури отвеждането му до границата. Иска се потвърждаване на оспорената заповед като правилна и законосъобразна.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата. Изложените доводи се свеждат до това, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изтъква се, че по делото липсват доказателства за започната процедура за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, а наложената на лицето ПАМ “принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци” не е самоцелно, а е предпоставено от необходимостта да бъде обезпечена наложената на лицето друга ПАМ- принудително отвеждане до границата на РБ. Пледира се за отхвърляне на жалбата поради липса на основания за отмяна на оспорената заповед.
Съобразявайки с посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от отразеното в долната част на самата заповед /л.7 от делото/, заповедта е съобщена на жалбоподателя на 19.04.2011г., а от приетия по делото приемо-предавателен протокол /л.40 от делото/ се установява, че фактическото настаняване на А. в специалния дом – СДВНЧ при Дирекция “Миграция” на МВР датира от 20.04.2011г. Предвид изложеното, жалбата, подадената на 27.04.2011г. /с оглед клеймо на пощенския плик – л.30/, не е просрочена, а подадена в законоустановения в чл.46а, ал.1 от ЗЧРБ 7-дневен срок от фактическото настаняване в специалния дом. Жалбата, като насочена срещу акт, който подлежи на оспорване и като произхождаща от заинтересовано лице по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК с правен интерес за оспорването на акта, е процесуално допустима.
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало служебно.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Заповедта е издадена от надлежен орган, в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност. В качеството си на длъжностно лице и в рамките на предоставената му със Заповед №821/27.04.2010г. на Директора на РДГП-Русе /л.33 от делото/ в съответствие с чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, Началникът на ГПУ І-ва степен–Генерал Тошево е овластен да прави такова волеизявление. Налага се извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и не е нищожна.
Настоящият състав на съда приема, че не са налице съществени нарушения от страна на административния орган по отношение изискванията за спазване на установената форма, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Соченото от органа правно основание за издаване на акта е чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ. Като фактическо основание, мотивирало органа да постанови заповедта са изтъкнати съществуващи пречки за изпълнение на заповед на Началника на ГПУ-Генерал Тошево с рег.№37/19.04.2011г., с която е наложена ПАМ “принудително отвеждане до границата на РБ”. Органът е посочил като фактически основания за постановяването на оспорената ПАМ и предложението с рег.№6307/19.04.2011г. на инспектор С.С., както и липсата документ за самоличност и липсата на документ на А. за пътуване. Предвид наличието на посочени фактически основания за издаване на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда прави извод, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.
Не е налице и нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на акта. Спецификата на процесното административно производство не изисква уведомление за започването на производство по издаване на акта, предвид което не е налице нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, а актът е издаден в съответствие с предписаното в чл.35 от АПК.
По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби:
С оглед осигуряване съблюдаването на реда и условията, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напуснат Република България и за осигуряване изпълнението на наложена ПАМ по чл.39а, т.2 от ЗЧРБ, законодателят в чл.44, ал.6 от ЗЧРБ е предвидил възможност за налагане на принудителна административна мярка “принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци” с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България.
Съдът приема, че са налице предпоставките за налагане на оспорената ПАМ. Със заповед №37/19.04.2011г. на началника на ГПУ-Генерал Тошево на жалбоподателя е наложена ПАМ “принудително отвеждане до границата на РБ” /л.32 от делото/, която мярка не е оспорена от А., предвид изрично заявената от ответника липса на постъпила жалба чрез органа и предвид извършената служебна справка в деловодната програма на АС-Добрич. Освен това на основание чл.60, ал.1 от АПК административният орган е допуснал предварително изпълнение на заповед №37/19.04.2011г. на началника на ГПУ-Генерал Тошево с изрично разпореждане, съдържащо се в акта. С оглед допуснато предварително изпълнение на наложена на А. ПАМ “принудително отвеждане до границата на РБ” е налице посочената в чл.44, ал.6 от ЗЧРБ предпоставка, а именно наложена на чужденеца ПАМ по чл.39а, т.2 от с.з.
Видно от предложение рег.№6307/19.04.2011г. на инспектор С.С. /л.28/, на 17.04.2011г. с протокол от РГО са приети в България четирима чужденци, с неустановена самоличност и без документи за самоличност, задържани в Румъния на 16.04.2011г., които са преминали незаконно държавната граница между РБългария и Румъния на 16.04.2011г. След приемане на лицата и проведените беседи, се установява, че истинското име на единия от тях е М.Б.А., роден на ***г. в Сирия, както и че той е влязъл нелегално на територията на РБългария през Турция на 15.04.2011г., по негови обяснения укрит в камион. Инспектор С.С. обективира в протокола извършването на справка в ДАБ при МС, от която се установило, че А. не е подавал молба за закрила по реда на ЗУБ и не е регистриран в ДАБ. Посочено е в протокола, че за случая е уведомена РП-Каварна, регистриран е ЗМ №14/17.04.2011г. по описа на ТУП-Ген.Тошево и е образувано БП №39/17.04.2011г. Инспекторът е посочил, че чужденците не могат да удостоверят влизането си в РБългария по законоустановения ред, че използват страната ни като пункт за миграция към трета държава и притежават минимални финансови средства. Предвид констатираното е направено предложение за налагане на А. ПАМ “принудително отвеждане до границата на РБ” на основание чл.39а, т.2 във вр. с чл.41, т.1 от ЗЧРБ без да се дава срок за доброволно напускане, с оглед извършването на умишлено престъпление на територията на РБ и поради това, че с действията си представляват заплаха за обществения ред и има опасност от укриване. Паралелно с това е направено предложение за налагане на ПАМ “принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ към дирекция “Миграция” –МВР до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ по чл.41, т.1 от ЗЧРБ.
Със заповед №41/19.04.2011г. Началникът на ГПУ І-ва степен – Генерал Тошево е наложил на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, ПАМ на М.Б.А., гражданин на Сирия, роден на ***г. без документ за самоличност, изразяваща се в принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция “Миграция” – МВР.
Съгласно чл.44, ал.6 от ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, т.2 от с.з. е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България. В случая М.Б.А. неустановява самоличността си с документи за самоличност, респ. следва да се приеме, че е с неустановена по надлежния ред самоличност. Още повече, че от предложението на С.С. се установява, че пред Румънските власти А. се е представил с неистинско име. Съдът приема, че в случая е налице и опасност за укриване му и възпрепятстване изпълнението на заповедта за отвеждане до границата на РБ, предвид влизането и излизането в РБ не по законоустановения ред, а след осъществяване на състава на престъпление по чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс – преминаване през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Освен това липсата на документ за самоличност, липсата на достатъчно финансови средства и липсата на заявена възможност за отсядане на определен адрес в РБ, на който да бъде намерен, обосновава извод, че в достатъчна степен на вероятност се предполага, че е налице опасност лицето да се укрие, респ. да възпрепятства изпълнението на заповедта за отвеждане до границата на страната.
Съгласно §1, т.4в от ДР на ЗЧРБ “Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, т.2 и 3” е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Именно такава опасност А. да се укрие, съдът намира, че е налице в случая. Съдът приема за установени по делото съществуването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, съдържащи се в заповедта и в предложението на инспектор С.С., последното посочено като фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Постановената мярка е обоснована от наличието конкретни данни за липса на документ за самоличност на чужденеца и реалната и обективна възможност да се укрие, т.е. не е самоцелно наложена, а при съблюдаване на конкретните юридически факти във връзка с А. и с оглед организиране на принудителното му отвеждане до границата на РБ.
Предвид изложеното административният съд намира, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.
Изложените от оспорващия доводи за незаконосъобразност на заповед №41/19.04.2011г. Началникът на ГПУ І-ва степен – Генерал Тошево са неоснователни по следните съображения:
В конкретния казус, забраната за привеждане в изпълнение на наложената на А. административна мярка “принудително отвеждане до границата” е неприложима. Следва да се отбележи, че още преди изготвяне на предложението си инспектор С.С. извършва справка и е установява, че не е налице подадена молба от А. за закрила по реда на ЗУБ. От приетото по делото като доказателство писмо с изх.№ 175/02.05.2011г. на Директора на РПЦ-София при Държавната агенция за бежанците при МС, се констатира, че настоящият жалбоподател не е подавал молба за закрила по реда на ЗУБ и не е регистриран в ДАБ при МС. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила, а в чл.2 е регламентирано, че Президентът на Република България предоставя убежище, Министерският съвет предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз, а Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., на международните актове по защита на правата на човека и на ЗУБ. Предвид липсата на доказателства за образувано административно производство във връзка с искане на А. за закрила по реда на ЗУБ, следва да се приеме, че неоснователно се претендира отпадане на “правното основание” за издаване на оспорената ПАМ, тъй като не е отпаднала законоустановената в чл.44, ал.6 от ЗЧРБ цел на ПАМ – да се организира принудителното отвеждане на оспорващия.
Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 208год. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки да връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, определя общи стандарти и процедури, които следва да се прилагат в държавите-членки по отношение връщането на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой, в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото вече на Съюза, както и международното право, включително задълженията в областта на защитата на бежанците и правата на човека. Оспорващият се позовава на неточно и неправилно транспониране в ЗЧРБ на параграф 15, ал.4 от Директивата, според който държавите-членки се задължават при самостоятелна преценка за избора на формите и средствата да осигурят незабавно освобождаване на засегнатото лице, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, т.е. когато задържането престава да бъде оправдано. В случая, предвид по-горе изложеното, съдът приема, че условията, посочени в параграф 1 от Директивата не са отпаднали, респ. съществуват – а именно налице е опасност от укриване. От друга страна съдът намира, че сочената от оспорващия норма няма директен ефект, доколкото е норма от Директива, която е правилно транспонирана и националните норми не й противоречат. ЗЧРБ съдържа норми, осигуряващи постигането на регламентирания в параграф 15, ал.4 от Директивата резултат. При съблюдаване на принципите на пропорционалност и ефективност на предприеманите мерки и преследваните цели, в чл.44, ал.8 от ЗЧРБ е предвидено, че принудителното настаняване продължава до отпадане на обстоятелствата по чл.44, ал.6 от с.з. Предвидени са процедурни гаранции, а именно настаняването на чужденци в специални домове, съгласно чл.44, ал.10 от ЗЧРБ, следва да се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентните длъжностни лица от МВР, в която изрично се посочват необходимостта от настаняването и законовото основание. В чл.44б от ЗЧРБ са посочени и предпоставките за отлагане изпълнението на принудителното отвеждане на чужденеца до границата. Освен това, в чл.46а от ЗЧРБ законодателят е определил средства за защита и осигурил бърз съдебен контрол, както и възможност за преразглеждане на принудителното настаняване в специален дом. Предвид изложеното съдът прави извод за наличие в случая на условията и предпоставките за налагане на оспорената ПАМ, респ. в случая засягането на човешките свободи е оправдано и липсва злоупотреба с власт от страна на административния орган.
Постановяването на конкретното принудително настаняване на оспорващия в специален дом е в съответствие с целта на закона – да се организира принудителното му отвеждане до границата на РБ. Оспорената заповед е в съответствие с принципа на пропорционалност относно предприетата мярка и преследваните цели. Настаняването на А. в специален дом е оправдано, доколкото са налице условията и предпоставките за постановяването му и е единствено с цел да се извърши процесът на извеждането му, както и доколкото не е налице възможност за прилагане на по-леки принудителни мерки в случая. В този смисъл наложената мярка е в съответствие с целите на ЗЧРБ, Конституцията на РБ, с цитираната Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 208год., постановена е при зачитане на основните права и спазване на принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз.
С оглед така приетото от фактическа и правна страна, административният съд намира, че следва да отхвърли жалбата.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.А., гражданин на Сирия, роден на ***г. срещу Заповед с рег.№41 от 19.04.2011г., издадена от Началника на ГПУ І-ва степен – Генерал Тошево, с която е наложена принудителна административна мярка – принудително настаняване на жалбоподателя в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция “Миграция”-МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: