Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/ 31.05.2011г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на десети май, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Милена Георгиева
Нели Каменска
при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, З.Т., разгледа докладваното от съдия Нели Каменска к.адм.д.№ 213 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Варна, чрез мл.юрисконсулт С.М. – ИРМ Разград срещу решение № 56/03.02.2011г., постановено по н.а.х.д. № 1092/2010г. по описа на РС гр.Разград.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, “ТЕХНОКАРДАН” ЕООД гр.Кубрат, представляван от Т.И.Т., не се представлява. С молба с вх. № 1167/105.2001г., подадена от процесуалния представител на дружеството, постъпила в деловодството на АС гр.Добрич в 12,50 часа, след обявения час на публичното съдебно заседание се прави възражение за неподсъдност на делото, алтернативно се оспорва подадената жалба и се иска решението на Разградския районен съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Добрич изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което пледира неговата отмяна. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Административен съд гр.Добрич, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Делото е подсъдно на АС гр.Добрич, на основание определение на ВАС, постановено по адм.д. № 2859/2011г. в производство по чл.133, ал.3 от АПК, с което е определен за компетентен да го разгледа..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд в производство по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е отменил наказателно постановление № 3774-0139022 от 16.07.2010г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Варна, с което на “ТЕХНОКАРДАН” ЕООД гр.Кубрат е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1, т.1 във вр. с § 9а, ал.1, т.1 от ПЗР на същия закон, на осн. чл.47, ал.3 от Закона за счетоводството.
За да постанови този резултат районния съд е приел за доказана фактическата обстановка, описана в акта и наказателното постановление, а именно, че при извършване на документална проверка на 18.06.2010г. в ТД на НАП Варна, офис Разград, след справка в сайта на Търговския регистър органът по приходите е констатирал, че дружеството като пререгистрирано на 21.03.2008г. не е изпълнило задължението си да публикува в Агенция по вписванията – търговски регистър годишния си финансов отчет за отчетната 2008г. в законоустановения срок – до 30.06.2009г., изискващо се съгласно чл.40 ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Съдът в мотивите си е приел, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила, установени в ЗАНН, относно компетентността на органите е реда за издаването им, но не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че от съдържанието на същото не ставало ясно, дали имуществената санкция по чл.47, ал.3 от ЗСч е наложена за нарушение по чл.40, ал.1, т.1 от ЗСч или за нарушение по § 9а, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗСч. Според районния съд нормата на чл.47, ал.3 от ЗСч предвиждала два самостоятелни състава на административни нарушения – по чл.40, ал.1, т.1 от ЗСч и по § 9а, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗСч. След като наказващият орган е вписал в наказателното постановление и двете норми, според съда, е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, понеже фактическата обстановка по извършване на нарушението не била достатъчно ясна. Водим от тези си изводи районният съд е отменил наказателното постановление.
Настоящият състав на съда, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.
От данните по делото се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде годишен финансов отчет за дейността си през 2008г. Именно това обстоятелство подробно е описано в мотивите на наказателното постановление в изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наказващият орган е посочил за нарушена нормата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Действително, в съдържанието на наказателното постановление се съдържат две неточности. Първата неточност е, че наказващият орган е визирал 24.03.2008г. като дата на пререгистрация на дружеството, а всъщност това е дата на първоначалното вписване на дружеството в търговския регистър. Втората неточност е, че наказващият орган неправилно е вписал, че срокът, 30.06.2009г., в който дружеството е било длъжно да подаде ГФО за 2008г. се съдържа в § 9а, ал.1, т.1 от ПРЗ на ЗСч.
Настоящият състав на съда намира допуснатите в наказателното постановление неточности за несъществени процесуални нарушения, които не могат да обосноват отмяната на наказателното постановление само на това основание. От една страна не може да се приеме, че същите са накърнили правото на защита на санкционираното лице, а от друга – констатираните пороци не са повлияли на правилността на извода на наказващия орган, че е извършено нарушение по чл.40, ал.1, т.1 от ЗАНН.
По делото е безспорно, че дружеството, като регистрирано през м.март 2008г., не е подало декларация за публикуване на финансовия отчет за 2008г. до 30.06.2009г., както изисква чл.40, ал.1, т.1, б.”б” от ЗСч. Обстоятелството, дали дружеството е пререгистрирано или е новорегистрирано е без значение в случая, тъй като и в двете хипотези законът изисква ГФО за 2008г.- да бъде публикуван до 30.06.2009г. Излишното добавяне в наказателното постановление на нормата на §9а от същия закон, в конкретния случай, не води до неяснота какво нарушение е извършено, понеже сроковете за подаване на ГФО за 2008г. и по чл.40, ал.1, т.1 от ЗСч, и по § 9а, ал.1, т.1 от ПРЗ на ЗСч са до 30.06.2009г. и за новорегистрираните, и за пререгистрираните през 2008г. дружества. Фактическата обстановка в наказателното постановление, а и в акта за установяване на административно нарушение, е описана по достатъчно ясен начин, от който да се разбере, че обвинението е за неподаване в срок до 30.06.2009г. на декларация за публикуване на годишен финансов отчет за 2008г.
По изложените съображения неправилния извод на наказващия орган, че дружеството се е пререгистрирало, вместо, че е новорегистрирано и излишното добавяне на § 9а, ал.1, т.1 от ПРЗ на ЗСч не могат да се определят като съществени нарушения по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и да обосноват отмяната на наказателното постановление.
Обстоятелството, че административно наказания е подал декларация за публикуване на отчета си една година след изтичане на срока не води до отпадане на отговорността, а следва да се вземе предвид при определяне размера на санкцията. С оглед изложеното съдът намира, че решението следва да бъде отменено, поради неправилно прилагане на материалния закон.
При определяне размера на санкцията, настоящият състав съобрази нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С промени в Закона за счетоводството, публ. ДВ бр. 34 /2011г., в хода на административно-наказателното производство е последвал по-благоприятен закон. Съгласно новата редакция на чл.47, ал.3 от ЗСч, (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 34 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.), който наруши изискванията на чл. 40 или на § 9а от преходните и заключителните разпоредби за публикуване на актовете по чл. 40, ал. 1 – 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
Изменението представлява по – благоприятна норма за нарушителя и съдът следва измени наказателното постановление, като намали размера на санкцията на минимума, предвиден в нормата от 500 лв.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 222 ал. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 56/03.02.2011г., постановено по нахд № 1092/2010г. по описа на Разградския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 3774-0139022 от 16.07.2010г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Варна, с което на “ТЕХНОКАРДАН” ЕООД гр.Кубрат е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, на осн. чл.47, ал.3 от Закона за счетоводството, като ОПРЕДЕЛЯ “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1………………….
2………………….