РЕШЕНИЕ
№ ………….
Добрич, 10. 05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря И.Д. и с участието на прокурора З.Т. изслуша докладваното от съдия КРАСИМИРА ИВАНОВА касационно административно дело № 194/ 2011 год.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна офис Добрич, подадена чрез С.Н.Ж. – юрисконсулт, в качеството му на процесуален представител съгласно пълномощно № 147/ 06. 01. 2010 год. срещу Решение № 12/ 10. 03. 2011 год. по нахд № 2562 по описа на ДРС за 2010 год., с което е отменено Наказателно постановление № 7562/ 19. 11. 2010 год. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна офис Добрич, с което на “А. – К. 05” ООД с представляващ И.К.К., ЕГН ********** за констатирано нарушение на чл. 40 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството, на основание чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение, като настоява, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, както и че по делото не са представени доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод за наличие на обективни предпоставки, довели до констатираното нарушение. В съдебно заседание касаторът не се представлява, съответно не изразява становище по жалбата.
Ответникът по жалбата – чрез процесуалния си представител – адв. М.Ж. оспорва жалбата и настоява за нейното отхвърляне и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Добавя в подкрепа на съдебното решение нови доводи за пороци на АУАН, респ. на НП. Сочи, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок по чл. 34 ал.1 пр. 1 от ЗАНН, поради което не е следвало да се образува административнонаказателно производство. Настоява, че срокът за издаване на АУАН започва в случая да тече от 01. 07. 2009 г., като се има предвид, че крайният срок за представяне на ГФО в ТР е 30. 06. 2009 г. за конкретния случай, тъй като се касае за нарушение за необявяване на ГФО за 2008 г. На следващо място, подкрепя тезата на съда, че е налице маловажен случай, като се позовава на ТР № 1 от 12. 12. 2007 г. на ВКС. Изтъква, че в случая предвид, че се касае до малко предприятие съобразно европейските директиви, то следва да бъде освободено от отговорност. Настоява, че в случая няма никакви общественоопасни последици, поради което и предвид факта, че се касае за първо нарушение, правилно съдът е приел случая за маловажен.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.
За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от “А. – К. ***, БУЛСТАТ ******, представлявано от управителя И.К.К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 7562/ 19. 11. 2010 год. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл. 40 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството, за това че при извършена документална проверка на 24. 06. 2010 год. в ТД на НАП Варна, офис Добрич, органът по приходите е установил следната фактическа обстановка: Видно от сайта на търговския регистър, дружеството като предприятие не е изпълнило задължението си да публикува в Агенция по вписванията – търговски регистър годишния си финансов отчет за отчетната 2008 г. в законоустановения срок – до 30. 06. 2009 г., с което е осъществило състава на чл. 40 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството. В НП е указано, че дружеството е пререгистрирано съгласно § 4 ал. 1 от ПЗР на ЗТР на 27. 05. 2008 г. Указано е, че се касае до първо нарушение.
Пред ДРС жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение. Настоява единствено, че санкцията е в особено големи размери за дружеството и се явява непосилна за него.
ДРС е приел, че фактическата обстановка се установява такава, каквато е описана в АУАН и НП. Счел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП на това основание. Същевременно е счел, че санкцията, макар и наложена в предвидения по закон минимум, е прекомерно висока. Този извод съдът прави, както сам е посочил, на база липсата на общественоопасни последици, както и данните за наказаното ЮЛ, чието деяние не е рецидивно. Мотивирал е извода си за прекомерност на санкцията с настъпилата глобална икономическа криза, известните факти за ниска работна заетост, като е приел, че санкцията представлява по – скоро репресия. Съдът е посочил, че представляващият имал добро процесуално поведение, което указвало на постигнат превантивен и предупредителен ефект върху него дори само от образуването на административнонаказателно производство. При така изложените мотиви, съдът е приел, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради неотчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства от административнонаказващия орган.
Настоящият състав не споделя изводите на ДРС, довели до отмяна на НП.
Това е така, защото:
Съгласно чл. 40. (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) (1) В срок до 30 юни следващата година предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:
1. търговците по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване и представяне за обявяването им в Търговския регистър, а съобразно разпоредбата на чл. 47 ал. 3 Закона за счетоводството: Който наруши изискванията на чл. 40 или на § 9а от преходните и заключителните разпоредби за публикуване на актовете по чл. 40, ал. 1 – 3, се наказва с глоба в размер от 1500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.
От събраните по делото доказателства, а и от изричното признание в тази насока, сторено от жалбоподателя, последният не е изпълнил задължението си за публикуване на ГФО за 2008 год. в срок до 30. 06. 2009 год. Този факт е установен при проверка на 24. 06. 2009 год., с която проверка и съставяне на АУАН е прекъснато теченето на едногодишната давност по чл. 34 от ЗАНН от извършване на нарушението. От друга страна, не е изтекла и тримесечната давност, тъй като няма нормативно уредено задължение за административнонаказващия орган – в случая съответната ТД на НАП, че следва в тримесечен срок от изтичане на срока за обявяване на ГФО в ТР да започне проверки кой е подал и кой не заявление за обявяване. Това че ТР е публичен не променя факта на липсата на знание кои от търговците са изпълнили своето задължение. В този смисъл тримесечният срок в случая започва да тече от деня на проверката – 24. 06. 2010 г., когато обаче е съставен и АУАН. Със съставяне на АУАН е поставено началото на административнонаказателното производство. Вярно е, че не се касае до данъчно нарушение и че не се прилага в случая двугодишна, а едногодишна давност, но тази давност се преценява към момента на съставяне на АУАН, а в случая към 24. 06. 2010 год. давността не е била изтекла.
В случая се касае до обективна и безвиновна отговорност, за реализирането на която съгласно чл. 83 ал. 1 от ЗАНН е достатъчно обективното осъществяване на забранените действия или неосъществяването на вменените задължения, както и имуществената санкция да е предвидена в закон, указ или ПМС. В случая санкцията е предвидена в чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството. От изложеното от съда не става ясно на какво точно правно основание е отменил НП. Липсва указание за това в самото решение. Текстово също липсва указание, че счита, че е налице “маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Единствено се говори за прекомерно завишена санкция и за неотчитане на смекчаващи отговорността обстоятелства, респ. липса на обществено опасни последици. Доводите, на които съдът се позовава, са необосновани и абстрактни. Липсват конкретни доказателства в подкрепа на изводите на съда. Най – малкото може да се говори за процесуално поведение на представляващия като основание за отмяна на НП. В тази връзка следва да се отбележи, че при справка в ТР се установява, че и към настоящия момент търговецът не е изпълнил задължението си да публикува ГФО за 2008 год. в ТР. От значение за казуса е, че се касае до така наречените в теорията “формални нарушения”. Нарушението се явява осъществено с факта на извършването му и не е обвързано с настъпването или не на вредни последици, срок на неизпълнение на задължението – в случая бездействието продължава, нито пък с причините, довели до неизпълнението, за да се преценява приложението на чл. 28 ЗАНН, ако това е имал предвид като правно основание съдът. Основателно е възражението на касатора, че по делото липсват каквито и да е доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, а както вече бе отбелязано липсата или не на обществено опасни последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от законодателя, което следва да е в полза на обществените отношения.
Наложеното наказание е минималното по закон, поради което не може да се обсъжда и “явна несправедливост на наказанието” към момента на постановяване на съдебното решение на ДРС.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника навежда доводи в подкрепа на съдебното решение, чиято отмяна се иска, като говори за “паралелни органи” и съответствие с европейското право. В случая паралелни органи не са налице. Компетентните да издават АУАН и респ. НП са служителите на НАП към момента на процесното деяние. ГФО са актове по смисъла на чл. 6 ал. 3 от ЗТР. До отмяната с бр. 50 на ДВ от 2008 год. в чл. 40 ал. 2 от ЗТР е било предвидено и наказание за лице, което не изпълни задължението си за обявяване на актовете по чл. 6 ал. 3 от ЗТР, но само за физически лица. До отмяната компетентни да наложат това наказание по чл. 40 ал. 2 от ЗТР са били и служителите от АВ. От друга страна, компетентност е съществувала и за служителите на НАП съобразно разпоредбата на чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 48 от същия закон. Към процесния момент обаче разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗТР е отменена и единствени компетентни органи остават тези на НАП, поради което за съществуването на “паралелни органи” и респективно в тази връзка изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН не може да се говори.
По отношение толерантността на европейските директиви спрямо малките предприятия, което също е изтъкнато от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, като довод да бъде потвърдено първоинстанционното решение, следва да се има предвид, че нормата за обявяване на отчетите е именно в резултат на прилагане на европейското към националното право и в съответствие с Първа директива на Съвета от 9 март 1968 година за съгласуване на гаранциите, които държавите – членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (68/151/ЕИО), съгласно която основните документи на дружеството следва да бъдат оповестявани, за да могат трети лица да установят тяхното съдържание и друга информация във връзка с дружеството, особено данни за лицата, упълномощени да задължават дружеството; като има предвид, че защитата на третите лица трябва да бъде гарантирана чрез разпоредби, които във възможно най – голяма степен ограничават основанията за недействителност на задълженията, поети от името на дружеството; като има предвид, че за да се гарантира правната сигурност в отношенията между дружеството и третите лица, както и между съдружниците, е нужно да се ограничат случаите, в които може да се стигне до недействителност, както и обратното действие на обявяването на недействителността, и да бъде установен кратък срок, в който третите лица могат да подадат възражение срещу такова обявяване.
Да, в отделни Директиви е изписано, че държавите – членки могат да приемат оповестяване на съкратени форми на отчет, респ. неоповестяване за някои дружества, но в случая не сме изправени пред подобни норми, за да бъдат те тълкувани в полза на нарушителя.
С оглед изложеното, съдът счита, че нарушението, при приетата за установена от ДРС фактическа обстановка е безспорно и категорично установено и спор по този въпрос няма. Липсват обаче конкретни доказателства за изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито се е опитал първоинстанционният съд да изложи, още повече, че се касае за формално нарушение, поради което решението, с което е отменено НП, като неправилно следва да бъде отменено. Същевременно следва да се има предвид, че в хода на съдебното касационно производство с ДВ бр. 34 / 2011 год. законодателят е изменил предвидените за този вид нарушения санкции в посока тяхното намаление, като диапазонът на техния размер става: Закон за счетоводството чл. 47 ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 34 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) Който наруши изискванията на чл. 40 или на § 9а от преходните и заключителните разпоредби за публикуване на актовете по чл. 40, ал. 1 – 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
Изменението представлява по – благоприятна норма за нарушителя и с оглед разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, съдът следва измени наказателното постановление, като намали размера на санкцията отново на минимума, както е приел и административнонаказващият орган, но новопредвиде-ния минимум от 500 лв.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 222 ал. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 12/ 10. 03. 2011 год. по нахд № 2562 по описа на ДРС за 2010 год., с което е отменено Наказателно постановление № 7562/ 19. 11. 2010 год. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна офис Добрич, с което на “А. – К. 05” ООД с представляващ И.К.К., ЕГН ********** за констатирано нарушение на чл. 40 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството, на основание чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7562/ 19. 11. 2010 год. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна офис Добрич, с което на “А. – К. 05” ООД с представляващ И.К.К., ЕГН ********** за констатирано нарушение на чл. 40 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството, на основание чл. 47 ал. 3 от Закона за счетоводството е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на “имуществена санкция” от 500 лв. /петстотин лева/
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.