Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 02.05.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
Д. МИХОВ
При участието на секретаря И.Д. и окръжния прокурор З.Т. разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. №185/2011 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от С.Ж. – юрисконсулт при ТД на НАП гр. Варна, процесуален представител на НАП срещу Решение №38 от 21.02.2011 г. по нахд №380/2010 г. на Балчишкия районен съд. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че нарушителят е действал добросъвестно и е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, както и неправилно е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1,т.2 от ЗАНН, като е вписана грешна дата на издаване на наказателното постановление.Моли се решението да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът “АТРАКТА ХОЛИДЕЙС” ЕАД гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Б. изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Становището на окръжния прокурор е, че жалбата е основателна и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и се потвърди наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена в срока по 211, ал.1 от АПК, допустима е а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение №38 от 21.02.2011 г. по нахд №380/2010 г. Балчишкия районен съд е отменил Наказателно постановление №10-5406/03.09.2010 г. на Зам. териториалния директор на ТД на НАП гр. Варна, с което на “АТРАКТА ХОЛИДЕЙС” ЕАД гр. Варна, представлявано от Д.К.Д., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушаване на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.3, ал.1 от същата и във връзка с чл.118, ал.3 от ЗДДС. Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е приел че е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в разминаване в датата на издаване на наказателното постановление, а именно в наказателното постановление намиращо се в търговеца датата е 03.06.2010 г., а в преписката, наказателното постановление е с дата 03.09.2010 г. и дори според съда да се приеме за техническа грешка, то тъй като на нарушителя е връчено наказателно постановление само със сгрешената дата е налице съществено процесуално нарушение. Отделно от това е приел, че жалбоподателят е действал добросъвестно и е взел всички необходими мерки за да предотврати извършването на нарушения на Наредбата и тъй като е наказал и работничката си, то не следва да носи отговорност.
Административният съд като касационен , счита направените изводи от въззивния съд за неправилни и незаконосъобразни.
Безспорно от събраните писмени и гласни доказателства пред първоинстанционния съд е установено извършеното нарушение, а именно при извършена проверка на 19.08.2010 г. в 02.45 часа в обект, стопанисван от дружеството при извършена контрола покупка не е издадена фискална касова бележка от ЕКАПФ за сумата от 6 лева. Издаден е АУАН на 23.08.2010 г. за нарушаване на разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №18/2006 г. във връзка с чл.118 и чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и впоследствие е издадено и оспорваното наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка не се оспорва от дружеството, единствените доводи, които се изтъкват от същото, е че лицето-нарушител П.Т. е санкционирана по установения от дружеството ред и се навеждат твърдения, че търговецът е направил всичко необходимо, за да предотврати извършването на нарушения от неговите работници. Всички тези доводи са неотносими към извършеното нарушение, тъй като самият текст на закона – чл.118, ал.1 и чл.185 от ЗДДС е предвиди едновременно отговорност и за данъчния субект и за лицето, което фактически е длъжно да издава касова бележка. Когато неправомерните действия относно регистрирането с фискална касова бележка при продажба на стоки се извършват от лице, действащо от името и за сметка на друг, санкции могат да бъдат налагани не само на това лице, но и на отговорното по чл.118, ал.1 от ЗДДС лице, още повече, че в случая се касае за безвиновна отговорност на ЮЛ, при която не се изследва наличието или липсата на виновното поведение на представляващия дружеството.
Относно приетото от районния съд становище, че е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, съдът намира също за неправилно. Видно е, че проверката е извършена на 19.08.2010 г., като същата е обективирана в Протокол №0031313/19.08.2010 г. АУАН е издаден на 23.08.2010 г., а Наказателното постановление №10-5406 е издадено на 03.09.2010 г., тъй като просто няма възможност, то да е издадено преди извършване на проверката. И в Акта и в двата екземпляра на наказателното постановление е изложена една и съща, идентична обстановка, като и разпитаните свидетели са я потвърдили, т.е. по никакъв начин това не е довело до ограничаване правота на защита на жалбоподателя. От всичко по-гореизложено става ясно, че се касае за техническа грешка, още повече, че пред въззивния съд е била представено заверено извлечение от регистъра на АНП при ТД на НАП Варна, от което е видно, че спорното наказателно постановление е издадено на 03.09.2010 г.
Ето защо, настоящият състав счита, че правилно е ангажирана отговорността на търговеца, за извършено от него нарушение на на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №18/2006 г. във връзка с чл.118 и чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН – да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Законовите граници на наказанието за извършено нарушение на реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ за юридическите лица са от 500 до 2 000 лева, съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС. Наложената от административно-наказващият орган имуществена санкция е в размер на 1 000 лева. Правилно административния орган е приел, че търговецът следва да бъде санкциониран по изложените по-горе съображения, но при индивидуализацията на наказанието е бил длъжен да вземе предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и критериите на чл.27 от ЗАНН, като отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Касационната инстанция намира, че наложената имуществена санкция в размер на 1 000 лева е завишена, поради което следва да измени размера й, съобразявайки тежестта на нарушението с оглед на стойността на сумата за която не са издадени фискални касови бележки, както и обстоятелството, че нарушението е за първи път и липсват данни ТД да е санкционирано по административен ред с влезли в сила НП за други нарушения във връзка с търговската си дейност, като постанови имуществена санкция в размер към минимума, предвиден в закона, а именно 500 лева. Така определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както предвижда чл.12 от ЗАНН.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Добрич
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 38 от 21.02.2011 г. по нахд №380/2010 г. по описа на Районен съд гр.Балчик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №10-5406 от 03.09.2010 г. на Зам. Териториален Директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на “АНТРАКТА ХОЛИДЕЙС” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Д.К.Д. за извършено нарушение на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено имуществена санкция в размер на 1 000 /Хиляда/ лева, като я намалява на 500 /Петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.