Р Е Ш Е Н И Е
№ ……02. 05. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на прокурора З.Т. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова к.адм.д. № 183/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 750/ 28. 03. 2011 год. на ДАС, подадена от Б.С.Б., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му – адв. С.Л., ВАК срещу Решение № 4/ 19. 01. 2011 год. на ДРС по нахд № 1785/ 2010 год. на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 28 – 0000528/ 10. 06. 2010 год. на Началника на ОО “КД – ДАИ” гр. Добрич, с което на Б.С.Б., ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 105 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение по чл. 18 т. 4 и т. 1 от Наредба № Н – 8 от 27. 06. 2008 г. на Министерство на транспорта са наложени съответно по всяка точка административни наказания “глоба” в размер по 100 лв. /сто лева/ .
С жалбата се настоява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че при проверката от съда не е било съобразено обстоятелството, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, от лице извън обхвата на правомощията му. Същевременно решението било в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът чрез адв. Л. поддържа жалбата и настоява за отмяна на първоинстанционното решение, респ. за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че автомобилът, управляван от неговия доверител, не е бил управляван за “собствена сметка”, както и че теглото на този автомобил е под 7. 5 тона, поради което не попада под разпоредбите на Наредба № Н – 8.
Ответникът – ОО “КД – ДАИ” гр. Добрич, чрез началника си Ст. Милев, в съдебно заседание оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.
Представителят на ДОП – прокурор Златко Тодоров счита подадената жалба за неоснователна, а решението на ДРС за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и тези, представени в касационната инстанция, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 28 – 0000528/ 10. 06. 2010 год. на Началника на Областен отдел “Контролна дейност – ДАИ” Добрич, с което на Б.С.Б. на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 105 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 18 т. 4 и т. 1 от Наредба № Н – 8 от 27. 06. 2008 г. на МТ са наложени административни наказания “глоба” в размер по 100 лв. /сто лева/ за всяко от тях, за това че на 17. 05. 2010 г., около 11. 40 часа на входа на град Добрич, по пътя Варна – Добрич до бензиностанция “Лукойл” управлява товарен автомобил марка “Мерцедес 814”от категория № 2 с рег. № 61 63КН и извършва превоз за собствена сметка в момента на проверката натоварен с трансформатор. Констатирано е извършването на следните нарушения: 1. Водачът е без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, в заповедта се посочват датата, периода за извършване на превоза, часовете на тръгване, маршрута на движение, както и вида на товара. 2. Водачът е без трудов договор или заверено копие от него, с което е назначен или заверено извлечение от него, което да съдържа името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, с което виновно е нарушил съответно чл. 18 т. 4 и т. 1 от Наредба № Н – 8 от 27. 06. 2008 г. на МТ.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че както АУАН, така и НП са издадени при стриктно спазване на процесуалния закон. В решението обстоятелствено са анализирани фактическата обстановка, при която административнонаказващият орган е приел, че е налице деяние, съставляващо нарушение. Същевременно са анализирани и приложимите процесуални и материалноправни норми, като съдът е сторил правилния извод, че административният орган е изтълкувал вярно материалния закон относно съставомерността на деянието и съответно го е приложил точно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, като е мотивирал обстойно защо не ги приема. Обсъдил е и представените по делото в хода на съдебното производство документи, за чиято липса е санкциониран водачът, като е обосновал правилно сторения извод, че към момента на проверката изискуемата заповед по чл. 18 т. 4 от Наредбата не е съществувала, а ако все пак е съществувала, то тя не е била у водача и не е представена на контролните органи. Посочил е, че намира за безспорно установено, че водачът не е представил на контролните органи и заверено копие на трудовия договор, с който е назначен или заверено извлечение от него. При така приетото, е счел описаните нарушения за доказани. Указал е, че наложените наказания са минималните по закон, поради което техният размер не подлежи на преразглеждане и обсъждане.
Касационният състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянията, респ. законосъобразността на АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Това е така, защото:
На касатора е било наложено наказание с процесното наказателно постановление, за това че на съответната дата и час, в качеството си на водач на товарен автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, не е представил на контролните органи при поискване заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът и заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, като в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
В жалбата си пред ДРС водачът чрез адв. Л. настоява единствено, че на съответната дата и час му е съставен само един АУАН, по който вече има издадено друго НП. Твърди, че АУАН за процесните нарушения не му е съставян и известен. Прилага копие на НП № 28 – 0000527/ 10. 06. 2010 г. и АУАН № 096597/ 17. 05. 2010 год. В хода на процеса представя трудов договор, заповед за възлагане управлението на процесния автомобил на водача, заповеди за маршрут с №№ 7 и 7а за дата 17. 05. 2010 год. В самия АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е налице подпис на водача за “нарушител” и “получил”. По искане на процесуалния му представител е назначена съдебно – графологическа експертиза, от заключението по която се установява по безспорен и категоричен начин, че АУАН е подписан за “нарушител” и “получил” от жалбоподателя. В този смисъл твърденията, че такъв акт не е виждал и не му е известен остават голословни. Включително и в съдебно заседание не се излагат доводи в насока, че при поискване са били представени изискуемите документи. Няма такива твърдения и в касационната инстанция. В този смисъл се налага изводът, че водачът не оспорва тяхната липса към момента на констатиране на нарушенията. Фактът, че са представени в съдебно заседание не променя фактическата обстановка, описана от административнонаказващия орган, съответно приета за установена от съда. Правилно съдът не е кредитирал представените в съдебно заседание заповеди за маршрута и е приел, че те не са даже съществували към момента на проверката предвид тяхното съдържание, номерация, липса на изходящ номер.
В касационната инстанция се спори фактът, че се извършва превоз за “собствена сметка”, но това твърдение остава необосновано предвид събраните по делото доказателства, които изцяло покриват признаците на разпоредбата на чл. 9 от Наредба № Н – 8. На следващо място се твърди, че АУАН е съставен от некомпетентно лице, отново защото автомобилът не е извършвал превоз за собствена сметка, но дори изложеното в подкрепа на твърденията опровергава тази теза на процесуалния представител на водача. На последно място, се добавя твърдение относно теглото на автомобила, но видно от разпоредбите на Наредбата, този факт не е относим към съставомерността на деянията.
С оглед изложеното касационната жалба се явява изцяло необоснована и неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а решението на съда като правилно и законосъобразно – потвърдено.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/ 19. 01. 2011 год. на ДРС по нахд № 1785/ 2010 год. на ДРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.