Решение по Административно дело 174/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 09.05.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. КРАСИМИРА ИВАНОВА

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело №137/2011 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на директора на “Регионална здравна инспекция”, гр. Добрич /в качеството на универсален правоприемник на “РИОКОЗ”, гр. Добрич/ срещу решение № 91/24.01.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 1759/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 232/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на адм. – производствените правила. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушението не е доказано по същество. Неправилно била възприета фактическата обстановка при неточно и превратно тълкуване на събраните в хода на производството доказателства.

Ответникът в касационното производство не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е основателна като въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и излага подробни аргументи.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на “ДОБРУДЖАНКА-ДОБРИЧ” ООД, гр. Добрич, представлявано от ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ ВАСИЛЕВ, чрез проц. представител адв. М.Г., срещу НП № 232/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 48, ал. 2, във вр. с чл. 21а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Закона за храните, на същото е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С решение № 91/24.01.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 1759/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е отменено наказателно постановление № 232/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич. В мотивите си районният съд приема, че нарушението не е установено да е било извършено от жалбоподателя.

На основание чл. 218 от АПК, съдът обсъжда единствено посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон следи и служебно. В изпълнение на тези си задължения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. Съдът правилно е приложил материалния закон при точно спазване на процесуалните правила като липсва касационно основание за отмяна на процесното решение. Изложените мотиви са подробни и задълбочени, решението е обосновано, като доводите в тази насока, изложени от касатора, са неоснователни.

1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни;

2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти.

(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване.

(3) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им.”

По начина, по който е описано от контролния орган в АУАН и в НП от фактическа страна извършеното нарушение, не е съставомерно по отношение на състава на чл. 21а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Закона за храните. При анализ на тази правна норма следва единствено обоснования извод, че се касае за изисквания по ал. 2 и 3, касаещи различни етапи от прозивдството на храни и търговията с храни. По делото липсва спор, относно установения факт на липсата на етикет върху определени заготовки, произведени в производствен цех и опаковани в кутии, които е следвало в последствие да бъдат предложени на пазара. Жалбоподателят изрично е посочил, че стоката не е била в завършен вид и е предстояло нейното етикетиране. Това обстоятелство не е изследвано от контролния орган, както и това, дали на практика производителят е приложил системи и процедури за съхраняване на изискуемата информация с цел предоставянето й на компетентните органи. Прочитът на горепосочената разпоредба сочи на категоричния извод, че чл. 21а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗХ се отнася до стоки в процес на производство. Разпоредбата на чл. 21а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗХ е неприложима за такива стоки, поради обективната невъзможност за поставяне на етикет и маркиране на стоките във всяка една от фазите на производството. Обстоятелството, че стоките са били съхранявани в хладилник в опаковка не означава, че процесът на производство е бил завършен. Етикетирането и маркирането представляват последна фаза от този процес и след като стоките са се намирали в производствения цех и не са го напуснали – в процес на спедиция към търговската мрежа, то посочената норма е неприложима. Контролните органи изобщо не са изследвали осъществяването на фактическия състав на чл. 21а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗХ, който единствено е могло да бъде осъществен от нарушителя, а са го наказали по неприложим текст, който няма как да е бил осъществен в случая при установената фактическа обстановка.

В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, относно недоказаността на извършеното нарушение от фактическа страна.

С оглед на гореизложените съображения и правни изводи, съдът намира, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/24.01.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 1759/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 09.05.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. КРАСИМИРА ИВАНОВА

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело №174/2011 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на директора на “Регионална здравна инспекция”, гр. Добрич /в качеството на универсален правоприемник на “РИОКОЗ”, гр. Добрич/ срещу решение № 19/07.02.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 299/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 235/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на БРС като твърди, че същото

Ответникът в касационното производство изразява становище по жалбата, чрез процесуалния си представител като счита същата за неоснователна и излага съображения по съществото на спора.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна като въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на И.П.И., ЕГН **********,***/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1 от Закона за храните, във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/25.05.2006 г., на същия е било наложено наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

С решение № 19/07.02.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 299/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е отменено наказателно постановление № 235/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич. В мотивите си районният съд приема, че нарушението не е установено да е било извършено от жалбоподателя.

Изводите на въззивния съд относно приложението на материалния закон се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При извършения задълбочен анализ на приложимите норми, съдът правилно приема, че липсва на нарушение на визираните в НП и в АУАН правни норми. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/25.05.2006 г. е със следното съдържание: “Производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат процедури за контрол и борба с вредителите.” По начина, по който е описано в АУАН и в НП от фактическа страна извършеното нарушение, представлява точно възпроизвеждане на визираната правна норма с едно интересно допълнение – прилагателното “ефективна” по отношение на процедурата. По-нататък в описанието на нарушението е изведено и основното и единствено доказателство в тази насока, а именно: наличието на мухи към момента на инспекцията, в топлата кухня на търговския обект. Така описано от фактическа страна с добавката на термина “ефективна” нарушение от контролния орган не е съставомерно по отношение на състава на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/25.05.2006 г. При анализ на тази правна норма следва единствено обоснования извод, че следва да бъдат въведени и прилагани съответни процедури за контрол и борба с вредителите. Доколко те са ефективни е отделен въпрос, незасегнат от визираната правна норма, но дори и поставен по този начин, същият не следва да се влияе единствено от установяването, посредством свидетелски показания на “наличие на мухи в търговския обект”. Не е установено в случая нито тяхното количество, нито причината да се намират в обекта, напълно възможно е те да не са били унищожени незабавно от предприетите мероприятия, независимо от тяхната ефективност. По делото е безспорно установено, посредством приети по същото писмени доказателства, че в търговския обект са били въведени и приложени съответните процедури за дезинфекция и хигиенизиране на търговския обект от страна на управителя. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд, относно недоказаността на извършеното нарушение от фактическа страна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/07.02.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 299/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 09.05.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на деветнадесети април юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. КРАСИМИРА ИВАНОВА

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело №182/2011 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на директора на “Регионална здравна инспекция”, гр. Добрич /в качеството на универсален правоприемник на “РИОКОЗ”, гр. Добрич/ срещу решение № 5/03.02.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 1872/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 239/12.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на адм. – производствените правила. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушените норми не са изброени в НП и в АУАН, поради което е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Отделно от това се твърди, че като не е разгледал по същество спора, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Ответникът в касационното производство изразява становище по жалбата като счита същата за неоснователна и излага съображения по съществото на спора.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на ИВЕЛИНА Д. ЙОРДАНОВА, ЕГН **********,***/12.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето на същата е било наложено наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

С решение № 5/03.02.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 1872/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е отменено наказателно постановление № 239/12.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич. В мотивите си районният съд приема, че липсва точно описание на нарушените правни норми.

Изводите на въззивния съд относно приложението на процесуалния закон също така се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При извършения задълбочен анализ на приложимите норми, съдът правилно приема, че липсва конкретизиране на нарушените правни норми. Действително, разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и 2 от ЗХ е обща и бланкетна като препраща към конкретни правни изисквания в други нормативни актове. Тези правни норми, в които се съдържат задължения за съответно поведение от страна на правните субекти изобщо не са посочени, което неминуемо води до сериозно ограничаване правото на защита на нарушителя, респ. до съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление – чл. 57, ал. 1, т. 6 и чл. 42, т. 5 от ЗАНН.

Отделно от това, по делото се оспорва фактическата обстановка, установена от контролните органи и по – конкретно липсата на контрол на хигиенния и противоепидемичен режим на работа в ДЛРГ “Добруджанче”. Настоящият състав, въпреки, че не е необходимо обсъждането на спора по същество в случая, както правилно е процедирал въззивния съд, намира, че следва да се посочи следното: Непосредствено преди проверката директорката е била в платен годишен отпуск за срок от 28.06.2010 г. до 16.07.2010 г. От контролните органи не се спори, че за извършване на контрол на хигиенния и противоепидемичен режим на работа в ДЛРГ “Добруджанче” в посочения период е било оправомощено съответно длъжностно лице. Т.е., от страна на директора са били взети към процесния период съответните мерки за осъществяване на визираните законови задължения. Това означава, че същите са били спазени от него и няма как да бъде ангажирана адм.-наказателна отговорност по отношение на него в този случай. Настоящият състав на съда намира, че и по същество на спора, осъществен състав на административно нарушение от страна на директора на ДЛРГ “Добруджанче” не е налице.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/03.02.2011 г., постановено по н.а.х.д. № 1872/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 13.04.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. КРАСИМИРА ИВАНОВА

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от съдия ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 79/2011 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на “СТРОЙ ИНВЕСТ – 2007” ООД, представлявано от ГЕОРГИ И. ГЕОРГИЕВ, ЕГН **********,***, срещу решение № 46/04.11.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 237/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Ген. Тошево, с което е потвърдено наказателно постановление № 172/15.06.2010г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ГТРС като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушението е установено по безспорен и категоричен начин, както и че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Ответникът в касационното производство изразява становище по жалбата, като посочва, че решението на ГТРС е правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.

След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на горепосоченото дружество срешу НП № 172/15.06.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 47, ал. 2, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за храните му е наложено наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

С решение № 46/04.11.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 237/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Ген. Тошево е потвърдено наказателно постановление № 172/15.06.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич. В мотивите си районният съд е приел, че липсват нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство, като нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин. За да достигне до този извод съдът е направил задълбочен анализ на всички релевантни по отношение на нарушението факти и обстоятелства и на установяващите ги писмени и гласни доказателства.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон при точно спазване на процесуалните правила, като липсва касационно основание за отмяна на процесното решение.

Изводите на въззивния съд относно липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и относно установяването по безспорен и категоричен начин на извършеното нарушение от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Анализът на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства е задълбочен, същите са преценени в съвкупност и поотделно. Отговорено е на основните възражения, изложени и в настоящото производство, свързани със съставянето на АУАН, неговото връчване и осигуряване правото на защита на нарушителя. По отношение на факта на неизпълнените предписания на контролния орган, липсва спор по делото и правилно са преценени като установени от въззивния съд. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя за несъставомерност на деянието. Всички тези аргументи и доводи се споделят напълно от състава на касационния съд.

Направените пред настоящата инстанция възражения, свързани с липсата на представителна власт на лицето ЛЮБА АНГЕЛОВА ГЕОРГИЕВА по отношение на дружеството – нарушител не се споделят от съда. По делото е прието нотариално заверено пълномощно от 18.02.2008 г. /л. 10/, видно от което същата е упълномощена от управителя на дружеството ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, неин съпруг да го представлява пред всички държавни органи, вкл. и ХЕИ – настоящ “РИОКОЗ” “като получава и депозира всички документи, свързани с дейността на фирмата. Съдът намира, че това пълномощно е напълно достатъчно, за да се приеме, че за упълномощеното лице съществува представителна власт за участие и в адм.– наказателно производство, проведено от органите на “РИОКОЗ”. Направеното обратно тълкуване от страна на жалбоподателя е неправилно и напълно разбираемо, с оглед аргументиране на защитната му позиция, но не се възприема от съда.

Оспорваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/04.11.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 237/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Ген. Тошево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2..

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 02.02.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. ТЕОДОРА МИЛЕВА

при участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 839/2010 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба наФЕРАХ ЕМИНОВА ХЮСЕИНОВА, с адрес: гр. Провадия, ул. “Бойчо Желев” № 164, срещу решение № 61/25.10.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 162/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление № 227/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на КРС, като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и моли да му бъде намалено наложеното наказание.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е потвърдил наказателното постановление като приема, че деянието така, както е описано в НП от фактическа осъществява състава на адм. нарушение.

Ответникът в касационното производство не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна като въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и излага подробни аргументи.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на горепосоченото лице срешу НП № 227/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 12 от Закона за храните й е наложено наказание “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С решение № 61/25.10.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 162/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна е потвърдено наказателно постановление № 227/10.08.2010 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич. В мотивите си районният съд прима, че деянието към момента на издаването на наказателното постановление осъществява състава на адм. нарушение и размерът на наказанието е минималният предвиден в закона.

Изводите на въззивния съд относно приложението на материалния закон също така се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

По делото не се оспорва фактическата обстановка, установена от контролните органи и по – конкретно липсата на регистрация по ЗХ за обект за търговия с храни. Спорът по делото е относно наличието на правна възможност за намаляване на наложеното наказание. Настоящият състав на съда намира, че такава правна възможност не съществува, понеже предвиденото в чл. 42, ал. 1 от ЗХ наказание за физически лица е в размер на 1500 лева, т.е. на жалбоподателката е наложено наказание към абсолютния минимум, предвиден в закона. В ЗАНН не е предвидена законова възможност по аналогия с чл. 55 от НК за налагане на наказание под предвидения законов минимум, поради което и предвид специалния характер на първия нормативен акт, този институт не следва да се приложи.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/25.10.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 162/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, .07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАРИНА ВИТАНОВА

2. ДИМИТЪР МИХОВ

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 393/2010 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, представлявано от директора, срещу решение № 56/02.03.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 159/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 245/24.10.2008 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на БРС, като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че деянието така, както е описано в НП от фактическа не осъществява състава на адм. нарушение, както и че липсват ясни и изчерпателни мотиви в решението.

Ответникът в касационното производство не изразява становище по жалбата.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на “АНЕКС” ЕООД, гр. Балчик, представлявано от АНДРЕАН КОСТОВ ПАВЛЕНКО, ЕГН **********, срешу НП № 245/24.10.2008 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6/21.06.00 г. УРОДНВПР, във вр. с чл. 291, ал. 1, във вр. с чл. 287, ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на дружеството е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 15000 /петнадесет хилади/ лева.

С решение № 56/02.03.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 159/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик е отменено наказателно постановление № 245/24.10.2008 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич. В мотивите си районният съд е приел, че деянието към момента на издаването на наказателното постановление не осъществява състава на адм. нарушение и е приел, че следва да се приложи по-благоприятната норма.

По делото не се оспорва фактическата обстановка, установена от контролните органи и по – конкретно наличието в дрогерията и предлагани за продажба, стопанисвана от търговеца на определени лекарства, подробно изброени в АУАН. Спорът по делото е относно правото, а не по фактите, поради което съдът следва да извърши задълбочен анализ на приложимите норми, както към момента на издаване на НП, така и към настоящия момент.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗЛПХМ /в редакцията към момента/: “Лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание, могат да се продават в дрогерия. В дрогерията могат да се продават и продукти и стоки със значение за здравето на човека, определени в наредбата по чл. 243, и медицински изделия.” Съгласно съставът на нарушение по чл. 287, ал. 3 от ЗЛПХМ се наказват лицата, които продават в дрогерия лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание или продукти и стоки със значение за здравето на човека извън определените в наредбата по чл. 243. Съдът намира, че при внимателния анализ на двете разпоредби се налага извода за съставомерност на деяние, изразяващо се единствено в продажба в дрогерия на лекарства, които се отпускат без лекарско предписание. Въведеният към момента режим за продажба на лекарства в дрогерия е значително по-либерален от действащия към момента на извършване на процесното нарушение. Отпаднало е допълнителното ограничение, предвидено в действащата към момента на нарушението разпоредба на чл. 238, ал. 1 от ЗПХМ в дрогерия да се продават лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание, но определени със списъци на министъра на здравеопазването. Тези списъци са се издавали на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6/2000 г., отменена с § 5 от ПЗР на Наредба № 29/09.12.2008 г. От този момент нататък не може да се установи наличието на по-голямо ограничение от това, предвидено в чл. 238, ал. 1 от ЗПХМ, а именно да не се продават в дрогерия лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание. В НП и в АУАН действително са посочени три такива продукта. Режимът за определяне на тези продукти като такива, които се отпускат по лекарско предписание също така е претърпял промяна. Към момента на извършване на нарушението е действала Наредба № 4/15.01.2001 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, където действително в Приложение № 1 по чл. 2, ал. 2 фигурират тези три продукта. Към настоящия момент обаче действа Наредба № 4/04.03.2009 г. като в чл. 2 от същата е предвидено, че режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт. Т.е., към момента начинът за определяне на лекарствата, отпускани по лекарско предписание, не е чрез публикуване на списък, а чрез определянето им като такива в разрешението за употреба. За посочените три продукта в АУАН липсва прието по делото разрешение за употреба, поради което не може да се установи по безспорен и категоричен начин към момента, че същите следва да се отпускат по лекарско предписание. За останалите продукти, посочени в АУАН такова твърдение не се прави от контролните органи. Съдът намира, че деяннието така, както е описано в НП, не е доказано по безспорен и категоричен начин и не осъществява състава на адм. нарушение по действащата към момента нормативна уредба. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН: “Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.” Следва да се тълкува тази разпоредба в смисъл, че ако до приключване на производството по оспорване пред съда на наказателното постановление последва по-благоприятен закон, същият следва да се приложи. Именно в тази хипотеза се намираме към момента.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/02.03.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 159/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 27.05.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. ДАРИНА ВИТАНОВА

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от съдия ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 155/2009 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на СТОЯН АНДРЕЕВ СТОЯНОВ, ЕГН **********,*** – ДАК, срещу решение № 6/17.02.2009 г., постановено по н.а.х.д. № 49/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление № 117/20.08.2007 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС, като твърди, че същото

Ответникът в касационното производство изразява становище по жалбата, като посочва, че решението на КРС е правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна, като въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на СТОЯН АНДРЕЕВ СТОЯНОВ, ЕГН **********,***, срешу НП №117/20.08.2007 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 231 от Закона за здравето, във вр. с т. 334б от Приложение № 1 към чл. 2, 4 и 6 от Наредба № 7/92 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, във вр. с § 39 от ПЗР на ЗЗ му е наложено наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

С решение № 6/17.02.2009 г., постановено по н.а.х.д. № 49/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна е потвърдено наказателно постановление № 117/20.08.2007 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич. В мотивите си районният съд е приел, че липсват нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство, като нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин. За да достигне до този извод съдът е направил задълбочен анализ на всички релевантни по отношение на нарушението факти и обстоятелства и на установяващите ги писмени и гласни доказателства, както и заключението по изготвената съд. техническа експертиза.

Анализът на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства е задълбочен, същите са преценени в съвкупност и поотделно, вкл. и при преценка на приетото по делото заключение по изготвената СТЕ, от която се установява по несъмнен начин оспорваното обстоятелство по отношение на отстоянието на по-малко от 50 метра на сградата, изградена от нарушителя с предназначение краварник, от околните жилищни сгради. Следва да се отбележи, че съдът точно е спазил указанията на горестоящия съд, с които делото е било върнато за повторно разглеждане на въззивния съд. Всички тези аргументи и доводи се споделят напълно от състава на касационния съд.

Направените пред настоящата инстанция възражения, свързани с липсата на осъществяване от субективна страна на деянието от страна на нарушителя не се споделят от съда. Действително, въззивният съд не е съвсем коректен в аргументите си по отношение характера на отговорността на нарушителя, която действително не е безвиновна и не е достатъчно единствено от обективна страна да бъде осъществен състава на нарушението. Няма спор по делото, че деецът, в качеството си на физическо лице е извършил ремонт и преустройство на сгради в краварник и е отглеждал съвсем съзнателно 46 бр. животни. Т.е., при положение, че съзнателно е осъществил състава на деянието, чрез действията си в нарушение на съществуващите хигиенно-санитарни норми, то следва да се приеме, че е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл. Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не оневинява дееца. Фактът, че за извършеното преустройство съществува издадено разрешение за строеж не е факт, който да изключва наличието на вина у дееца. Най-малкото поради възможността да съществува и съзнание у нарушителя по отношение незаконосъобразността на този документ. Освен това, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените в закона случаи, обратно на приетото в НК в тези случаи. Но, както бе посочено по-горе, в настоящия казус формата на вината е пряк умисъл.

Следва да се има предвид, че намаляване на хигиенно-защитната зона от 50 метра действително е възможно, но единствено по реда на чл. 4 от Наредба № 7/92 г. от МЗ при извършване на ОВОС – оценка за въздействието върху околната среда или при становище на РИОКОЗ. Такъв документ по делото не е представен, следователно съставът на нарушението е осъществен от жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/17.02.2009 г., постановено по н.а.х.д. № 49/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Каварна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2..

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 06.04.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. ТАНЯ Д.

при участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от съдия ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 49/2009 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, представлявано от директора, срещу решение № 147/24.11.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 154/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 182/18.08.2008 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на БРС, като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нарушението не е извършено от нарушителя, както и че липсват ясни и изчерпателни мотиви в решението.

Ответникът в касационното производство не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна, като въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на РАДОСТИНА ЖИВКОВА ХРИСТОВА, ЕГН **********,***/18.08.2008 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 48, ал. 1 от закона за храните й е било наложено наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

С решение № 147/24.11.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 154/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик е отменено наказателно постановление № 182/18.08.2008г. В мотивите си районният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения допуснати в хода на производството, предвид неуведомяването на нарушителя за съставянето на АУАН, респ. връчването му на лице без представителна власт.

На основание чл. 218 от АПК, съдът обсъжда единствено посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон следи и служебно. В изпълнение на тези си задължения настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. Същият правилно е приложил материалния закон при точно спазване на процесуалните правила, като липсва касационно основание за отмяна на процесното решение. Изложените мотиви са подробни и задълбочени, решението е обосновано, като доводите в тази насока, изложени от касатора, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/2006 г. отговорни за контрола и борба с вредителите са производителите и търговците на храни, които имат задължението да въвеждат и прилагат съответните за целта процедури. Не се спори от страните по делото, че наказаното лице в хода на производството изпълнява длъжността заместник-управител на ресторант “Калиакра”, находящ се в КК “Албена”. На същата със заповед е било възложено да извършва проверка за валидността и наличието на здравни книжки на персонала. Няма никакви данни обаче, на същата да са възлагани функции във вр. с процедурите по чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/2006 г. Дори това да беше установено по делото, няма никакво значение, понеже наказателноотговорни за извършването на това нарушение са, както изрично е посочено в текста на приложимата подзаконова разпоредба производителите и търговците на храни, т.е. търговските дружества и едноличните търговци, които стопанисват съответните търговски обекти. Длъжностните лица, на които са възложени по вътрешнослужебен ред такива задължения, носят единствено дисциплинарна отговорност при евентуално неизпълнение на същите. Ето защо неправилно административнонаказващият орган е санкционирал по посочения състав на административно нарушение лице, което не носи такава отговорност. В случая дори не е направен опит да се установи кой именно е търговеца, който е стопанисвал търговския обект и който би следвало да носи отговорността за неизпълнение на това задължение. Правилно, в случая въззивнта инстанция не се е занимала по същество дали нарушението е било извършено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/24.11.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 154/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 13.10.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от съдия ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 303/2008 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на “РИОКОЗ”, гр. Силистра, представлявано от директора, срещу решение № 168/07.03.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 53/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Силистра, с което е отменено наказателно постановление № 43/06.08.2007 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Силистра.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС, като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид връчването на АУАН на лице, различно от търговеца.

Ответникът в касационното производство изразява становище по жалбата, като посочва, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на ГИНКА АТАНАСОВА ГОСПОДИНОВА, ЕГН **********, в качеството й на ЕТ “РУМИ-66-ГИНКА ГОСПОДИНОВА”, с адрес гр. Силистра, ул. “Княз Борис І” № 5, срешу НП № 43/06.08.2007 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Силистра, с което за нарушение на чл. 12, ал. 1, във вр. с чл. 48, ал. 2 от закона за храните й е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С решение № 168/07.03.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 53/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Силистра е отменено наказателно постановление № 43/06.08.2007 г. В мотивите си районният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения допуснати в хода на производството, предвид неуведомяването на нарушителя за съставянето на АУАН, респ. връчването му на лице без представителна власт.

Изводите на въззивния съд относно наличието на съществени нарушения на процесуалните правила се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Производството пред административния орган по налагане на административно наказание започва със съставянето на АУАН по реда на 40 и сл. от ЗАНН. Точното спазване на процедурата по съставянето и връчването на същия е от особено значение по отношение гарантиране правото на защита на нарушителя, понеже със същия се повдига обвинението за извършено нарушение, както от фактическа, така и от правна страна. Без запознаването на нарушителя с повдигнатото му обвинение не би могло да се осигури в пълен обем правото му на защита. В настоящия случай АУАН, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН е съставен в отсъствие на нарушителя, същият не е бил призован за това действие и в последствие е връчен на друго лице – РУМЯНА ТОДОРОВА СТОЯНОВА, което се е подписало при връчването като нарушител. Какви са отношенията на същата с нарушителя е факт без значение по делото. За да се спази законовата процедура е необходимо това лице да действа при наличието на представителна власт, т.е. да бъде редовно упълномощена от ГИНКА ГОСПОДИНОВА. В случая данни за упълномощаване липсват и следователно процедурата по връчването е опорочена. В съвкупност тези нарушения на процесуалните правила са съществени, понеже грубо нарушават правото на защита на нарушителя, като същият не е бил запознат с характера на повдигнатото му обвинение преди издаване на наказателното постановление. Тези нарушения не би могло да се санират в хода на съдебното производство, поради което правилно въззивният съд е отменил наказателното постановление.

Направените пред настоящата инстанция възражения, свързани с характера на отговорността на ЕТ, която безспорно е безвиновна при налагане на наказанието “имуществена санкция”, са ирелевантни. Характерът на отговорността е свързан единствено с липсата на субективен елемент при осъществяване състава на нарушението, но не елиминира процесуалните правила, свързани с протичането на административнонаказателното производство.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168/07.03.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 53/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Силистра.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 09.04.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ

2. ДИМИТЪР МИХОВ

при участието на мл. прокурора ИСКРА МАНОЛОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 95/2008 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – Добрич, гр. Добрич, представлявано от директора СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА, с адрес гр. Добрич, ул. “Кирил и Методий” № 57, срещу решение № 154/10.01.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 110/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 196/20.03.2006 г., издадено от директора на РИОКОЗ, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на БРС, като твърди, че същото

е незаконосъобразно, необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се твърди, че въззивният съд неправилно е тълкувал закона, като е приел, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно изписване на фирмата на едноличния търговец, като вместо ЕТ “ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – СИСИ”, в наказателното постановление е посочен ЕТ “ГЕОРГИ ТОДОРОВ ГЕОРГИЕВ”. Според касатора субектът на адм.наказателна отговорност е индивидуализиран по несъмнен начин, като неточността в изписване на фирмата би могла да се отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Ответникът в касационното производство изразява становище по жалбата, като посочва, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е основателна, като въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на ГЕОРГИ ТОДОРОВ ГЕОРГИЕВ, ЕГН **********,***, в качеството му на ЕТ “ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ-СИСИ” срешу НП № 196/20.03.2006 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 211, ал. 2, във вр. с чл. 36, ал. 1 от закона за здравето му е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 /две хиляди/ лева.

С решение № 154/10.01.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 110/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 196/20.03.2006 г., издадено от директора на РИОКОЗ, гр. Добрич.

В мотивите си районният съд е приел, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление, предвид наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота, относно индивидуализацията на нарушителя, предвид различието във фирмата му и тази посочена оспорвания акт.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, но по съображения, различни от изложените в същото. Не е налице касационно основание за отмяна на процесното решение, като липсват процесуални нарушения, допуснати в хода на въззивната проверка.

Фактическата обстановка:

В наказателното постановление е прието, че при извършена проверка на 02.03.2006 г. от здравен инспектор в търговски обект-магазин за химични вещества и препарати, находящ се в гр. Балчик, ул. “Хр. Ботев” № 1, стопанисван от ГЕОРГИ ТОДОРОВ ГЕОРГИЕВ, в качеството му на ЕТ “ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ”, е установено, че същият е открил обект с обществено предназначение, като не е спазил седемдневния срок за подаване на уведомление в РИОКОЗ – Добрич, като към датата на проверката липсват постъпили документи за регистрация. Тази фактическа обстановка е установена по делото, с оглед на събраните писмени и гласни доказателства.

Изводите на въззивния съд, относно наличие на съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, изразяващо се в неяснота, относно индивидуализацията на нарушителя, не се споделят от настоящата инстанция. Липсва съмнение относно субекта на административнонаказателна отговорност, като това е ГЕОРГИ ТОДОРОВ ГЕОРГИЕВ, ЕГН **********,***, в качеството му на ЕТ “ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ-СИСИ”. В АУАН и в НП е посочено, че проверката е извършена в търг. обект, стопанисван от този стопански субект, като всички документи, издадени до момента за функционирането му са в тази насока – удостоверение за регистрация на т.обект от 08.04.99 г., лиценз от 01.07.98 г., удостоверение за деклариране на данни, удостоверение за регистрация на обект с обществено предназначение. Освен това районният съд е приел, като доказателства, също така решение на Окръжен съд, гр. Добрич за регистрация на търговеца. При всички тези доказателства, събрани пред въззивната инстанция буди недоумение извода на съда относно “неяснотата” относно субекта на административнонаказателна отговорност. Този субект е лицето ГЕОРГИ ТОДОРОВ ГЕОРГИЕВ, ЕГН **********,***, в качеството му на едноличен търговец. Същият е регистриран, като такъв със съдебно решение, в което е посочена и фирмата му: “ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ-СИСИ”. Обстоятелството, че в НП и в АУАН са допуснати неточност при изписването на пълното наименование на фирмата на търговеца е нарушение, което не би могло да се характеризира, като съществено, понеже субектът е установен по безспорен и категоричен начин. Техническата неточност, допусната при издаването на наказателното постановление би могла да бъде отстранена или по пътя на тълкуването, по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН /от административния орган/ или чрез изменение на наказателното постановление в хода на съдебното производство, по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Налице е обаче основание за отмяна на наказателното постановление, изразяващо се в следното: С изменение на закона за здравето, публикувано в ДВ, бр. 82/2007 г., е отменена разпоредбата на § 1, т. 9, б. “т” от ДР на ЗЗ, съгласно която “обекти с обществено предназначение” са обектите за производство, съхраняване и търговия с химични вещества, препарати и продукти, какъвто е обекта, стопанисван от нарушителя. От този момент нататък тези обекти не подлежат на регистрация по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗЗ в седемдневен срок от започването на дейността, като отговорността за неизпълнение на това задължение е отпаднала и този състав на нарушение не съществува. Следва да се приложи чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, предвид влизането в сила на по-благоприятна законова разпоредба за нарушителя преди влизане в сила на наказателното постановление.

Оспорваното решение, като окончателен резултат е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, макар и по различни от изложените в същото съображения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154/10.01.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 110/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 06.11.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАРИНА ВИТАНОВА

2. КРАСИМИРА ИВАНОВА

при участието на прокурора АНГЕЛ АНГЕЛОВ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 254/2007 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – Добрич, гр. Добрич, представлявано от директора СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА, с адрес гр. Добрич, ул. “Кирил и Методий” № 57, срещу решение № 16/07.05.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1492/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 529/24.08.2006 г., издадено от директора на РИОКОЗ, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС, като твърди, че същото

В жалбата се твърди, че въззивният съд неправилно е тълкувал закона, като е приел, че посоченият н наказателното постановление не е представлявал търговски обект по смисъла на § 1 от ДР на Закона за храните. Твърди се също така, че районният съд не е изследвал достатъчно изчерпателно и задълбочено представените в хода на делото доказателства, като е достигнал до несъответстваши на действителната фактическа обстановка изводи.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна, като въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на “ЛОГЕР ФЕШЪНС” ООД, гр. Добрич, представлявано от КРАСИМИР СТОЯНОВ НИКОЛОВ, ЕГН **********,***, срешу НП № 529/24.08.2006 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 12 от ЗХ му е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С решение № 16/07.05.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1492/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е отменено наказателно постановление № 529/24.08.2006 г. В мотивите си районният съд е приел, че нарушението не е било осъществено от фактическа и правна страна от жалбоподателя, като е било налице основание за отмяна на същото. Същият приема, че не бил налице търговски обект, стопанисван от жалбоподателя и подлежащ на регистрация, съгласно чл. 12 от ЗХ.

Фактическата обстановка е правилно установена и в съответствие с процесуалните правила. Показанията на свидетелите са правилно преценени и с оглед на известни противоречия в между същите, като правилно са кредитирани показанията на св. ГЮЛСЕМЕР АДИЛ, които са в съответствие с останалите писмени и гласни доказателства по делото, вкл. и твърденията на управителя на дружеството, които са изключително подробни, еднопосочни и обстоятелствени. Фактическата обстановка се възприема напълно от настоящата инстанция и е следната: На 04.08.2006 г., в гр. Добрич, по повод хоспитализацията на дете в МБАЛ-Добрич, младши здравен инспектор в отдел “КХОХ” при РИОКОЗ – Добрич – ДОРА КОЖУХАРОВА посещава стопански обект на “ЛОГЕР ФЕШЪНС” ООД, находящ се на ул. “АНТОН СТОЯНОВ” № 3 в гр. Добрич. В същия по данни на родителите на детето имало помещение, където то е консумирало прана. В хода на проверката е прието, че помещението представлява детски клуб с “разливна” към него, който бил търговски обект за търговия с храни. Съгласно показанията на св. ГЮЛСЕМЕР АДИЛ, същата се е занимавала с децата на служители на дружеството инцидентно, когато е трябвало същите да изчакат своите родители да приключат работа. Когато се е налагало, е била поръчвана храна за децата, приготвяна и доставяна с прибори за еднократно ползване от съседен обект за обществено хранене.

Изводите на въззивния съд относно неправилното характеризиране на горепосоченото помещение, като търговски обект, подлежащ на задължителна регистрация по чл. 12 от ЗХ напълно се споделят от касационната инстанция.

Съгласно тази разпоредба “Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона.”

Съгласно § 1 от ДР на ЗХ, т. 60. “Търговия” е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.

и т. 61. “Търговец на храни” е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60.”

За да бъде осъществен състава на нарушение по чл. 49, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 12 от ЗХ е необходимо да са налице кумулативно два елемента: да бъде извършвана търговия с храни и тази търговия да бъде осъществявана в нерегистриран по чл. 12 търговски обект. В конкретния случай нито един от двамата елемента на състава не са налице. От една страна липсва осъществявана търговия с храни от жалбоподателя по смисъла на § 1, т. 60. Напротив, същият е закупувал храни при т.н. “кетърингова услуга”, които са били консумирани незабавно от децата без да се съхраняват или предлагат в място за обществено хранене. От друга страна не е налице и търговски обект, подлежащ на регистрация, предвид липсата на самостоятелен обект, в който да се извършва търговия с храни по смисъла на §1, т. 61 от ДР на ЗХ.

Направеното пред настоящата инстанция възражение, че въззивният съд не е обсъдил достатъчно изчерпателно събраните в хода на производството доказателства и респ. е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно. Във въззивното решение са изложени подробни мотиви, както по отношение на установената фактическа обстановка, така и по отношение на изведените съгалсно същата правни изводи.

Настоящият съдебен състав приема, че районният съд в решението си правилно е приел, че нарушението, така както е посочено в НП не е установено по безспорен и категоричен начин, като този извод е направен при точно спазване на процесуалните правила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/07.05.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1492/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 27.06.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА МИЛЕВА

2. ДИМИТЪР МИХОВ

при участието на прокурора МИЛЧО КАМЕНСКИ и секретаря И.Д.,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 158/2007 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на “ТРИАДА-65” ООД, представлявано от САШКО НИКОЛОВ ВЪЛКОВ, ЕГН **********,***, срещу решение № 12/02.04.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1959/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 674/01.11.2006 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС, като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че на дружеството е давано предписание с учетна бланка за регистриране на промяна в обстоятелствата, както и че законът не бил достатъчно ясен по отношение на лицето, което следва да заяви промяната. Твърди се също така, че не били обсъдени твърденията на жалбоподателя, съдържащи се в подадената жалба.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на “ТРИАДА-65” ООД, представлявано от САШКО НИКОЛОВ ВЪЛКОВ, ЕГН **********,***, срешу НП № 674/01.11.2006 г., издадено от директора на “РИОКОЗ”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 за УРСППРООП /ДВ, бр. 28/2005 г./, във вр. с чл. 231 от закона за здравето му е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С решение № 12/02.04.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1959/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е потвърдено наказателно постановление № 674/01.11.2006 г. В мотивите си районният съд е приел, че нарушението точно установено и правилно квалифицирано, като липсват съществени процесуални нарушения, респ. основания за отмяна на същото.

Изводите на въззивния съд относно неспазването от страна на нарушителя на седемдневния срок за уведомяване за промяна в обстоятелствата, а именто – промяна на търговецаа, стопанисващ обекта се споделят от настоящата инстанция. При наличие на учетна форма, съставена на 14.09.2006 г., в която са дадени съответните указания и неспазването на 7-дневния срок за уведомяване /такова е извършено на 26.10.2006 г./, неоснователни са възраженията на нарушителя, че срокът по отношение на същия не е започнал да се брои, считано от тази дата. Въззивният съд е изложил подробни аргументи в тази насока. Що се отнася до възражението на касатора, че законът не бил достатъчно ясен, то съдът намира, че липсва съмнение относно обстоятелството, че именно лицето стопанисващо обекта, подлежащ на регистрация по Наредба № 9 е отговорно за изпълнение на задължението по чл. 10 от същата за уведомяване за промяна в обстоятелствата в 7-дневен срок от настъпването им. Съставът на нарушението по тази разпоредба е несъмнено осъществен от обективна страна от “ТРИАДА-65” ООД, гр. Добрич.

Направеното пред настоящата инстанция възражение, че въззивният съд не е обсъдил направените възражения пред същия и респ. е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно, още повече че не е конкретизирано и подкрепено с доказателства.

Настоящият съдебен състав приема, че районният съд в решението си правилно е приел, че нарушението, така както е посочено в НП е установено по безспорен и категоричен начин, като този извод е направен при точно спазване на процесуалните правила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/02.04.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1959/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 06.06.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА МИЛЕВА

2. ДИМИТЪР МИХОВ

при участието на прокурора АНГЕЛ АНГЕЛОВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 36/2007 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, гр. Добрич, срещу решение № 23/01.03.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 611/05.09.2006 г., издадено от директора на РИОКОЗ, гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на ДРС, като твърди, че същото

е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон.

В жалбата се твърди, че решението на съда страда от пороци, дължащи се на грешка при формиране на неговите правни и фактически изводи, в следствие на липсата на задълбочено и изчерпателно изследване на събраните в хода на производството доказателства.

Ответникът в касационното производство не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна, като въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на ЙОСКО СЪБЕВ ГРИГОРОВ, ЕГН **********,***, срешу НП № 611/05.09.2006 г., с което за нарушение на чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 36, ал. 1 от закона за здравето, във вр. с чл. 2, ал. 1 от наредба № 9/2005 г., е било наложено наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С решение № 23/01.03.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик е отменено наказателно постановление № 611/05.09.2006 г. В мотивите си районният съд е приел, че нарушението не е доказано, предвид неустановяване на първоначалната дата на започване на дейността на търговеца, а предлаганите артикули не са представлявали “козметичен продукт”, а “козметично средство”. Съдът, въз основа на тези правни и фактически изводи е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Като е достигнал до този окончателен правен извод, въззивният съд правилно е приложил материалния закон при точно спазване на процесуалните правила, като липсва касационно основание за отмяна на процесното решение.

Изводът на въззивния съд относно разликата между“козметичен продукт”, а “козметично средство” не се споделят от настоящата инстанция, която не намира съществена разлика между използваните изрази, които биха могли да се приемат за синоними.

По отношение на втория извод на съда, относно неустановяването на първоначалния момент на започване на дейността на търговеца, свързана с откриване на обект с общесвено предназначение, с оглед изчисляването на 7-дневния срок за обявяването на същата в РИОКОЗ, настоящата инстанция намира същия за правилен и съответстващ на установената по делото фактическа обстановка. В преценката на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, въззивният съд правилно и в съответствие с логическите и опитните правила е достигнал до правно обосновани фактически изводи за правно значимите по отношение на спора юридически факти, а именно неустановяването на първоначалния момент на започване на дейността. В наказателното постановление, наказващият орган се е позовал единствено на подадената данъчна декларация по чл. 43 ЗОДФЛ. Същата представлява заявление за бъдещо извършване на дейност с посочен начален момент – 01.06.2006 г., но в никакъв случай не представлява доказаетлство, че фактическото извършване на тази дейност е започнало именно на заявената дата.

Настоящата съдебна инстанция намира, че е налице и допълнителен аргумент по отношение незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление. Със същото нарушителят е наказан, като физическо лице, а нарушението е квалифицирано по чл. 211, ал. 1 от ЗЗ. Той обаче, е извършвал дейността си, като едноличен търговец с фирма “КРИС-ЙОСКО ГРИГОРОВ”, както е посочено и в АУАН. Следователно, правилната квалификация на извършеното нарушение е по чл. 211, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда различно наказание за тези стопански субекти, а именно: “имуществена санкция” и то доста по-висока, като размери – минимален 3000 лева. Преквалификация по този състав е нвъзможна, понеже би се стигнало до утежняване на положението на нарушителя, което би било незаконосъобразно. Така, описаното деяние в НП и в АУАН е несъставомерно по посочения състав, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Оспорваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а наказателното постановление отменено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/01.03.2007 г., постановено по н.а.х.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 611/05.09.2006 г., издадено от директора на РИОКОЗ, гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Добрич, 07.05.2007 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАРИНА ВИТАНОВА

2. ТЕОДОРА МИЛЕВА

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА,

разгледа докладваното от председателя ГАЛИН НЕСТОРОВ кас.адм.дело № 16/2007 г. по описа на АС- Добрич.

Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба на директора на ТД на НАП, гр. Добрич, срещу решение № 241/26.01.2007 г., постановено по на.х.д. № 178/2005 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № ТДД-260/12.09.2005 г., издадено от Териториалния данъчен директор на ТДД – гр. Добрич.

Касаторът иска съдът да отмени решението на БРС, като твърди, че същото е незаконосъобразно – неправилно, постановено при противоречие с материалния закон. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че фактическата обстановка, описана в наказателното постановление е установена по безспорен и категоричен начин, а нарушението е правилно квалифицирано. Откритите цигари зад бар-плота на обекта, стопанисван от ответната страна, били изложени с комерсиална цел, т.е. продажба, а въззивната инстанция неправилно е кредитирала показанията на разпитаните свидетели, а фактите които са били установени с тези показания нямат отношение към извършеното нарушение. Същият твърди, че в хода на административнонаказателното производство липсват посочените в обжалваното решение съществени нарушения на процесуалните правила, като същото е правилно и законосъобразно. Според касатора противоречиви обстоятелства изобщо не са били налице, поради което наказващият орган не е бил длъжен да ги разследва.

Ответникът по касационното производство не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е основателна, като въззивното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на АНТОН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “МОРСКИ БРИЗ-АНТОН ДИМИТРОВ”, с адрес: гр. Балчик, ул. “Велики Преслав” № 6а срешу НП № ТДД-260/12.09.2005 г., издадено от Териториалния данъчен директор на ТДД – гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 17а, ал. 2, във вр. с чл. 17к, ал. 1, т. 1 от закона за акцизите, във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ му е било наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева, на основание чл. 17а, ал. 11 от ЗА са отнети в полза на държавата акцизни стоки – 4 бр. кутии цигари “РОТмАНС-100 ММ” и 10 бр. кутии цигари “ПАРЛАМЕНТ ЛАЙТС”, необлепени с акцизен бандерол, на основание чл. 17к, ал. 1, т. 1 от ЗА е наложено адм. наказание “лишаване от право да упражнява търговска дейност” в търг. обект: бистро “Морски бриз-принц”, гр. Балчик /Дамба/ за срок от един месец, на основание са наложени прин. адм. мерки “запечатване на търговски обект” за същия обект за срок от един месец и на основание чл. 17л, ал. 1 от ЗА “забрана на дъостъпа до търговския обект”, считано от датата на запечатването му.

С решение № 241/26.01.2007 г., постановено по на.х.д. № 178/2005 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик е отменено изцяло наказателно постановление № ТДД-260/12.09.2005 г., издадено от Териториалния данъчен директор на ТДД – гр. Добрич. В мотивите си районният съд е приел, че нарушението не е извършено от нарушителя. Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласнидоказателства приема за установена по делото фактическата обстановка, описана в наказателното постановление, а именно държането в търговския обект – на рафта, на който са се намирали предлаганите за продажба акцизни стоки – цигари с бандрело и подробно описаните в НП и в АУАН цигари без бандерол. Същевременно, с оглед на разпитаните по делото свидетели, съдът намира за установено, че цигарите без бандерол са били предназначени за лична употреба, а не за продажба от собственика на обекта и са му били предоставени, като подарък от две английски семейства. При така установената по делото фактическа обстановка, районният съд приема за установено, че нарушителят не е осъществил състава на нарушение по чл. 17а, ал. 2 от ЗА.

Като е достигнал до този правен извод, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като неправилно е приложил материалната норма, което съставлява касационно основание за отмяна на процесното решение, по смисъла на чл. 348, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК.

Нормата на чл. 17а, ал. 2 от ЗА санкционира търговците /ФЛ или ЮЛ/ за държане на склад или в търговско помещение, или в превозно средство, предлагане, продаване или превозване на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или бандерол с изтекъл срок на валидност. Откритите при извършената данъчна проверка стоки – подробно описани цигари без бандерол, представляват именно акцизни стоки по смисъла на чл. 17а, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 28 и чл. 25 от ЗТТИ. Същите са се намирали на рафт в търговски обект, т.е. били са държани от търговеца в същия. По този начин същият е осъществил състава на чл. 17а, ал. 2, предл. 1 от ЗА, по който данъчният орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение. Неправилно районният съд тълкува разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗА, като счита, че следва да бъде доказано, че акцизните стоки следва да са предназначени за продажба, за да бъде нарушена същата разпоредба. Предлагане и продаването на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен представлява различно нарушение, описано във второто предложение на чл. 17а, ал. 2 от ЗА, за което наказващият орган не е санкционирал нарушителя. Следователно изводът на районния съд, въз основа на изведената от него фактическа обстановка – предвид на предоставянето за лична употреба от търговеца на откритите акцизни стоки без бандерол – е ирелевантно по отношение на предмета на спора обстоятелство. Следователно изводът на съда, че не била установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка, също така е неправилен и не почива на установените по делото факти и обстоятелства, а на неправилно тълкуване на правната норма.

Съществено нарушение на процесуалните правила от страна на наказващия орган, предвид неспазването на разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, изискваща разследване на спорните обстоятелства, също така не е налице. Такива спорни обстоятелства, касаещи осъщественото административно нарушение изобщо не са били налице, поради което и този извод на районния съд също така не се споделя от настоящата инстанция.

Размерът на санкцията е правилно определен от наказващия орган, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, като е взето под внимание обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като същата е индивидуализирана към предвидения в закона минимален размер, а именно: 2 000 лева. Липсват основания за изменение на същата. На основание чл. 17а, ал. 11 от ЗА законосъобразно са отнети в полза на държавата цигарите, предмет на нарушението, съгласно протокол, неразделна част от ПИП и са наложени посочените принудителни административни мерки.

Установените с атакуваното решение на въззивния съд пороци на НП не са налице, като не е налице нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на наказателното постановление.

Оспорваното решение е незаконосъобразно, постановено не нарушение на материалния закон, а изводът на съда за отмяна на наказателното постановление е неправилен и необоснован, поради което решението следва да бъде отменено, а постановлението потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 241/26.01.2007 г., постановено по на.х.д. № 178/2005 г. по описа на Районен съд – гр. Балчик, с което е отменено наказателно постановление № ТДД-260/12.09.2005 г., издадено от териториалния данъчен директор на ТДД – гр. Добрич, като вместо същото ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № ТДД-260/12.09.2005 г., издадено от териториалния данъчен директор на ТДД – гр. Добрич;

На основание чл. 64, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/2004 г. за МРАВ ОСЪЖДА АНТОН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “МОРСКИ БРИЗ-АНТОН ДИМИТРОВ”, с адрес: гр. Балчик, ул. “Велики Преслав” № 6а ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева на ТД на НАП, гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Сторінки

Категорії

Решение по Административно дело 174/2011г.