Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./ 10.05.2011г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Нели Каменска
при участието на секретаря С.К. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, П.К., разгледа докладваното от съдия Нели Каменска к.адм.д.№158 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Н.С.П., ЕГН ********** *** против решение № 1/10.02.2011г., постановено по нахд № 2341/2010г. по описа на Районен съд гр.Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 2926/12.10.2010г. на началника на ПП при ОД на МВР гр.Добрич в частта му, с която на осн. чл.174, ал.3, пр.2 за нарушение по чл.103, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 700 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца, като съдът е намалил размера на глобата на 600 лв. и на 12 месеца наказанието “лишаване от право”.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а настоящата инстанция да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Счита, че съдът е допуснал нарушение на закона като е приел, че за извършеното нарушение се носи отговорност по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а не както е посочено основанието в наказателното постановление по предложение 1 от чл.174, ал.3 на ЗДвП.
Ответникът, Сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр.Добрич не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за правилност и законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба.
Решението е правилно и законосъобразно по същество. Съдът е обсъдил възраженията на административно-наказания срещу наказателното постановление и в съответствие с приложимия закон е достигнал до законосъобразен извод, че е осъществен състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно като водач на МПС – лек автомобил с рег. № ТХ 3115 ХВ, по главен път ІІ-29+3, на около 300 м. от с.Паскалево, на 12.09.2010г. около 11,20 часа е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер за употреба на алкохол и да изпълни предписание за медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта, дадено с талон за изследване № 3020216/12.09.2010г. В деня на извършване на деянието е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на водача на МПС, който го е подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 2926/10/12.10.2010г., с което за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на касатора “глоба” в размер на 700лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца.
Възражението в касационната жалба, че оспореното решение е необосновано, тъй като е постановено без да са налице безспорни доказателства, установяващи извършването на нарушението, е неоснователно. Фактическите изводи на съда за извършване на нарушенията са подкрепени от доказателствата по делото.
Видно от материалите по делото пред районния съд са дали показания две групи свидетели с противоречиви показания. Актосъставителят е потвърдил, описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, а водените от жалбоподателя свидетели твърдят, че административнонаказания не е отказал да бъде изпробван с техническото средство дрегер, но последното не работело. Контролните органи извикали друга патрулна кола с работещо устройство, което не било предоставено на административно наказания, понеже актът за установяване на административно нарушение вече бил съставен.
Настоящата инстанция намира, че правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя. По делото е установено, че след като батерията на техническото средство е паднала, контролните органи са извикали друг полицейски патрул, който да предостави работещо устройство. Твърденията на свидетеля Красимир Янакиев, че когато другата полицейска кола пристигнала, контролните органи свалили апарата, но не го предоставили на касатора са нелогични. Съдът приема, че същите обслужват единствено защитната теза на административнонаказания, тъй като е нелогично ангажирането на други полицейски служители, ако се приеме, че осигуреното от тях техническо средство не било използвано.
Относно възражението в касационната жалба, че са въведени нови фактически обстоятелства от съда, извън посочените в наказателното постановление, настоящата инстанция намира следното: В обстоятелствената част на наказателното постановление са описани две деяния- отказ за изпробване с техническо средство и отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. И двете нарушения, според предвиденото в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, се санкционират с еднакви наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1 000 лв. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не изисква кумулативното извършване и на двете нарушения, достатъчно е извършването на което и да е от тях, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност. Независимо, че са извършени две нарушения, които са могли да бъдат санкционирани поотделно, наказващият орган е преценил, че следва да санкционира само едното от тях, след като в наказателното постановление е визирал нормата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Последната обявява за наказуемо деянието, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Съдът неправилно е преквалифицирал нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, което макар да е описано в обстоятелствената част на наказателното постановление, видно от диспозитива на последното, не е санкционирано. Описанието на извършеното по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП нарушение, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, е идентично в акта, в наказателното постановление и във фактическата обстановка, приета за установена в мотивите на обжалваното решение. Затова няма въведени нови обстоятелства нито с наказателното постановление, нито с решението на районния съд, което би било нарушение на ЗАНН. В случая неправилната преквалификация, извършена от районния съд, не се е отразила на крайния резултат от производството по делото, тъй като е доказано извършването на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съответно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, на осн. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП от насазващия орган.
Съдът е обсъдил размера на наложените наказания и съобразно правомощията си е изменил наказателното постановление като е намалил размера на глобата на 600 лв., а срокът за лишаване от право да се управлява МПС е намалил на 12 месеца – минимума, предвиден за извършеното нарушение в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/10.02.2011г.., постановено по нахд № 2341/2010г. по описа на Районен съд гр.Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1…………………….
2…………………….