Р Е Ш Е Н И Е
№ ……26. 04. 2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова к.адм.д. № 155/ 2011 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 653/ 18. 03. 2011 год. на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич, подадена чрез старши юрисконсулт С.Л. срещу Решение № 90/ 13. 01. 2011 год. по нахд № 1790/ 2010 год. на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление № 08 – 147/ 11. 06. 2010 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” /ИТ/ гр. Добрич, с което на “Агроинвестмънт” ЕООД Добрич, БУЛСТАТ ******, представлявано от А.П.П. за нарушение по чл. 415 ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 415 ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, като се твърди, че съдът неправилно е приложил закона, като е счел, че в АУАН и НП са допуснати съществени нарушения до степен, опорочаващи правото на защита на жалбоподателя. Касаторът настоява, че жалбоподателят по никакъв начин не е изразил активна позиция, не е извършил действие, с което да демонстрира желание за съдействие на контролния орган или за изясняване на обстоятелствата около вмененото му нарушение, дори и в случаите, когато документи от административнонаказателната преписка са му връчени лично. Сочи, че независимо че в АУАН и НП да не са посочени датите, на които трябва да се яви лицето, то те са налични в призовките, които са част от административнонаказателната преписка, а лицето не е ангажирало доказателства за препятствия на тези дати. Обръща внимание, че бездействието на работодателя е противозаконно и това следва от вменените му с чл. 402 ал. 1 т. 2 и чл. 402 ал. 2 КТ задължения за съдействие на контролните органи и представяне на всякакви документи и книжа във връзка с упражняването на контрола. Моли да бъде отменено решението на ДРС и да бъде потвърдено НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Ответникът – “Агроколор БГ” ЕООД с управител М.Д.И., правоприемник на наказаното лице “Агроинвестмънт” ЕООД Добрич, с управител А.П.П., редовно призован при условията на чл. 144 АПК във връзка с чл. 50 ал. 2 ГПК, в съдебно заседание не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е основателна и решението на ДРС следва да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено, тъй като при провеждане на административнонаказателното производство не е допуснато никакво нарушение, а нарушението на търговското дружество е факт.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
С обжалваното решение районният съд е отменил наказателно постановление № 08 – 147/ 11. 06. 2010 год. на Директора на Д “ИТ” гр. Добрич, с което на“Агроинвестмънт” ЕООД Добрич за нарушение по чл. 415 ал. 2 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 415 ал. 2 от КТ е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 20 000 лв., за това че: На 19. 02. 2010 г.е извършена нощна проверка от В.Х. и В.В. – инспектори в Д “ИТ” Добрич съвместно с представител на І РПУ Добрич в механа “Добричките булгари”, находяща се в гр. Добрич, ул. “България” № 3, стопанисвана от “Агроинвестмънт” ЕООД Добрич. Взети са писмени сведения от установените на работа в обекта лица относно характера и условията на извършваната от тях работа и е връчена призовка за явяването в дирекцията на упълномощен представител на дружеството за представяне на определени документи относно уреждането на трудовите правоотношения с наетите лица и условията на труд. Посочено е в НП, че на указаната в призовката дата представител не се е явил и не е представил исканите документи. На 26. 02. 2010 год. на адреса вече на управление на дружеството е изпратена повторна призовка изх. № ИТ – 04 – 462/ 26. 02. 2010 год. със същото съдържание като първата, по която обаче не са предприети действия от дружеството. В резултат на това е изпратена покана за съставяне на акт за нарушение. В НП е посочен изх. номер на поканата и какво е било описано в нея. Отново писмото е останало в пощата като непотърсено от получателя, поради което е поискано съдействие от органите на МВР. На 3. 05. 2010 год. на представляващия дружеството вече лично е връчена покана за съставена на акт. Изрично е указано в НП, че след връчване лично на поканата на управителя на дружеството, последният не се е явил в Д “ИТ” и не се е възползвал от възможността да отстрани нарушението като представи изисканите с призовките документи, поради което актът е съставен, но в негово отсъствие.
Видно от доказателствата по делото, НП е издадено въз основа на АУАН, връчен на управителя лично, но отново със съдействието на органите на МВР. В АУАН представляващият дружеството не е вписал възражения или обяснения, свързани с наличието на обективни пречки, възпрепятствали представянето на изисканите документи. След връчване на АУАН също в посочения тридневен срок не са представени възражения, свързани с обективни пречки за представяне на документите, нито са представени последните.
За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при издаване на обжалваното НП била нарушена нормата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, изискваща описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като е счел, че в случая липсва индивидуализация на нарушението по място и време. Приел е, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кога е извършено нарушението. Посочена била дата на извършване на проверката и датите, на които са изпратени призовките, но не и “указаните в призовките дати”. Стигнал е до извода, че непосочването на “указаните в призовките дати” е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и е абсолютно основание за отмяна на НП.
Така постановеното решение е изцяло неправилно и доколкото съдът на основание чл. 218 ал. 2 от АПК за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, то следва решението да бъде отменено изцяло, като бъде потвърдено НП. Това е така, защото:
С разпоредбата на чл. 402 ал. 1 т. 2 КТ контролните органи имат право да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола, а съобразно разпоредбата пък на чл. 402 ал. 2 КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Неоказването на съдействие се явява в нарушение на закона и пречи на контролния орган да изпълни своите задължения. В този смисъл безспорно в случая чрез бездействието си дружеството – работодател противозаконно е пречило на контролния орган и това следва да бъде санкционирано, както правилно административнонаказващият орган е счел със санкцията по чл. 415 ал. 2 КТ.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на указание за датите в призовките е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а призовките пък не били връчени надлежно. Дори да се приеме, че връчването на съобщенията /призовките/ не е надлежно, то е налице лично, редовно връчена покана за съставяне на АУАН. В поканата е изписано за какво нарушение се касае. Управителят можеше да прекрати бездействието си, като представи изисканите документи, съответно се позове на обективни пречки. Ако беше сторил това, то доколкото в случая деянието се осъществява чрез бездействие, преустановяването на бездействието би могло евентуално да се възприеме от административнонаказващия орган като доброволен отказ по смисъла на чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 18 ал. 3 от НК, когато деецът по собствени подбуди се е отказал да извърши или довърши престъплението. А отказ по собствени подбуди е налице, когато деецът има възможност да извърши или довърши престъплението и той доброволно се откаже. В тази насока е и изписаното в НП, че “… в указания срок управителят на дружеството не се е явил и не се е възползвал от възможността да отстрани нарушението като представи …” Напротив, управителят не се явява в Д “ИТ”. В този смисъл той продължава да осъществява състава на нарушение. Съставен е АУАН, връчен е лично и отново никаква реакция и акт на съдействие. При това положение да се говори, че жалбоподателят е с нарушени права и не е бил в състояние да организира защитата си, е неприемливо. НП е изпратено с писмо с обратна разписка на адреса на управление на дружеството. Подаването на жалбата е доказателство, че то е получено и управителят е предприел действия по защита на правата си. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства, които да опровергават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Фактическата обстановка е изписана подробно и ясно и твърдението, че от НП не ставало ясно в какво се състои противозаконното пречене е голословно и необосновано. Твърдението, че има разлика в описанието в АУАН и НП също не отговаря на истината и явно е опит за защитна теза на жалбоподателя.
Настоящият състав счита, че нарушението е безспорно доказано. При административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал. 2 КТ предвидената санкция е конкретно определена, без диапазон, поради което и административнонаказващият орган и в този аспект е приложил правилно закона. Като е приел противното, ДРС е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а НП – потвърдено.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. първо АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 90/ 13. 01. 2011 год. по нахд № 1790/ 2010 год. на ДРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08 – 147/ 11. 06. 2010 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “Агроинвестмънт” ЕООД Добрич, БУЛСТАТ ******, представлявано от А.П.П. за нарушение по чл. 415 ал. 2 от Кодекса на труда на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 415 ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.