Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 4. 05. 2011 год.
Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Нели Каменска
при секретар С.К. и с участието на прокурора Пламен Костадинов изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 135/ 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ Н.К.Д., ЕГН ********** с фирма “Н.Д.”, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. Кранево, община Балчик, чрез адв. П. М., редовно упълномощена, против решение № 9/ 20. 01. 2011 год. по НАХД № 448/ 2010 год. на Районен съд, гр. Балчик, по силата на което е изменено наказателно постановление № 10-2742/ 9. 06. 2010 год. на Зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 на МФ и чл. 118 от ЗДДС е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 1 000. 00 лв. като същата е намалена по размер на 500. 00 лв.
В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като е неправилен фактическия му извод, че към момента на съставяне на ПИП № 0028995/ 27. 04. 2010 год., 15. 10 ч., е извършено плащане на консумация от клиенти на обща стойност 8. 30 лв. Становището на жалбоподателя е, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св. М.А.Т., който е направил и възражение в протокола от 27. 04. 2010 год., че не е извършено плащане на горепосочената консумация към момента на проверката, тъй като лицето плаща вечер, когато получава дневното си възнаграждение. В подкрепа на това си твърдение касаторът е приложил към жалбата си и касов бон за сумата от 8. 30 лв., издаден на 27. 04. 2010 год в 17. 00 ч. В жалбата се изтъква, че районният съд не е отчел и допуснато от административно-наказващия орган съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, състоящо се в необсъждане на възраженията на лицето М.А.Т. в ПИП от 27. 04. 2010 год. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното постановление. Твърдяните нарушения се свеждат до неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и съставлява касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с жалба от ЕТ Н.К.Д., ЕГН ********** с фирма “Н.Д.”, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. Кранево, община Балчик, чрез адв. П. М., редовно упълномощена против наказателно постановление № 10-2742/ 9. 06. 2010 год. на Зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 на МФ и чл. 118 от ЗДДС е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 1 000. 00 лв.
Жалбата е уважена и наказателното постановление е изменено като наложената санкция е намалена от 1 000. 00 лв. на 500. 00 лв.
Районният съд е приел за установено, че на 27. 04. 2010 год. при извършване на данъчна проверка от служители на ТД на НАП-Варна на търговски обект по см. на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС-гостилница “Централ”, находящ се в с. Кранево, общ. Балчик, ул. “Черно море” № 5 и стопанисван от ЕТ”Н.Д.” с ЕИК ****** е установено, че е имало извършена консумация от клиенти на обща стойност 8. 30 лв., заплатена в 13. 50 ч. на 27. 04. 2010 год. като от страна на сервитьора в обекта М. Т. не е била издадена фискална касова бележка от ЕКАФП. Вследствие на извършената проверка е съставен ПИП № 0028995/ 27. 04. 2010 год. Съдът е направил своите фактически изводи въз основа на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел И., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: ПИП № 0028995/ 27. 04. 2010 год., сервитьорска сметка за сумата от 8. 30 лв., извлечение от фискалното устройство-междинен отчет, контролна лента.. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че вмененото с АУАН нарушение е извършено. Съдът не е кредитирал показанията на св. Т., тъй като е приел същите за предубени поради фанансовата му зависимост от едноличния търговец в качеството му на негов наемен работник. Този си извод съдът е обосновал и на факта, че твърдението на жалбоподателя, че процесната сума е заплатена на по-късен етап, в края на работния ден, не е доказано, тъй като по делото не са представени фискални касови бонове за сумата от 8.30 лв. Съдът е констатирал, че процедурата по съставяне на АУАН и НП е спазена. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, и в АУАН и в НП е описано нарушението и нарушените законови разпоредби. По отношение на наложената санкция, съдът е приел, че същата е завишена като е взел предвид обстоятелството, че нарушението е за първи път, и че размера на сумата, за която търговецът не е изпълнил задължението си да издаде фискална касова бележка е нисък- 8. 30 лв. Съдът е приел, че допуснатото нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения. Основавайки се на тези свои изводи съдът е направил крайното заключение, че издаденото наказателно постановление в санкционниата си част е незаконосъобразно и го е изменил като е определил размера на имуществената санкция в размер на законоустановения минимум.
Настоящият състав възприема становището на въззивния съд.
Неоснователно е становището на касатора, че е неправилен извода на съда, че процесната сметка е заплатена от клиентите веднага след консумацията й. Фактът на плащането е отразен в ПИП № 0028995/ 27. 04. 2010 год., който е доказателство за извършените от контролния орган и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства по силата на чл. 50 от ДОПК. Той е официален свидетелстващ документ и има обвързваща за съда доказателствена сила. Опровергаването на констатациите му може да стане с категорични и безспорни доказателства, каквито не са свидетелските показания на св. Т., а във въззивното производство писмени доказателства за противното не са представени. Обвързващата доказателствена сила на протокола от 27. 04. 2010 год. не е преодоляна и в касационното производство чрез представения към касационната жалба фискален бон от 17. 00 ч. от 27. 04. 2010 год. за сумата от 8. 30 лв. Макар, че крайната сума по този касов бон да съвпада с крайната сума по сервитьорската бележка, иззета от контролните органи, налице е разминаване в отделните поръчки, отразени в двата документа. Така в сервитьорската бележка е посочена една поръчка от 1.50 лв., хляб 8 бр. за 0.80 лв. и една поръчка от 3. 00 лв. В касовия бон са посочени две поръчки по 1. 50 лв. на обща стойност 3.00 лв., една поръчка за 1.50 лв. и хляб 8 бр. за 0.80 лв. Липсата на пълна идентичност в отделните поръчки, отразени в сервитьорскта бележка и фискалния бон не може да обоснове категоричен извод, че представения пред касационната инстанция касов бон се отнася до сметката, предмет на протокола от 27. 04. 2010 год.
Не е основателно и становището на касатора, че районният съд не е отчел допуснато от административно-наказващия орган съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, състоящо се в необсъждане на възраженията на лицето М.А.Т. в ПИП от 27. 04. 2010 год. Дори и да се приеме, че има такова нарушение, то правилно същото не е отчетено от страна на въззивния съд, тъй като не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Възраженията са били обект на внимание от страна районния съд, но не са уважени.
Направените от касационния състав изводи налагат решението на районния съд да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е материално законосъобразно.
Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/ 20. 01. 2011 год. по НАХД № 448/ 2010 год. на Районен съд, гр. Балчик, по силата на което е изменено наказателно постановление № 10-2742/ 9. 06. 2010 год. на Зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на ЕТ Н.К.Д., ЕГН ********** с фирма “Н.Д.”, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. Кранево, община Балчик, за нарушение по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 на МФ и чл. 118 от ЗДДС е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 1 000. 00 лв. като същата е намалена по размер на 500. 00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….
2…………………….