Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 4. 05. 2011 год.
Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Борисова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Нели Каменска
при секретар С.К. и с участието на прокурора П.К. изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 115/ 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ Н.Й.М., ЕГН ********** с фирма “Н.М.”***-МХС, Добричка община, с адрес на призоваване гр. Добрич, чрез адв. Р. Б., редовно упълномощен, против решение № 101/ 16. 12. 2010 год. по НАХД № 1962/ 2010 год. на Районен съд, гр. Добрич, по силата на което е потвърдено наказателно постановление № 273/ 2010 от 11. 08. 2010 год. на Зам. Началник на Митница-Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 108а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на основание чл. 108а, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 50 000. 00 лв., отнети са в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, както следва:
1. Цигари “KING–RED” 80 мм-70 кутии по 20 къса-1400 къса без български акцизни бандероли.
2. Цигари “GOLDCLASSIC” 80 мм-5 кутии по 20 къса-100 къса без български акцизни бандероли.
3. Цигари “RAQUEL” 80 мм-6 кутии по 20 къса-120 къса без български акцизни бандероли.
4. Цигари “TOP-10” 80 мм-7 кутии по 20 къса-140 къса без български акцизни бандероли.
5. Цигари “COOPER–SLIMS”-50 кутии по 20 къса-1000 къса без български акцизни бандероли, заприходени по складова разписка № 8/ 8. 04. 2010 год. на Митническо бюро Добрич и е наложено административно наказание-лишаване от право да упражнява търговска дейност в обект “Магазин за хранителни стоки-бирария”, находящ се в с. Владимирово, Добричка област, ул. “Първа” за срок от 1 месец на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС.
В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като е неправилен извода му, че е извършено процесното нарушение. Съдът неправилно не е кредитирал обясненията на нарушителя, дадени в административно-наказателното производство и показанията на св. Й.К.Т., от които е видно, че процесните цигари са били предназначени за лична консумация, а не за търговия. Изразява се и становище, че съдът неправилно е приел, че бирарията, в която са намерени акцизните стоки е имала характеристика на търговски обект по см. на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС, тъй като към момента на установяване на нарушението- 8. 04. 2010 год., същият не е функционирал като такъв поради неиздаване към този момент на всички необходими за дейността му разрешителни. Касаторът обосновава тезата си и с разпоредбата на параграф 1, т. 41 от ЗДДС, която съдържа легално определение на понятието “търговски обект” като място, помещение или съоръжение, в което се извършват продажби на стоки или услуги. В съдебно заседание жалбоподателят е изразил и становище, че при решаване на делото следва да бъде взето предвид и изменението на разпоредбата на чл.100а от ЗАДС, в сила от 8. 03. 2011 год. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното постановление. Твърдяните нарушения се свеждат до неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и съставляват касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с жалба от ЕТ Н.Й.М., ЕГН ********** с фирма “Н.М.”, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. Добрич, против наказателно постановление № 273/ 2010 от 11. 08. 2010 год. на Зам. Началник на Митница-Варна Жалбата е отхвърлена и наказателното постановление е потвърдено изцяло.
Районният съд е приел за установено, че на 8. 04. 2010 год. при извършване на митническа проверка от служители на Митническо бюро Добрич в “Магазин за хранителни стоки-бирария”, находящ се в с. Владимирово, обл. Добричка, ул. “Първа”, стопанисван от ЕТ “Н.М.”, в бирарията са били намерени 138 бр. кутии цигари, различни марки, без български акцизни бандероли. При проверката бил съставен протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 263/ 8. 04. 2010 год. по описа на Митница Варна, като с опис към протокола намерените 138 бр. кутии цигари без бандерол били иззети. Към протокола е приложен и касов бон, издаден от ЕТ “Н.М.” с ЕИК ****** от търговски обект “Магазин за хранителни стоки-бирария”, с. Владимирово. В протокола е отразено, че обектът не разполагал с разрешение за продажба на тютюневи изделия. От уведомление с вх. № 4424-476/ 7. 07. 2010 год. на отдел “Акцизи” при Митница Варна е видно, че към датата на издаването му не е постъпвало заявление за издаване на разрешение по чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 114 от ППЗАДС от ЕТ “Н.М.” с ЕИК ******. Въз основа гореописаните документи, както и въз основа на разпитаните по делото свидетели и други писмени доказателства по делото, а именно удостоверение на обект за търговия с храни № Т087405148/ 29. 12. 2009 год. за търговски обект-бирария и удостоверение на обект за търговия с храни № Т081205147/ 29. 12. 2009 год. на търговски обект-магазин за хранителни стоки съдът е приел, че описаното в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС е извършено. Съдът е приел за неоснователно становището на жалбоподателя, че нарушение не е извършено, тъй като намерените цигари били предназначени за лична консумация, а не за търговия. Мотивирал е този си извод със съдържанието на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС, съгласно който самото съхранение на цигари в търговски обект осъществява една от формите на изпълнителното деяние, поради което е без значение дали те са били продавани, от кого и с каква цел са били закупени. Не е уважил и възражението на жалбоподателя, че процесната бирария няма качеството на търговски обект по см. на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС, тъй като не е функционирала като такъв. Извода си е основал на удостоверението за регистрацията на бирарията като търговски обект от 29. 12. 2009 год., отчета от фискалната памет на ЕКАФП от търговски обект “Магазин за хранителни стоки-бирария” , с. Владимирово, протокола от 8. 04. 2010 год. и показанията на св. Михаил Славов. Съдът е констатирал, че процедурата по съставяне на АУАН и НП е спазена. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, и в АУАН и в НП е описано нарушението и нарушените законови разпоредби. По отношение на наложената санкция, съдът е приел, че същата е в предвидения от закона минимален размер и не подлежи на разглеждане от съда. Приел е също, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената правна норма обществени отношения. Основавайки се на тези свои изводи съдът е направил крайното заключение, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и го е потвърдил изцяло.
Настоящият състав възприема становището на въззивния съд.
Неоснователно е становището на касатора, че нарушение не е извършено, тъй като откритите акцизни стоки били предназначени за лична консумация, а не за търговия. Изпълнителното деяние в случая е за съхранение на такива стоки в нарушение на изискванията на чл. 100, ал. 1 от ЗАДС в търговски обект. Законовата презумпция е, че след като такива стоки се съхраняват в търговски обект, са предназначени за търговия. В противен случай съхранението като действие не би било обявено за наказуемо от законодателя.
Неоснователно е и становището на касатора, че процесната бирария няма характеристика на търговски обект по см. на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС, тъй като към момента на установяване на нарушението същата не е функционирала като такава поради неиздаване към този момент на всички необходими разрешителни и по- специално на удостоверение за категоризация на обекта. Параграф 1 от т. 41 от ДР на ЗДДС, на който се позовава касатора, и който съдържа легално определение на търговски обект, е неприложим в случая. Видно от съдържанието на горепосочения параграф, легалните определения на изброените в него понятия са за целите на ЗДДС. Независимо, че ЗАДС не съдържа легално определение на понятието “търговски обект”, разпоредбата на параграф 1, т. 41 от ЗДДС не може да бъде приложена по аналогия, тъй като не са налице условията на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Съгласно тази разпоредба, приложение на друг нормативен акт по аналогия е допустимо “при подобни случаи и ако това отговаря на целта на акта”. Целта на ЗАДС е облагане с акциз на определени стоки, независимо дали тези стоки са непосредствен обект на продажба. Задължението за заплащане на акциз възниква и при държане на такива стоки по силата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Различна е целта на ЗДДС. По силата на чл. 1 от закона, с данък се облагат доставките на стоки. Задължението за заплащане на ДДС възниква не от вида на стоката, а от промяната на собствеността й, основно чрез покупко-продажба. С оглед тези цели е изведено и определението за “търговски обект” по т. 41 от параграф 1 от ДР на ЗДДС, от чието съдържание може да се направи извод, че обекта следва да функционира. Такова изискване не съществува в разпоредбата на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС, въз основа на която е ангажирана имуществената отговорност на търговеца. Процесната бирария е регистрирана като търговски обект по Закона за храните, видно от удостоверение № Т087405148/ 29. 12. 2009 год. и е била такъв обект по см. на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС към момента на установяване на нарушението.
Изводите на касационния състав, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение не се променят от обстоятелството, че текста на чл. 100а от ЗАДС е изменен, считано от 8. 03. 2011 год. /ДВ бр. 19/ 2001 год./., на което изменение се позовава процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание. По силата на горепосоченото изменение е отпаднало изискването за регистрацията на търговците с акцизни стоки по ЗДДС, но другото изискване – за наличие на разрешение за продажба на тютюневи изделия не е отпаднало. По делото няма данни жалбоподателят да е разполагал с такова разрешение към момента на установяване на административното нарушение.
Направените от касационния състав изводи налагат решението на районния съд да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е материално законосъобразно.
Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/ 16. 12. 2010 год. по НАХД № 1962/ 2010 год. на Районен съд, гр. Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….
2…………………….