О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………/09.03.2011г., гр. Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от председателя адм.дело № 103 по описа на ДАС за 2011 г. намира следното :
Производството по делото е по чл.213 и сл. от ЗУТ и е образувано по жалба на ”Консорциум Марина –Балчик” АД, ЕИК ********, гр.Варна, представлявано от Н.Б.Н. и Ж.Т.Б. срещу заповед № ДК-02-СИР-24/21.01.2011г. на началника на РДНСК – Североизточен район, с която, на основание чл.225, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Панорамна тераса пред ресторант “Двата петела” – пета категория, находящ се в гр.Балчик върху брегоукрепително съоръжение “Дамба”, кв.194, поземлен имот 162, собственост на “Макскар” ЕООД, гр.Балчик, представлявано от М.Д.К.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта и се иска същата да бъде прогласена за нищожна, а в условията на евентуалност – да бъде отменена.
Съдът, като постави на разглеждане жалбата, счита същата за недопустима по следните съображения : С обжалваната заповед е наредено на “Макскар” ЕООД гр.Балчик да премахне извършения от него незаконен строеж, изграден върху обект, представляващ брегоукрепително съоръжение – публична общинска собственост. Видно от данните по делото, оспорващият търговец е концесионер на яхтено пристанище “Балчик”, гр.Балчик, въз основа на договор за предоставяне на концесия за стротелство и услуга от 05.09.2006г., сключен между него и община Балчик. В това си качество той има право да построи, реконструира, модернизира, разшири и ползва яхтеното пристанище – публична общинска собственост, както и да използва част от прилежащата дамба (брегоукрепително съоръжение) за нуждите на пристанището. Като такъв обаче той е извън кръга на лицата по чл.225, ал.3 от ЗУТ, заинтересувани от оспорването на издадената заповед за премахване на незаконния строеж.
Чл.2 от Закона за концесиите дефинира концесията като право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец-концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради, да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск. Така определена, концесията изключва правото на концесионера да оспорва заповед за премахване на незаконен строеж в общинския имот, предоставен с договора за концесия (част от дамбата също е предмет на концесията за ползване като прилежаща част към пристанището, необходима за неговото функционално използване, по смисъла на чл.11, ал.1, във вр. § 1, т.9 от ДР от Закона за концесиите), тъй като концесионерът не е възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ – не е собственик на имота, в който е изграден незаконния строеж, не е лице с учредено право на строеж в имота, нито по силата на специален закон има право да строи в чужд имот. Това означава, че концесионерът, на който не е отстъпено право на строеж, а само особено право на ползване върху общинския имот, не е активно легитимиран да подава жалба против заповедта на началника на РДНСК – Североизточен район.
Във всички случаи индивидуалните административни актове по ЗУТ подлежат на обжалване само когато засягат лицето, което ги обжалва. “Засягането” е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. А в случая това означава обжалваният акт да съдържа разпореждане, което да нарушава или застрашава права или законни интереси на жалбоподателя или пък да поражда задължения за него. Оспорената заповед няма тази характеристика. Макар и да има насоченост към жалбоподателя, тя е само с информативно значение и не оказва пряко въздействие върху негово право или законен интерес. Действително в констативния акт по чл.224, ал.2 от ЗУТ концесионерът е посочен като възложител на строежа от името на община Балчик, но в крайния, подлежащ на обжалване акт на началника на РДНСК не се съдържат такива констатации и наименованието на дружеството фигурира единствено в кръга от лицата, на които следва да бъде връчена заповедта за премахване на незаконния строеж. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил погрешно привлечен в административното производство, не го прави заинтересовано лице по смисъла на чл.225, ал.3 от ЗУТ. Действията по връчване на актове и даване на писмени обяснения и възражения не са от решаващо значение за процесуалното качество на концесионера. То се определя от действителното правно положение, т.е. от наличието на обективните предпоставки за привличане или встъпване в административния процес, които винаги се свързват с прякото и непосредствено въздействие върху правната сфера на лицето (физическо или юридическо). В случая заповедта не съдържа разпореждане, което води или би могло да доведе до промени в правната сфера на концесионера – той не е адресат на акта и на обективираното в него задължение за премахване, т.е. не е обвързан от произтичащите от него неизгодни правни последици, поради което за него не е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за участие в съдебноадминистративното производство за проверка законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. След като тя липсва, подадената жалба от концесионера е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ”Консорциум Марина –Балчик” АД, ЕИК ********, гр.Варна, представлявано от Н.Б.Н. и Ж.Т.Б. срещу заповед № ДК-02-СИР-24/21.01.2011г. на началника на РДНСК – Североизточен район.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 103/2011г. по описа на ДАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Административен съдия :