Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 14.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от Председателя адм.д. №885/2010 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.404 от КТ във връзка с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.М.Д. *** против Отказ за издаване на индивидуален административен акт, изх. №ИТ-04-1655/16.12.2010 г. на Главен инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич по искане на жалбоподателя с вх. №ИТ-33-466/14.12.2010 г.. В жалбата се излагат доводи, че същият не е доволен от действията на Инспекцията и, че е следвало да се обърне сериозно внимание на директора на ПГВМ “Проф. Д-р Г. Павлов” гр. Добрич за некоректните й действия. По същество се излагат твърдения в насока, че неправилно е изчислен преразхода на гориво на служебния автомобил, който е управлявал жалбоподателя и неправилно този преразход му е удържан от заплатата. Моли съда да отмени отказа за издаване на индивидуален административен акт и да върне преписката на ДИТ за решаване на искането по същество.
Ответникът по жалбата Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Д. Павлова, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен.
Заинтересованата страна Професионална гимназия по ветеринарна медицина “Проф. Д-р Г. Павлов” гр. Добрич, представлявана лично от директора й счита жалбата за неоснователна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършени проверки на Г.М. – шофьор на автобус марка “Рено”, собственост на гимназията на дати 15.09.2009 г., 12-13.05.2010 г. /лист 24,25/ и на 08.10.2010 г. /лист 19/ са констатирани преразход на гориво, което не е отчетено с пътен лист. Със Заповед на Директора №РД02-253/29.06.2010 г. Г.М.Д. е наказан с “Предупреждение за уволнение” и със Заповед от същата дата №РД02-252 е наредено да се удържи съгласно чл.206, ал.1 от КТ от брутното му трудово възнаграждение сумата в размер на 640.43 лева. Със Заповед №РД-02-385/08.10.2010 г. е наредено да бъде удържана суматата от 69,62 лева. Жалбоподателят с три броя касови ордери е внесъл сумите от 69,62 лева, 113 лева и 227,55 лева. На 08.10.2010 г. със Заповед №РД-ІІІ-9/08.10.2010 г. е прекратено трудовото правоотношение с Д. на осн. чл.328, ал.1,т.10 от КТ – за придобиване право на пенсия.
С искане от 14.12.2010 г. до Директора на ДИТ гр. Добрич Г.М.Д. е поискал да бъде направена проверка на работодателя му и да се разпореди да му се върнат спрените неправомерно пари – удръжки в размер на 640,43 лева и 69,62 лева, като се навеждат и твърдения за нарушения на трудовото законодателство от директора на училището.
След извършена проверка по искането, административният орган е постановил изричен отказ за издаване на индивидуален административен акт, като е обосновал защо счита, че работодателят е спазил изискванията на закона и е указал на жалбоподателя, че може да търси правата си по граждански ред на основание чл.360 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1,т.1. от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателства, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателства. Съгласно ал.2 на същата норма предписанието може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда.
В процесния случай административното производство е започнало по искане на жалбоподателя Г.Д. за издаване на предписания до работодателя с твърдения за допуснато нарушение на трудовото законодателство по повод направените му удръжки от полагащото му се обезщетение за придобито право на пенсия. Настоящият състав приема, че Д. е поискал от контролния орган да упражни правомощията си по чл. 404, ал.1,т.1 от КТ. Изричният отказ за издаване на индивидуален административен акт, респ. предписания и принудителни административни мерки е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на контрол. Жалбата срещу него е подадена в преклузивния 14-дневен срок, изхожда от заинтересовано лице и подлежи на разглеждане като процесуално допустима.
По същество същата се явява неоснователна.
Оспореният индивидуален административен акт изхожда от оправомощен за това орган, съгл. чл.20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Спазена е изискуемата писмена форма, с излагане на фактически и правни съображения. Изричният отказ за издаване на ИАА е законосъобразен и по съществото си.
Безспорно е установено, че жалбоподателя поради неизпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика – неправилно експлоатация на поверения му автобус, е довело до преразход на гориво. Поради това са издадени и връчени два броя заповеди с които му се удържа сума покриваща нанесените материални щети на училището. Срещу заповедите не са постъпили възражения и сам Д. е внесъл част от сумата в касата на гимназията.
По същество спорът е, дали действително има преразход на гориво и на какво се дължи той: дали на стария и амортизиран автобус или на действията на шофьора му и поради това Д. е поискал от органа да установи тези факти и обстоятелства.
Административният орган е приел, че работодателят не е нарушил трудовото законодателство, спазил е изискването на чл.206 от КТ, а относно вината за установения преразход и размера на удържаните суми е посочил реда, по който Г.Д. може да търси правата си.
Съгласно чл.360 от КТ трудовите спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовите правоотношения се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК. С нормата на чл.404 от КТ, законодателят не е възложил разрешаването на част от тези спорове на административен орган – Инспекцията по труда. Същият не е компетентен да се произнесе и по гражданско-правни спорове. Правомощията на органа се свеждат до възможността да извършва контрол и да дава предписания при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство. Инспекцията обаче не е юрисдикционен орган, няма и правораздавателни функции. В рамките на административното производство тя не може да проведе контрол това дали са налице материалноправните предпоставки за извършване на прихващане, валидно ли е извършеното такова и дали въобще е бил налице преразход на гориво, за да се стигне и до прихващане на суми. Тази преценка може да бъде извършена от гражданския съд и то в хода на производството по чл.210 от КТ. Административният орган няма компетентността да разреши преюдициалния гражданскоправен спор относно вината, размера на отговорността и евентуалното прихващане. При условие, че при проверката той е констатирал, че работодателят е спазил изискването на чл.206 от КТ и че няма как да реши кой е виновен за преразхода и дали въобще има такъв, правилно контролният орган е обосновал липсата на основание за издаване на индивидуален административен акт на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Оспореният изричен отказ за издаване на ИАА е законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въз основа на изложените съображения и на осн. чл.172, ал.2 във връзка с чл.173, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от Г.М.Д. *** против Отказ на Гл. инспектор при Дирекция “Инспекция на труда” гр. Добрич, изх. №ИТ-04-1655/16.12.2010 г. за издаване на индивидуален административен акт по искане с вх. №ИТ-33-466/1.12.2010 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: