ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……./ 27.04.2011г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Нели Каменска адм.д.№ 697 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 5412/18.04.2011г. по адм.д. № 3262/2011г. на Върховен административен съд, трето отделение, делото е върнато на същия съд за ново произнасяне. В изпълнение на определението настоящият състав на АС гр.Добрич съобрази следното:
Производството е по чл. 185 от АПК и е образувано по жалба на М.М.Т. *** срещу решение № 4-5 от 16.03.2010г. на Общински съвет – гр.Генерал Тошево, прието на заседание от 16.03.2010г., с което се определя размера на таксата за одобряване на инвестиционни проекти, за изграждане на ветрогенератори в приложение № 1, раздел 3, т.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Генерал Тошево.
В жалбата са изложени твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон при приемане на решение № 4-5/16.03.2010г. на Общински съвет гр.Генерал Тошево, с което е приета такса в размер на 2 % от стойността на изгражданото съоръжение. Жалбоподателката твърди, че е собственик на имот-земеделска земя в землището на с.Спасово, Община Генерал Тошево и желае да изгради в имота си ветроенергийна централа от три ветрогенератора с мощност до един киловат.
Ответникът по жалбата, Общински съвет гр.Генерал Тошево, чрез председателя си в писмено становище от 10.11.2010г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Б. прави възражение за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес
Съдът след като се запозна с материалите по делото и с допълнително представените от жалбоподателката писмени доказателства с молба вх.212 от 28.01.2011г., а именно договор за доброволна делба от 22.01.2008г. и уведомление за инвестиционно предложение до РИОСВ – Варна счита, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателката от оспорване на процесния нормативен акт. Съображенията са това са следните:
Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.1 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия. В настоящият казус, като подател на жалбата, М.Т. не е обосновала и доказала правния си интерес от атакуване на процесната наредба. Оспорената от нея разпоредба не засяга пряко нейни лични, субективни права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на жалбата. С оглед предметния си обхват и характера на регулираните обществени отношения, подзаконовият нормативен акт /в оспорената му част/ не рефлектира пряко в правната сфера на Т. и не засяга непосредствено нейни законни интереси. По смисъла на чл.120, ал. 2 от Конституцията на РБ засегнати лица, които имат правен интерес от обжалване на административните актове са тези, които са носители на материални правни последици от волеизявлението на органа, респективно в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица, която се състои в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи прани задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административен акт. Правният интерес от съдебно обжалване следва да е насочен именно към премахване на тези неблагоприятни правни последици или към предотвратяването им, или към постигане на благоприятни правни резултати.
Видно от данните по делото, жалбоподателката е представила единствено договор за доброволна делба на недвижим имот, легитимиращ я като собственик на земеделска земя в землището на с. Спасово, община Ген. Тошево. Единствено фактът, че жалбоподателката е собственик на имот в община Ген. Тошево, не е достатъчен да обоснове правен интерес от обжалване на оспореният акт. Същият не може да бъде обоснован и с представеното копие на уведомление за инвестиционно предложение, съгласно чл.4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване оценка на въздействието върху околната среда, което още повече е в нечетлив и непълен вид. Представена е само първата страница на уведомлението, липсват останалите страници от образеца, вкл. и тези с подписа на подателя, а печатът върху копието е толкова размазан и неясен, че от него не може да се установи от кого и кога е положен. От последното се установява единствено, че жалбоподателката евентуално има някакви инвестиционни намерения, но не става ясно дали те касаят именно имот в землището на община Ген. Тошево, а и дали тези инвестиционни намерения изхождат именно от жалбоподателката, доколкото в представеното до съда копие са изписани само две имена, които не могат да бъдат идентифицирани със самата жалбоподателка. Освен това “инвестиционно предложение” по смисъла на т.17 от пар.1 от ДР на ЗООС са предварителните (прединвестиционните) проучвания или заданието за проектиране във връзка с искане за допускане на инвестиционно проектиране за ново строителство, дейност, технология или изграждане на инсталации или схеми. Само инициирането на прединвестиционни проучвания не налага все още извода за наличие на пряко и негативно влияние в правната сфера на жалбоподателката от оспорения административен акт.
С оглед на изложеното, съдът счита, че нито с жалбата, нито с допълнително представените писмени доказателства се обосновава в достатъчна степен правния интерес на жалбоподателката от оспорване на обжалвания нормативен акт. В съответствие на това за Т. не е възникнало процесуалното право за обжалване и подадената от нея жалба е процесуално недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация по смисъла на чл.186, ал. 1 от АПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
С оглед на резултата от делото и предвид направеното от ответната страна искане за присъждане на разноските едновременно с представяне на писменото становище по жалбата и административната преписка, съдът счита, че следа да осъди жалбоподателката да заплати сторените от ответната страна разноски по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд гр.Добрич
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.М.Т. *** срещу решение № 4-5 от 16.03.2010г. на ОбС Ген. Тошево, прието на заседание от 16.03.2010г., с което се определя размера на таксата за одобряване на инвестиционни проекти, за изграждане на ветрогенератори в приложение №1 раздел 3, т.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Ген. Тошево.
ОСЪЖДА М.М.Т. ЕГН ********** *** да заплати на ОбС Ген. Тошево сторените по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по АД 697/2010г. по описа на Административен съд Добрич.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБългария с частна жалба или протест в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1………………………
2………………………