Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 30. 09. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря И.Д. и с участието на прокурора Милчо Каменски изслуша докладваното от съдия Т. Милева касационно административно дело № 559/ 2010 год.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Крушари, представлявана от кмета Д.С.С., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Р.Б.,*** срещу Решение № 45/ 18. 06. 2010 год. по нахд № 884 по описа на ДРС за 2010 год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 1277/ 15. 04. 2010 год. на Директора на офис Добрич при ТД на НАП Варна, с което на Община Крушари, представлявана от кмета Д.С.С. за констатирано нарушение на чл. 355 ал. 1 във вр. с чл. 5 ал. 4 от КСО във вр. с чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 год., е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Моли за отмяна на обжалваното решение, респ. на наказателното постановление /НП/, тъй като обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че не се оспорва забавеното подаване на декларация обр.6 за съответния период, но това се е случило, тъй като към момента на подаването й структурата като ТД на НАП Добрич не е съществувала и не съществува
Ответникът по жалбата – чрез процесуалния си представител –юрисконсулт С.Ж. оспорва жалбата и настоява за нейното отхвърляне и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.
За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Община Крушари, представлявана от кмета Д.С.С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 1277/ 15. 04. 2010 год. на Директора на офис Добрич при ТД на НАП Варна, с което на Община Крушари е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за нарушение на чл. 355 ал. 1 във връзка с чл. 5 ал. 4 от КСО във връзка с чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 г., за това че при извършена проверка на 24. 03. 2010 год., органът по приходите е констатирал следната фактическа обстановка: субектът в качеството си на осигурител не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП Добрич Декларация обр. 6 по чл. 3 ал. 3 т. 1 от Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 г. за дължимите осигурителни вноски за м. януари 2010 г. в законоустановения срок – не по – късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, в конкретния случай – 31. 01. 2010 г. Декларацията е подадена на 24. 03. 2010 г.
С жалбата пред ДРС Община Крушари, представлявана от кмета Стефанов не се оспорва извършеното административно нарушение, но се моли да се приеме за маловажно нарушение и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
ДРС е приел, че АУАН е редовно съставен. Обстоятелствата на нарушението са точно описани. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния орган и съдържа реквизитите на чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът е счел, че е законосъобразно в процесуален аспект. Същевременно е анализирал разпоредбите на КСО и Наредба № Н – 8/ 29. 12. 2005 год. и е стигнал до извода, че Общината в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5 ал. 1 от КСО е извършила нарушение, а именно безспорно е установено, че не е подадена Декларация обр. 6 от Община Крушари, и е възприел НП като законосъобразно и в материален аспект
Настоящият състав на съда, като прецени изложените от касатора доводи и събраните във въззивното производство доказателства, съответно като взе предвид приложимите към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП материалноправни норми, приема за правилни и непротиворечащи на закона изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на НП относно визираното в него нарушение и авторство на деянието.
Доколкото и в касационната жалба се навеждат доводи, че се касае за маловажно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б.А от ЗАНН, настоящият състав счита следното: В процеса на административното наказване санкциониращият орган е длъжен да провери налице ли са предпоставките за приложение хипотезата на маловажен случай и в случай, че те липсват – пристъпва към издаване на наказателното постановление – чл.53, ал.1 от ЗАНН. В случай, че административният орган не е обсъдил тази възможност в мотивите си, няма пречка това да се извърши от съда в процеса на контрол на наказателното постановление. В случай, че съдът констатира, че извършеното нарушение носи белезите на маловажен случай, няма никаква пречка да приложи последиците на тази хипотеза. Както дейността на административно-наказващия орган, така и на съда по своя характер е правораздавателна, но осъществявана в различни фази, поради което и двата органа разполагат с правомощия да преценяват наличието на маловажен случай и да приложат неговите последици. Въззивния съд в своето решение не е посочил изрично защо извършеното нарушение не представлява “маловажен случай”, но явно от мотивите в решението, той приема, че не е налице такъв. Дори настоящият състав да приеме, че от страна на първоинстанционния съд е извършено нарушение на процесуалните правила, то нарушението не е толкова съществено и може да се отстрани в настоящото производство. Наличието на маловажен случай влече след себе си като последица изключване отговорността на виновното лице. Съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН за изключване на отговорността, както е по смисъла на чл.28 от с.з. следва да намерят приложение нормите на Наказателния кодекс, където съгласно чл.93, т.9 “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”.
Настоящият съдебен състав, счита, че в случай не е налице хипотезата на маловажен случай на административно нарушение с оглед продължителността на извършеното деяние, а именно от 2005 г. Общината не е подавала такава декларация, както и с оглед че става въпрос за всички работещи на територията на Община Крушари.
С оглед изложеното, касационния съд счита, че съдебното решение като правилно и законосъбразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 18.06.2010 год. на Добричкия районен съд, постановено по а.н.х.д. №884 по описа на съда за 2010 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1…………………
2…………………