Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ 09.07.2009г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.
При участието на секретаря В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура–Добрич М.Л. разгледа докладваното от съдия Таня Д. адм.д. № 53/2010г. по описа на АС-Добрич като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по предявени от К.В.Е., И.В.Т. и П.В.Х., в качеството им на наследници на С.С.Х. и от П.В.Х.–*** кумулативно обективно и субективно съединени искове, уточнени с допълнителни писмени молби от 01.02.2010г. и от 19.02.2010г. и в съдебни заседания, проведени на 16.03.2010г. и на 27.04.2010г. /л.87от делото/ както следва: частични искове за заплащане на обезщетение за причинени на ищците, в качеството им на наследници на С.С.Х. имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед №538/08.05.1985г. на председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – гр.Толбухин, прогласена за нищожна с влязло в сила на 16.03.2007г. съдебно решение №1/01.02.2007г. на Окръжен съд – Добрич по АД №242/2004г. и в резултат на незаконосъобразно фактическо действие по събаряне на къща и подобрения /подробно описани в уточняваща молба л.30 от делото/ в имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Димитър Благоев” №3 /сега бул.Русия/ в размер на по 33 333,33 лева за всеки един от тримата ищци, като част от общото дължимото обезщетение в размер на 300 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите; частични искове за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на обезщетението за вреди в размер на по 200лв /като част от 2000лв/, считано от влизане в сила на заповедта за прекратяване на обезщетителната преписка до датата на предявяване на исковете; иск от П.В.Х. *** за обезщетение на претърпени лично от ищеца имуществени вреди в резултат на нищожната заповед за отчуждаване и незаконосъобразното фактическо действие по премахване на къщата и подобренията в нея, в размер на 595,20лева, представляващи заплатен наем за времето от 16.12.2008г. до момента на подаване на исковата молба.
В исковата молбасе твърди, че със Заповед №583/85г. на Председателя на ИК на ОбНС-Толбухин е извършено отчуждаване на имот с пл.№3127, находящ се в гр.Толбухин /сега гр.Добрич/, представляващ дворно място и постройки – масивна къща и натурно помещение. Сочи се, че с процесната заповед е определено дължимото обезщетение – П.В.Х. и майка му – С.С. В. е следвало да получат едно общо жилище /представляващо 2/4 от общата стойност на отчуждения имот/, а К.В.Е. да бъде изплатена сумата от 1 764,25лв /представляваща ¼ от стойността на отчуждения имот/. Със заповед №236 и №237 и двете от 04.02.1993г., постановени от кмета на Община град Добрич, е постановено обезщетяване с апартамент не в ЖК”Д.Благоев”, а в ЖК Добруджа” и е определен точно апартаментът, с който да бъдат обезщетени П.В.Х. и майка му – С.С.В.. В исковата молба се изтъква, че с решение №1/01.02.2007г. на ДОС по АД № 242/2004г. е прогласена за нищожна заповедта за отчуждаване, след което със заповед №843/23.06.2008г., издадена от Кмета на Община град Добрич, са отменени заповедите за обезщетяване и е прекратено производството по образуваната преписка по обезщетяване на П.В.Х. и майка му – С.С. В. във връзка с отчуждителното производство. Въпреки, че е възстановена собствеността на ищците върху имота, те не са били обезщетени за съборената им къща и за унищожените трайни насаждения в имота. На 15.12.2008г., по силата на сключен договор за наем между П.В.Х. ***, първият започва да заплаща месечен наем за ползваното от него общинско жилище. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
С разпореждане на съда от 22.01.2010г. е дадена възможност за отстраняване на конкретно посочената от съда нередовност на исковата молба по отношение на липсата на посочен период /с начален и краен момент/ за претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразната заповед и фактическо действие, в размер на по 5 000 лева за всеки един от ищците. В молбата, постъпила в АС-Добрич на 01.02.2010г., ищците не посочват за какъв период претендират процесното обезщетение за неимуществени вреди и в този смисъл нередовността не е отстранена в определения от съда срок, което мотивира съда да прекрати производството, в частта по отношение на тези искове. Не е отстранена и нередовността по отношение на иска от П.В.Х. за заплащане на обезщетение за претърпени лично от него имуществени вреди – за забава върху всеки платен от него месечен наем. Въпреки дадените указания на ищеца да конкретизира размера на иска, в предоставения от съда срок не е отстранена нередовността на исковата молба, респ. не е посочен начален и краен момент на дължимите според ищеца лихви върху сумата от 595,20лв, представляваща заплатен от него наем за ползване на общинско жилище. С оглед изложеното следва съдът да прекрати производството и по отношение на този иск.
Ответникът – Община град Добрич, чрез процесуалните си представители юриск.Р.Маркова и юриск.Г.К., изразява становище за недоказаност и неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност с аргумента, че става въпрос за нищожна заповед и началният момент на забавата и началният момент на погасителната давност е моментът на издаването на заповед №583/1985г. на Кмета на Община град Добрич, като ответникът се позовава на т.4 от Тълкувателно решение №3/2004г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че заплащането на обезщетение вследствие на събарянето на къщата на ищците от общинските органите следва да се търси пред гражданския съд, по реда на чл.45 от ЗЗД, тъй като причинените вреди не са от административна дейност. Според ответника вредите, както от имуществен, така и от неимуществен характер са останали недоказани по делото. По отношение на заключенията на вещите лица за стойността на къщата и подобренията ответникът намира, че следва да се съобрази Закона за деноминация на лева и съответно да се приеме, че цените са следните 5,35лв, а не 5 346,25лева –каквато е стойността им към 1985г., а платеният наем – 0,73 лева , а не 727,03лв. Във връзка с обезщетението за претърпени имуществени вреди от П.В.Х., изразяващи се в заплащане на наем, ответникът твърди, че не представлява претърпяна загуба или пропусна ползва, за да се претендира обезщетение, а и не се явява пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане. Сочи се, че в настоящия случай не е изпълнена административната процедура по завземане на имота, не е издадена заповед по чл.105, ал.2 от ЗТСУ /отм./. Освен това ответникът изтъква, че е изплатено парично обезщетение по банковите им сметки в ДСК. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди се, че е съществувала друга законова процедура за закрила интересите на отчуждените лица, които не са били обезщетени, а именно чл.270 от ППЗТСУ, а понастоящем – §9 от ПРЗУТ. При наличие на друг законов ред за уреждане на отношенията във връзка с неизпълнение на задължения на общината или държава, редът по ЗОДОВ за търсене на правна закрила е неприложим.
Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл.4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.203, ал.2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи, вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. Тук под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под “пряка и непосредствена” – тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.203 АПК, във вр. с чл.1 ЗОДОВ.
С решение №1 от 01.02.2007г. на Окръжен съд-Добрич, постановено по АД №242/2004г. /влязло в сила на 16.03.2007г./ във връзка с жалба на двама от настоящите ищци – К.В.Е. и П.В.Х., е прогласена нищожността на Заповед №538/08.05.1985г. на Председателя на ИК на ОбНС, гр.Толбухин, издадена на основание чл.98 от ЗТСУ /отм./, с която е отчужден имот с пл. №3127, собственост на наследниците на Вълчо Петров Х., определена е оценка на отчуждения имот, а именно 7 057 лева и е определено обезщетение на наследниците. За С.С.Х. и П.В.Х. с посочената заповед е определено обезщетение с едно общо жилище от три стаи и кухня в ЖК”Д.Благоев”, без да се прилага чл.90 от ЗТСУ, като на блокиран влог е разпоредено да им се преведат ¾ от общата стойност на имота равна на 5 292,75 лева. Със заповедта е определено парично обезщетение за К.В.Е., а именно сума в размер на 1 764,25лева, представляваща ¼ от общата стойност на имота.
По делото не се спори, че не е извършено обезщетяване в съответствие със Заповеди №236 и №237, и двете от 04.02.1993г., постановени от кмета на Община град Добрич за обезщетяване на основание чл.103 от ЗТСУ на П.В.Х. и майка му – С.С. В. *** в ЖК “Добруджа” и с определения във втората заповед, издадена на основание чл.100 от ЗТСУ, точно апартамент, а именно ап.4 на ІІ етаж, вх.Б в ЖК”Добруджа”, поради непострояването на блока. По силата на прогласената нищожност на отчуждителната заповед ищците са възстановили собствеността за имота, но не и по отношение на съборената къща в имота и унищожените трайни насаждения.
Със Заповед № 843/23.06.2008г., издадена от Кмета на Община град Добрич, влязла в сила на 13.12.2008г., са отменени посочените по-горе Заповед №236 и Заповед №237, и двете от 04.02.1993г., и е прекратено производството на основание §9, ал.2 от ПР на ЗУТ.
Видно от представеното удостоверение за наследници №1218/16.02.2010г. /л.38 от делото/ ищците са наследници на С.С.Х. и Вълчо Петров Х., чиято собственост е бил отчужденият имот /като бащата е починал през 1977г., т.е. преди отчуждаването през 1985г./
Отчуждаването на недвижими имоти за мероприятия на държавата и обезщетяването на правоимащите е административна дейност, която е нормативно уредена в действащите към момента на извършване на процесното по делото отчуждаване ЗТСУ и ППЗТСУ. Отчуждаването, обезщетяването и завземането на имотите на гражданите е служебна дейност на тогавашния Изпълнителен комитет на общински народен съвет, в лицето на неговия председател, който е орган на местната изпълнителна власт. Т.е. касае се за правно регламентирана административна дейност и всеки акт на служители на ответника по повод упражняване права на граждани в отчуждителния и обезщетителния процес, както и в процеса по завземане на имоти на граждани, извършено несъответно на законовата уредба и причинило вреди, е основание за ангажиране на отговорността на съответната община по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че в случая не става въпрос за административна дейност, респ. за недопустимост на исковете. По отношение на исковете за обезщетение, основаващи се на прогласената нищожност на заповедта за отчуждаване, то те са допустими, предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт в случая, с който е прогласена нищожността на административен акт. /Въпреки че след влизане в сила на АПК, когато вредите са причинени от нищожен акт, незаконосъобразността на акта може да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение./
Следва да се посочи, че според настоящия състав на съда извършването на фактическите действия по събаряне на въпросната по делото къща и унищожаването на подобренията в имота не представляват административна дейност, тъй като липсва властническия елемент, а е налице възлагане извършването на фактическо действие, чието изпълнение не може да се свърже с упражняване на публични функции на работниците, пряко реализирали събарянето. На посоченото основание за обезщетение за вреди в исковата молба, а именно за вреди, причинени на ищците вследствие на незаконосъобразно фактическо действие от страна на ответника, изразяващо се в събаряне на процесната по делото къща и унищожаването на подобренията в имота, исковете се явяват неоснователни по изложените по-горе съображения за липса на незаконосъобразно извършени фактически действия, които да са извършени при или по повод на административна дейност.
По отношение на вредите: Във връзка с установяване факта на събаряне на къщата в имота на ищците по делото бяха приобщени гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля И.Р.М. и свидетеля Д.Н.Х., които съдът възприема като безпристрастни и обективни. Св.М. заявява, че лично е видял да събарят къщата на ищците около 1984-1985г. месец април –май, което кореспондира и със заявеното от св.Х., че 1985г. са били отчуждени имотите в него квартали, съборени са къщите и са преместени собствениците в квартал Балик. С оглед на това съдът приема, че независимо, че не е издавана заповед за завземане, на основание чл.105, ал.2 от ЗТСУ /отм./, реално е извършено завземане на имота на ищците от страна на ответника и събаряне на къщата в имота през 1985г. Този извод на съда се обосновава и от обстоятелството, че на 23 май 1985г. /т.е. непосредствено след влизане в сила на отчуждителната заповед от 08 май 1985г./ е предоставен апартамент на С.С.Х. /майка на ищците/ с договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот /договорът е приложен на л.59 по АД №242/2004г. на ДОС/. Освен това за отчуждения имот е съставен Акт за държавна собственост №7902/08.06.1987г., а съгласно чл.134, ал.1 от ЗТСУ за недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, се съставя акт за държавна собственост, след като условията за завземане на имота са изпълнени. С оглед на изложеното, възражението на ответника, че не е извършено завземане на имота от страна на общината е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищците са вече обезщетени във връзка с отчуждаването, предвид представените по делото два броя платежни нареждания от СДИСС до ДСК – Толбухин /л.122, л.123 от делото/ за преведени суми на 07.10.1986г. съответно името на К.В.Е. – 1 764,25 лева и на името на С.С.Х. и П.В.Х. – 5 292,75 лева. Ищцата К.В.Е. в лично качество е получила парично обезщетение за полагащата й се част от отчуждения имот. По настоящото дело тя претендира обезщетение за претърпени вреди от постановяване на нищожна заповед за отчуждаване и от събарянето на къщата и унищожаването на подобренията в имота, в качеството й на наследник на С.С.Х., т.е. претендираното обезщетение не е неоснователно в този смисъл. По отношение на сумата, преведена в ДСК на името на С.С.Х. и П.В.Х., следва да се има предвид разпоредбата на чл.255, ал.4 от ППЗТСУ, според която жилищностроителните заеми се отпускат и сумата на дължимото обезщетение или съответната му част се превежда на блокиран влог на името на гражданите, които получават имота. Предвид цитираната разпоредба и предвид чл.256 от ППЗТСУ следва да се приеме, че не е налице реално изплатено парично обезщетение на С.С.Х. и П.В.Х. за отчуждения имот, а става въпрос за блокирана сума по блокиран влог във връзка със жилищностроителен заем, предвиден по действащите тогава нормативни актове. Процесната сума подлежи по принцип на усвояване под контрола на ДСК, като разходването на сумите е било допустимо единствено във връзка със отстъпения имот в обезщетение, а в случая не е спорно, че на ищците не е предоставян имот в обезщетение на отчуждения им.
За установяване на размера на претърпените загуби, които се твърдят, а именно цената на съборената къща на ищците, размера на претендираните лихви по исковете, и размера на платения наем от П.В.Х. по делото са приети като доказателства заключение на вещото лице Й.Б. и заключение на вещото лице П.Г., които съдът възприема напълно като компетентно и безпристрастно изготвени. Въз основа на двете заключения съдът приема, че цената на съборената къща на ищците и на унищожените подобрения в дворното място е 5 346,25 лева, а дължимите лихви върху тази стойност, считано от 13.12.2008г. /дата на влизане в сила на Заповед №843/23.06.2008г. на кмета на Община град Добрич за прекратяване на обезщетителното производство/ до 19.01.2010г. /датата на предявяване на исковата молба/ е общо 734,72лв. Съдът приема, че това е справедливата цена на претърпяната загуба и не следва тази сума да бъде деноминирана. Законът за деноминацията на лева би бил приложим, ако цената на имота е определена към 1999г., а поставената задача на вещото лице е сега да даде заключение каква е била цената на оценявания имот към 1985г., когато е съборена къщата и са унищожени подобренията в имота, т.е. оценяваният обект съдът приема, че е с посочена деноминирана, справедлива стойност.
По отношение на претърпяната загуба, която П.В.Х. твърди, представляваща платената сума за наем за ползване на общинско жилище по договор от 16.12.2008г. /л.20-21 от делото/ от датата на плащане на всеки месечен наем до датата на подаване на исковата молба /19.01.2010г./, въз основа на приетото заключение от вещото лице П.Г., изготвено на база на представените от ищеца доказателства за извършени плащания, съдът приема, че размерът на платения общо наем от П.В.Х. е 690,50лева.
Съдът приема за доказани по делото претърпени загуби от тримата ищци в размер на стойността на съборената къща и унищожените подобрения /трайни насаждения, посочени в приетата по делото експертиза, изготвена от вещото лице Й.Б. – л.129/ в имота, а именно 5 346,25 лева, както и претърпяна загуба от страна на ищеца П.В.Х. в размер на 690,50лева, от които ищецът претендира 595,20 лева, представляваща платен наем за ползване на общинско жилище, вследствие на събарянето на къщата му.
Не е налице обаче пряка причинно–следствена връзка между претърпените вреди и противоправното деяние на ответника, изразяващо се в постановяването на нищожен административен акт. Процесните вреди са пряка и непосредствена последица от фактическото действие по събаряне на къщата и унищожаването на трайните насаждения в имота, който фактически действия, както по-горе се посочи не са израз на упражняване на властнически правомощия. Правна последица от заповедта за отчуждаване на имота на ищците /доколкото може да се приеме, че нищожен административен акт поражда правни последици/ се явява единствено факта, че имотът на ищците преминава в патримониума на ответника. Заповедта не съдържа разпореждане за премахване на застрояването в имота. Събарянето на къщата и унищожаването на подобренията в имота като действие не е в изпълнение на заповедта, то не намира основание в тази заповед, а е израз на упражняването на правото на собственост от страна на ответника. Предвид изложеното прогласената за нищожна заповед за отчуждаване не се явяват в пряка причинно-следствена връзка с процесните по делото вредите.
С оглед изложеното исковете за обезщетяване за причинените на ищците вреди се явяват неоснователни, поради липса на няколко елемента от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на ответника.
По направеното възражение на ответника за погасяване по давност на правото да се търси вземането за обезщетение, въпреки, че предвид направения извод за неоснователност на исковете се явява безпредметно обсъждането на това възражение, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Действително разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, към която препраща §1 от ЗР на ЗОДОВ, сочи, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Нормата на чл.114 от ЗЗД регламентира обаче, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а предвид т.4 от ТР №3 от 2004г. на ВКС вземането за обезщетение става изискуемо, от момента на издаването на нищожен акт, а за незаконните действия – от момента на тяхното преустановяване. Т.е. началният момент, от който започва да тече погасителната давност в конкретния случай е 1985г., когато е издадена нищожната заповед за отчуждаване на 08.05.1985г. и през, която година е извършено събарянето на къщата. Съгласно изложените по-горе съображения, петгодишната погасителна давност е изтекла още 1990г. С оглед на това, вземането на ищците за претърпяната загуба, изразяваща се в цената на къщата им, която е съборена, е покрито с давност, дори да се приеме, че фактическото действие по събарянето на къщата е административна дейност, както и че е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт /прогласената за нищожна заповед/ и настъпилия вредоносен резултат.
Предвид изхода по спора и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ,тримата ищците следва да заплатят на ответника сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №53/2010г. в частта на предявените искове от К.В.Е. ЕГН ********** ***, И.В.Т. ЕГН ********** ***, П.В.Х. ЕГН ********** *** Добрич за заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразната Заповед №538/08.05.1985г. на председателя на Изпълнителни комитет на ОбНС–гр.Толбухин, прогласена за нищожна с влязло в сила на 16.03.2007г. съдебно решение №1/01.02.2007г. на Окръжен съд – Добрич по АД №242/2004г. и в резултат на незаконосъобразно фактическо действие по събаряне на къща и подобрения в имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Димитър Благоев” №3 /сега бул.Русия/ в размер на по 5 000 лева за всеки един от тримата ищци.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №53/2010г. в частта на предявения иск от П.В.Х. ЕГН ********** *** Добрич за заплащане на обезщетение за причинени лично на ищеца имуществени вреди за забава върху всеки платен от него месечен наем, за ползваното от ищеца общинско жилище в общ претендиран размер на наема за времето от 16.12.2008г. до момента на подаване на исковата молба 595,20лева, в резултат на незаконосъобразната Заповед №538/08.05.1985г. на председателя на Изпълнителни комитет на ОбНС–гр.Толбухин, прогласена за нищожна с влязло в сила на 16.03.2007г. съдебно решение №1/01.02.2007г. на Окръжен съд – Добрич по АД №242/2004г. и в резултат на незаконосъобразно фактическо действие по събаряне на къща и подобрения в имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Димитър Благоев” №3 /сега бул.Русия/.
ОТХВЪРЛЯ предявените частични исковеотК.В.Е. ЕГН ********** ***, И.В.Т. ЕГН ********** ***, П.В.Х. ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на С.С.Х. срещу Община град Добрич за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед №538/08.05.1985г. на председателя на Изпълнителни комитет на ОбНС–гр.Толбухин, прогласена за нищожна с влязло в сила на 16.03.2007г. съдебно решение №1/01.02.2007г. на Окръжен съд – Добрич по АД №242/2004г. и в резултат на незаконосъобразно фактическо действие по събаряне на къща и унищожаване на подобренията в имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Димитър Благоев” №3 /сега бул.Русия/ в размер на по 33 333,33 лева за всеки един от тримата ищци като част от общото обезщетение за вреди в размер на 300 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата и частични искове за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на обезщетението за вреди в размер на по 200лв /като част от 2000лв/, считано от влизане в сила на заповедта за прекратяване на обезщетителната преписка до датата на предявяване на исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.В.Х. ЕГН ********** *** Добрич за обезщетение на претърпени лично от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразната Заповед №538/08.05.1985г. на председателя на Изпълнителни комитет на ОбНС–гр.Толбухин, прогласена за нищожна с влязло в сила на 16.03.2007г. съдебно решение №1/01.02.2007г. на Окръжен съд – Добрич по АД №242/2004г. и в резултат на незаконосъобразно фактическо действие по събаряне на къща и подобрения в имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Димитър Благоев” №3 /сега бул.Русия/, в размер на 595,20 лева, представляващи заплатен наем за времето от 16.12.2008г. до момента на подаване на исковата молба
ОСЪЖДА К.В.Е. ЕГН ********** ***, И.В.Т. ЕГН ********** ***, П.В.Х. ЕГН ********** *** да заплатят на Община град Добрич сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, а в частта, в която е прекратено производството по делото, имаща характер на определение – с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: