О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№……………………/18.06.2020г., гр.Добрич

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

          като разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм. дело № 267 по описа на АдмС - Добрич за 2020г. намира следното :

 

Производството по делото е по чл.256 от АПК и е образувано по жалба на ЕТ „А.С.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление : гр.Д., представляван от собственика А.Н.С., с която се оспорва незаконосъобразното бездействие на кмета на община Добрич по молба с вх.№ 94А-00—234 от 14.05.2020 г. и се иска той да бъде задължен да извърши проверка по тази молба и да уведоми жалбоподателя за резултата от проверката.  

Едновременно с жалбата е отправено и искане за спиране на 14-дневния срок за доброволно освобождаване на магазин № 1 на Микропазар „Христо Ботев“ в гр.Добрич и изграждане на преграда (стена), определен с уведомление с изх. № 94А-00-234/04.05.2020 г. на кмета на община Добрич, до разрешаване на настоящия спор с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът, като постави на разглеждане жалбата и направеното в нея искането, намира, че те са недопустими по следните съображения :

Разпоредбата на чл.256 от АПК дава средство за правна защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от фактически бездействия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. В притезанието, предмет на защитата по чл.256 от АПК, се включват само дължими по силата на закона фактически действия. Задълженията за фактическите действия, както и тяхното съдържание, трябва да настъпват пряко по силата на правната норма.

Следователно, за да е допустимо искането по чл.256 от АПК, е необходимо на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента да съставят уредено от този акт материално административно правоотношение. Наличието на административно правоотношение, от което да произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващото му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт, е предпоставка за осъществяване на процесуалните възможности по чл.256 от АПК. Следователно наличието на субективно право, уредено в нормативния акт, се явява обуславящо правния интерес от предприемането на действия по защитата му по реда на чл.256 от АПК, т.к. чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението.

В настоящия случай изложените в жалбата твърдения не сочат на конкретно възникнало административно правоотношение по закон, от който да произтича пряко задължение за административния орган да извърши претендираното от ЕТ действие. С отправената до кмета на община Добрич молба жалбоподателят е поискал да бъде извършена проверка дали посоченият в молбата магазин, който той е задължен да опразни поради прекратяването на наемния му договор, представлява самостоятелно обособен търговски обект или е част от едно общо търговско помещение. Никъде в нормативната уредба не съществува задължение за кмета на общината да извършва проверки относно функционалната обособеност на обект, предмет на процедура по освобождаване на общински имот. От приложените към жалбата доказателства се установява, че процесният магазин е бил обект на проведен търг с тайно наддаване и ако жалбоподателят е имал някакви възражения относно неговата идентификация, е имал възможност да обжалва заповедта, с която е открита тръжната процедура и е утвърдена тръжната документация, но не и да изисква извършването на действия от страна на административния орган, които не намират правна опора в нито един закон.   

Поради липса на конкретно административно правоотношение (субективно право и корелативно задължение), уредено от закона, процесуалният ред по чл. 256 АПК е неприложим в случая. Липсата на конкретно защитимо от закона субективно право за жалбоподателя изключва правния му интерес от оспорването. Ето защо, жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. С оглед на акцесорния му характер следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо и направеното в жалбата искане за спиране.   

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „А.С.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление : гр.Д., представляван от собственика Аурелиа Н.С., срещу бездействие на кмета на община Добрич по молба с вх.№ 94А-00—234 от 14.05.2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ЕТ „А.С.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление : гр.Д., представляван от собственика А.Н.С., за спиране на 14-дневния срок за доброволно освобождаване на магазин № 1 на Микропазар „Христо Ботев“ в гр.Добрич и изграждане на преграда (стена), определен с уведомление с изх. № 94А-00-234/04.05.2020 г. на кмета на община Добрич, до приключване на настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт. 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 267/2020г. по описа на Административен съд – Добрич. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                               Административен съдия :