Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 157/23.06.2020 г., гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм. д. №185/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на С.С.А. *** срещу решение №34/02.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/27.01.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Добрич, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 и чл. 82, ал. 1 от КСО и чл.34, ал.3 от НПОС е прекратена наследствената й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 27.11.2019 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон. Основните възражения в жалбата се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО по отношение на обхвата на понятието "учащ". Счита се, че неправилно административният орган е прекратил пенсията на жалбоподателката с мотива, че след дипломирането си по специалността "Право" тя е загубила качеството на " учаща " по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и няма право на наследствена пенсия. Твърди се, че след успешното полагане на държавните изпити А. следва да проведе задължителен 6-месечен стаж, за да придобие юридическа правоспособност, т.е. времето на стажа е задължителен елемент от обучението по специалността и тя има качеството на учаща по закон. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по същество с изрични указания да се възстанови наследствената пенсия на жалбоподателката, считано от 27.11.2019 г. до приключване на стажа по чл.294 и сл. от ЗСВ.

В с.з. жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея твърдения.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че обжалваните административни актове са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с новата редакция на чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2017 г., съгласно която децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.

По делото не е имало спор по фактите. От данните по административната преписка се установява, че на С.С.А. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починал родител с разпореждане, считано от 01.10.2008 г. Жалбоподателката е представила в ТП на НОИ уверение № 1029-24-110-1/21.01.2020 г., издадено от СУ "Св. Климент Охридски" гр. София, от което е видно, че тя се е дипломирала на първа държавна сесия на 26.11.2019 г. и й предстои провеждане на задължителния по закон стаж. Въз основа на това уверение компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ Добрич е издало разпореждане №9511167901/27.01.2020 г., с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, във вр. чл. 82, ал. 1 КСО и чл. 34, ал. 4 НПОС (неправилно в разпореждането е посочен чл. 34, ал. 3 НПОС, което съдът счита за техническа грешка) е прекратило наследствената пенсия на жалбоподателката, считано от 27.11.2019 г.

Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО с основния аргумент, че към датата на постановяването му жалбоподателката е продължила да има качеството на учаща, тъй като придобиването на юридическа правоспособност е сложен фактически състав и завършването на магистърска образователна степен по специалността "Право" освен успешното полагане на държавните изпити включва и задължителен 6-месечен стаж, който не е платен и не се признава за осигурителен стаж.

Производството пред директора на ТП на НОИ - Добрич е приключило с процесното решение № 34/02.03.2020 г., с което жалбата на А. е отхвърлена. По-горестоящият административен орган е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че през времето на стажа стажант - юристите продължават да се водят учащи, като се е позовал на новата редакция на чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2017 г. В мотивите към решението е посочено, че законодателят изрично в чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 1, т. 1 от НПОС е изключил стажът след дипломиране от срока на обучение и няма никакво законово основание за юридическия стаж по ЗСВ да се прави изключение, като се зачита за част от обучението. Изложени са доводи, че на основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят правото на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат след дипломирането, не се включват в срока на обучение. Въз основа на тези мотиви е направен извод, че обжалваното разпореждане е съобразено с материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Няма данни кога решението на директора на ТП на НОИ - Добрич е съобщено на жалбоподателката, но срочността на жалбата не се оспорва от страна на административния орган, поради което и съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок пред ТП на НОИ гр. Добрич.

 По делото е приложена и заповед № СД-03-623/30.12.2019 г. на министъра на правосъдието, съгласно която С.А. е разпределена за стажант - юрист в Софийски градски съд за срок от шест месеца, считано от датата на встъпване. Видно от  Акт за встъпване в длъжност ст.кн. №161/2020 г., жалбоподателката е встъпила в длъжност "стажант - юрист" в СГС на 02.01.2020 г.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени от компетентни административни органи, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Основният спорен въпрос между страните е относно правото на лицето на наследствена пенсия след дипломирането му по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на Глава ХІV от ЗСВ.

С чл. 82, ал. 1 от КСО (ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) е създадено право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18 - годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26 - годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Жалбоподателката С.А. е упражнила субективното си право да получи наследствена пенсия, като е подала заявление в качеството си на учащо дете преди изменението на чл. 82, ал. 1 КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г.). Оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич е постановено при действието на чл. 82, ал. 1 КСО, но след изменението на текста с редакция в сила от 01.01.2017 г. Като приложима материалноправна норма чл. 82, ал. 1 КСО съдържа фактическия състав, при наличието на който лицата имат право да получат наследствена пенсия. По - конкретно това са лицата, които не са навършили 18 години, без оглед на това дали учат или не. Правоимащи са и децата, за които са налице кумулативните предпоставки, а именно да са на възраст от 18 до 26 години и да учат в качеството си на преки наследници на починалото лице, което ги е издържало, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Според чл. 34, ал. 3 НПОС лицата, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗВО (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. На основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", (отм. ДВ, бр. 35 от 02.05.2017 г., но приложима към датата на издаване на процесните актове на основание § 1 от ПЗР на П МС № 82 от 26 април 2017 г. ), обучението на студентите по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.

Жалбоподателката е родена на *** г. ., като до 26.11.2019 г. е била студентка по специалността "Право" в Юридически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Не е спорно, че към датата на издаване на процесното решение и потвърденото с него разпореждане, а и на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, тя не е навършила 26 - годишна възраст.

В действащите й редакции до 01.01.2017 г. приложимата норма на чл. 82, ал. 1 не е дефинирала понятието "учащ" за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Съответно в чл. 34 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова, ал. 4, според която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи, като тази разпоредба не е изменяна нито към датата на изменението на чл. 82, ал. 1 КСО, в сила от 01.01.2017 г., нито към датата на издаване на оспореното решение.

Според установената съдебна практика до изменението на чл. 82, ал. 1 КСО, в сила от 01.01.2017 г., стажът, който полагат дипломираните юристи по специалността "Право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени със специалния закон. За да придобият юридическа правоспособност, завършилите висше образование по специалността "Право" следва да преминат 6 - месечен стаж като стажант - юристи и да положат изпит пред Министерство на правосъдието съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ.

От 01.01.2017 г. е в сила новата редакция на чл. 82, ал. 1 КСО (обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г.)., в която е добавено ново изречение трето със следния текст: "Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи ". Това изречение възпроизвежда в цялост текста на чл. 34, ал. 4 НПОС. В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 34, ал. 3 и, ал. 4 НПОС, защото на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА противоречат на акт с по - висока степен, а именно чл. 294 и сл. ЗСВ. В срока на обучението за придобиване на юридическа правоспособност дипломираните юристи я придобиват след полагане на стаж и изпит в съответствие със Закона за съдебната власт. В постоянната си практика Върховният административен съд е приемал, че до полагането на държавния практико - теоретичен изпит след задължителен стаж дипломираните стажант - юристи нямат юридическа правоспособност. Поради това децата, които са навършили 18 години и провеждат своя задължителен стаж по ЗСВ, следва да продължат за времето на стажа да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО.

Законодателното изменение на нормата на чл. 82, ал. 1 КСО ( в сила от 01.01.2017 г.), на която се основава административният орган, за да разпореди прекратяване на наследствената пенсия, е неприложимо за претендираното от жалбоподателката право, защото е в противоречие с текстове на Глава четиринадесета от Закона за съдебната власт. 3аконът е специален по отношение на определяне обучението на лицата, които завършват своето образование по специалността "Право" и придобиват теоретични и практически знания и умения за упражняване на юридическата професия.

В Глава ХІV на ЗСВ "Придобиване на правоспособност" са разписани правилата и реда, по които завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност и квалификация. По аргумент от чл. 294, ал. 1 ЗСВ в относимата редакция (вкл. и след 01.01.2017 г.) следва, че лицето, което се е дипломирало по тази специалност, но не притежава юридическа правоспособност, отново не може да упражнява юридическа професия.

Видно от разпоредбата на чл. 297, ал. 2 от ЗСВ (нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа. Първият етап има за цел общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт. Продължителността му е не по-малка от два месеца, като във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник. Вторият етап се определя от законодателя като професионален и се провежда при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, в орган на изпълнителната власт или в друга институция, определена с наредбата по чл. 297а, чиято дейност е свързана с развитието на правото, съдебната власт или защитата на правата на човека. Професионалният стаж е с продължителност 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник, като той може да бъде проведен и в орган на съдебната власт. Също така в, ал. 3 на чл. 297 ЗСВ изрично е разписано, че по време на стажа стажант - юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по, ал. 2, т. 2 предвижда друго. В чл. 297а ЗСВ пък е въведено задължение на министъра на правосъдието да издаде наредба относно назначаването, контрол и изпит на стажантите, както и за поддържане на публичен регистър, на лицата които са придобили юридическа правоспособност. След приключване на стажа стажант - юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Изрично в чл. 300 ЗСВ е посочено същностното съдържание на този изпит, който най - общо е свързан с проверка на получените по време на стажа практически знания и умения. Разписаната детайлна уредба на юридическия стаж, провеждан от лицата, които са се дипломирали по специалността "Право", сочи на извод, че той е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност. Стажант - юристите след приключването на стажа трябва да имат способност да анализират фактите с правно значение и приложимото право. По време на задължителния теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт, изготвят проекти на съдебни актове. Констатацията се извежда от целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студента, които са свързани с получаването на правоспособност да се упражнява съответната професия. Със стажа следователно продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "Право", налице е обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1, изр.последно КСО (ред. изм. в сила от 01.01.2017 г.). Затова стажът по чл. 294, ал. 1 ЗСВ се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия.

При установената конкуренция на общ и специален закон (съответно чл. 82, ал. 1 КСО във вр. с чл. 45 ЗВО и чл. 294 ЗСВ) приложение следва да намери специалният. Макар с цитираното изменение на КСО да е преодоляно противоречието на чл. 34, ал. 3 и, ал. 4 НПОС с чл. 82, ал. 1 КСО, то изброените текстове са в противоречие със специалния закон - чл. 294 и сл. от ЗСВ, поради което приложението им е в нарушение на материалния закон.

Приложението им е в противоречие и с целта на закона и по-конкретно с чл. 3, т. 2 КСО, в който текст е посочен един от основните принципи на държавното обществено осигуряване, т. е. децата, които са учащи и са деца на починали преди приключване процеса на обучение осигурени лица, в условията на солидарност, следва да могат да получават наследствена пенсия до навършване на своята 26 - годишна възраст.

С оглед на това, като е приел, че са налице основания за прекратяване на наследствената пенсия на С.С.А., считайки, че тя е изгубила качеството на учаща по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, и е отхвърлил жалбата й по административен ред, директорът на ТП на НОИ - Добрич е постановил едно материално незаконосъобразно и необосновано решение, което заедно с потвърденото с него разпореждане подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а преписката по издаването им - на връщане за ново произнасяне по същество съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

Жалбоподателката не претендира разноски по делото.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 34/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане №**********/27.01.2020 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Добрич, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, във вр. чл. 82, ал. 1 КСО и чл. 34, ал. 4 НПОС е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С.С.А. с ЕГН *********, считано от 27.11.2019 г.

ИЗПРАЩА преписката на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне с разпореждане съобразно указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                          Административен съдия: