Р Е Ш Е Н И Е

 

     144

22.06.2020 г., град Добрич

 

В   И  М  Е  Т  О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

       Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, I касационен състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ:            ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                  СИЛВИЯ САНДЕВА  

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 168/ 2020 г.

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.М., подадена чрез адв. М.Д. – ДАК, срещу Решение от 14.02.2020 г. по НАХД № 1577/ 2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.

          Според касатора първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил всички представени по делото доказателства. Оспорва извода на съда, че като регистрирано по ЗДДС лице дружеството не е изпълнило задължението си да отрази кредитно известие (КИ) в дневника за покупки за данъчен период м. февруари 2019 г., което води до определяне на данък в по – малък размер с 279.80 лева. Счита, че този извод не отговаря на истината, тъй като в процесния период дружеството е било в процес на възстановяване на ДДС. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и съответно да бъде отменено и издаденото срещу дружеството наказателно постановление.

          В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. М. Д., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът - ТД на НАП – Варна, офис Добрич, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Стоян ***, счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Добрич, I касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Одринци, общ. Добричка, ул. „****“ № 12, представлявано от В.Д.М., е установено, че в периода на проверката, в данъчен период м.03.2019 г. от ЗЛ е декларирано в дневник -покупки и справка – декларацията за данъчен период м.03.2019 г. ДКИ № 5000048337/ 28.02.2019 г. с ДО – 1399.00 лв. и ДДС – 279.80 лв. с контрагент „****“ АД, ЕИК **** КИ е с предмет на доставка – депозит. Издадено е към фактура № 5000047271/ 22.02.2019 г., която е декларирана в данъчен период м.02.2019 г., а ДКИ – в данъчен период м.03.2019 г. С оглед на това АНО е приел, че е налице нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, съгласно който регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. На основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС е наложил наказание имуществена санкция в размер на 250.00 лв.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН търговецът депозирал писмено възражение срещу АУАН,  с което твърди, че е получил по – късно КИ и затова не го е отразил надлежно, съответно претендира за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.

АНО е издал обжалваното пред РС НП, като е отразил, че нарушението е за първи път, че е подадено възражение, както и че счита, че не са налице предпоставките за приемане на случая за маловажен.

ДРС е приел фактическата обстановка за установена такава, каквато е по АУАН и НП. Счел е, че същите са издадени при спазване на административнопроизводствените правила. В резултат, на база събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че нарушението е доказано и че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен с оглед обществените отношения, които се засягат с процесното нарушение и е потвърдил НП изцяло.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и не по всички изложени в него мотиви.

По делото няма спор, че е налице извършено нарушение от страна на ДЗЛ. Във въззивната жалба са наведени доводи, че КИ е получено по – късно и затова не е отразено в изискуемия период. Неправилно съдът е счел, че времето на получаване е неотносимо към спора. Текстът на чл. 124, ал. 5 ЗДДС гласи „…да отрази получените от него…“ При така разписания текст безспорно е, че законодателят е предвидил като реквизит от състава получаването на КИ, иначе няма как да бъдат отразени. В случая обаче твърдението на търговеца е само защитна теза. Той не е представил никакви доказателства, които да подкрепят това твърдение нито пред въззивната инстанция, нито пред касационната инстанция. В този смисъл изводът за осъществено нарушение, наказуемо по реда на чл. 182, ал. 2 ЗДДС е правилен. 

Неотносимо към спора е дали има вредоносни последици, в какъвто смисъл излага довод касаторът. В случая изписването в чл. 182, ал. 1 ЗДДС – „регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер…“, означава, че ненадлежното отразяване за съответния период на КИ, води по принцип до данък в по – малък размер. Дали дружеството е било в процес на възстановяване е неотносимо към спора.

Правилен е изводът на АНО и на съда, че нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая поради обществените отношения, които се засягат с подобен род нарушения. Нормата на чл. 182, ал. 2 ЗДДС обхваща именно случаите, в които ДЗЛ своевременно е предприело действия по изправяне на пропуска си, с оглед на което предвиденият размер на санкцията е по – малък в сравнение с този по ал. 1. Наложената санкция е минималната по закона.

          Поради отсъствие на сочените отменителни основания за касиране на решението, същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 63, ал. 5 във връзка с ал. 3 ЗАНН на същия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, I касационен състав,

          РЕШИ

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 14.02.2020 г. по НАХД № 1577/ 2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.М., да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 100 лв. (сто лева) съдебно – деловодни разноски.

          Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: