Р Е Ш Е Н И Е

 

255 /17.08.2020 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

         При секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и участието на прокурора  МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа докладваното от председателя адм.д. № 139/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба (неправилно именувана „жалба“) на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, уточнена в съдебно заседание, проведено на 22.07.2020 г., с която срещу НАП – София е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи претърпени от ищеца стрес, психическо напрежение, страх, притеснение, негативни преживявания и емоции вследствие от незаконосъобразното бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му, произтичащи от чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба или алтернативно от датата на изтичане на личните данни - 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и на платено адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 15.07.2019 г. по медиите станало известно, че при т.нар. “хакерска атака” от електронните масиви на НАП неправомерно била изтеглена информация с голям обем, съдържаща лични данни на множество български граждани. При справка от интернет портала на НАП ищецът бил уведомен, че попада сред лицата, чиито лични данни са били разкрити, което изключително много го притеснило. Опасявал се, че с неговите лични данни може да бъде злоупотребено, да бъде отчуждено имуществото му, да бъдат изтеглени влоговете му или да бъдат изтеглени кредити от негово име, да бъде открадната самоличността му и да бъде използвана по всевъзможни начини, които биха му навредили. Притеснявал се и от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и т.н. Всичко това изключително много го натоварило психически, живеел в постоянен страх, стрес и напрежение, което повлияло негативно на нормалния ритъм на живота му, на отношенията му с хората, на ежедневието му. Твърди се, че НАП не е изпълнила задълженията си по чл. 24 и чл.32 от GDPR и чл.59, ал.1 от ЗЗЛД да осигури ефективни мерки за защита на личните данни, с което е допуснала пробив в информационната си система, причинил публичното разкриване и разпространение на лични данни на много лица, в т.ч. и на ищеца. С неправомерното си бездействие тя е нарушила и разпоредбите на чл.45, ал.1, т.6, чл.64, чл.66, чл.67 и чл.68 от ЗЗЛД, което е довело до т. нар. „нарушение на сигурността на лични данни“, регламентирано в §1, т.10 от ДР на ЗЗЛД, във вр. чл.4, т.12 от GDPR. Всички тези нарушения са в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, което е основание за обезщетяването им от ответника съгласно чл.82, ал.1 от GDPR, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ответникът – НАП - София, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на иска с твърдения, основани на разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД. В условията на евентуалност оспорва основателността на иска по съображения, че е изпълнил в най-добра степен задължението си да защити по сигурен начин личните данни, като е предприел необходимите технически и организационни мерки за това. Сочи, че неправомерното разкриване на лични данни е резултат от престъпно деяние по смисъла на НК, а не неправомерно бездействие на негови органи или служители, поради което не следва да носи отговорност за вреди. Възразява срещу твърденията в исковата молба за неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защита на сигурността на личните данни, защото и към настоящия момент липсва акт, в който да е описано и доказано в какво се състои техническата уязвимост на информационната система на НАП и как тази уязвимост е предпоставила и улеснила извършването на неоторизирания достъп в условията на причинно – следствена връзка. Сочи, че разкритата информация е частична и не може да се използва злонамерено без допълнителна обработка, като НАП е оповестила публично, че няма непосредствена опасност за възможни злоупотреби с личните данни и имуществото на засегнатите лица, поради което не е имало причини за основателни съмнения и страхове у ищеца. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП - Добрич изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и иска тя да бъде отхвърлена.

Добричкият административен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно, че вследствие нерегламентиран достъп до информационните масиви на НАП, осъществен на 15.07.2019 г., неправомерно са разкрити и разпространени лични данни на множество физически лица, български и чужди граждани (над 6 000 000 субекти на данни). От приложената към исковата молба и неоспорена от ответника справка се установява, че разкритите данни за ищеца включват ЕГН и данни от годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за 2003 г. и 2004 г.

Съгласно представените по делото доказателства със заповед № ЗЦУ-586/30.04.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено да се внедри СУСИ по стандарт БДС ISO/IEC 27001:2006 в НАП. Със заповед № ЗЦУ-1436/15.10.2018 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени „Указания за разработване, попълване и/или зареждане с данни на образци на документи и приложения, утвърдени на основание чл. 10, ал.1, т.5 и т.7 ЗНАП“, „Указания за обозначаване и работа с информация“, „Указания за попълване на образци на процедура“, „Указания за попълване на образеца на инструкция“ и др. Със заповед № ЗЦУ-733/17.06.2016 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени процедура и вътрешни правила за мрежовата и информационната сигурност. Със заповед № ЗЦУ-1236/21.08.2019 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдена процедура ИС17 „Администриране на информационна система в НАП“, версия В. Със заповед №ЗЦУ-482/01.04.2019 г. на изпълнителния директор на НАП са определени служители от НАП с администраторски достъп до информационните активи и услуги на НАП. Със заповед № ЗЦУ-83/23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП са определени вида, съдържанието, реда за създаване, поддържане и достъп до регистъра на НАП и базите данни за задължените лица, формата и елементите на данъчно–осигурителната сметка и сроковете за съхранение на архивираната информация. Със заповед № ЗЦУ-1596/29.11.2017 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени „Указания за унищожаване на информация и информационни системи в НАП“. Със заповед № ЗЦУ-535/11.05.2016 г. на изпълнителния директор на НАП са утвърдени вътрешни правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в НАП. В НАП е изработена Методика за анонимизиране на индивидуални данни, версия 1, към м. януари 2017 г. Утвърдена е политика по информационна сигурност на НАП. Утвърдена е и Инструкция № 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри. Като приложение № 1 към чл. 24, ал.2 от Инструкцията служителите на НАП попълват декларация за това, че ще пазят в тайна личните данни на трети лица, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, няма да ги разпространяват и да ги използват за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните им задължения.

Видно от предоставена от КЗЛД информация е, че в КЗЛД не е установено наличието на висящо или приключило производство пред комисията, инициирано от Д.И.Д. срещу НАП. Също така в хода на извършена проверка от страна на КЗЛД е установено, че при осъществяване на дейността си НАП, в качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи технически и организационни мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на физически лица в различен обем. Въз основа на тези констатации председателят на КЗЛД е издал НП на НАП за нарушение на чл. 32, §1, б. „б“ от регламент (ЕС) 2016/679. С решение № ППН-02-399/22.08.2019 г. по описа на КЗЛД на НАП е издадено и разпореждане за предприемане на подходящи технически и организационни мерки за целта. НП и решението са обжалвани пред съда и не са влезли в сила.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.И.С.и Г.М.Р.. От неоспорените от ответника показания на двамата свидетели се установява единодушно, че след като разбрал за разкриването на личните му данни, Д. силно се притеснил и разтревожил. Много се променил, вече не бил същият човек. Станал изключително неспокоен. Чувствал несигурност и страх да не му вземат пенсията и имота. Само за това говорел. Често се оплаквал на близки и приятели, като св. С. все се опитвал да го успокои. Тормозел се психически. Изтеглял пенсията си от банкомата веднага щом му я преведат. И сега продължавал да се чувства притеснен и да се оплаква. И двамата свидетели са близки приятели и познати на ищеца, често се срещат или чуват по телефона с него, поради което имат лични и непосредствени впечатления и наблюдения от поведението му и от емоционалното и психическото му състояние през този период. Показанията им са последователни, логични и безпротиворечиви и не са оспорени от ответника, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.

Съответстващи на показанията на свидетелите са и неопорените от страна на ответника обяснения на ищеца, дадени в съдебно заседание, съгласно които той продължавал да е притеснен и да се тормози. Дори един лев не оставял от пенсията си в банката. Веднага я теглел цялата, след като му я преведат, защото не знаел какво може да стане. Често ходел в съда и в Агенцията по вписванията да проверява дали апартаментът му не е продаден. Не можел да живее спокойно. Загубил вярата си в институциите и държавата. В началото, когато разбрал, получил продължително главоболие и пиел хапчета за успокоение. Все бил неспокоен и се страхувал някой да не злоупотреби с личните му данни, да не изтеглят кредит на негово име или да му пишат някоя фирма за милиони.

  При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Предявеният иск е процесуално допустим и черпи правното си основание от разпоредбите на чл.203, ал.1 и чл.204, ал.4 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.82 от GDPR.

По отношение на възраженията на ответника за недопустимост на иска е налице произнасяне с протоколно определение на съда, но следва да се подчертае, че съгласно последната съдебна практика на ВАС по идентични казуси процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение за вреди от неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в Глава ХІ “Производство за обезщетения” на АПК. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вредите, в чл. 204, ал. 1 – 4 АПК са предвидени различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение. В случаите, в които се търси обезщетение за вреди от бездействие на администратора на лични данни, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, на основание чл. 204, ал. 4 АПК. 

Предявеният иск е и частично основателен по размер. 

Във фактическия състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие – неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на сигурността на данните, с което са нарушени разпоредбите на чл.24 и чл.32 от GDPR и чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, чл.45, ал.1, т.6, чл.64, чл. 66, ал.1 и ал.2, чл.67 и чл.68 от ЗЗЛД. Следователно предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника е установяване на незаконосъобразността на твърдяното от ищеца бездействие по аргумент от чл.204, ал.4 от АПК.    

 Под увреждащо деяние, проявено под формата на бездействие, следва да се разбира незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, т.е. бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт или което е длъжен да извърши по силата на закона. 

В случая е безспорно, че ответникът осъществява дейност по обработване на лични данни, необходими за изпълнение на нормативно установените му задължения. Създаването и поддържането на регистър и бази данни на задължените лица по чл.80, ал.1 от ДОПК е именно такава дейност, свързана с упражняване на правомощията на НАП като специален държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания по смисъла на чл.2, ал.1, във вр. чл.3, ал.1 от ЗНАП. Регистърът на НАП служи за идентифициране на задължените лица и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол, като агенцията създава и поддържа множество специални регистри по чл.83 от ДОПК, които са неразделна част от регистъра, поддържа и съхранява архив на лицата с прекратена регистрация по чл.83, ал.3 от ДОПК, открива и поддържа данъчно – осигурителни сметки на задължените лица по чл.87, ал.1 от ДОПК, които съдържат данъчна и осигурителна информация, както и поддържа и съхранява архив на данъчно-осигурителните сметки по чл.87, ал.4.

В качеството си на администратор на лични данни НАП следва да прилага подходящи технически и организационни мерки съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с този закон, като отчита естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица. При необходимост тези мерки се преразглеждат и актуализират. Същото задължение се съдържа и в чл.24 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), като в чл. 32 са предвидени конкретните мерки, които следва да се предприемат при администрирането и обработването на лични данни. Тези задължения са въведени, за да се гарантира един от основните принципи на обработване на лични данни, прогласен в чл.5, §1, б. “е” от GDPR – цялостност и поверителност на данните. Неговият смисъл и съдържание са възпроизведени и в заповед № ЗЦУ-83 от 23.01.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, в т.24 и т.25 от която изрично е предвидено, че регистърът, базите данни, данъчно-осигурителната сметка, архивът за лицата с прекратена регистрация и архивът на данъчно-осигурителната сметка се поддържат и съхраняват по начин, който гарантира целостта на информацията и защитата на информацията в системата срещу разрушение и неправомерно изменение и ползване, като достъпът до нея се осъществява в съответствие с изискванията за регламентиран достъп при спазване на разпоредбите на ЗЗКИ и ЗЗЛД.     

Следователно отговорността на ответника произтича от специфичния характер на дейността му по обработване на лични данни, включваща създаване, поддържане и актуализация на регистъра и базата данни, както и архивиране и съхраняване на съдържащата се в тях информация и контролирания достъп до нея. Като административен орган със статут на юридическо лице, който следи тази дейност да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните действия и/или бездействия на включените в състава му органи и служители при извършване на дейността по чл.1 от ЗОДОВ. 

В случая е безспорно, че вследствие на хакерска атака е осъществен пробив в системата на ответника, който е станал причина за неправомерното разкриване и разпространение на лични данни на ищеца. Изтичането на информация от сървърите на НАП в резултат на извършен неоторизиран достъп категорично сочи на противоправно бездействие (пропуски) на ответника да изпълни произтичащи от закона и регламента задължения да обезпечи достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗЗЛД, вр. чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, в т.ч. правото на защита на личните им данни. Настоящият съдебен състав приема, че именно техническата уязвимост на системата на НАП е довела до нерегламентирания достъп на информация, а тя е резултат от неприлагането на подходящи технологии и мерки за защита. Ако системата беше ефективно и надеждно защитена, то не би се стигнало до пробива й, предизвикал разкриването на личните данни на ищеца. Предотвратяване на престъплението е немислимо без използването на съответни технически и организационни мерки, защото връзката между двете дейности е пряка и логична – бъде ли премахнат рискът от изтичане на лични данни, то не би следвало да е възможно злоумишлено деяние или престъпно посегателство по смисъла на НК и обратно, след като като е налице деяние по смисъла на НК, това означава, че задължението по предотвратяване на неправомерен достъп до базата данни на НАП не е било изпълнено в необходимата степен.

Неоснователни са доводите на ответника, че престъпното деяние само по себе си не поставя под съмнение мерките за сигурност. Именно НАП е следвало да извърши анализ на тези обективни факти, да съобрази поведението си с тях, за да гарантира запазване и предотвратяване изтичането на личните данни на ищеца. Наличието на одобрени процедури, правила, политики, инструкции, указания и методики не опровергава извода, че е нарушена сигурността на обработваните данни, след като те са публично разкрити. Без правно значение е възражението на ответника, че липсва акт, в който да е описано и доказано в какво се състои техническата уязвимост на информационната система на НАП и как тази уязвимост е предпоставила и улеснила извършването на неоторизирания достъп в условията на причинно – следствена връзка. Техническата уязвимост очевидно е налице независимо от нейния произход, естество и обхват, а съществуването й като обективен факт в действителността само по себе си е предпоставка за извършения неоторизиран достъп. Обработването на значителен обем лични данни на регионално, национално и надционално равнище, които биха могли да засегнат голям брой субекти на данни, изисква по-сериозна оценка на въздействието върху защитата на данните, за да се оценят конкретната вероятност и тежестта на високия риск, като администраторът на лични данни следва да предостави гаранции по отношение на експертни познания, надежност и ресурси, позволяващи да се извърши адекватна оценка на риска за сигурността на данните в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.32, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 при оценката на подходящото ниво на сигурност се вземат предвид по-специално рисковете от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до прехвърлени, съхранявани или обработени по друг начин лични данни. Обстоятелството, че е допусната хакерска атака, с която е пробита информационната система на НАП по отношение на повече от 6 000 000 субекти на данни, е безспорно доказателство, че не е извършена оценка на подходящото ниво на сигурност и не са взети необходимите технически и организационни мерки за защита при обработването на личните данни на засегнатите лица, в т.ч. и на ищеца, което е достатъчно, за да се направи извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на НАП. Ответникът в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от Регламент ЕС 2016/679 при осъществяване на дейността си е следвало да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните данни на ищеца без значение на вида и характера на този достъп (неправомерно, случайно или др.) и неговото авторство. В случая това не е постигнато. Ответникът не е изпълнил задължението си по предотвратяване на престъпление и опазване на личните данни на ищеца, като от незаконосъобразното му бездействие е последвало и публичното им разкриване и разпространение. Бездействието на НАП е в противоречие с нормативните изисквания на чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR). Ирелевантни са доводите на ответника, че след осъществяване на нерегламентирания достъп НАП е предприела всички необходими мерки за защита на личните данни, както и че са засегнати частични данни, които са във формат, изискващ допълнително обработване, за да могат да бъдат използвани, защото това не променя обстоятелството, че е изтекла информация от нейните масиви, засягаща лични данни на ищеца, т.е. че е налице нарушение на сигурността на данните като последица от неправилагането на ефективни механизми и средства за защита. Частичният характер на информацията не изключва противоправното поведение (бездействие) на ответника, защото съгласно съображение 26 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 принципите за защита на данните следва да се прилагат по отношение на всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко. Личните данни, които могат да бъдат свързани с дадено физическо лице чрез използването на допълнителна информация, следва да се считат за информация, отнасяща се до физическо лице, което може да бъде идентифицирано. За да се установи дали има достатъчна вероятност дадени средства да бъдат използвани за идентифициране на физическото лице, следва да се вземат предвид всички обективни фактори, като се отчитат наличните към момента на обработване на данните технологии и технологичните развития. Няма спор, че ЕГН на ищеца и данните в декларациите му по чл.41 от ЗОДФЛ са достатъчни за идентифицирането му, поради което правилата на закона и регламента и произтичащите от тях задължения за НАП се отнасят за обработването и на тази информация независимо от нейния частичен обем.

Съгласно §3 от чл.82 от GDPR администраторът на лични данни се освобождава от отговорност за вреди, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, което в случая не е така. По делото липсват категорични доказателства, че ответникът е гарантирал последователно и адекватно ниво на защита на данните, за да се приеме, че нормативните изисквания за сигурността на обработването са приложени в тяхната цялост.     

 

С оглед на изложеното съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразно бездействие по предприемане на необходимите мерки и ефективна средства за защита, произтичащи от задълженията на администратора по чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), вследствие на което е възникнал противоправният резултат, изразяващ се в нерегламентиран достъп и неразрешено разкриване на лични данни на ищеца.

Втората и третата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП е наличие на претърпяна от ищеца вреда в резултат от това незаконосъобразно бездействие.

Основен елемент от състава на чл.1 от ЗОДОВ е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на имуществото на едно лице, субективните му права, телесна цялост, душевност или психическо състояние. В исковата си молба ищецът твърди, че е преживял стрес, безпокойство, притеснение, почувствал се е застрашен от физическо посегателство, изнудвания, злоупотреби. От обясненията на ищеца и съответстващите им показания на разпитаните свидетели се установява безспорно, че Д. силно се притеснил и обезпокоил, когато узнал, че били разкрити личните му данни. Страхувал се да не се злоупотреби с тях. Непрекъснато споделял притесненията си. Постоянно изпитвал чувство на трежовност и напрежение. Веднага изтеглял пенсията си от банкомата и често проверявал дали някой не се е разпоредил с имота му. Променил се много и досега се чувствал заплашен и несигурен. Изброените негативни емоции и психически дискомфорт безспорно представляват вид неимуществени вреди, като съдът намира, че те са пряка и непосредствена последица от разкриването на личните данни на ищеца. Ирелевантни са доводите на ответника, че веднага след изтичането на данните било публично оповестено от компетентните органи и институции, че няма непосредствена опасност за възможни злоупотреби с личните данни и имуществото на гражданите, защото това не променя извода, че ищецът е преживял психически неудобства и емоционално напрежение, които са отражение на неговото вътрешно състояние и субективно усещане за заплаха или неизбежна опасност. Личните нагласи и очаквания за спокойствие и сигурност се подчиняват на психологическите особености и мотиви на лицето и зависят от неговите индивидуални възможности за възприемане и справяне с конкретната ситуация, в която е станало обект на вредоносно посегателство и нарушаване на основното му право на защита на личните данни. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и не е пряко обусловено от реално съществуващия риск за злоупотреби с изтеклата информация от НАП. Предприетите мерки за гарантиране на сигурността и безопасността на гражданите и тяхното имущество след неправомерното разкриване на личните данни не изключват настъпилите у ищеца негативни емоции и преживявания, които безспорно са повлияли на поведението и качеството му на живот за по-дълъг период от време.

           С оглед на изложеното съдът приема, че Д. е претърпял вреди от неимуществен характер вследствие изтичането на личните му данни, които се изразяват в чувство на тревожност и безпокойство, силно притеснение, несигурност, страх от злоупотреби. Претърпените от ищеца психически и емоционални неудобства са в резултат от неизпълнение на вмененото от закона задължение на НАП по осигуряване на защита на обработваните от нея данни на задължените лица, проявено под формата на бездействие, поради което тя следва да понесе неблагоприятните последици от това неизпълнение.

           В съответствие на това съдът намира, че е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което за ищеца е възникнало субективното право да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, а за ответника е възникнало задължението за тяхното репариране. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, поради което и по аргумент от препращащата норма на §1 от ЗОДОВ следва да се приложи разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която постановява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително характер и степен на увреждане, трайност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение и др. Като се има предвид естеството, продължителността и интензитета на преживените неудобства и притеснения, които не са довели до някакво сериозно увреждане на психическото и емоционалното здраве на ищеца и не надхвърлят рамките на обичайното негативно човешко изживяване в случай на неправомерно разкриване на лични данни съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се равнява на сумата от 350 лева. До този размер искът за неимуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъдат уважен, като за горницата до 1000 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Върху сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава, но не от датата на изтичане на данните, нито от датата на завеждане на исковата молба, както се претендира в исковата молба. Действията или бездействията на държавните органи по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са презумптивно правилни и следва да бъде установено по предвидения в закона ред, че са неправилни, от който момент ще следва да се начислява и обезщетението за вреди от забавата в размер на законната лихва. Вземането за обезщетение за вреди възниква след признаване на незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. В този случай вредите произтичат от бездействиe на администрацията и обезщетяването им следва да се иска след признаването му за незаконно от съда. Ето защо, с влизане в сила на решението вземането за обезщетение става изискуемо и от този момент се дължи и законна лихва върху него ( в тази насока е и т.4 от ТР №3 от 2004 г. на ВКС). С оглед на изложеното върху уважената част от иска следва да бъде присъдена лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на решението.      

Съобразно изхода от делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10, 00 лева. Ищецът има право и на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, което възлиза на 105 лева. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, ответникът също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 65 лева съразмерно с отхвърлената част от иска. След прихващане на дължимите суми на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева.

            Водим от изложеното, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА НАП – София да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи претърпени от ищеца стрес, психическо напрежение, страх, безпокойство, притеснение, негативни преживявания и емоции вследствие от незаконосъобразното бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 (GDPR), довело до неправомерното разкриване и разпространение на лични данни на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението по настоящото дело до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му до 1000 лева.

ОСЪЖДА НАП – София да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 50 лева, представляващи сторени разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Административен съдия: