Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/22.06.2020 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА.

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

           

При участието на прокурора от ОП – Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.н.х.д. № 119/2020 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Л.М.Ф ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление:  гр.Варна, ул. ххххххххх, представлявано от управителя Т.И.П., срещу решение № 40/05.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 152/2019г. по описа на РС – Генерал Тошево, с което е потвърдено НП № 3079-65/26.09.2019 г. на директора на РИОСВ – Варна, с което на касатора за извършено нарушение по чл.156, ал.1, във вр. чл.120 от ЗУО, на основание чл.156, ал.1 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Жалбоподателят излага общи доводи за незаконосъобразност на решението и иска то да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно – деловодни разноски.                                          

Ответникът – РИОСВ – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.        

Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 3079-65/26.09.2019 г. на директора на РИОСВ – Варна, с което на „Л.М.Ф ЕООД, гр.Варна, на основание чл.156, ал.1, във вр. чл.120 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за това, че не е изпълнило предписание по т.2 от КП № 010056/04.06.2019 г. на РИОСВ – Варна, с което е задължено да извърши сепариране на отпадъците, които се съхраняват смесено, и след това да ги прехвърли на определени площадки, отговарящи на нормативните изисквания. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано и в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В НП са обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, в т.ч. относно приложението на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, посочена е правната квалификация на извършеното нарушение и е наложено административно наказание към минималния размер. Решаващият състав е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението с мотива, че всички смекчаващи обстоятелства са взети предвид при индивидуализацията на наказанието.

Така постановеното решение е правилно. 

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно районният съд е установил фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят. Касационната инстанция се възползва от възможността по чл.221, ал.2, изречение второ от АПК (редакция, ДВ, бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) да препрати към мотивите на въззивния съд, без да обсъжда възраженията на касатора, които по същество възпроизвеждат въззивната му жалба и нямат отношение към правилността на съдебното решение, което е и основният предмет на разглеждане в настоящото касационно производство.

Неоснователно е възражението на касатора, че е налице допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От текста на НП е видно, че то съдържа точно и ясно описание на нарушението, което не оставя никакво съмнение относно обстоятелствата, при които е извършено, и в какво се изразява неправомерното поведение на нарушителя.

Безспорно е установено извършено административно нарушение от страна на търговското дружество, което не е изпълнило задължително предписание на контролните органи на РИОСВ – Варна, дадено по реда на чл.120 от ЗУО. Ирелевантни са възраженията на касатора за нищожност на това предписание, защото то представлява влязъл в сила индивидуален административен акт и е недопустимо в настоящото производство да бъде извършван  косвен съдебен контрол за неговата законосъобразност. От решаващо значение за спора е единствено обстоятелството, че касаторът е негов адресат и че в дадения му срок не го е изпълнил. Именно това са правнорелевантните факти, които обуславят приложението на предвидената в чл.156, ал.1 от ЗУО санкция. Предписаното поведение с конкретен краен срок не е изпълнено. Касаторът не е представил доказателства, които да опровергаят констатациите на наказващия орган, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание.  

Настоящият касационен състав счита, че нарушението е доказано и съотнесено към правилната правна квалификация. Неоснователно е оплакването в жалбата за явна несправедливост на наказанието поради непосилния размер на санкцията. Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание по чл.120 от ЗУО, за което се налага имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 20 000 лева. Наложената санкция е в минимален размер и съответства на конкретно установените факти по делото, поради което не подлежи на преразглеждане, както правилно е преценил и районният съд.   

Не може да се сподели доводът на касатора, че е налице малозначителност на нарушението. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с екологосъобразното управление на отпадъците, мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.28 от ЗАНН. Правилни и обосновани са мотивите към решението, че посочените от жалбоподателя обстоятелства относно приложението на тази разпоредба имат характер на смекчаващи обстоятелства, които са от значение при индивидуализацията на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая.                                    

Затова, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен правен резултат, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.

С оглед на резултата от спора ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл.24 от НЗПП.    

Водим от горното, Добричкият административен съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/05.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 152/2019г. по описа на РС – Генерал Тошево.

ОСЪЖДА „Л.М.Ф ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление:  гр.Варна, ул. ххххххххх, представлявано от управителя Т.И.П.,*** сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: