Р Е Ш Е Н И Е

 

№134/ 08.06.2020 г., град Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година, І касационен състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                               ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                 СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на секретаря В. САНДЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от председателя КАНД № 67 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от “****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „****“ № 9а, офис, представлявано от Х.М.Х., чрез адв. В.Г., ДАК, срещу Решение №139/ 04.12.2019 г. по НАХД  58/2018 год. по описа на Районен съд - Балчик.

Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните правила и норми, с оглед на което иска то да бъде отменено. Оспорва изводите на съда, че правоотношението между дружеството и лицето Мариян Иванов следва да бъде третирано като трудово. Според касатора последният не е дължал престиране на работна сила, а определен резултат – изкоп за поставяне ВиК съоръжения - тръби. Настоява, че в случая не е бил налице нито един елемент от трудовото правоотношение, като възразява, че неправилно съдът е кредитирал попълнената от лицето декларация, която е било констатирано, че е с много пропуски в попълването. Допълва, че инструктажът за безопасни условия на труд е извършен от различно от наказаното дружество. При така изложените доводи прави оплакване, че първоинстанционният съд е постановил обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич, редовно призован,  се представлява от ст. юрисконсулт Г.Н., който оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура  - Добрич счита касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Добрич, І касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, се налага изводът, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С оспореното решение Районен съд - Балчик е потвърдил Наказателно постановление № 08-000326/136 от 15.06.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на  касатора, „****“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „България“ № 1, ет. 6, ап. 613, представлявано от Христомил М.Х., в качеството му на работодател, за нарушаване на чл. 62, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административното наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за това че при извършена проверка на 13.04.2017 г. в 15.30 часа на обект „Изкопни дейности“ до комплекс „Марина бей“ с. Кранево, изпълняван от работници на „****“ ЕООД, е заварен да работи Мариян Маринов Иванов като общ работник, без да има сключен с работодателя трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа.

Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП.

Съдът е обсъдил събраните доказателства, включително представения граждански договор, като е счел, че изложеното в него допълнително установява наличието на полагане на труд от Иванов. Съпоставяйки го с останалите доказателства по делото, е достигнал до правилния извод, че са налице елементите на трудовото правоотношение. Районният съд е приел, че на описаните в наказателното постановление факти е дадена правилна правна квалификация, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и че законосъобразно наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН.

Касационният състав изцяло подкрепя първоинстанционното решение. То е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на районния съд, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН.

Доводите в касационната жалба са неоснователни. Приетият по делото граждански договор с Мариян Иванов, въз основа на който санкционираното дружество претендира, че не е в трудово правоотношение, не е безспорно установено кога е подписан, тъй като видно от попълнената декларация от Иванов, същият е заявил, че има сключен трудов договор. А отделно от това гражданският договор е представен на органа много след извършване на проверката, което буди основателното съмнение, кога същият е съставен.

С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези е налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. За пълнота следва да се отбележи, че описаните условия на труд, естеството и организацията на възложената работа налагат извода, че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа. Включително е бил проведен и инструктаж за безопасност и здраве, който е част от задълженията на работодателя спрямо наетите работници по трудово правоотношение. Заглавната страница на книгата за инструктаж е с отбелязано име на дружеството – касатор, като в хода на първоинстанционното производство е изяснен въпросът защо е поставен печат на дружеството, с което касаторът е имал договор за възлагане от 21.03.2017 г. В този смисъл и това възражение е неоснователно.

Районният съд правилно е преценил, че събраните по делото доказателства установяват  наличие на трудово правоотношение.

Правилни са и изводите на въззивния съд по приложението на материалния закон във връзка с квалификацията на деянието като осъществен състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, както и по отношение неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН с оглед засегнатите обществени отношения.

По горните съображения настоящият касационен състав намира жалбата за неоснователна. Решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №139/04.12.2019 г. по НАХД  №58/ 2018 год. по описа на Районен съд - Балчик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: