Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 201

 

13.05. 2019 г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 220 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на И.Т.Й. *** срещу Решение № 7/28.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 241-00-2230-2/08.02.2019 г. на ръководителя на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич за спиране на обезщетението за безработица.

Жалбоподателката счита, че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е незаконосъобразно. Навежда доводи, че без да е извършено необходимото проучване директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата й срещу разпореждането. Счита оспореното решение за немотивирано, понеже липсвало обсъждане на всички изтъкнати възражения в жалбата срещу него. Твърди се, че от прекратяването на трудовото й правоотношение на 30.10.2018 г. тя не е сключвала трудови договори с други работодатели или с бившия си работодател. Не знае какви са причините за постъпването на информация за осигуряване в регистъра за осигурените лица за месеците, през които е останала без работа. Предполага, че това се дължи на виновно поведение на бившия й работодател, който вероятно е подал по-късно информацията в НАП. По тези съображения жалбоподателката счита, че решението на директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане за неправилни и незаконосъобразни и моли те да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л.Цонева, в молба от 15.04.2019 г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2018 г. И.Т.Й. е подала заявление с вх. № 241-00-2230 за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл.54а, от Кодекса на труда, поради прекратяването на трудовото й правоотношение с работодателя й, „Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна Баня“ АД.

Трудовото правоотношение е прекратено считано от 30.10.2018 г. и на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда – съкращаване на щата, видно от Заповед № А-26/26.10.2018 г. на изпълнителния директор на „НЦПР- Горна Баня“ АД.

Заявлението е прието, видно от приложената Справка от 20.11.2018 г. и на 28.11.2018 г. е издадено Разпореждане № 241-00-2230-1 от ръководителя на осигуряването за безработица. Отпуснато е парично обезщетение за безработица в размер на 21,39 лева считано от 16.11.2018 г. до 07.09.2019 г.

С Разпореждане № 241-00-2230-2 от 08.02.2019 г. изплащането на обезщетението е спряно на основание чл.54г, ал.4 от Кодекса на труда. Ръководителят на осигуряването за безработица е посочил като мотиви за спирането обстоятелството, че в Регистъра на осигурените лица има подавана информация за месеците ноември и декември 2018 г., а в регистъра на трудовите договори била посочена дата за „освобождаване“ ( прекратяване на договора) на 29.01.2019 г.

На 15.02.2019 г. директорът на ТП на НОИ Добрич е изпратил писмо до директора на дирекция „КПК“ при ТП на НОИ София, с което е поискал предоставяне на информация и проверка на осигурителя Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна Баня“ АД по повод обезщетението за безработица на жалбоподателката.

Няма данни за датата на връчване на разпореждането от 8.02.2019 г.

На 25.02.2019 г. И.Й. е оспорила разпореждането, с което е спряно обезщетението й за безработица, а на 28.02.2019 г. директорът на ТП на НОИ Добрич се е произнесъл с процесното Решение № 7, с което е отхвърлили жалбата срещу разпореждането. Решението е съобщено на 06.03.2019 г., а жалбата срещу него е подадена на 20.03.2019 г. по пощата и е изпратена в съда на 29.03.2019 г.

Допълнителни данни за осигурителя, „Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна Баня“ АД, в административната преписка не се представят. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното Решение № 7/28.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е издадено в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Разпореждане № 241-00-2230-2/28.02.2019 г. на ръководителя на Осигуряването за безработица, което е оставено в сила с оспореното решение, също е издадено от компетентен орган, по силата на чл. 54ж, ал. 1 КСО.

Спазено е изискването за форма. Административният орган е изложил мотиви, съдържащи правното основание за спиране изплащането на паричното обезщетение – разпоредбите на чл.54г, ал.4 от КСО и чл.8, ал.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.. Посочени са и фактическите основания, изразяващи се в: липса на подадено уведомление от работодателя, „Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна Баня“ АД, за прекратяване на осигуряването на И. Йорданов; подавана информация за жалбоподателката в Регистъра на осигурените лица за месеците ноември и декември 2018 г. и вписване в Регистъра на трудовите договори, че трудовото правоотношение е прекратено на 24.01.2019 г.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на КСО. Неправилно административният орган е приел, че установените в административната преписка и по делото факти са основание за спиране на изплащането на обезщетение за безработица по реда на чл.54г, ал.4 от КСО.

Съгласно чл.54г, ал.4 от КСО, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Явно е, че случаят не попада в хипотезата, при която обезщетението за безработица се спира, поради необходимост от изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти.

Безспорно е, че фактическото основание за спиране на обезщетението за безработица е подаваната информация от работодателя в регистъра  на осигурените лица за И.Й.. Няма данни по делото, че друг работодател, различен от „НЦПР-Горна Баня“ АД е подавал информация за осигуряване на жалбоподателката през месеците ноември и декември 2018 г. Напротив, от представения по делото Регистър на трудовите договори се установява, че „НЦПР-Горна Баня“ АД е последния работодател на жалбоподателката към момента на постановяване на оспорените разпореждане и решение.

Съдът намира, че единствено информацията в регистъра  не представлява доказателство, което може да доведе до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението по см. на чл.54г, ал.4 от КСО, защото данните в Регистъра на осигурените лица се подават единствено от работодателя.

Работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношения, която е послужила като основание за отпускане на обезщетението за безработица. Работодателят вписва прекратяването на трудовото правоотношение и в трудовата книжка на работника.

Ако законодателят е целял единствено данните в Регистъра на осигурените лица, т.е. тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, да бъдат меродавни за признаване на правото на осигуреното лице да получи обезщетение за базработица, то в разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за изплащане на паричните обезщетения за безработица, нямаше да предвиди и доказване да се извършва и чрез трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ.

Доказателствата, визирани в чл.54г, ал.4 от КСО, въз основа на които се постановява спиране или прекратяване изплащането на обезщетението не се произволни, а са само тези, които установяват липса на някоя от предпоставките по КСО, при наличието на които възниква правото на обезщетение за безработица. Подаваните неверни данни в регистрите на НОИ от работодателя не могат да послужат за основание за спиране или прекратяване на изплащане на обезщетение за безработица, ако осигуреното лице отговаря на всички останали критерии по кодекса.

Кога и спрямо кои лица възниква правото на обезщетение за безработица е определено в чл.54а, ал.1 от КСО. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най - малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по безопасността; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 КСО; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. В чл. 54а, ал. 4 КСО е предвидено, че паричното обезщетение се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването.

Сред причините, мотивирали директора на ТП на НОИ Добрич да потвърди оспореното пред него разпореждане не се сочи, че жалбоподателката не изпълнява някой от горните критерии. Изтъкнати са  факти и обстоятелства,  които не зависят от волята на осигуреното лице – подаваната некоректно информация в Регистъра на осигурените лица. Няма и данни, че подаването на тази информация се дължи на неправомерно поведение на жалбоподателката. Изплащането на обезщетението за безработица не следва да зависи от коректното или некоректното поведение на работодателя на останалото без работа осигурено лице, тъй като това обезщетение е свързано с осигуряване на жизнен минимум и достоен живот на работника до намирането на нова работа.

Обстоятелството, че органите на ТД на НАП не са могли да извършат проверка на последния работодател на жалбоподателката, не е обстоятелство по чл.54г, ал.4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението.

Жалбоподателката, в качеството си на нает работник по трудово правоотношение, която е имала редовно сключен трудов договор, била е осигурявана и представя редовно издадена от външна страна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, не може да търпи негативни последици за осигурителните си права поради това, че работодателят й не е подал коректно и своевременно информация в Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори. Както бе посочено по-горе, данните в Регистъра на осигурените лица и на трудовите договори се подават от работодателя, а не от осигурените лица. Затова тези данни не могат да се противопоставят на първичните документи, удостоверяващи възникването и прекратяването на трудово правоотношение, както и да се ползват с предимство при определяне на правото на осигурения работник да се ползва от осигурителните си права.

 По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение № 7 от 28.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, както и потвърденото с него Разпореждане № 241-00-2230-2/08.02.2019 г., следва да бъдат отменени като незаконосъобразни на основанията по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

Отмяната на разпореждането за спиране на изплащането на паричното обезщетение за безработица налага преписката да бъде върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич, който да се произнесе, съобразно правилата в КСО по начина за възстановяване на изплащането на отпуснатото с Разпореждане  № 241-00-2230-1/28.11.2018 г. парично обезщетение за безработица на И.Т.Й..

Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Добрич

 

Р   Е  Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.Т.Й. *** РЕШЕНИЕ  № 7/28.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него РАЗПОРЕЖДАНЕ № 241-00-2230-2/08.02.2019 г. на ръководителя на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич за спиране на обезщетението за безработица.

 

ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Добрич за ново произнасяне при спазване на дадените указание при тълкуването и прилагането на закона в 14 –дневен срок от влизане на настоящото решение в сила.

Решението е окончателно.

    

 

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: