Р Е Ш Е Н И Е

 

279

 

гр. Добрич, 05.07.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Веселин Вичев и секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 179 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл.204, ал.2 от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по жалба на Д.Л.М. с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.Я.Д.- САК, редовно упълномощен, против Принудителна административна мярка, състояща се в „Принудително преместване на МПС“, наложена на 14.02.2019 г. от С.Митев- инспектор „Контрол паркиране“ при Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София. С жалбата се прави искане принудителната административна мярка да се отмени като незаконосъобразна и да се присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени вреди в размер на сумата от 88 лева, от които 60 лева за принудителното преместване и 28 лева за натрупан престой на служебния паркинг.

Видно от съдържанието на жалбата жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е паркирал автомобила си на еднопосочна улица в лявото платно, т.е. неправилно, но възразява, че предприетата принудителна мярка е в противоречие с нормата на чл.171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП, в която изчерпателно били изброени случаите, в които може ППС да бъде преместено без знанието на неговия собственик. Твърди, че в процесния участък на улицата, където е паркирал неправилно, липсва пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирани МПС и че автомобилът му по никакъв начин не е пречел на движението по улицата. Освен обезщетението за претърпените от него имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно разпореденото преместване, претендира присъждане и на направените по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, С.Г.М., на длъжност „инспектор контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София, чрез процесуалния си представител, адв.М.Г.- САК, редовно упълномощена, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наложената принудителна административна мярка. В писмено становище по жалбата се твърди, че лекият автомобил на оспорващия бил паркиран неправилно на ул.“Балканджи Йово“ в гр.София, от лявата страна на еднопосочна улица в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и е създавал пречки за движението, поради което е бил принудително преместен. Иска се жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на разноските за адвокатски хонорар.

Ответникът по иска, „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София чрез процесуалния си представител, адв.М.Г.- САК, редовно упълномощена, моли исковата претенция за заплащане на сумата от 88 лева да се отхвърли като неоснователна по съображения, че оспорената ПАМ е законосъобразно наложена. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

Административен съд - Добрич като обсъди събраните по делото доказателства  намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата срещу принудителната административна мярка е неоснователна, поради което неоснователна се явява и исковата претенция за присъждане на сумата от 88 лева за принудително преместване и за престой в служебен паркинг.

От доказателствата по делото се установява, че на 14.02.2019 г. в гр.София, на ул.“Балканджи Йово“, по която движението е организирано еднопосочно, г-н Митев, изпълняващ длъжността „инспектор контрол паркиране“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София във връзка с подаден сигнал установил  паркиран лек автомобил марка и модел „БМВ 320 Д“, с рег.ххххх, разположен в посоката на движението, но в лявото платно на улицата, поради което разпоредил принудителното преместване на автомобила. Разпореждането е оформено в Констативен протокол, представен на л.51 от делото, на гърба на който е изготвена графика с обозначаване на улицата, посоката й на движение и мястото, на което е паркиран автомобилът на жалбоподателя. Констативният протокол е придружен и със снимков материал. Процесното МПС е вписано в Протокол № 23534 от 14.02.2019 г. на екипите за принудително преместени ППС и Протокол за принудително преместване от същата дата, съставен от служители на ЦГМ ЕАД. Автомобилът бил преместен на специализиран паркинг в жк“Славия“, гр.София, като на следващия ден, около обяд жалбоподателят получил обаждане по телефона, че автомобилът му се намира там и следва да отиде да го вземе. При получаването на автомобила си жалбоподателят заплатил такса за престой от 28 лева и 60 лв. за принудителното преместване.

 На жалбоподателя е била наложена и глоба от 20 лева с фиш серия А, № 0002170, в който е вписано, че се издава за нарушаване на  чл.6, т.1 от ЗДвП, поради неправилно паркиране.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.5, б.”б“ от ЗДвП, процесната принудителна мярка, изразяваща се в преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи;

Органът, който би могъл да приложи тази мярка е определения такъв по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на автомобила, са представени доказателства, удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда. Представени са Заповед № СОА18-РД95-484/14.08.2018 г. на кмета на Столична община, с която „Център за градска мобилност“ ЕАД е определено за служба за контрол по см. на чл.167, ал.2 от ЗДвП и с която е възложено на служители от това общинско дружество, назначени на длъжност „инспектор контрол на паркирането“ да констатират нарушенията и да осъществяват принудителното преместване на ППС. От представения трудов договор се установява, че ответникът, С.Г.М., разпоредил преместването, е назначен на длъжността „инспектор, контрол паркиране“ „Център за градска мобилност“ ЕАД.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил.

По отношение на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б. " от ЗДвП, не е въведено изискване, каквото съществува в чл.172, ал.1 от ЗДвП по отношение на останалите ПАМ. Затова при налагането на процесната ПАМ не е необходимо да се издава писмен документ, т.е. тя да е в писмена форма, в това число не е  необходимо и да съдържа мотиви. Мярката може да бъде разпоредена и устно. След като за налагане на ПАМ от вида на визираните в чл.171, т.5, б. б.”б“ от ЗДвП не се изисква съставяне на акт в писмена форма, т.е. съответно законът не изисква излагане на фактически и правни основания, съдът следва да установи тяхното наличие според представените по делото доказателства. Спорът по делото е именно дали са били налице предпоставките по чл.171, т.5, б. б.”б“ от ЗДвП за принудително преместване на ППС.

При извършване на тази преценка съдът намира, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон и възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно чл. 94. ал. 4 от ЗДвП, на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Нормата на чл. 94. ал. 3 от ЗДвП посочва правилото за паркиране в населени места - възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движение и успоредно на оста на пътя. Доколкото нормата на чл. 94. ал. 4 от ЗДвП изрично разрешава само престой от лявата страна на път с еднопосочно движение, по аргумент от противното следва да се приеме, че на път с еднопосочно движение е разрешено паркиране само от дясно по посока на движение. Затова на еднопосочните улици автомобилите могат да паркират само от дясно на платното за движение и по посока на движението.

По делото е установено, че репатрираният автомобил на жалбоподателя на 14.02.2019 г., е бил паркиран в нарушение на чл. 94. ал. 4 от ЗДвП - от ляво на еднопосочна улица, което се установява и от твърденията в жалбата.

Не е спорно по делото също, че конкретният участък от улицата не е обозначен с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Следователно, не е налице първата хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата.

За да е законосъобразна мярката според горецитираната разпоредба, следва да се извърши преценка дали неправилно паркирания в ляво на еднопосочна улица автомобил е създал опасност или е направил невъзможно преминаването на другите участници в движението.

От данните по делото е видно, а и не се твърди противното, че на процесния участък от ул.“Балканджи Йово“, след знака за еднопосочно движение дясната лента се ползва за паркиране, тъй като законът допуска това. При това положение паркираните в лявата лента на същия участък автомобили явно създават опасност за останалите участници в движението по еднопосочната улица – както за водачите на ППС, така и за пешеходците, тъй като от една страна ограничават видимостта им, а от друга значително стесняват ширината на пътното платно. Безспорно е също, че ограничената видимост и липсата на достатъчна дистанция между преминаващите по улицата автомобили с паркираните по нея увеличава риска от настъпване на пътно-транспортно произшествие и е предпоставка за ПТП. Затова настоящият състав на съда намира, че с нарушаването на правилата за паркиране на еднопосочна улица в град с много интензивен трафик, гр.София, жалбоподателят е създал опасност за останалите участници в движението, тъй като е увеличил риска от настъпване на ПТП.

 Това обосновава извод за законосъобразност на наложената ПАМ. Като неоснователна, жалбата срещу принудителната административна мярка следва да се отхвърли.

Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Предпоставка за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая незаконосъобразен акт, действие или бездействие не е налице, поради изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение. Затова е неоснователна и исковата претенция за присъждане на обезщетение на имуществени вреди, тъй като заплатените от жалбоподателя такси за премесването на автомобила и престой на служебен паркинг от 88 лева са събрани, вследствие на законосъобразно наложена по реда на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП принудителна административна мярка.

На ответника, „Център за градска мобилност“ ЕАД следва да се присъдят поисканите и направени разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 845657 от 15.03.2019 г. (л.24), представляващият дружеството е упълномощил адвокат  М.Г. – САК да го представлява, за което е уговорена сумата от 360 лв. От представеното месечно банково извлечение на л.67 е видно, че уговорената сума е постъпила на 23.03.2019 г. по сметката на процесуалния представител на ответника. Затова и на основание чл.143, ал.3 от АПК претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ответника е основателна и следва да се уважи.

Така мотивиран и на основание, чл. 172, ал.2, предл. Посл. От АПК, Административен съд Добрич, трети състав

 

                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Л.М. с постоянен адрес ***, срещу Принудителна административна мярка, състояща се в „Принудително преместване на МПС“, наложена на 14.02.2019 г. от С.Митев- инспектор „Контрол паркиране“ при Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София.

ОТХВЪРЛЯ искова молба срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София за присъждане на имуществени вреди в размер на 88 лева.

ОСЪЖДА Д.Л.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на “Център за градска мобилност“ ЕАД, ЕИК 202218735, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 84, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Добрич в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: