Р Е Ш Е Н И Е

         /28.03.2019 г.,  град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                               СИЛВИЯ САНДЕВА

        При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 158/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 648/ 22.02.2019 г. от Ф.М., от Швейцария, подадена чрез адв. А.А., ДАК, срещу Решение по НАХД № 346/ 2018 г. по описа на РС – Добрич.

Касаторът изразява несъгласие с Решението, както сочи, независимо че е намалено наказанието. Прави оплакване, че в административнонаказател- ното производство има съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не му е назначен преводач при съставяне на АУАН. Твърди, че не разбира български език и не може да чете на български език. Липсата на превод му е попречила и да направи възражение по АУАН. Счита, че по този начин са му нарушени правата и по тази причина НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Оспорва изложеното в НП, че е управлявал, след като е бил лишен от правоуправление. Позовава се на съдебното  Решение по НАХД № 348/ 2018 г., по което НП е отменено поради изтичане давност. Иска да бъде отменено първоинстанционното Решение и да бъде отменено НП изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. А.А., представя молба, с която заявява съгласие да бъде разгледано делото в негово отсъствие и изразява становище, че поддържа подадената касационна жалба. Иска срок за писмени бележки, какъвто му е предоставен. Към настоящия момент не са постъпили такива.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич, редовно призован, не се представлява.

Представителят на ОП - Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

         По същество на касационната жалба:

С обжалваното решение Районният съд е изменил НП, издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, като е намалил наложеното наказание „глоба“ от 200 лв. на 100 лв. (сто лева).

Видно от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, лицето е наказано, за това че на 09.03.2018 г., в 17.10 часа, в гр. Добрич, на бул. „Добруджа“, в посока КПП Балчик, след кръстовище с ул. Отец Паисий“, като водач на лек автомобил Субару Форестер, с рег. № В 1324 ВТ, управлява лекия автомобил, след като е лишен да управлява МПС по реда на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП. АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като текстово е изписал нормата - управлява ППС, без да е правоспособен водач. На основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Пред РС – Добрич водачът обжалва изцяло Наказателното постановление. Настоява, че описаното в него не отговаря на обективната истина. Оспорва изцяло посоченото нарушение, като твърди, че не владее български език, не е управлявал МПС, не се е качвал на автомобил и не знае защо му е била извършена проверка. Сочи, че СУМПС му е отнето през 2013 г. за срок от 8 месеца и този срок отдавна е изтекъл. Бил изкарал шофьорски курс в Швейцария и е правоспособен водач. Добавя, че свидетелството му за управление се намира в „Пътна полиция“ – Добрич.

РС е разгледал жалбата, приел е фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП, на база събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил е направените възражения, с изключение на възражението за съставяне на АУАН без присъствието на преводач и с оглед на това за накърняване правото на защита. Анализирал е и допълнително събраните в съдебното производство доказателства – справка от сектор „Пътна полиция“, решения на РС и АдмС – Добрич във връзка с наложени наказания на водача, като е извел извод, че СУМПС на Ф.М. е било отнето на 15.04.2013 г. към ЗППАМ № 705/ 2013 г. и се съхранява в картотеката на сектора, тъй като водачът не е направил постъпки за получаването му обратно. В резултат е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП на това основание. Същевременно, имайки предвид диапазона на предвиденото наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – от 100 лв. до 300 лв. е преценил, че наложеното наказание от 200 лв. е завишено спрямо конкретните обстоятелства и е изменил размера на глобата на 100 лв.

Настоящият състав споделя напълно изводите на съда.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на изискуемите срокове и предпоставки, като надлежно са връчени на водача на автомобила.

На следващо място, фактическата обстановка е възприета правилно и съответства на събраните по делото доказателства и описаното в АУАН и НП.

          Правилно съдът е счел, че деянието е квалифицирано в съответствие със закона.

          Водачът е упражнил своето право, като е подал въззивна жалба. По жалбата е образувано съдебно производство, като в съдебно заседание жалбоподателят се е представлявал от адвокат. В този смисъл касационната инстанция счита за неоснователно оплакването, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като при съставяне на АУАН не му е бил назначен преводач. В съдебно заседание св. Гроздев, предупреден за отговорността, сочи, че Ф.М. разбирал какво му е говорено, а освен това говорел добре български език. Необсъждането от РС на оплакването за липса на преводач не променя извода за законосъобразност на първоинстанционното Решение.

          Неоснователно е и възражението, че е бил наказан водачът, въпреки че не е бил лишен да управлява МПС, както и че е правоспособен водач. От една страна, самият водач заявява, че СУМПС е било в Сектор „Пътна полиция“, към момента на съставяне на АУАН, респ. издаването на НП, т.е. е управлявал лек автомобил, без да има СУМПС. От друга страна, към месец март 2018 г., както правилно първоинстанционният съд е установил, СУМПС на Ф.М. № 004353265005, е отнето на 15.04.2013 г. към ЗППАМ № 705/ 2013 г. Съгласно нормата на чл. 150 ЗДвП МПС следва да се управлява от правоспособен водач. Същевременно с текста на чл. 150а ЗДвП законодателят е разписал, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Очевидно, М. не е бил правоспособен водач към месец март 2018 г., не е притежавал СУМПС, което сам признава. Освен това към датата на съставяне на АУАН – 09.03.2018 г. е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0851-000046/18.01.2018 г. на Началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР Добрич, с която на Ф.М. е наложена Принудителна административна мярка “Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средства, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, която макар и обжалвана пред съда и потвърдена впоследствие, е имала своето действие към месец март 2018 г. с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В този смисъл обжалваното Решение е правилно, като не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение..  

Воден от горното, Административен съд - Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, І касационен състав

          Р Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 37/ 18.01.2019 г. по НАХД № 346/ 2018 г. по описа на РС – Добрич..

Решението не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: