Р Е Ш Е Н И Е

197

град Добрич, 10.05.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          Добричкият административен съд, в публично заседание на шестнадесети  април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                               МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия М.Георгиева  к.н.а.х.д. № 138/ 2019 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК, на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба от А.В.М. с ЕГН **********,***, срещу Решение № 200/17.12.2018 г., по н.а.х. дело № 149/ 2018г. по описа на Районен съд-Балчик,с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-3394-000088/08.05.2018 година, издадено от Началник РУП към ОДМВР-Добрич, РУ Албена. С наказателното постановление на касатора за допуснати нарушения по чл.6,т.1 и чл.139,ал.5, от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 30 лева на основание  чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 300 лева на основание чл. 179,ал.3,т.4 от ЗДвП.

           Решението се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон, на подробно изложени аргументи. Иска се съдът да отмени оспорваното решение и потвърденото с него НП. В съдебно заседание,редовно призован, жалбоподателят не  се явява и представлява.Чрез процесуалния си представител, депозира писмена молба за даване ход на делото и изразява становище по съществото на спора.

          Ответникът, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Балчик  е правилно и законосъобразно, предвид което следва да бъде оставено в сила.

          След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Производството пред районния съд е образувано по жалба на касатора в настоящото производство,срещу Наказателно постановление № 18-3394-000088/ 08.05.2018 година, издадено от Началник РУП към ОДМВР-Добрич, РУ Албена. За да го потвърди съдът е приел,че  при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В акта и в постановлението са вписани дата,час и място на извършване на нарушенията. Направено е описание на конкретното нарушение, като е посочена законовата  разпоредба, която е била виновно нарушена.Постановлението е издадено от оправомощен за това орган и е редовно връчено. Коментирал е,че описаната в компетентен административнонаказващ орган.

           По съществото на нарушенията  е приел,че са безспорно доказани и са правилно определени от наказващия орган.Правилно са определени и приложени и санкционните норми за описаните нарушения.Съдът е изложил и  защо случаят не може да се определи като маловажен.

           Фактическата  обстановка е правилно установена от районния съд.

            Касаторът е санкциониран за това,че на 27.04.2018, около 16:31 ч. в община Балчик, на път Първи клас №9 като водач на л.а. Тойота Рав 4,с рег.№ В 5249ВН по път І-9 от гр.Балчик, посока с.Оброчище, в местността Равна гора извършва маневра изпреварване при наличие на непрекъсната линия. Управлява автомобила без да е заплатил съответната пътна такса, определена в Закона за пътищата при движение по републиканските пътища. Наказващият орган е приел наличието на две нарушения,като ги е определил за виновно нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.Текстово нарушението е описано както следва -„при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка“. Второто нарушение е определено като виновно нарушение на чл.139,ал.5 от ЗДвП, а текстово е описано като- „управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1,т.1 от ЗП“.

           Съгласно първата сочена за нарушена норма-чл.6,т.1 от ЗДвП,участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От доказателствата, приети във въззивното производство безспорно е установено,че в процесния пътен участък, разделителната линия е непрекъсната следователно, в посоката на движение на автомобила на касатора,  изпреварването е било забранено.Неоснователно е възраженията на касатора,че несъобразяването с маркировката е наказуемо по две норми, а елемента не създава опасност не е посочен нито в акта, нито в наказателното постановление.Съдът преценява,че наказващият орган е определил правилно както нарушената правна норма, така и съответстващата й санкционна норма.Последната се налага на водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението.Налагане на административно наказание по тази норма, изключва спора, дали водачът е създал опасност. 

           Съгласно втората,сочена за нарушена норма, в действащата й към момента на извършване на нарушението редакция, чл.139,ал.5 ЗДвП,движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В постановлението е записано точно и ясно,че не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1,т.1 от ЗП, която в действащата си редакция изисква  такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна таксааплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Касаторът не спори, че не е заплатил винетна такса, а и това е установимо от доказателствата.Спори за това,че наказващият орган не е посочил точно вида на ППС.Това възражение, направено и във въззивната инстанция е обсъдено от  решаващият съд и не е уважено. Мотивите на съда са правилни и законосъобразни.

           От доказателствата по делото и съдържанието на НП се установява,че и за двете нарушения е налице напълно съвпадение на тяхното описание и правната им квалификация.Правилно наказващият орган е определил и съответстващите на нарушенията санкционни норми.И за двете нарушения размерът на глобата е точно определен от законодателя и именно в този размер са наложените наказания.

           В касационната жалба е посочен единствен порок  на съдебния акт, а именно, неправилно приложение на материалния закон,но настоящата инстанция  не установи такъв порок.Съдът  е събрал всички необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно-наказателната отговорност. Изложил е ясно и мотивирано преценката си, която напълно се споделя от касационния състав. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост. Обстоятелството,че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не е основание да се направи извод за незаконосъобразност на решението.При преценка на съдебния акт настоящият състав установи,че твърденията в касационната жалба до голяма степен съвпадат с тези във въззивната жалба и по всички тях решаващият съд се е произнесъл, като изводите му са правилни и законосъобразни. Решаващият съд е  изложил и подробно мотиви защо нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая, които напълно се споделят от касационния състав. Налице са две нарушения, които са безспорно установени. Съдът се е позовал на чл.189,ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното.Касаторът  не е ангажирал доказателства, които да се противопоставят на установената и приета фактическа обстановка, а в негова тежест е да стори това.Правилно наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на А.В.М.,който е упражнил правото си на защита в пълен обем. Като е потвърдил наказателното постановление, съдът е постановил  правилно и законосъобразно решение, при спазване на материалните и процесуални норми и като такова, същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена.

          Така мотивиран и на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич

Р Е Ш И

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 200/17.12.2018 г., по н.а.х.дело № 149/2018 год. по описа на Районен съд-Балчик.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: