Р Е Ш Е Н И Е

 

86/11.03.2019 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                          СИЛВИЯ САНДЕВА

        

        При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 77/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 368/ 30.01.2019 г. от А.М.А., ЕГН **********, от с. Фелдфебел Дянково, общ. Добричка, подадена чрез адв. Хр. Х., ДАК, срещу Решение № 496/ 21.12.2018 г. по НАХД  № 709/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Касаторът иска отмяна на първоинстанционното Решение като неправилно и незаконосъобразно, като настоява да бъде решен спорът по същество и да бъде постановено Решение, с което след отмяна на обжалваното Решение да бъде отменено и Наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Хр. Х., редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо не приема заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза и защо приема всички останали доказателства за меродавни.

Ответникът – сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП - Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

         По същество на касационната жалба: 

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил НП, издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Добрич, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Видно от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, лицето е наказано, за това че на 27.04.2018 г., в 22.57 часа, в с. Фелдфебел Дянково, на ул. Пета, като водач на лек автомобил – Фолксваген Голф с рег. № ТХ3490ХР, управлява автомобила  след употреба на алкохол, като при извършената проверка е установена концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания от водача въздух 0.97 на хиляда (промила), с техническо средство Алкотест 7510, инв.ARDN 0074. Издаден е талон за медицинско изследване № 0003146. АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като текстово е изписал нормата, каквато е в закона, а именно, че водачът управлява МПС, трамвай или самоходна машина под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.

Пред РС – Добрич водачът обжалва изцяло Наказателното постановление. Твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като АУАН, въз основа на който е издадено, е съставен само в присъствието на един свидетел. Според въззивника в АУАН има зачерквания и корекции, които не са му били известни. Признава, че не е дал кръвна проба, но счита, че това се е случило, защото не му е било оказано съдействие от служителите на Сектор „ПП“. Счита, че наложеното наказание е несправедливо.

РС е разгледал жалбата, приел е фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП на база събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил е направените възражения, като е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП на това основание. Назначил е съдебно - медицинска експертиза по искане на въззивника, но не е кредитирал изслушаното заключение, като е счел, че то е в противоречие с останалите доказателства по делото, а е и изготвено само по обясненията на водача.

Настоящият състав споделя изводите на съда за законосъобразност на НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на изискуемите срокове и предпоставки, като надлежно са връчени на водача на автомобила. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел не е процесуално нарушение, което да изисква отмяна на НП на това основание, като довод за това се черпи от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл е и установената съдебна практика.

На следващо място, фактическата обстановка е възприета правилно и се подкрепя от събраните по делото доказателства и описаното в АУАН и НП.

Правилно съдът е счел, че деянието е квалифицирано в съответствие със закона.

В талона за медицинско изследване водачът е записал изрично, че приема показанията на техническото средство. В този смисъл изписването в НП, че лицето отказва кръвна проба и доводите, че в късния час нямало кой да го заведе да даде кръвна проба, са неотносими към спора. Лицето е наказано, че е управлявало под въздействието на алкохол, като е взето предвид показанието на техническото средство, а не защото е отказало кръвна проба. Годността на техническото средство е доказана от събраните по делото доказателства. При така наличните по първоинстанционното дело доказателства правилно съдът е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин, като е анализирал всички доказателства, обосновал е защо приема едни и не кредитира други и е стигнал до единствения възможен извод за правилно ангажиране от АНО на отговорността на наказаното лице. Предвиденото па закон наказание е във фиксиран размер, поради което законодателят е счел, че за подобно нарушение такова наказание е справедливо и нито АНО, нито съдът може да го изменя.

С оглед изложеното оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни, голословни и необосновани, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав

 

                             Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 496/ 21.12.2018 г. по НАХД  № 709/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: