Р Е Ш Е Н И Е

200

град Добрич, 10.05. 2019 год.

 

В    И  М  Е  Т О    Н  А    Н  А  Р О  Д  А

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                               МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия М.Георгиева КНХАД №  63/2019 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ АПК и е образувано по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич,подадена чрез ****, юрисконсулт, срещу решение № 180/ 13.11.2018 г., постановено по н.а.х.д № 172/ 2018 г. по описа на Районен съд Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 08-000592/039 от 11.03.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич.С наказателното постановление, за допуснато нарушение на чл. 415, ал.1 от /КТ/ Кодекса на труда, на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Църква, община Балчик, представлявано от изпълнителния директор Д.У., на основание чл. 416,ал.5,във връзка с чл.415,ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

           Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Възразява се  срещу приетото от съда,че наказващият орган е този,който следва да си докаже твърденията.Настоява,че изводът е в явно противоречие с разпоредбата на чл. 416, ал.1,изр.2-ро от КТ съгласно което, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.Счита,че след като дружеството не представя доказателства,че е изпълнило влязлото в сила дадено задължително предписание, единствената възможност е да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.Твърди се,че съдът не е коментирал и не е взел предвид показанията на св.Денкова-мениджър администрация в дружеството, относно вписването в трудовата книжка на обстоятелства по трудовите правоотношения с ****. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение, съответно да бъде потвърдено  НП.

           В съдебно заседание, редовно призован,касаторът не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован,  не се представлява.Чрез адв.Г. И.-пълномощник,в писмена молба дава съгласие за даване ход на делото и изразява становище по същество на спора..

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

           РС-Балчик е бил сезиран с жалба срещу НП № 08-000592/039 от 11.03. 2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, с което на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с.Църква, община Балчик, представлявано от изпълнителния директор Д.У., за допуснато нарушение по чл.415,ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал.5,във връзка с чл.415,ал.1 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Санкцията е наложена  за това, че не е изпълнил в срок до 17.11.2017г. задължително за изпълнение предписание № 4, дадено с Протокол изх.№ ПР 1739711/07.11.2017г. а именно, след оформяне на трудовата книжка на ****да отрази в дневника за издадените трудови книжки датата на нейното предаване на лицето. Наказващият орган  е указал, че нарушението е установено на 05. 12.2017г. и е доказано от  данните, обективирани в протокол изх.№ ПР 1743783 от 20.12. 2017г. за извършена проверка, протокол изх.№ ПР 1739733 от 08.11. 2017г. и призовка № ПР 17267093 от 01.12.2017г. 

           Районният съд приел, фактическата обстановка,  установена в събраните по делото писмени и  гласни доказателства.Приел също,че НП е издадено от компетентен  наказващ орган, но описаното в него нарушение не е безспорно доказано. Въпреки,че съдът е дал възможност на административния орган да представи в  цялост административната преписка,той не е сторил това.От представените по делото доказателства съдът е направил извод,че работодателят е бил в обективна невъзможност да изпълни даденото му предписание. Работникът е проявил неадекватно поведение относно предоставяне на ТК, както и относно нейното получаване. Иванов не се е явил да си получи книжката, при което няма как този факт да бъде отбелязан в съответния дневник. Като краен резултат, съдът е отменил НП.

           Касационният състав изцяло споделя изводите на  съда. Решението е правилно и законосъобразно.

           Съгласно чл.415,ал.1 от КТ,  който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. На това именно основание, на касатора е наложена имуществена санкция.Следователно, при преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да установи налице ли е влязло в сила задължително за изпълнение предписание и изпълнено ли е то, в определения за това срок.Безспорно в случая е,че е налице задължително за изпълнение  предписание на контролен орган, под № 4, дадено с Протокол изх.№ ПР 1739711/08.11.2017г. съгласно което “****” ЕАД, след оформяне на трудовата книжка на ****следва да отрази в дневника за издадените трудови книжки датата на нейното предаване на лицето. Предписанието не е оспорено по съдебен ред и е влязло в сила,но не е изпълнено в определения срок-17.11.2017г. Това обаче не е абсолютно условие наказващият орган да санкционира работодателя за неизпълнение, тъй като изпълнението на предписанието в конкретния случай зависи изключително от действията на  работника,от неговата воля, да получи ТК, но по делото липсват доказателства Иванов да се е явил за да я получи.Правилно съдът е приел,че спорът по делото е получаване на ТК и вписване на датата на предаването й на работника в съответния дневник,който не е представен по делото, въпреки указанията на съда. Без значение за спора е обстоятелството, дали ТК е била оформена или не, в каквато насока са аргументите на наказващия орган,което също е преценено правилно от решаващия съд. От една страна АНО не е представил процесния дневник, от съдържанието на който може да се установи дали ТК е предадена, а от друга страна липсват и доказателства за явяването на Иванов и получаването от него на ТК.

           Съгласно чл.350,ал.1 КТ,при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.В чл.6 от наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,издадена на основание чл.356 от Кодекса на труда и приета с ПМС № 227 от 23.11.1993г. е указано,че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1. Липсва задължение на работодателя да издирва работника, или трудовата му книжка, която се съхранява от последния.В тази връзка и в съответствие  с нормата, цитирана и от решаващия съд, безспорно се налага и направения извод, че работодателят е бил в обективна невъзможност да изпълни даденото му предписание.

           Предвид горното, жалбата е неоснователна.При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, административният съд намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.Следователно,касационната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение, а Решението на РС-Балчик като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила

           Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд-Добрич,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180 от 13.11.2018г., постановено по НАХД № 172/ 2018 г. на Районен съд – Балчик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: