Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 85 / 08.03.2019 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                               СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 59/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 217, ал. 2 от АПК и е образувано по  касационна жалба вх. № 199/ 18.01.2019 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, подадена чрез юрисконсулт Г.Н., редовно упълномощен, срещу Решение № 56/ 21.11.2018 г. по НАХД № 55/ 2018 г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е отменено НП № 08-000423/379 от 01.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, с което на ЕТ „К.-С.П.“, ЕИК 202801041, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ул. „Гео Милев“ №38, представляван от С.И.П., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на Районния съд, че е изплатено трудовото възнаграждение на Г.В.чрез отбивки от оборота на обекта. Твърди се, че законодателят императивно е посочил начините на изплащане на трудовите възнаграждения и отбивките от оборота не са сред тях и в този смисъл тези записвания не могат да се приравнят на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ. Релевират се доводи, че по никакъв начин не е доказано, че в действителност е изплатено трудовото възнаграждение на работничката на Едноличния търговец. Иска се отмяна на обжалваното Решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди Наказателното постановление.

           Ответникът по касационната жалба, редовно призован, представлява се от адв. М.К., редовно упълномощен, който оспорва касационната жалба. Представя като доказателства решения на РС – Силистра и ОС – Силистра в подкрепа на твърдението си, че не е налице нарушение на трудовото законодателство, тъй като, макар и по различен от уредения в КТ начин, е изплатено трудовото възнаграждение и това е установено с влязло в сила решение.

           Представителят на ОП - Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че административното нарушение не е било доказано по безспорен и категоричен начин, както и че са налице доказателства за получаване на съответното трудово възнаграждение от работничката. Моли да се потвърди решението на Тервелския районен съд като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

          С процесното наказателно постановление на ЕТ „К.-С.П.“, ЕИК 202801041, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ул. „Гео Милев“ № 38, представлявано от С.П., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, за това че в качеството си на работодател не е изплатил срещу подпис уговореното трудово възнаграждение за месец юли 2017 г. на Г.В.В. в срок до 25-то число на следващия месец, съгл. т. 4 от сключения трудов договор.

С обжалваното Решение Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че П., действаща в качеството си на ЕТ не е извършила административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Съдът е приел, че от представените писмени доказателства „тетрадка“ и от самите обяснения на Г.В.се установява, че същата е правила записванията в тетрадката. От нея е видно, че в процеса на работа В.периодично е изписвала, че части от оборота за деня са разход за нейната заплата. Съставът на РС – Тервел е посочил конкретно по дати от месец юли какви суми са били изписвани от работничката за заплата, като те са съответни на договореното трудово месечно възнаграждение. Съгласно представения трудов договор № 8/13.03.2017 г. Г.В.е назначена на непълно работно време – 4 часа  възнаграждение от 230 лева, което е следвало да се заплаща от работодателя до 25-то число на следващия месец, ведно 0.6 % за придобит трудов стаж и професионален опит. С допълнително трудово споразумение от 02.06.2017 г. е променено работното време на осем часа и трудовото възнаграждение за осемчасов работен ден на 460 лв. Според записванията от работничката са получени 473.00 лв., т.е. същата е получила трудовото си възнаграждение. Този начин на заплащане на заплатите на работничките на едноличния търговец е бил практика, /независимо, че и настоящият състав приема, че същата е „порочна“ практика/, в този смисъл са и показанията и на свидетелката Мария Митева – бивша работничка във фирмата, която обяснява, че създадената практика е поради отдалечеността на обектите. Районният съд приема, че няма пречка саморъчно изписаните суми от работника да се приравнят по правна стойност на разписка за получено трудово възнаграждение за процесния период – месец юли 2017 г., поради което е и отменил Наказателното постановление.

Така постановеното Решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон.

В подкрепа на изводите на първоинстанционния съд са и представените пред касационната инстанция решения на Районен съд - Силистра и Окръжен съд - Силистра. Делото пред РС - Силистра е образувано по искова молба на Г.В.В. срещу ЕТ „К.-С.П.“, с която се иска Едноличният търговец да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 3 362, 23 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода 13.03.2017 г. до 18.12.2017 г. Искът е отхвърлен от Районния съд, като Решението му е потвърдено като правилно и законосъобразно от Окръжен съд - Силистра. В тази връзка следва да се отбележи, че на две инстанции е прието, че В.е получила трудовото си възнаграждение. Макар и този начин на получаване да не отговаря на уреденото в КТ с разпоредбата на чл. 270, то фактически е установено получаването на сума в пари, отговаряща на трудовото възнаграждение и да се приеме обратното, би означавало да се достигне до неоснователно обогатяване на работника.

С оглед на изложеното,  обжалваното Решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/ 21.11.2018 г. по НАХД № 55/ 2018 г. по описа на Районен съд – Тервел.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: