Р Е Ш Е Н И Е

 

94 / 18.03.2019 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т О    Н  А    Н  А  Р О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ТЕОДОРА МИЛЕВА 

                                ЧЛЕНОВЕ:          НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                            МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 25 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „****“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“******“ № 16, представлявано от прокуриста В.П., подадена чрез адв.Р.С.-***, срещу Решение № 423 от 09.11.2018 г., постановено по нахд № 958/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 134/2018 г., издадено от началника на Митница Варна.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за наличие на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение относно съдържанието на пратката. Настоява се, че липсва основание за ангажиране отговорността на „****“ ООД, доколкото дружеството е създало всички необходими предпоставки за спазване изискванията на закона. Твърди се, че в нарушение на чл.10 от ЗАНН не била предвидена отговорност на допустителство. Иска се решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът, Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, бивша Митница-Варна (с променено наименование със Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт ****, оспорва жалбата, изразява мотивирано становище за законосъобразност на постановеното решение и потвърденото с него наказателно постановление и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, а извършването на нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин със събраните по делото доказателства.

Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна.

С оспореното решение Районен съд Добрич е потвърдил  Наказателно постановление № 134/2018 г. от 27.07.2018 г., издадено от ******–началник на Митница –Варна, с което на „****“ ООД е наложена имуществена санкция от 2000 лв. по реда на чл.123в, ал.1, от Закона за акцизите и данъчните складове, във вр. с чл.83 от ЗАНН, за нарушаване на нарушаване на чл.99а, ал.1 от ЗАДС.

Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод за установеност на извършеното нарушение и законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Изводите на въззивния съд по отношение на извършването на нарушението на чл. 99а, ал.1 от ЗАДС и неговата наказуемост са правилни и се споделят напълно от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

В касационната жалба се възпроизвеждат възраженията от въззивното производство, които районният съд е обсъдил и мотивирано е отхвърлил като неоснователни.

Неоснователно е възражението за липса на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение относно съдържанието на пратката. Наличието или липсата на подобни обстоятелства е несъставомерно за нарушаването на забраната по чл.99а, ал.2 от ЗАДС. Цитираната правна е императивна и в редакцията й в сила от 01.01.2018 г., приложима към момента на деянието, въвежда забраната да се допуска извършването на пощенски услуги, свързани с приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци по тютюн по ал.1.

В случая по делото е установено, че от името на „****“ ООД е извършена пощенска услуга – приета в гр.Стара Загора и доставена в гр.Добрич пратка с товарителница № 138886208, отворена от митнически служители на 22.03.2018 г., която съдържа акцизна стока - изделие съставено от тютюн и други ароматни вещества, използвано за пушене на наргиле (водна лула), без документи, удостоверяващи заплащането или начисляването на акциз.

Дори и ****“ ООД да е създало всички необходими предпоставки за спазване изискванията на закона, то в случая не е изпълнило задължението си към държавата да не допуска извършване на пощенски услуги в нарушение на забраната по чл.99а, ал.2 от ЗАДС. Съгласно чл.20, ал.1, т.7 от Закона за пощенските услуги, пощенските оператори са длъжни да предприемат мерки за защита на пощенския трафик, както и за недопускане в пощенските пратки на забранени за поставяне предмети и вещества по смисъла на чл. 90 и 91, като доставят, монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите технически устройства и софтуер и при необходимост осигуряват ползването им по възмезден начин от други пощенски оператори или ползват при необходимост по възмезден начин такива ресурси на други пощенски оператори. В случая е явно, че взетите от пощенския оператор мерки не са били достатъчни да предотвратят пренасянето на акцизни стоки без заплащане на акциз.

Не се споделя възражението на касатора, че е извършено нарушение на чл.10 от ЗАНН, тъй като не била предвидена отговорност за допустителство. Напротив, за нарушаването на забраната по чл.99а, ал.2 от ЗАДС, която е да не се допуска извършването на пощенски услуги, нормата на чл.123в, ал.1 от същия закон предвижда изрично ангажиране на отговорността и на юридическото лице.

По тези съображения настоящият състав намира всички направени възражения, доводи и аргументи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за неоснователни. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин нарушаване на забраната и законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на пощенския оператор.

Затова  решението на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич

 

                              Р   Е   Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423 от 09.11.2018 г., постановено по нахд № 958/2018 г. по описа на Районен съд Добрич.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: