Р Е Ш Е Н И Е

 

76 / 06.03.2019 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                      СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя КАНД № 12/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208, във вр. чл. 217, ал. 2 от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 25/ 04.01.2019 г. на Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, подадена чрез юрисконсулт Г.Н., срещу Решение № 169 от 31.10.2018 г. по НАХД № 213/ 2018 г. по описа на Районен съд – Балчик. 

Касаторът обжалва решението на БРС, като настоява, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че възникналото между дружеството и С.К.С. правоотношение има гражданскоправен, а не трудовоправен характер. Позовава се на обстоятелството, че при извършване на проверката в обекта С.К.собственоръчно е подписал декларация, в която е посочил всички елементи на трудовото правоотношение. Добавя, че характерът на договора се определя не от неговото наименование, а от съдържанието му, както и от правата и задълженията, които се установяват с него. Според касатора съдът е пренебрегнал факта, че въпреки инструментите за извършване на възложената работа да са лични, то влаганите материали и цялостната организация на трудовия процес на обекта сочат на йерархична подчиненост и ред, създадени от работодателя, т.е. на трудово правоотношение. С оглед изложените доводи иска отмяна на обжалваното Решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде потвърдено Наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът – “Делта Инвестмънт Груп” ЕООД, гр. Варна представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за законосъобразността на първоинстанционното Решение. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Х.Д., която иска да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде оставена без уважение касационната жалба като неоснователна. Подддържа доводите в отговора, приложен по делото. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище, че решението на БРС е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи, че от всички събрани писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършеното от дружеството нарушение. Счита, че става въпрос за прикрито трудово правоотношение, което не е било регистрирано по съответния ред.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С процесното наказателно постановление (НП) дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка на 04.04.2018 г. на обект: „Строителство на жилищна сграда“, находящ се в с. Кранево, общ. Балчик, ул. „Чайка“ №18, изпълняван от „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, гр. Варна, е заварен да извършва строителни дейности С.К.С., ЕГН **********. Установено е от попълнената от лицето декларация, че той полага труд като „зидар“, с установено работно време и място, с уговорени почивни дни и уговорено трудово възнаграждение. От представения на 05.04.2018 г. в Дирекция „ИТ“ Добрич граждански договор № 35 от 06.03.2018 г. и от възприетото по време на проверката в обекта, е прието, че е налице престиране на труд, а не постигане на договорен трудов резултат, налице са и определящите признаци на трудовото правоотношение – длъжност, работно време, място на работа, почивни дни и трудово възнаграждение. Административнонаказващият орган е стигнал до извода, че работодателят не е предложил на лицето преди постъпването му на работа сключването на писмен трудов договор, с оглед на което с бездействието си е нарушил чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което му е наложил имуществена санкция по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 1500 лева.

БРС е отменил НП, като е счел, че не е доказано по категоричен начин наличието на прикрито трудово правоотношение. Направил е извод, че отношенията по трудов договор не могат да бъдат установени само въз основа на декларацията на наетото лице, като АНО е бил длъжен да изследва достоверността на твърденията на наказаното дружество, че е налице сключен между страните граждански договор по смисъла на ЗЗД. Приел е, че взаимоотношенията между страните разкриват белезите на граждански договор, като се е позовал на обстоятелството, че уговорената сума за изпълнението на договора е заплатена и има съставен констативен протокол, че възложената и изпълнена работа е приета. Изложил е становище, че при попълването на декларациите работниците не са били наясно какво точно попълват и какво е значението им. Според състава на БРС законодателят е предвидил възможност определена работа да бъде свършена и при наличието на граждански договор, а не на трудов договор. Строителството като специфичен вид дейност позволява, посочил е съдът,  това да се направи, като в конкретния случай дружеството – жалбоподател е избрало варианта да сключи граждански договор. Изложил е съображения, че съществуването на трудовото правоотношение се обявява само с постановление по чл. 405а от КТ. До завършване на тази процедура, според БРС, липсва правно основание това отношение да се третира като трудово, поради което няма как да се приеме, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало работника без сключен писмен трудов договор. БРС е изтъкнал, че само след влязъл в сила акт по чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ може да се твърди, че е доказано административното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, както и че едва тогава възниква правното основание по чл. 414, ал. 3 от КТ за налагане на имуществена санкция на работодателя. Според съда в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е проведено цялостно разследване на спорните обстоятелства, с което е било ограничено правото на защита на дружеството – жалбоподател. В резултат е приел, че не осъществен състав на нарушение и е отменил НП.

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Съображенията за това са следните:

Неправилно и незаконосъобразно РС е приел, че към момента на проверката С.К.е работил по силата на граждански договор. Вярно е, че по делото е приложен договор, именован „граждански, в който е описано задължението за престиране на определен резултат срещу определено възнаграждение. По тези параметри договорът действително може да се определи като граждански, но правно значимо в случая е обективното наличие на клаузи, които макар да не са посочени в този граждански договор, определят правоотношението като трудово. Такива именно клаузи са уговореното работно време, работно място, почивки и възнаграждение, каквито е декларирал С.К.пред проверяващите органи по време на проверката. Неправилно РС не е кредитирал саморъчно подписаната декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като я е класифицирал като „анкета“ с предварително записани въпроси. В самата декларация С.К.ясно и конкретно е изписал размер на трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивни дни. В тази връзка неприемлива е тезата на съда, че работниците не са били наясно със значението на декларациите. Да се приеме обратното, означава да се отрече доказателствената стойност на всички сведения, които се събират по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, което не е целта и духа на закона. Декларацията съответства на установеното при проверката, поради което липсва основание тя да не бъде кредитирана.

Основателно е възражението на касатора, че съдът е взел предвид показанията на свидетелите на защитата, че заварените на обекта лица са работили със собствени инструменти, но е пренебрегнал показанията им, че вложените материали и цялостната организация и ръководство на трудовия процес са били осигурени от наказаното дружество, което сочи на йерархична подчиненост и ред, присъщи само на трудовото правоотношение.

На следващо място, неправилно и незаконосъобразно Районният съд е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че С.К.е работил по силата на трудов договор, след като по време на проверката той е заварен да изпълнява трудови функции на обекта при определено работно време и на определено работно място. Констатациите на проверяващите органи са залегнали в мотивите на АНО, поради което неправилно е становището на съда, че изводите му за наличие на трудовоправна връзка между строителния работник и наказаното дружество се основават само на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Безспорно е, че работникът е попълнил лично декларацията, като по делото липсват доказателства той да не е бил наясно с нейното съдържание или пък да я е попълнил под чужд натиск или въздействие. Декларираните с нея обстоятелства не се опровергават от представения в хода на административнаказателното производство граждански договор, още повече че той не съдържа всички елементи на конкретния граждански договор (договор за изработка), съгласно чл. 258 и сл. от ЗЗД. 

При преценката на естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за действителното съдържание на уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги отличават от другите видове правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения се характеризират с различни права и задължения на страните по тях. Основната разлика между трудовия договор и договора за изработка/услуга се състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархическата зависимост на работника. В противовес, при договора за изработка изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване на гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагането на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на договора.

При анализа на така събраните доказателства настоящият състав на съда намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт от нея. С.К.е извършвал конкретна строителна дейност на обекта с материали на работодателя, при определени от него часове на работа и предварително договорено възнаграждение за положения труд (освен това възнаграждението, което е смятал работникът, че ще получи, е различно от посоченото в гражданския договор). Така описаните условия на труд, естеството и организацията на възложената работа налагат извода, че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа – работно време и почивни дни. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен характер не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов договор може да се сключва и за определен срок или до завършване на определена работа по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, вкл. за 1 ден. Затова, като е приел обратното и е третирал взаимоотношенията между наказаното дружество и С.К.като граждански, а не трудови, Районният съд е стигнал до неправилни фактически и правни изводи, които противоречат на материалния закон и събраните по делото доказателства.

Неправилно е и становището на съда, че липсата на постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ за сключване на трудов договор препятства ангажирането на отговорността на дружеството. Издаването на актовете по чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ не е необходимо условие за налагане на санкция за нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, още по - малко липсата им води до несъставомерност на деянието. Касае се за две самостоятелни и независими едно от друго производства с различни правни последици и цели.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. С оглед изложеното  следва да се приеме, че липсата на сключен трудов договор между наказаното дружество и наетото лице правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Правилна и законосъобразна е преценката на наказващия орган и по отношение на индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да наложи имуществена санкция в минимален размер. Така определеното наказание в минимален  размер е справедливо, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.

С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което касационната инстанция следва да постанови ново решение по същество, с което да потвърди НП. 

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав

 

Р Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 169 от 31.10.2018 г. по НАХД № 213/ 2018 г. по описа на Районен съд – Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000643/211 от 08.05.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, с което на “ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД, гр. Варна, ЕИК 2012022576, за нарушение по чл. 61, ал. 1, във връзка чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с  чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :