Р Е Ш Е Н И Е

 

87/11.03.2019 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, I касационен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                           СИЛВИЯ САНДЕВА

             При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 7/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 19/ 04.01.2019 г. от Община град Добрич, представлявана от Кмета – Й.Т.Й., срещу Решение № 431/ 15.11.2018 г. по НАХД  № 967/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич.

С жалбата се настоява, че Решението на ДРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се от съда да бъде уважена изцяло жалбата и да бъде отменено първоинстанционното решение, като бъде потвърдено Наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

           Ответникът – Д.Г.П., редовно призован, явява се лично. Оспорва жалбата. Настоява, че същата е неоснователна, като според него правилно съдът е отменил Наказателното постановление.

Представителят на ДОП също счита, че жалбата е неоснователна.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

         С Решение № 431 от 15.11.2018 г. по НАХД № 967/ 2018 г. Районният съд е отменил Наказателно постановление № ПИОС 421/ 30.07.2018 год. на Зам. - кмета на Община град Добрич, с което на Д.Г.П., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич (Наредбата) на основание чл. 49, ал. 1 – Приложение 12 от същата Наредба е наложено наказание "глоба" в размер на 20 лв. (двадесет лева), за това че при извършена полицейска проверка на 15.06.2018 г. около 14.00 часа в гр. Добрич, е установено, че Д.Г.П. паркира лек автомобил Ровър с рег. № ТХ2471ХС на място, където превозното средство пречи на движението (влизане и излизане на МПС) пред вх. Б по ул. Полковник Дрангов 2.

Съдът е разгледал жалбата. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентно длъжностно лице и съответно компетентен орган, съобразно уреденото в Наредбата и представената Заповед за оправомощаване на Зам. – кмета, в предвидените по ЗАНН срокове и съдържат необходимите реквизити. С оглед на това е счел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на наказаното лице и да налагат отмяната на същото на това основание. При анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че фактическата обстановка е била такава, каквато е описана в АУАН и НП.

При проверка за съответствие на деянието с материалния закон ДРС е стигнал до извода, че НП е незаконосъобразно. Според съда местната общинска НОБДДВПСПТ не може да предвижда самостоятелна административнонаказателна компетентност на кмета на общината или на определени от него длъжностни лица за посочения вид нарушения. В тази връзка съдът е обсъдил нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, както и нормата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Анализирал е разпоредбите на чл. 189, ал. 12 и чл. 167, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, при което е стигнал до извода, че претендираната за нарушена норма на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата и предвидената за това нарушение санкция са в противоречие с предоставените на общинските органи с нормата на чл. 21 от ЗМСМА правомощия. С оглед на това, като е съобразил разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и чл. 8 от ЗНА, е отменил НП.

Касационният състав изцяло споделя сторените от ДРС изводи.

Обсъдените от РС разпоредби на ЗДвП, чл. 98, ал. 1, т. 1, съответно тези на чл. 167, ал. 2 и ал. 4, чл. 170 от с. з.,  налагат извода, че водач, който нарушава правилото за паркиране по чл. 98, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, независимо от общината, в която се извършва нарушението, се санкционира при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, и от компетентните по ЗДвП длъжностни лица. С текста на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 167, ал. 2 и, ал. 4 ЗДвП законодателят е възложил компетентност за осъществяването на контрол и налагането на санкции и на кмета на общината и определените от него служби за контрол, но само за конкретно изредените в ЗДвП административни нарушения. В допълнение следва да се отбележи, че с нормата на чл. 170 ЗДвП законодателят е разписал, че контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от службите, определени в закона, като тези служби налагат предвидените в този закон наказания.

С оглед изложеното правилно ДРС е отменил НП, тъй като приложената с обжалваното НП Наредба, възлагаща самостоятелна компетентност на кмета на общината и/или определените от него длъжностни лица да налагат предвидените в нея административни санкции за посочената категория нарушения, е издадена в нарушение на чл. 8 от ЗНА, ЗДвП и чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, доколкото процесните отношения са регламентирани изрично в ЗДвП като нормативен акт от по - висока степен и не могат да бъдат преуреждани с Наредба от местно значение. Обжалваното НП, като издадено въз основа на незаконосъобразна  общинска наредба, противоречи на материалния закон.

Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение не страда от пороци, представляващи основания по смисъла на чл. 348 НПК, които да налагат неговата отмяна.

Воден от горното, на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав

       Р Е  Ш  И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 431/ 15.11.2018 г. по НАХД  № 967/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: