Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………./13.02.2019г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

         

          При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 729/2018г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

          Образувано е по жалба на К.П.Ч. ***, против заповед № ЗИХУ32/Д-ТХ-Т/119/03.10.2018г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Тервел, потвърдена с решение № 08-РД06-0012/05.11.2018г. на директора на РД “Социално подпомагане” - Добрич, с която на основание чл.42, ал.3 от ППЗИХУ, във вр. чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм.), е отказано отпускането на целева помощ за изработване на два броя подколянна модулна протеза по подадено от жалбоподателя заявление – декларация с вх. № ЗИХУ42/Д-ТХ-Т/119/13.09.2018г. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно административният орган е отказал отпускането на помощта с мотива, че лицето не е възстановило друга отпусната му по-рано целева помощ за ремонт на два броя подколянна модулна протеза, тъй като в закона не се съдържа такова основание за отказ. Твърди се, че законодателят е посочил реда за събиране на получените средства за помощи. Възстановяването на целева помощ е неотносимо към разпоредбата чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм.), поради което неправилно административният орган е обвързал заплащането на дължимите суми с отпускането на последваща финансова помощ за изработка на нови протези. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението.                                          

          Ответникът по жалбата – директорът на ДСП - Тервел, оспорва основателността на жалбата по съображения, че жалбоподателят не е възстановил изцяло или частично дължимите суми, поради което правилно му е отказано отпускането на целева помощ.

   

          Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :       

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу годен за обжалване акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

От данните по административната преписка се установява, че К.П.Ч., чрез пълномощника си А.П.Ч., е подал заявление – декларация с вх.№ ЗИХУ42/Д-ТХ-Т/119/13.09.2018г. до директора на ДСП – Тервел с искане да му бъде отпусната целева помощ за изработване на два броя подколянна модулна протеза. По делото няма спор, а това се установява и от приложеното ЕР на НЕЛК № 0675/122/10.07.2003г., че жалбоподателят е инвалидизиран със степен на увреждане 100% с чужда помощ поради травматична ампутация на подбедриците на двата крака. На 13.09.2018г. е изготвен протокол за предварителен контрол, в който е констатирано, че лицето се придвижва, ползвайки подколянните модулни протези или рингова инвалидна количка.

Поисканата целева помощ е отказана със заповед № ЗИХУ32/Д-ТХ-Т/119/03.10.2018г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Тервел, издадена на чл.42, ал.3 от ППЗИХУ, във вр. чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм.). Отказът е мотивиран с обстоятелството, че жалбоподателят има задължение за възстановяване на целева помощ за ремонт на две подколенни модулни протези съгласно заповед № 0805-РД 01- 0017/20.02.2017г. на директора на ДСП – Тервел. В мотивите към заповедта е посочено, че след възстановяване на пълния размер на помощта, той  може да кандидатства отново за отпускане на помощ. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № 08-РД06-0012/05.11.2018г. на директора на РД “Социално подпомагане” – Добрич, който е изложил идентични съображения, че лицето следва да възстанови предходната помощ, след което има право да подаде ново заявление – декларация за отпускане на целева помощ. Това решение е съобщено на жалбоподателя на 26.11.2018г., видно от приложеното на л.22 от делото известие за доставяне, като на 04.12.2018г. е подадена жалба срещу потвърдената с него заповед.

Не е спорно по делото, че със заповед № ЗИХУ42/Д-ТХ-Т/27.10.2016г. на директора на ДСП – Тервел на К.П.Ч. е отпусната целева помощ в размер на 3 906 лева за ремонт на лява и дясна модулна протеза на долни крайници, като изрично в заповедта е посочено, че в 90-дневен срок от получаването на помощта заявителят следва да представи за справка разходооправдателни документи. В определения срок Ч. не е представил доказателства, че е употребил целевата помощ по предназначение, поради което със заповед № 0805-РД01-0017/20.02.2017г. директорът на ДСП – Тервел му е наредил да я възстанови на основание чл.43б, във вр. чл.43а, ал.5 от ППЗИХУ. Заповедта не е обжалвана и е влязла в законна сила, като въз основа на нея е издадена и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. След подадено възражение по чл.414, ал.1 от ГПК е предявен и установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, който с влязло в сила решение на ТРС по гр.д. № 336/2017г. е уважен, като е признато за установено по отношение на Ч.,*** има вземане срещу него в размер на 3 906 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :                               

Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган съгласно разпоредбата на чл.42, ал.3 от ППЗИХУ, в изискуемата от закона писмена форма, при посочване на фактическите и правните основания за издаването й и при спазване на административнопроизводствените правила, но при грубо нарушение на материалния закон.   

По делото няма спор по фактите. Единственият спорен въпрос между страните е дали невъзстановена по чл.43б от ППЗИХУ помощ е основание за отказ на последваща помощ.

Оспореният отказ е издаден при действието на ЗИХУ и правилника за неговото прилагане, поради което и на основание чл.142, ал.1 от АПК неговата законосъобразност следва да се преценява в съответствие с този закон, независимо че понастоящем той отменен.

Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. С § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е дадена легална дефиниция на понятието "човек с трайно увреждане" и това е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. Според чл.44, ал.5 от ЗИХУ условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

В чл. 39 ППЗИХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 ЗИХУ, а според чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7. Съгласно чл.42, ал.1 от ППЗИХУ целева помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, съоръжения, приспособления и медицински изделия се отпуска въз основа на заявление – декларация по образец, а съгласно ал.11 от същия текст заповедите за отпускане на целеви помощи за медицински изделия по т.1,2,3а,3б,4,6 и 7 от приложение № 7 към чл.40, ал.1 след изтичането на експлоатационния срок се издават въз основа на първоначалните медицински документи, удостоверяващи нуждата от тях.

От анализа на посочената нормативна уредба е видно, че никъде в нея не е предвидено ограничение за отпускане на целева помощ, ако заявителят не е възстановил получена и отпусната преди това помощ. Санкцията за неизползване на целева помощ по предназначение е нейното възстановяване по реда на чл.43б от ППЗИХУ, но невъзстановяването на тази помощ не може да бъде основание за отказ за отпускане на друга целева помощ, ако лицето има право на нея по закон, защото това противоречи на основните цели и задачи на закона да създаде условия и гаранции за социална интеграция и подкрепа на хората с увреждания и за упражняване на правата им, в т.ч. и на правото за медицинска рехабилитация чрез назначаване на помощни средства, съоръжения, приспособления и медицински изделия съгласно чл.15, ал.2 от ЗИХУ. Сам по-горестоящият административен орган в решението си е посочил, че като лице с увреждане със 100% инвалидност с чужда помощ Ч. има право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в случая на два броя подколянна модулна протеза за срок от 4 години с право на три ремонта. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят е с частично ампутирани долни крайници, поради което отговаря на медицинските условия за отпускане съгласно т.1 от Приложение № 7 към чл.40, ал.1 от ППЗИХУ. Според неоспорените от ответника обяснения на жалбоподателя 4-годишният експлоатационен срок на протезите му е изтекъл. При това положение Ч. като лице с трайно увреждане по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗИХУ има право на целева помощ за изработване на две нови подколенни протези за нов 4-годишен срок с оглед на задоволяване на неговите специфични потребности, поради което административният орган е бил длъжен да му я отпусне независимо от връщането на дължимите суми за ремонт на старите протези. Касае се за възстановяване на неизползвана по предназначение, а не на недобросъвестно получена помощ, в които случаи отмененият ЗИХУ предвижда задължително лишаване на лицето от помощи за срок от една година (чл.45, ал.5 от ЗИХУ отм.). След като единствената предпоставка за реализиране на субективното право на подпомагане е подаването на заявление – декларация след изтичането на експлоатационния срок на помощните средства, то неправилно административният орган е отказал отпускането на помощта на инвалидизираното лице, приемайки, че е налице обективна пречка за това. Незаконосъобразно е позоваването в акта на разпоредбата на чл.43б от ППЗИХУ, защото тя се отнася до производството за възстановяване на помощта за ремонт, а не и за производството за отпускане на помощ за изработване на нови протези. Без правно значение е дали са били налице предпоставките за издаване на заповедта за възстановяване на помощта, защото тя не е обжалвана и е влязла в законна сила. Нейното изпълнение не е и не може да бъде условие за отпускане на исканите средства, защото не е елемент от фактическия състав на възникване и упражняване на правото на целева помощ, където решаващо значение имат единствено медицинските условия, удостоверяващи нуждата на заявителя от помощни средства и приспособления за осигуряване на неговата мобилност и възможност за водене на самостоятелен живот. С изтичането на експлоатационния срок на старите протези е възникнала необходимостта от изработването на нови помощни средства и нуждаещото се от тях лице не може да бъде лишено от правото си на помощ за това с мотива, че има задължение за връщане на по-рано отпусната и изплатена помощ. Възстановяването на тази помощ се извършва по реда за събиране на държавни вземания по ДОПК и всякакви други нерегламентирани способи за удовлетворяване на вземането съставляват превратно упражняване на власт.    

С оглед на изложеното обжалваната заповед се явява неправилна като противоречаща на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменена. И тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по досегашния ред по чл.42 от ППЗИХУ, на основание §10 от ПЗР на новия Закон за хората с увреждания, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение, като бъде отпусната исканата целева помощ.  

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Добрич                

 

                                                   Р   Е   Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ заповед № ЗИХУ32/Д-ТХ-Т/119/03.10.2018г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Тервел, с която на основание чл.42, ал.3 от ППЗИХУ, във вр. чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм.) е отказано отпускането на целева помощ за изработване на два броя подколянна модулна протеза по заявление – декларация с вх. № ЗИХУ42/Д-ТХ-Т/119/13.09.2018г., подадено от К.П.Ч. ***.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Тервел за решаване на въпроса по същество съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне, считано от получаване на преписката.  

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                        Административен съдия :