Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е

100

Добрич, 20.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


          Административен съд - Добрич,в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, І едноличен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 708/ 2018 год.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба вх. № 2854/ 26.11.2018 г. на П.Г.П., от гр. Добрич, против Заповед № 4066з - 1959/ 07.11.201 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (/РДГП) - Русе, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят твърди, че искането, разрешаването и използването на конкретните специални разузнавателни средства, заради неунищожаването на които в предвидения срок е наказан той, е неправомерно, поради което незаконосъобразно е да се търси отговорност за неизпълнение на задължения по чл. 31 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) в недопустима процедура или дейност.

На следващо място се прави оплакване, че са налице процедурни нарушения в хода на дисциплинарното производство, тъй като не са спазени изискванията за осигуряване на пълно, обективно и всестранно дисциплинарно разследване, което от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Според жалбоподателя е налице грубо нарушение на конституционното му право на защита.

Освен това се настоява, че оспорената заповед не съответства на изискванията за минимално съдържание. В тази връзка се твърди нарушение на т.2.5 и 2.6 от Заповед № 8121з – 1252/ 2016 г. на Министъра на вътрешните работи./л. 144 – 147/ Прави се оплакване, че от оспорения акт не ставало ясно какво е имал предвид дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) като тежест на нарушението. Според служителя в Заповедта липсва адекватно посочване на вредните последици от деянието, на формата му на вина, както и на цялостното му поведение, каквото е изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, както и няма доказателства, цитираните в Заповедта действия, да са извършени реално преди нейното издаване. Жалбоподателят оспорва основателността на наложеното наказание. Счита, че посоченият в Заповедта срок, изискуем за унищожаване на СР, е неприложим за ГПУ – Генерал Тошево, тъй като служителите можели да ползват секретна поща едва два пъти седмично, а уведомленията от ДАТО били закъсняващи.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като се представлява от адв. В. С., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на сочените в нея основания и настоява за отмяна на административния акт. По доказателствата прави искане за събиране на гласни доказателства в лицето на св. ******, Началник на жалбоподателя и наказан във връзка със същите факти и обстоятелства. Прави искане и за събиране на допълнителни писмени доказателства, като съдът с Определение от 22.01.2019 г. е задължил ответника да представи тези, които съдът е счел, че са относими към спора. (л. 239 – 240) В хода по същество настоява за отмяната на оспорения акт и претендира съдебно – деловодни разноски. Представя Писмени бележки.

Ответникът - Директор на РДГП - Русе, редовно призован, не се явява, представлява се от Й.С., главен юрисконсулт, която оспорва жалбата като неоснователна. Представя Писмен отговор, с който излага подробни съображения защо счита жалбата за неоснователна. (л. 202 – 207) С вх. № 806/ 11.03.2019 г. представя Писмени бележки по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е на работа в МВР от 19.02.1998 г. Преминал е през различни служби, като със Заповед рег. № 3282 – 913/ 16.04.2015 г. на Директора на ГДГП – МВР е преназначен на младши изпълнителска длъжност, със специфично наименование на длъжността „младши експерт – младши разузнавач“. (л. 124)

На 06.03.2017 г. служителят е подписал Протокол за запознаване с длъжностна характеристика за длъжността „младши разузнавач“ в група „ОИД“, структурно звено – ГПУ – Генерал Тошево, структура РДГП – Русе. (л. 131 – 132; л. 133)

С писмо рег. № 4066р – 10528/ 28.08.2018 г. на Началник на група ОА сектор ОИД при РДГП – Русе (л. 56) е отправена Докладна записка до Директора на РДГП – Русе във връзка с постъпили данни от ГПУ - Генерал Тошево за неспазване на сроковете за унищожаване на материали, придобити при използване на СРС. В писмото се съдържа твърдение, че в ГПУ - Генерал Тошево е приключило експлоатирането на СРС по дело за оперативна работа по престъпление (ДОРП) „Скот“ на 01.08.2018 г., като е добавено, че съгласно ЗСРС, унищожаването на материали, придобити при експлоатирането на СРС, които няма да се използват като веществено – доказателствени средства (ВДС), се унищожават в десетдневен срок от приключването на експлоатирането.

На 29.08.2018 г. от подписалия се „За Директор“ на РДГП – Русе е издадена Заповед № 4066 – 1484/ 29.08.2018 г. относно извършване на проверка в ГПУ - Генерал Тошево. Със Заповедта, за изясняване на постъпили данни с Докладна записка рег. № 4066р – 10528/ 28.08.2018 г. за неспазване срока, определен в чл. 31, ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), касаещ унищожаването на информация, получена като резултат от прилагане на СРС, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и чл. 17, ал. 3 от ПУДМВР, е разпоредено да се извърши предварителна проверка, при която да се установи, спазени ли са сроковете за унищожаването на придобитата чрез СРС информация по съответното дело. Определени са служителите, които да извършат проверката и срок за докладване чрез писмена справка. (л. 55)

С писмо рег. № 4417р – 10731 от 31.08.2018 г. е представена Справка от Началника на ГПУ - Генерал Тошево (л. 57), в която е посочено, че ДОРП „Скот“ е било с начална дата 01.06.2018 г. и крайна дата – 01.08.2018 г. Посочени са определените за получаване информация от СРС служители, между които и наказания служител – П.П..

Във връзка с извършваната проверка е изпратено Сведение с рег. № 4417 – 10736/ 31.08.2018 г. от старши инспектор ******, в което същият сочи, че ДОРП „Скот“ е било с начална дата 01.06.2018 г. до 01.08.2018 г. Добавя, че в ГПУ - Генерал Тошево експлоатирането на СРС с изготвяне на ВДС се случва за първи път от 2003 година насам. Отбелязва, че по време на експлоатацията на СРС са придобити данни за извършването на престъпления по конкретни текстове и тези данни са изпратени на РП – Генерал Тошево чрез изготвяне на справки. Твърди, че към момента на изготвяне на Сведението не е постъпила информация от РП дали е образувано досъдебно производство по изпратените данни или че не са налице достатъчно данни за това. Направено е искане за изготвяне на ВДС на 07.08.2018 г. с цел прилагането им в бъдещо наказателно производство. Всички материали, постъпили от СРС , са били съхранявани при водещия делото за оперативен отчет (ДОО), мл. експерт П.П., като не са били унищожени в срока, посочен в чл. 31, ал. 3 от ЗСРС. Излага причини, поради които не са унищожени СРС. (л. 58 – 61)

С рег. № 3282р – 19083/ 30.07.2018 г., разпределено на служителя Й. *** на 01.08.2018 г., в ГПУ - Генерал Тошево е постъпило Указание на Директора на ГДГП, в което, във връзка със стриктно спазване регламентираното в Заповед рег. № 3282з – 3373/ 01.12.2016 г. на Директора на ГДГП относно утвърждаване на указания за работа на комисия за унищожаване на информация, придобита при използване на СРС, която не се използва за изготвяне на ВДС, се указва начинът, по който да се изпращат предложенията и заповедта за унищожаване.(л. 62)

По делото е приложено Искане за изготвяне на ВДС и Протокол рег. № УВ – 94/ 07.08.2018 г., отразяващ неговото изготвяне (л. 97 – 101), изпълнено от ******и написано от П.П..

На 27.08.2018 г. на основание чл. 213 от НПК е издадено от наблюдаващ прокурор в РП – Генерал Тошево Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по СРС с посочен регистрационен номер. (л. 125 – 129)           

В Сведение рег. № 4417р – 10735/ 31.08.2018 г., изпратено от жалбоподателя до „За Директор“ на РДГП – Русе, във връзка с извършваната в изпълнение на Заповед № 4066з – 1484/ 29.08.2018 г. проверка, са изложени факти и обстоятелства по ДОРП „Скот“, като е посочено от жалбоподателя, че е експлоатирано СРС по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от ЗСРС с начална дата 01.06.2018 г. и крайна дата 01.08.2018 г. Служителят отбелязва, че за пръв път обслужва СРС и прави  искане за изготвяне на ВДС. Излага твърдения за придобити данни за престъпления и текстовете по НК, на които са сочели тези данни, събрани чрез СРС, както и причините, поради които не са унищожени СРС. (л. 63 – 66)

В Справка рег. № 4066р – 10909/ 05.09.2018 г. (л. 51 – 54), изготвена от членовете на Комисията, на която със Заповед рег. № 4066р – 1484/ 29.08.2018 г. е възложено извършване на предварителна проверка по данните, съдържащи се в Докладна записка рег. № 4066р – 10528/ 28.08.2018 г., е записано, че след анализ на събраните доказателства, е установено, че в ГПУ - Генерал Тошево е експлоатирано СРС по оперативно дело, като на 01.08.2018 г. е прекратено прилагането на СРС. Указано е, че служителят П.П. за първи път използва СРС и няма опит в това. Според Комисията, писмо с рег. № 3282р – 19083/ 30.07.2018 г. по описа на ГДГП е било възприето неправилно, като не е съобразено, че ВДС се изготвят само от носителите на информация, които се намират в ДАТО, а останалите материали се унищожават в десетдневен срок, което е довело до неспазване на срока за унищожаване на информацията от експлоатираното СРС. Заключението е, че от служителите е допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване на сроковете по Указанията във връзка с чл. 31, ал. 3 от ЗСРС. На 2.10.2018 г. жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че се е запознал с тази Справка. (л. 54)

На 12.09.2018 г. с рег. № 4066р – 11167 е изготвен Протокол за извършена проверка при унищожаване на материали, съдържащи класифицирана информация, придобита при използване на СРС. (л. 67 – 69)

На основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със Заповед № 4066з – 1650/ 20.09.2018 г. е образувана дисциплинарна проверка срещу П.Г.П., ****** и **** Страхилов ******във връзка с приключилата, със Справка № 4066р – 10909/ 05.09.2018 г. по описа на РДГП – Русе, предварителна проверка с мнение, че действията на лицата не съответстват на реда за използване на резултатите от прилагането на СРС, съгласно действащата нормативна уредба.(л. 48 – 49) Проверката е възложена на поименно определена Комисия.

На 25.09.2018 г. е изготвен Протокол, в който членовете на поименно определената с горната Заповед Комисия, са удостоверили срещу подпис, че са съгласни и приемат извършените процесуални действия и събрани доказателства до съответния момент. (л. 50)

С рег. № 4066р – 11937/ 01.10.2018 г. е изпратено писмо до Началника на ГПУ - Генерал Тошево от Зам. - Директора на РДГП – Русе, с което са изпратени покани за запознаване със Заповед № 4066з – 1650/ 20.09.2018 г. на Директора на РДГП – Русе, с която е образувана служебна проверка срещу служители от ГПУ Генерал Тошево, вкл. и срещу жалбоподателя. (л. 70)

На 01.10.2018 г. в 14.00 часа младши експерт П.Г.П. е удостоверил с подписа си, че е получил Покана за запознаване със Заповед № 4066з – 1650/ 20.09.2018 г. за образуване на проверка и даване на писмени обяснения. (л. 78)

На 01.10.2018 г. е отправено от П.Г.П. Заявление до Директора на РДГП – Русе, в което същият отбелязва, че е разбрал, че срещу него се води проверка, която „разследва и оценява“ негови действия по служба, като желае при необходимост да се явява пред проверяващите органи в присъствие на избран от него адвокат. (л. 81 – 82)

По делото е приета като доказателство Заповед № 8121з – 1377/ 14.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание § 2 от ЗР на Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 13, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи са утвърдени Указания за прилагане на ЗСРС в МВР, ведно с приложенията към тях. (л. 84) Жалбоподателят се е подписал на 17.11.2016 г., че е запознат със Заповедта.(л. 85)

Със Заповед УРИ № 3282з – 3372/ 01.12.2016 г. на „За Директор“ на ГДГП са утвърдени Вътрешни правила за прилагане на СРС в ГДГП (л. 86) Служителят П.П. се е подписал, че е запознат с тази Заповед на 07.12.2016 г.

Със Заповед УРИ № 3282з – 3373/ 01.12.2016 г. „За Директор“ на ГДГП утвърждава Указания за работа на комисия за унищожаване на информацията, придобита при използване на СРС, която не се използва за изготвяне на ВДС, като изрично в т. 2 от Заповедта е записано, че Указанията (л. 88 – 89) са неразделна част от нея. (л. 87) Жалбоподателят е запознат със Заповедта срещу подпис на 07.12.2016 г.

В Справка, изготвена от зам. - завеждащ Регистратура в ГПУ - Генерал Тошево, рег. № 4417р – 12380/ 03.10.2018 г. във връзка с разпоредената проверка със Заповед № 4066з – 1650/ 20.09.2018 г. на Директора на РДГП – Русе, са описани получените и предадени материали, съдържащи класифицирана информация по линия на СРС, заведени в „Регистратура“ ГПУ - Г. Тошево, за периода 11.06.2018 г. – 06.08.2018 г. (л. 102 – 108)

В Докладна записка от 03.10.2018 г. на системен оператор „Административно обслужване“ е отразено, че не са депозирани писмени обяснения и възражения от младши експерт П.П. – младши разузнавач във връзка с Покана рег. № 4066р – 11926/ 01.10.2018 г.(л. 109)

На 08.10.2018 г. с рег. № 4417р – 12618 до Директора на РДГП – Русе е отправено Възражение от П.Г.П., както е посочено под наименование, „по чл. 207, ал. 8, т. 5 от ЗМВР“. Във Възражението се твърди, че текстът на чл. 13 от ЗСРС е недообмислен и неприложим, като се сочи, че във връзка с това е изпратено сигнално писмо от УС на СФСМВР до Президента, Министър – председателя, Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи, Председателя на ДАНС и други конкретно изброени (л. 116 – 119). На следващо място се обръща внимание на чл. 31 от ЗСРС и се настоява, че информацията е нещо абстрактно и няма как да бъде унищожено. Добавя се, че информацията от конкретни носители може да се използва за изготвяне на ВДС. Настоява се, че са установени множество несъответствия в референтните номера в кореспонденцията с ДАТО, което създава основателни опасения, че е възможно в един момент да се стигне до неправилно унищожаване на носители на информация, които впоследствие да се окажат необходими за изготвяне на ВДС. Жалбоподателят представя факти и обстоятелства, свързани според твърденията му, с опити да се свърже началникът му ******с ръководителя на РП Генерал Тошево във връзка с конкретните СРС и необходимостта от изготвяне на ВДС, тъй като счита, че СРС съдържат данни за множество престъпления. Позовава се на това, че последното съобщение от СРС, изготвено от ДАТО Добрич, е било входирано в ГПУ Генерал Тошево на 06.08.2018 г., ведно с оптичния носител, поради което било невъзможно обработката на материалите, изготвянето на справка от придобитата информация, изготвянето на искане за изготвяне на ВДС по референтни номера , обобщена справка до ГДГП и изготвянето на план за реализация, да се разпише и проектозаповед от директора на ГДГП и да се състави протокол за унищожаването на материалите от СРС да се случи в рамките на времето от 06.08.2018 г. дои 10.08.2018 г., без да се наруши разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗСРС.

С рег. № 4066р – 12520/ 12.10.2018 г. до Директора на РДГП – Русе е изпратена Справка от Комисията, извършила проверка по негова Заповед рег. № 4066з – 1650/ 20.09.2018 г., съдържаща резултатите от проверката, анализ на същите и предложение за наказание, вкл. по т. 1 от Справката, на П.Г.П., като към Справката са приложени и доказателствата, въз основа на които се е произнесла Комисията.(л. 30 – 42)   

Жалбоподателят е поканен да се яви на 19.10.2018 г. в 11.00 часа в административната сграда на РДГП – Русе, за да се запознае с отразеното в Справка рег. № 4066р – 12520/ 12.10.2018 г. и материалите от извършената проверка, съответно да даде, ако желае, допълнителни обяснения и възражения. Запознаването (връчването) с Поканата е удостоверено с подписа на служителя на 17.10.2018 г. в 17.45 часа.(л. 22) Писмени обяснения не са постъпили. (л. 19 – 22)

В резултат е издадена Заповед № 4066з – 1959/ 07.11.2018 г., с която на държавния служител, младши експерт П.Г.П. – младши експерт в група „Оперативно – издирвателна дейност“ при ГПУ Генерал Тошево към РДГП – Русе, за това че в периода от 02.08.2018 г. до 12.08.2018 г., в ГПУ Генерал Тошево, като служител, изготвил искането за прилагане на СРС по ДОРП „Скот“, след като е бил длъжен, не е изготвил некласифицирано предложение за унищожаване на материалните носители на информация, придобита при използване на СРС в регламентирания в чл. 31, ал. 3 от ЗСРС 10 – дневен срок от прекратяване прилагането на СРС, с което не е изпълнил т. ІІ. 1 от Указанията, утвърдени със Заповед рег. № 3282з – 3373/ 11.12.2016 г. на ГДГП, както и негови служебни задължения, произтичащи от т. ІІ, тире 1 „отговаря за цялостното и своевременно изпълнение на поставените задачи по ОИД от началника на групата“, 3 „води дела и преписки на оперативен отчет“, 6 „участва в планирането, организирането и провеждането на конкретни мероприятия по ППО и ДОО“ и тире 7 „участва в планирането, организирането и провеждането на оперативно -  технически мероприятия по водените от него преписки и дела на оперативен отчет“ от специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р – 5254/ 23.02.2017 г., е наложено на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.(л. 6 – 7)

Установеното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" със срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.

В оспорения акт административният орган е изложил хронологично процедурата по извършената проверка за нарушение, дадените сведения и обяснения от служителя, събраните писмени доказателства, които са наложили извода за конкретното наказание. Взел е предвид цялостното поведение на служителя, за което са налице данни в приложената по делото Кадрова справка, при което е наложил наказание в минимален размер.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ****** - началник Група "Оперативно – издирвателна дейност“ (ОИД) в ГПУ Генерал Тошево, пряк ръководител на жалбоподателя към момента на констатиране на дисциплинарното нарушение, както и към момента на даване на показанията пред съда. От показанията се установява, че жалбоподателят е изготвил искането за изготвяне на СРС, което свидетелят е одобрил. Свидетелят сочи, че искането, което са изпратили те и това, което се използва СРС, се разминават в частта  относно началната дата на експлоатация на СРС, както и че са добавени двама служители. Споделя, че два пъти седмично има изходяща поща в ГПУ Генерал Тошево, както и че „Регистратурата“ работи всеки ден. Свидетелят признава: „Ние знаехме, че сме изтървали (срока б.а.), то си пише 10-дневен, но си имаме обективни и субективни причини за всичко“. Съдът извърши преценка на показанията на свидетеля с оглед на всички други данни по делото и ги кредитира, като обективни и безпристрастни, съобразявайки и нормата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена по делото от неоспорените от страните писмени и гласни доказателства, които взаимно се допълват и си кореспондират. Приетите в съдебното производство доказателства не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

При установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването ѝ. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя П.Г.П. на 08.11.2018 г. Жалбата срещу Заповедта е подадена директно до Административен съд – Добрич по пощата, с дата на пощенското клеймо – 21.11.2018 г., поради което се явява подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

След извършена служебна проверка от съда не се установяват предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159 от АПК, а именно - оспореният административен акт не е оттеглен, липсва влязло в законна сила съдебно решение по оспорването, не се констатира идентичност между страните, предмета и основанието по друго висящо дело пред същия или друг съд.

Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

ІІ. По основателността на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание с процесната заповед, следва да започне с компетентността на органа, който го е наложил. Съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, тъй като е издадена от териториално и материално компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от Закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

В конкретния случай това оспореният акт е издаден от Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе. Съгласно чл. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР (Правилника), основни структури на МВР са главните дирекции; областните дирекции; Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ); дирекция "Вътрешна сигурност" (ДВС); дирекция "Миграция" (ДМ); дирекция "Международно оперативно сътрудничество" (ДМОС); дирекциите от общата и специализираната администрация; Академията на МВР (АМВР); Медицинският институт (МИ) на МВР; научноизследователските и научно-приложните институти. Главна дирекция "Гранична полиция" е една от четирите главни дирекции съобразно чл. 4 от Правилника. В Главна дирекция "Гранична полиция" се създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции. Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски кораби (БГПК), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), сектори и други звена от по-нисък ранг. В случая, Заповедта е издадена от Директора, като служител на ръководна длъжност, за което черпи основанието си от чл. 204, т. 4 от ЗМВР, поради което е издадена от компетентен орган. В този смисъл не е налице основание за отмяна на Заповедта при условията на чл. 146, т. 1, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Оспорената Заповед отговаря на изискванията за форма, съгласно чл. 210 от ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма, съдържа посочване на извършител, описание на дисциплинарното нарушение, мястото, времето и обстоятелствата по неговото извършване, доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, нарушените от служителя разпоредби, правното основание за налагане на наказанието, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок заповедта може да бъде обжалвана.

Спазен е редът за връчване на Заповедта, разписан в чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, а именно - връчване срещу подпис, с отбелязване на дата на връчването - 08.11.2018 г.

Според настоящия състав Заповедта съдържа мотиви за налагане на наказанието, които включват и съображения относно личността на извършителя с оглед индивидуализацията на наложеното наказание. Не са налице основания за отмяна на оспорения акт и по чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

По силата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения включват неизпълнение на служебните задължения, а съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР при такова нарушение се налага дисциплинарно наказание „порицание“. В Заповедта и преписката към нея са налице писмени доказателства за заеманата от жалбоподателя длъжност, вменените му задължения, с които той е запознат срещу подпис, вкл. длъжностна характеристика. Наложеното, съгласно чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“, е в минималния по закона срок - за 6 месеца, предвид нормата на чл. 200, ал. 2, изр. 1 от ЗМВР.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършване на проверка.

В процесния случай е спазена процедурата по налагане на наказанието. Съобразно нормата на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със Заповед № 4066з - 1484/ 29.08.2018 г. е образувана предварителна проверка за изясняване на данните, съдържащи се в Докладна записка с рег. № 4066р -10528/ 28.08.2018 г. за неспазване на срока от служители на ГПУ - Генерал Тошево за унищожаване на информация, получена като резултат от прилагането на СРС по ДОРП „СКОТ", който е определен в чл. 31, ал. 3 от ЗСРС. В хода предварителната проверка са снети сведения от ст. инспектор *** ***, от жалбоподателя П.П. и справка от Началника на ГПУ Генерал Тошево. Налице е и протокол с per. № 4066p - l 1167/ 12.09.2018 г. за унищожаване на материали, съдържащи класифицирана информация, придобита чрез използване на СРС. Изготвена е Справка след приключване на предварителната проверка, която съдържа констатациите и изводите на Комисията, включително за допуснато нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя, изразяващо се в неунищожаване на информацията, получена като резултат от прилагането на СРС по ДОРП „СКОТ" в предвидения по чл. 31, ал. 3 от ЗСРС срок. Образувана е след това по нарочна Заповед на Директора на РДГП – Русе дисциплинарна проверка срещу П.Г.П., приключила със становище за наличие на нарушение и налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Последният е запознат със заключението на тази комисия срещу подпис, като не се е възползвал от възможността да възрази или да представи допълнителни доказателства в предоставения с нарочна Покана срок. В резултат е издадена оспорената Заповед.

Спазени са сроковете по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, като се съобрази, от една страна, обстоятелството, че установяването на данни за нарушение от ДНО е станало след изготвяне на Справката по предварителната проверка, т.е. най – ранната дата, на която е имал знание, респ. е установил ДНО наличието на нарушение от конкретния служител, е 05.09.2018 г., а от друга страна, като се съобразят доказателствата за ползван от служителя платен годишен отпуск, когато сроковете не текат, предвид текста на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР.

Неоснователни са оплакванията за недопустим състав на Комисията. Видно от Заповедта за образуване на дисциплинарното производство, в нейния състав са включени двама служители от РДГП - Русе и един от ГПУ - Силистра. По – горе са изредени структурните звена в ГДГП. Такова звено е ГПУ - Силистра, чийто служител е бил назначен като член на Комисията. В този смисъл не е налице твърдяното нарушение на т. 2.1 от Заповед № 8121з - 1252/ 03.11.2016 г.на Министъра на вътрешните работи.

Не са налице и останалите твърдени нарушения за членове на Комисия:

Заместник - директорът на РДГП - Русе - комисар *****е подписал заповед № 4066з - 1484/ 29.08.2018 г. за образуване на проверка, в качеството си на „За Директор" на РДГП - Русе. Видно от доказателствата по делото, Справката, съдържаща резултатите от тази проверка с рег. № 4066р-10909/ 05.09.2018 г., видно от поставената резолюция, а на Директор на РДГП - Русе – комисар *****.

По отношение член на Комисия - старши инспектор ******- Началник на група ОП в сектор „ОИД" в РДГП - Русе. Съобразно заеманата длъжност, инспектор *** отговаря на изискванията на чл. 37 от Инструкцията - притежава компетенции в областта, предмет на дисциплинарното производство и не е участвал в извършената предварителна проверка. Представеното като доказателство писмо, подписано от „За главен секретар“ на МВР, главен комисар ***, с регистрационен номер 8121р - 7145 от 29.03.2017 г. съдържа разпореждане за създаване организация за изготвянето на обобщени доклади на всеки три месеца, с цел проверка за законосъобразност и анализиране резултатите и ефективността на експлоатираните СРС в оперативно - издирвателните структури, целящо да се предостави на Главния секретар на МВР статистическа информация във връзка с изпълнение на неговите задължения по чл. 32 от Указания за прилагане на ЗСРС в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з -1377/ 14.11.2016 г., не налага различен извод.

В заключение следва да се отбележи, че настоящият състав приема, че членовете на назначените комисии са притежавали необходимите длъжностни качества, предоставящи им съответната изискуема компетентност, а като резултат и професионални знания и опит за извършване на конкретната проверка.

По делото няма спор от страна на жалбоподателя, че е налице нарушение. Последното се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл. и от гласните такива, цитирани по – горе. Тезата на служителя е, че за неизпълнение на законовото задължение е имал обективни и субективни причини. Една от субективните е, че за първи път работел по СРС. По делото са налице обаче доказателства, че той е бил запознат срещу подпис с всички нормативни и вътрешни актове, касаещи служебната му дейност. В този смисъл да обосновава неизпълнението на служебно задължение с незнание, представлява защитна теза, но не навежда на различен от сторения от административния орган извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.

 Не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя по време на административното производство. Той е бил надлежно уведомяван за извършваните проверки, за издаваните по тях актове и за възможностите за защита. Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР е уредена в гл. VІІІ от ЗМВР и Инструкция 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията). Съобразно текста на  чл. 205, ал. 3 от ЗМВР държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, като предвид чл. 48 от Инструкцията, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, посочва върху заповедта за образуване на дисциплинарно производство или в писмените си обяснения (протокола за изслушване) подпомагащия го в защитата служител. В случая жалбоподателят е заявил нарушаване на конституционни права в подаденото пред административния орган Възражение поради липса на възможност да бъде защитаван в административното производство от адвокат, като твърди, че всички запитани от него колеги, „тактично отказали“ да го подпомагат в защитата му, но доказателства в тази насока не са представени. Липсата на подпомагане от адвокат не е нарушение, което да налага отмяната на оспорения акт. Правилно ответникът се позовава на Решение № 2611 от 22.12.2016 г. по адм. д. № 1153/2016 г. на Административен съд - Варна, потвърдено с Решение № 8324 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 2052/2017 г., V отд. на ВАС., с което е прието, че няма пречка всички аргументи, които разследваният служител и упълномощения от него представител са могли да изложат във фазата на самото дисциплинарно производство, да бъдат изложени и във фазата на съдебното оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Аргументи и доказателства, които да оборват изводите на административния орган, не бяха представени.

Неоснователно е и твърдението, че служителят е наказан, като не са посочени вредните последици от деянието. В случая се касае за формално нарушение, изразяващо се в „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди“. Предвиденият законов състав не изисква наличие на вредни последици, за да бъде осъществен. В този смисъл няма и изискване за посочване на такива. От деянието може и да са произтекли, но може и да не са произтекли вредни последици. За изпълнението на състава е достатъчен фактът на самото неизпълнение на конкретните служебни задължения или заповеди. Разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗСРС е императивна - информацията по чл. 24, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, и информацията по чл. 25, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава от структурите по чл. 13 и чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство. По делото са налице доказателства, че е издадена Заповед № 8121з – 1377/ 14.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание § 2 от ЗР на Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 13, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи са утвърдени Указания за прилагане на ЗСРС в МВР, ведно с приложенията към тях, като жалбоподателят се е подписал на 17.11.2016 г., че е запознат с тази Заповед. Задължение на наказания служител, съгласно т. 2.1. от Указанията, утвърдени със Заповед per. № 3282з - 3373/ 11.12.2016 г. на ГДГП (приета по делото, ведно с Указанията като доказателство по делото) да изготви некласифицирано предложение за унищожаване на материалните носители на информация, придобита при използване на СРС, която не се използва за изготвяне на ВДС. Като не е сторил това в установения срок, е нарушил служебните си задължения, поради което ДНО не е имал друг изход, освен да ангажира дисциплинарната му отговорност.

Предвид изложеното, анализът на оспорения акт, във връзка с всички събрани доказателства по делото, сочи, че при издаване на акта не са нарушени административнопроизводствените правила, като актът съответства на материалния закон и на целта на закона. В Заповедта са обсъдени сторените възражения в дисциплинарното производство и са изложени мотиви защо са счетени за несъстоятелни.  

С оглед горното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на ответника искане във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (Дв бр. 8 от 2017 г.), във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът следва да присъди на ответника разноски за юрисконсулт, като на основание  чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ бр. 8 от 2017 г.), във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде определено на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 211, предл. последно, Административен съд – Добрич, І едноличен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 2854/ 26.11.2018 г. на П.Г.П., от гр. Добрич, против Заповед № 4066з - 1959/ 07.11.2018 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********,*** да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе сумата от 100 лв. (сто лева) съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: