Р Е Ш Е Н И Е

 

43

 

14.02.2019 г., град Добрич

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 662 по описа за 2018 г. на Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

          Образувано е по жалба на В.Д.Т. ***, подадена чрез адв. Д.Ж. ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 53-1/27.08.2018 г., издаден от Д.Д.– младши експерт, определен за орган по приходите в Община Крушари, потвърден изцяло с Решение с изх. № ЖС-02-18 (3) от 03.10.2018 г. на Д.Ж. – директор на Дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности“ на Община Крушари, в частта, с която са установени задължения за такса „Битови отпадъци“ за периода  2013 -2018 г. в общ размер на 31 369,40 лева, от които 24 496,62 лева главница и 6 872,78 лихви.

          І. Становища на страните

Жалбоподателят счита акта за установяване на задължения в оспорената му част за незаконосъобразен като оспорва извършването на услугите, за които се събира такса за битови отпадъци. Възразява, че не е доказана принадлежността на имотите към територията на съответното населено място, нито реалното предоставяне на услугите. Счита, че в противоречие със закона в оспорения акт не е посочен размера на таксата по отделните видове услуги, което има значение за определяне за кои услуги се дължи ТБО. Твърди, че процесният имот се намира извън с.Крушари, откъснат е в инфраструктурно отношение от населеното място и общината не извършва дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в този имот. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и изразява становище, че с представените по делото доказателства общината не доказва престирането на нито една от трите услуги. Моли акта за установяване на задължения да бъде отменен.

Ответникът, директорът на Дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности“ при Община Крушари, Д.Ж., не изразява становище.

ІІ. По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта. Решението за потвърждаване на акта е съобщено на 23.10.2018г. видно от разписка, л.11, а жалбата е постъпила при ответника на 31.10.2018г., т.е. в законоустановения 14 дневен срок за оспорване.

ІІІ. От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Оспореният частично Акт за установяване на задължения № 53-1/27.08.2018 г. е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от Диляна Янкова Димова - младши експерт, която е определена по реда на чл.4, ал.4 от ЗМДТ  със Заповед № РД-08-255/02.06.2017 г. на кмета на общината да изпълнява задълженията на орган по приходите.

Актът е обжалван по административен ред и в производството по чл.155 от ДОПК е постановено Решение с изх. № ЖС-02-18 (3) от 03.10.2018 г. на Д.Ж. – директор на Дирекция „РРХД“ на Община Крушари, с което актът е потвърден изцяло.

От писмените доказателства - нотариален акт за покупко-продажба № 45, том ХХХІV, дело 10567/2006 г. на Служба по вписванията при РС Добрич, се установява, че жалбоподателката В. Д.Т. и Р.Д.П.са придобили правото на собственост върху  недвижим имот, находящ се в землището на с.Крушари с обща площ от 126,075 дка и представляващ летище.

В нотариалния акт е описано наличието на сгради в имота. При одобряването на кадастралната карта през 2009 г. със Заповед № РД-18-92/19.12.2009г. на ИД на АГКК, сградите описани в нотариалния акт, не са нанесени в картата, видно от представената по делото Скица от КККР № 15-637271/ 29.12.2016 г. за имот с кад. идентификатор № 40097.505.141 с площ от 126 106 кв.м., с начин на трайно ползване за летище, аерогара, идентичен с имота по нотариален акт.

Ответникът представя декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 5806000076/19.04.2017 г. за имот с парт. № 580642247, с който жалбоподателката е декларирала имота в Община Крушари.

На 05.02.2018 г. е издадена Покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията за ДНИ и ТБО

От данните по делото е видно, че на 08.02.2017 г. жалбоподателката и другият съсобственик на имота са поискали от кмета на Община Крушари да се извърши проверка на място, за да се установи, че сгради в имота няма.

На 22.02.2017 г. назначената от кмета комисия от служители на общината, е съставила протокол в който е отразила, че при проверка на място описаните в нотариалния акт сгради са съборени.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 5806000076/19.04.2017 г. са декларирани новите обстоятелства.

На 25.05.2018 г. В.Т. е оспорила пред кмета на общината определените с поканата от 05.02.2018 г. задължения за ТБО.

В отговор на възражението с писмо с изх. № МДТ-09-850/3/25.05.2018 г., подписано от кмета и директора на Дирекция „РРХД“  на собственика на имота е обяснено, че определените с Покана за доброволно изпълнение от 05.02.2018 г. задължения за данък върху сградите и такса за битови отпадъци са коригирани; от 01.03.2017 г. сградите били изключени, а спрямо предходните декларации дължимите за декларираните в тях обекти задължения за ТБО били правилно изчислени.

На 27.08.2018 г. е издаден обжалвания частично АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който са определени следните задължения за ДНИ и ТБО.

В оспорената част АУЗ определя задължение за ТБО в размер на главница и лихви по периоди, както следва:

За 2018 г. на стр.2 в т.4 от акта е посочено задължение за ТБО в размер на  – главница от 1 386, 18 лева;

За 2017 г. задълженията за ТБО са определени в т.3 – 2495,58 лева, в т.14 – 525,35 лева и в т.24 – 561,77 лева;

За 2016 г. задълженията за ТБО са определени в т.13 в размер на 3 390,18 лева и в т.23 - 3 624, 89 лева;

За 2015 г. задълженията за ТБО са определени в т.12 - 3 676,84 лева и в т.22 - 3 931,05 лева;

За 2014 г. в т.11 е посочено, че се дължи сумата от 3 964,87 лева, а в т.21 – 4 238,70 лв.;

За 2013 г. в т.10 е определено задължение за ТБО в размер на 1 756,09 лева, а в т.20 - 1 817,90 лева;

В изисканата по делото Справка за определяне на задълженията за ТБО по видове услуги с изх. № ПО-02-5805(2) от 08.11.2018г., л.46, е видно, че определените с АУЗ задължения за ТБО са и за трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ– сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депа и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване.

В същата справка ответникът заявява, че заповед за определяне на районите за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2013 -31.10.2018 г. не е издавана.

В изпълнение на указания за представяне на доказателства за реалното предоставяне на трите услуги, с писмо с изх. № ПО-02-6247(2) от 21.01.2019 г., л.61, ответникът заявява, че график за извършване на услугата не може да бъде представен, тъй като услугата се извършва по подадено от кмета на съответното населено място искане за извозване на събраните битови отпадъци. Сочи се също, че в имота на жалбоподателката контейнер за събиране на ТБО не е поставян и че най-близкото населено място, в което се извършва услугата е на 1 км.

Представят се доказателства, че общината разполага със специален автомобил за сметоизвозване, за чието обслужване има назначен шофьор. Представят се доказателства, че общината има издадено разрешение  по чл.52, ал.1 от Закона за управление на отпадъците да събира и транспортира смесени битови отпадъци.

Доказателства за извършване на разходи по поддържане на депо за битови отпадъци не се представят.

Не са представени и доказателства, че общината извършва услугата по почистване на териториите за обществено ползване в населените места.

ІV. Жалбата е основателна

При така установената фактическа обстановка жалбоподателят не дължи заплащане на такса за битови отпадъци, тъй като по делото няма доказателства за реалното предоставяне на трите вида услуги, за които собствениците на имоти дължат заплащане на такса.

Незаконосъобразно е определено задължението за сметосъбиране и сметоизвозване по чл.62, т.1 от ЗМДТ, тъй като от представените доказателства се установява, че спрямо процесния имот тази услуга не е била извършвана изобщо, тъй като районът, в който попада имота не се обслужва от общината. Видно от представените по делото документи за собственост и скица от КК, процесният имот е в землището на с.Крушари и граничи със земеделски земи. Няма доказателства, че кметът със заповед е включил имота в границите на териториите, които е определил да се извършва сметосъбиране и сметоизвозване ( тъй като такава заповед изобщо не е издавана). По делото се установи чрез изричното изявление на ответника, че до имота няма поставен контейнер за битови отпадъци и че имотът е на около 1 км. от най-близкото населено място. Няма също и данни специализираният автомобил на общината по график да обхожда маршрут, включващ процесния имот. Установи се също, че сметосъбиране и сметоизвозване в община Крушари се извършва само в населените места и след като кметът на съответното населено място подаде искане за предоставяне на тази услуга.

Затова актът е издаден в нарушение на правилото на чл.18, ал.1 от представената по делото Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Крушари, посл. изм. с решение на Общинския съвет по Протокол № 13/13.12.2013 г. Според цитираната разпоредба не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които не се обслужват от общината.

Незаконосъобразно е определено задължението за такса за услугата по чл.62, т.2 от ЗМДТ - третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Не са представени доказателства общината да има депо за третиране на ТБО, нито че прави разходи за третиране на битовите отпадъци в депо.

Не се установява общината да предоставя услугата по чл.62, т.3 от ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Затова и това задължение е определено незаконосъобразно.

По отношение на последните две услуги не се представят изобщо доказателства.

Указания във връзка с разпределянето на доказателствената тежест, както и посочване какво конкретно следва да се докаже, са дадени на ответника с разпореждането за насрочване на делото и с определение от съдебно заседание, проведено на 19.11.2018 г.

Споделя се изразеното в жалбата становище, че таксата за битови отпадъци не е данък и затова заплащането й се дължи, само ако се установи реалното предоставяне на услугите по чл.62 т.1-3 от Закона за местните данъци и такси.

Актът, макар и издаден от компетентен орган, е постановен при липса на фактически и правни основания за определяне на задължения за ТБО. Същият следва да се отмени като незаконосъобразен на основанието по чл.146, т. 4 от АПК.

Страните не претендират присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд –Добрич

 

       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 53-1/27.08.2018 г., издаден от орган по приходите в Община Крушари, потвърден изцяло с Решение с изх. № ЖС-02-18 (3) от 03.10.2018 г. на Д.Ж. – директор на Дирекция „Регионално развитие и хуманитарни дейности“ на Община Крушари, В ОСПОРЕНАТА МУ ЧАСТ, с която са установени задължения за такса „Битови отпадъци“ за периода  2013 -2018 г. в общ размер на 31 369,40 лева, от които 24 496,62 лева главница и 6 872,78 лихви.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: