Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 28/08.02.2019 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

                                                                              

Административен съд - Добрич, в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и деветнадесета, ІІІ състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 610 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е образувано по жалба на К.Д.Й. *** срещу Решение № 321/09.08.2018 г., по преписка № 313/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-1571/16.02.2016 г. и допълнение към нея; установено е, че разпоредбата на чл.56, ал.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не е в нарушение на чл.4, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр; на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр. е установено, че ответните страни, министър на финансите на РБ и Национална агенция по приходите, не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. във връзка с чл.4, ал.1 по признак „имуществено състояние“ спрямо жалбоподателя, К.Д.Й. ***.

 І. Становища на страните

Жалбоподателят счита решението на Комисията за неправилно и незаконосъобразно, като изложените в жалбата доводи и аргументи са свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред комисията и противоречие на решението на материалния закон. В становище от 14.01.2019 г. жалбоподателят възразява, че при провеждане на откритото заседание на комисията от 14.05.2018 г., не е разгледано възражение за нередовно призоваване и получаване на книжа по преписката. Прави оплакване, че не е уважено негово искане от 08.08.2018 г. за присъждане на транспортни разходи. Прави възражение по отношение на исканията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на заинтересованите страни. По съществото на спора, позовавайки се на чл.4, ал.1 и чл.37 от ЗЗДискр., жалбоподателят настоява, че спрямо него е налице дискриминация по признак „имуществено състояние“, поради обстоятелството, че възможността да ползват отстъпка от 5 на сто от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация е предвидена само за лицата, които са подали по електронен път своята декларация в определения срок. Сочи, че за подаване на годишната декларация по електронен път е необходимо изграждане на инфраструктура като компютър, достъп до връзка с интернет, заплащане на услугата за доставка на интернет, наличие на електронен подпис или друг такъв, издаден от НАП, както и липса на задължения към момента на подаване на декларацията. Прави искане оспореното решение на Комисията да бъде отменено, а жалбата му уважена.

Ответникът, Комисия за защита от дискриминация, представлявана от юрисконсулт Р.Първанов, представя писмено становище по делото, с което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита решението на комисията за правилно и законосъобразно и моли да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, министъра на финансите, представляван от юрисконсулт В.Б., представя писмено становище, с което моли жалбата срещу решението на Комисията да бъде оставена без уважение като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. В съдебно заседание министърът на финансите се представлява от Р.Борисова- юрисконсулт в Областна администрация Добрич, която изразява становище за неоснователност на жалбата и представя писмени бележки по делото. Претендира също присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на областен управител на област Добрич.

Заинтересованата страна, Национална агенция по приходите, чрез юрисконсулт Г. А., в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

ІІ. От фактическа страна

Производството пред Комисия за защита от дискриминацията е започнало по повод жалба с вх. № 44-00-1571/31.05.2017 г., подадена от К.Д.Й. *** срещу Национална агенция по приходите. В жалбата са изложени твърдения, че на 31.03.2017 г. към 16,30 часа жалбоподателят посетил офис на ТД на НАП в гр.Добрич, за да си подаде годишната данъчна декларация като регистрирано самонаето лице. Целта на жалбоподателя била да се възползва от правото на отстъпка от 5 % от дължимия данък, но в офиса на НАП разбрал, че освен задължителното подаване по електронен път на декларацията, трябвало да отговаря и на други условия – да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 30.04.2016 г.

Пред Комисията за защита от дискриминация жалбоподателят е направил оплакване, че с въведения режим за начина на заплащане на данъка върху доходите на физическите лица се облагодетелстват едни данъчно задължени лица, които отговарят на горните изисквания, а други като него, които нямат свободен достъп до интернет и компютър, защото нямат електронен подпис или издаден от НАП персонален идентификационен код, или защото имат публични задължения, са поставени в неравноправно отношение.

С уведомление от 19.06.2017 г. председателят на КЗД е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира оплакванията си и да направи исканията си съобразно компетентността на комисията.

На 30.06.2017 г. с молба за изправяне на нередовности жалбоподателят се е позовал на чл.4, ал.1 и чл.37 от ЗЗДискр. и е посочил, че се счита дискриминиран по признак „имуществено състояние“, тъй като следвало да разполага с компютър, връзка с интернет, електронен подпис или друг, издаден от НАП и да няма задължения, за да се ползва от предвиденото облекчение/ отстъпка при внасянето на данъка. Позовава се на разпоредбите начл.47, ал.1, т.1 -6 от ЗЗДискр и представя Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, подадена на 14.12.2015 г. ( л.19).

С разпореждане № 396 от 07.07.2017 г. председателят на КЗД е образувал преписка, която е разпределил за разглеждане от Четвърти специализиран постоянен състав, Баки Хюсеинов, Лало Каменов и София Йовчева.

Изискани са становища от Комисията по Бюджет и финанси на Народното събрание, Становище на министъра на финансите до народните представители във връзка с проект за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, внесен на 11.11.2014г. по отношение въвеждането на отстъпка при по-ранно подаване на декларация по електронен път (л.51) и Становище от изпълнителния директор на НАП, както и Становище на министъра на финансите по конкретното оплакване за неравноправно третиране на различните данъчно задължени лица

На 14.05.2018 г. Комисията е разгледала жалбата на К.Д. в открито заседание и е обявила преписката за решаване, видно от представения протокол от заседанието.

Производството пред Комисията е приключило с постановяване на оспореното Решение № 321/09.08.2018 г., по преписка № 313/2017 г., с което е е установено, че разпоредбата на чл.53, ал.6 от ЗДДФЛ не е в нарушение на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗДДФЛ във вр. с чл.4, ал.1 от същия закон и че ответните страни, министърът на финансите и Национална агенция по приходите не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗДДФЛ във вр. с чл.4, ал.1 от същия закон. В резултат на това жалбата е оставена без уважение.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 24.08.2018 г., а жалбата му е подадена по пощата на 07.09.2018 г ., видно от известие за доставяне , л.100 и пощенски плик, л.10.

ІІІ. По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗЗДискр. решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица. Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от адресата на решението, което подлежи на контрол за законосъобразност от съда.

ІV. По основателността на жалбата

Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да достигне до този извод съдът извърши съдебната проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД на всички основания по чл.146 от АПК въз основа на представените от страните доказателства.

1.   Компетентност на издателя на акта

С Разпореждане № 396/07.07.2017 г., издадено на осн. чл.54 от ЗЗДискр., председателя на КЗД е определил преписката по жалбата на К.Й. да се разгледа от Четвърти специализиран постоянен състав на КЗД. Решението е издадено от О.К., П.К.и Баки Хюсеиннов, определени със Заповед № 146/10.08.2017 г. на председателя на КЗД като членове на Четвърти специализиран заседателен състав, определен по реда на чл.48 от ЗЗДискр. При извършване на служебна проверка съдът установи идентичност между членовете на състава на КЗД, разгледал преписка № 131/2017 г. в отритото заседание от 14.05.2018 г. и членовете на състава на КЗД, издали оспореното решение, с оглед което приема, че същото е издадено от компетентен орган, т.е. не е налице порока липса на компетентност по чл.146, т.1 от АПК.

2.   Спазване на установената форма

Решението е писмено и съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, в диспозитива се съдържа произнасяне по повдигнатия от жалбоподателя спор за нарушаване на ЗЗДикр. В решението е посочено  пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Съдът приема, че са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, така и специалните по чл.66 и чл.65 от ЗЗдискр. Затова не са налице основанията за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.

3.   Спазване на административно-производствените правила

Производството пред Комисията се провежда по специалните административно-производствени правила, установени в чл. 50 - чл. 70 ЗЗДискр. Председателят на КЗД е образувал преписка № 131/2017 г., разпределил е преписката на състав, който със свое решение е определил между членовете си председател и докладчик.  В хода на производството са представени писмени становища от заинтересовани страни по спора за липса на упражнена дискриминация спрямо жалбоподателя.

Нарушаване на чл.59, ал.3 от ЗЗДискр.

Съдът намира, че е допуснато нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Ответникът не представя доказателства, че е спазил правилото по чл.59, ал.3 от ЗЗДискр., което го задължава след приключване на проучването на страните да се даде възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. За да се упражни това право е явно, че страните следва да бъдат уведомени, че процедурата по проучване е приключила и Комисията е събрала становища и доказателствата, считани от нея за относими.

От документите в административната преписка не става ясно кога е приключила процедурата по проучване и събиране на доказателства и становища. Вероятно това е моментът, в който след постъпване на  последното изискано становище, на министъра на финансите с вх. № 90-17-14 от 26.02.2018 г., е направен извод, че проучването е приключило.

Като следващо действие на ЗЗДискр. в чл.59, ал.3 определя, че след приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.

От документите в преписката е видно, че за първи път страните са уведомени за правото им по чл.59, ал.3 от ЗЗДискр с уведомленията за насрочване на откритото заседание.

В преписката е приложен Доклад-заключение, изготвен от докладчика, в който е прието, че проучването е приключило и е предложено на председателя на Четвърти СПЗС на КЗД да насрочи открито заседание с призоваване на страните.

Докладът –заключение е без дата, липсва разпореждане за насрочване на открито заседание. Единствено от съдържанието на изготвените на 26.04.2018 г. уведомления до страните е видно, че откритото заседание е било насрочено за 14.05.2018 г.

Правото на жалбоподателя (както и на останалите страни) да се запознае със събраните по преписката материали, да представи нови доказателства, да изложи своите искания и възражения по извършеното проучване за първи път е указно в изготвеното до него Уведомление за призоваване с изх. № 44-00-1573/26.04.2018 г.(л.63).

При така установените факти би следвало жалбоподателят да упражни правото си по чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. в краткия помеждутък от изготвянето на уведомленията - 26 април до датата на заседанието - 14 май 2018 г. и то при условие, че уведомлението му е било връчено веднага.

Видно от приложеното известие за доставяне (л.63 гръб), уведомлението е съобщено лично на жалбоподателя на 10.05.2018 г., четири дни преди датата на провеждане на съдебното заседание. По този начин жалбоподателят е нямал никаква възможност да упражни правото си по  чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. като организира пътуването си до КЗД в гр.София с цел да се запознае с събраните по преписката становища на държавните институции, да изрази становище по тях, да приложи допълнителни доказателства.

Нарушаване на чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр.

Жалбоподателят не е бил редовно призован за насроченото на 14.05.2018 г. открито заседание,  което се е провело без негово участие и на което преписката е обявена за решаване.

 Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр, призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.56, ал.3 от ГПК призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието, а според чл.42, ал.3 от ГПК, когато съобщението не е връчено по друг начин, връчването може да стане по телефона, телекса, факса или с телеграма, но само по изключение и когато има изрично разпореждане за този начин на връчване.

От доказателствата се установява, че председателят на Четвърти състав на КЗД на 03.05.2018 г. е разпоредил (л.68) на регионалния представител на Комисията в гр.Добрич, Ш.К., да връчи уведомлението на жалбоподателя като е определил ясно и категорично начина, по който да се осъществи връчването - лично срещу подпис. В разпореждането не е предвидена възможността уведомяването да се извърши по телефона.  От Докладна записка от 04.05.2018 г. (л.69) на регионалния представител се установява, че жалбоподателят е бил търсен един път, на 03.05.2018 г. в 18,50 часа на посочения от него адрес, но не е бил намерен и че при телефонен разговор, проведен на  03 и на 04 май, жалбоподателят бил уведомен за насроченото на 14.05.2018 г. открито заседание.

Откритото заседание на КЗД е проведено на 14.05.2018 г. от 13,11 часа до 13,20 часа, без участието на жалбоподателя и спорът е бил обявен за решаване. Жалбоподателят се е явил в Комисията няколко минути след приключване на заседанието, в 13,40 часа, когато за първи път в заявление за запознаване с документи (л.87) е направил искане за отлагане на откритото заседание, поради това, че не е имал възможност да се яви, поради призоваването му за гр.д. № 76020/2016 г. на Софийския районен съд, насрочено за същата дата от 10,00 часа, за което по-късно е представи доказателства-протокола от съдебното заседание на СРС от 14.05.2018 г. по гр.д. № 76020/2016 г.

Съдът намира, че нарушаването на правото на жалбоподателя по чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. в производството пред комисията, е съществено процесуално нарушение, което засяга правото му на защита.

Решението е необосновано в частта, с която се приема, че самата разпоредбата на чл.53, ал.6 от ЗДДФЛ не е в нарушение на чл.4, ал.3 от ЗДДФЛ, тъй като само се твърди, че жалбоподателят, ползвайки услугите на НАП, в офис на НАП има осигурен достъп до компютър с интернет, чрез който да подаде декларацията си по електронен път, за да се ползва от облекчението, но доказателства за тази възможност не са събрани. Няма доказателства за имущественото състояние на жалбоподателя, тъй като доказателствената тежест не му е указана при наличие на данни за непряка дискриминация. По спора КЗД е следвало да направи задължителното сравнение по конкретни лица, поставени в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признака „имуществено състояние“ по ал. 1 на чл. 4 от закона.

Неправилно конституиране на страните. Видно от преписката КЗД е изискала  становище от Народното събрание - Комисията по бюджет и финанси, а представител на законодателния орган не е конституиран като страна, не е призован за откритото заседание. Производството по ЗЗД е производство по защита на лице /лица, жертва на неравноправно третиране и дискриминационно отношение в най - различни житейски ситуации. От обстоятелствата в жалбата и допълнението към нея е видно, че се твърди наличие на дискриминационно отношение вследствие от прилагането на нормативен акт, закон. Съгласно еднопосочната съдебна практика на ВАС, определянето на страните в производството пред КЗД зависи не само от петитума на жалбата, но и от изложените в нея обстоятелства. В случая жалбоподателят изразява недоволството си от законов текст, приет от Народното събрание.

4.Съответствие на решението с материалния закон и целта на закона. Предвид констатираните от съда нарушения на административно производствените правила, съдът не следва да извършва преценка относно спазване на материалния закон и целта на закона при издаване на процесния административен акт. В този смисъл не следва да се анализират становищата на страните, тъй като същите са по съществото на спора.

 Приключването на преписката и обявяването на спора за решаване при нередовно призоваване на жалбоподателя, без да му е предоставена възможност в разумен срок да организира защитата си по реда на чл.59, ал.3 от ЗЗДискр., е основание за отмяна на решението по чл.146, т.3 от АПК.

По горните съображения Решение № 321/09.08.2018 г. постановено по преписка № 131/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация гр. София е постановено в нарушение на административно - производствените правила и следва да се отмени. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на КЗД при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в настоящето решение, като на жалбоподателя се предостави възможност да представи становище, искания, възражения, както и доказателства по спора и да бъде редовно призован за открито съдебно заседание пред КЗД. При новото разглеждане на делото КЗД следва да осигури участие на представител на законодателния орган и да установи налице ли са доказателства за непряка дискриминация вследствие от прилагането на закон, чл.53, ал.6 от ЗДДФЛ. При положителен отговор следва да укаже, че доказателствата тежест е за ответника по жалбата да докаже, че е налице равно третиране, че дискриминацията е оправдана и преследва законна цел.

V. Разноски

Предвид изхода от спора и на основание чл.70 от ЗЗДискр. във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, разноски на ответните страни за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. Жалбоподателят не претендира разноските в съдебното производство.

Така мотивиран и на основание чл.171, ал.2 и чл.173, ал.2 и чл.174  от АПК, Административен съд - Добрич, трети състав

 

                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.Й. ***, РЕШЕНИЕ № 321/09.08.2018 г., по преписка № 313/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България.

ВРЪЩА преписката на Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне от друг състав в законоустановените в Закона за защита от дискриминация срокове, съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба или протест в 14 (четиринадесет) дневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от него на страните.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

                                      Н.КАМЕНСКА