Р Е Ш Е Н И Е

 

336/ 17.09.2018 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА

        

         При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 452/2018 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Настоящото производство е второ по ред, след отмяна от ВАС на решение №288/28.06.2017 г., постановено по адм.дело №241/2017 г. по описа на АдмС-Добрич.

         Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б " от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и чл.6, чл.9, чл.14а и чл.15 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

            Образувано е по жалба на “Агроимпулс 2000” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ***, представлявано от управителя Е.Д.Н. срещу заповед № РД-01-99/23.03.2017 г. на изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация” – София, оправомощен със заповед № РД-08-178/11.04.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл.11, ал.1, т.1, б.”б”, във вр. чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б. “а” и чл.14а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (по-нататък Наредбата) са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 за превоз на товари, издаден на 12.02.2013 г., отнет е лицензът и заверените копия към него и е наредено моторните превозни средства към лиценза да се отпишат от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр. Навеждат се доводи за неправилност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, неспазване на установената от закона форма и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че липсват фактически основания за издаване на заповедта, като в нея са отразени единствено фактическите действия на органа, но не и действията на дружеството, предприети в хода на административното производство. Не са преценявани и съобразявани представените от дружеството документи за установяване на обстоятелствата по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6 от Наредбата. Не са посочени фактите и доказателствата, въз основа на които е направен изводът за липса на законоустановените изисквания за финансова стабилност на дружеството. Не е посочена причината за несъответствие с цитираните изисквания за финансова стабилност – поради непредставяне на необходимите документи или поради формиран извод за липса на финансова стабилност при преценка на представените от дружеството документи. Твърди се, че необсъждането и несъобразяването на всички събрани в производството доказателства води до необоснованост на изводите на органа, че дружеството не е представило необходимите документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването за финансова стабилност. От друга страна се твърди, че ако изводите на органа за липса на финансова стабилност се основават на преценката му на представените от дружеството документи, то в издадената заповед липсват мотиви за това, което представлява нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. По тези съображения се иска отмяна на заповедта. 

Ответникът – изпълнителният директор на ИА “АА”, в писмени бележки по делото, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Подчертава, че един от задължителните реквизити (документи), посочени в чл.6, ал.12 от Наредба № 11, чрез които превозвачът доказва, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, е удостоверение за липса на задължения по чл.87, ал.11 от ДОПК, респективно чл.87, ал.6 от ДОПК. Въпреки предоставената възможност дружеството – жалбоподател не е представило такова удостоверение (в представените в хода на административното производство удостоверения е посочено, че превозвачът има задължения), поради което административният орган е бил длъжен да издаде заповед за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. Относно дадените указания от ВАС, изразява становище, че документите, които посредством  определен превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници и товари, доказва, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, сред които е и удостоверението за липса или наличие на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК следва да се представят всяка година пред ИААА, а не в съдебно заседание и то на втора инстанция пред ВАС. За превозвача към датата на издаването на заповедта е съществувало задължението да представи необходимите документи, а удостоверението не е представено нито пред АО, нито пред административния съд. Сочи се, че представеното пред ВАС удостоверение не е било налично към датата на издаване на заповедта, в противен случай то е щяло да бъде представено от жалбоподателя. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.    

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :       

Жалбата е подадена в срок (в приложеното по делото известие за доставяне датата на връчване на заповедта е неясна поради нанесена корекция, но и при двете дати (първоначалната или коригираната) срокът по чл.149, ал.1 от АПК е спазен), от легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на акта като неизгоден за него, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Не се спори по делото, че на жалбоподателя “Агроимпулс 2000” ООД е издаден лиценз № 10053/12.02.2013 г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари.

На 24.10.2014 г. на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е подало в срок до 12.02.2014 г. документи, доказващи финансовата му стабилност. На 25.01.2015 г. “Агроимпулс 2000” ООД е депозирало в РД “АА” – София документи за съответствие с изискванията за установяване на територията на РБ и за финансова стабилност, сред които и справка за задълженията на дружеството към 22.12.2014 г. С писмо с изх.№ 30-13-29-400/4/01.06.2015 г. директорът на Дирекция “Автомобилни превози” при ИА “АА” е уведомил началникът на ОО “АА” – София, че представеното от дружеството удостоверение по чл.87 от ДОПК не отговаря на изискванията за доказване на финансова стабилност поради наличие на задължения на дружеството.         

Със заповед № РД-14-2786/04.11.2015 г. на главен инспектор в ОО “АА” – София, издадена на основание чл.107, ал.1, във вр. чл.106а, ал.1, т.6, б. “в”, пр.1 и ал.2, т.5 от ЗАвтПр, на дружеството е наложена принудителна административна мярка – временно спиране на дейността до доказване на финансова стабилност, но не за повече от три месеца, чрез отнемане на заверените копия от лиценза. В мотивите към заповедта е посочено, че при проверка в информационната система “Лицензи” на ИА “АА” е установено, че “Агроимпулс 2000” ООД не е представило в определения за това срок до 12.02.2014 г. документи, доказващи финансовата му стабилност, поради което е престанало да отговаря на изискванията за финансова стабилност по смисъла на чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр.         

Заповедта е изпратена по пощата на адреса на управление на дружеството, но е върната с отметка “непотърсена” (л.14), поради което на интернет сайта на ИА “АА” е публикувано съобщение за нейното издаване (л.108) на основание чл.61, ал.3 от АПК. 

С доклад с изх.№ РД-14-2786≠2/ 01.07.2016 г. на началника на ОО “АА” – София до изпълнителния директор на ИА “АА” е предложено да бъде открита процедура за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, по съображения, че след изтичане на тримесечния срок по чл.106а, ал.1, т.6, б.”в”, пр.1 от ЗАвтПр е извършена повторна проверка в информационната система “Лицензи”, при която е установено, че превозвачът не е представил документи, доказващи финансова стабилност, с оглед на което продължава да не отговаря на изискванията на чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр. 

С писмо с изх. № РД-14-2786/3/07.10.2016 г. изпълнителният директор на ИА “АА” е уведомил жалбоподателя на основание чл.26, ал.1 от АПК, че срещу него започва производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, с мотива, че в рамките на определения тримесечен срок  съгласно приложената принудителна мярка не е предприел действия по отстраняване на несъответствията с изискванията на закона. Цитирал е чл.11, ал.1, т.1 б.”б” от ЗАвтПр, съгласно който правата, произтичащи от издадения лиценз, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ЗАвтПр, както и чл.6, ал.7, т.3 от Наредба № 11, съгласно който превозвачът следва ежегодно да доказва, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, като съгласно чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК е дал 7-дневен срок на жалбоподателя, считано от получаване на съобщението, да се запознае с документите по преписката, да изрази становище по тях, както и да направи своите искания и възражения във връзка с производството. Превозвачът е получил съобщението по пощата на 11.10.2016 г. съгласно известие за доставяне на л.18 от делото.

С писмо с вх.№ РД-14-2786/4/17.10.2016 г. “Агроимпулс 2000” ООД  е уведомило изпълнителния директор на ИА “АА, че в периода 12.02.2014 г. -01.07.2016 г. дружеството е обезпечило и представило всички необходими документи за удостоверяване на финансовата си стабилност и от м.януари 2015 г. отговаря на изискванията по чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр, поради което производството по чл.11, ал.1, т.1, б.”б” от ЗАвтПр следва да бъде прекратено. Едновременно с това с писмото са представени копия на застраховки, справка за финансова стабилност, справка от НАП за задълженията на дружеството към 17.10.2016 г., определение на ВАС за спиране на изпълнението на издаден срещу дружеството и обжалван по съдебен ред РА на ТД на НАП – София, акт за прихващане или възстановяване на ТД на НАП – Варна от 12.10.2016 г., съгласно който след извършено прихващане със сумата от 8 749, 78 лева (ДДС за възстановяване за данъчен период м.август 2016 г.) са останали изискуеми публични задължения на дружеството в размер на 12 824, 50 лева.

С последващо писмо с вх. № РД-14-2786/5/20.10.2016 г. жалбоподателят е представил нови документи, сред които и удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№ 080201600304388/18.10.2016 г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич, според което дружеството има задължения в общ размер на 32 857, 12 лева.

На 17.11.2016 г. директорът на дирекция „АП“ при ИА „АА“ е подписал писмо с изх.№ РД-14-2786/6/17.11.2016 г., в което е посочил, че съгласно приложеното удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК превозвачът има задължения, поради което за да отговаря на изискванията за финансова стабилност, е необходимо да представи документ от НАП, удостоверяващ липсата на задължения по реда на чл.86, ал.7 от ДОПК или документ за отсрочване или разсрочване на задълженията по реда на Глава ХХІІ от ДОПК, като при представяне на документите в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, те ще бъдат обработени. Съобщението е изпратено до жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка, но е върнато в цялост с отметка, че пратката не е потърсена (л.69-70).

На 27.12.2016 г. с вх.№ РД-14-2786/7/27.12.2016 г. по описа на ИА “АА” жалбоподателят е представил заверено копие на ново искане за прихващане или възстановяване с вх.№ 29131 от 15.12.2016 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис – Добрич, както и ново удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№ 080201600388322/22.12.2016 г. от ТД на НАП – Варна, офис - Добрич, в което са вписани общи задължения на дружеството в размер на 14 683, 62 лева.

С писмо с вх. № РД-14-2786/8/17.01.2017 г. по описа на ИА “АА” жалбоподателят “Агроимпулс 2000” ООД е представил АПВ № П-03000816228106-004-001/13.01.2017 г., издаден от старши инспектор от ТД на НАП – Варна. В писмото е посочено, че актът се прилага във връзка с представените документи от м.декември 2016 г., като с него са удовлетворени исканията и са погасени задълженията на дружеството към 13.01.2017 г.

На 26.01.2017 г. изпълнителният директор на ИА “АА” е отправил искане за издаване на удостоверение по чл.87, ал.11 от ДОПК за “Агроимпулс 2000” ООД, в резултат на което е издадено удостоверение с изх.№ 085531700137357/ 27.01.2017 г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич, с което е удостоверено, че дружеството има задължения към 27.01.2017 г.

На 23.03.2017 г. е издадена обжалваната заповед с изх.№ РД-01-99/23.03.2017 г., с която на основание чл.11, ал.1, т.1, б.”б”, във вр. чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б. “а” и чл.14а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 за превоз на товари, издаден на 12.02.2013 г., отнет е лицензът и заверените копия към него и е наредено моторните превозни средства към лиценза да се отпишат от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр. В мотивите към заповедта е посочено, че с писмо с изх.№ РД-14-2786/07.10.2016 г. е дадена възможност на превозвача да представи документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването за финансова стабилност, но в указания в писмото срок, а и след това той не е представил такива. След като превозвачът не е представил никакви документи, с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, то показателят за финансова стабилност по чл.6, ал.3 от Наредба № 11 на същия е равен на нула и следователно превозвачът не е доказал финансова стабилност за нито един автомобил, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.1, б. “б” от ЗАвтПр и чл.9, ал.3, т.2 и чл.14а от Наредба № 11. Заповедта е съобщена на жалбоподателя по пощата съгласно известие за доставяне на л.97 от делото.  

 Пред ВАС гр. София от страна на настоящия жалбоподател са представени два броя Удостоверения Изх. №08020170009239/21.03.2017  г. и Изх. №080201700104479/31.03.2017 г. от които е видно, че дружеството няма задължения. Т.е. към датата на издаване на заповедта, дружеството е нямало задължения към държавата.                            

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, чл.9 и чл.14а от Наредбата прекратяването на правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, отнемането на лиценза или заверените копия на лиценза, както и отписването на превозните средства от списъка по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр става с решение, респективно писмена заповед на лицензиращия орган или упълномощено от него лице. От представената по делото заповед №РД-08-178 от 11.04.2016 г. е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е делегирал тези свои правомощия на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по делегация правомощия.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 АПК.

Не се споделя становището на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, издадена при непълна фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неотразяване и необсъждане на всички относими факти и доказателства от значение за правилното решаване на спора и непосочване на причината за несъответствие с изискванията за финансова стабилност.

За да се приеме едно нарушение за съществено, то трябва да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. трябва да е такова нарушение, което ако не  беше допуснато, е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в случая не е така.

Съгласно чл.7, ал.6 от ЗАвтПр изискванията за финансова стабилност са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по чл. 7, ал. 3.

Преценката за финансова стабилност се извършва по формулата на чл.6, ал.2 от Наредбата въз основа на изискуемите се документи, като в чл.6, ал.4 от Наредбата изрично е посочено, че не е финансово стабилно по смисъла на чл.3, т.3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл.2, ал.1 има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. 

Разпоредбата на чл.6, ал.7 (предишна ал.6) от Наредбата предвижда, че превозвачите доказват финансова стабилност ежегодно в 10-дневен срок от заверяването на ГФО за последния отчетен период от регистриран одитор (б.”а”) или преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срокът, за който е издадена банковата гаранция (б.”б”). Ал.8 (предишна ал.7) на същия текст гласи, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи: 1. годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор; 2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5; 3. договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал.6, като по-нататък ал. 10 сочи, че лицата по чл.2, ал.1, чиито ГФО не подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл.38, ал.1 от ЗСч, представят по избор ГФО на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор, и/или банкова гаранция, и/или застраховка. Следователно финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия период на разрешената дейност, като той е този, който следва да се грижи и да представи своевременно необходимите документи за установяване на това обстоятелство.

В хода на съдебното производство /касационно/ се представят доказателства, които  обосноват друг по-различен извод от този на ответника, а именно, че дружеството към момента на издаване на заповедта няма задължения за данъци и осигурителни вноски. За да се приеме, че превозвачът отговаря на изискването за финансова стабилност, следва да се установи безспорно, че той няма задължения за данъци и осигурителни вноски, доказването на което се урежда от формални правила, които са императивни по своя характер. От логическото и систематическото тълкуване на чл.6, ал.12 и ал.13 от Наредбата следва извода, че единственият правно значим документ за доказване на финансовата стабилност и в частност на липсата на задължения за данъци и осигурителни вноски е удостоверението по чл.87, ал.6, респективно чл.87, ал.11 от ДОПК. След като преди датата на издаване на заповедта е видно от представеното удостоверение, че дружеството няма задължения, то следва да се приеме, че към момента на издаване на оспорената заповед с правопрекратяващо действие е налице финансова стабилност на превозвача и не са налице предпоставките по чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвтПр. В задължение на административния орган е било, преди издаването на заповедта /с оглед представеното удостоверение за задължения от 27.01.2017 г./, съгл. новата разпоредба на чл.6, ал.2 от Наредба №11 отново да изиска удостоверение по чл.87 от ДОПК, а не да се позовава на издаденото предходно такова от 27.01.2017 г. Като не е сторил това, АО е нарушил материалния закон.

Предвид всичко изложено дотук оспорената заповед се явява неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                                   Р   Е   Ш  И  :

          

           ОТМЕНЯ по жалба на “Агроимпулс 2000” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ***, представлявано от управителя Е.Д.Н., Заповед № РД-01-99/23.03.2017г. на изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация” – София, с която на основание чл.11, ал.1, т.1, б.”б”, във вр. чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б. “а” и чл.14а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 за превоз на товари, издаден на 12.02.2013 г., отнет е лицензът и заверените копия към него и е наредено моторните превозни средства към лиценза да се отпишат от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр.   

           РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                        Административен съдия: