Р Е Ш Е Н И Е

 

            /11.04.2019г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

 

          При участието на секретаря ИРЕНА Д., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 377 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ.

          Образувано е по жалба на М.Н.С. *** срещу заповед № 576/25.05.2018 г. на кмета на Община – Добрич, с която на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредено на Дирекция „Общинска собственост“ при община Добрич и М.Н.С., в качеството им на съсобственици, в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта, да премахнат строеж: „Едноетажна жилищна сграда“ със ЗП от 112 кв.м. с идентификатор №72624.625.7609.1 по КК на гр. Добрич, с административен адрес ул. „Д-р К. Стоилов“ №32, като естествено износен, негоден за използване, застрашен от самосрутване, опасен за здравето и живота на ползвателите и гражданите.

          В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е спазена процедурата по чл.196, ал.2 от ЗУТ, тъй като жалбоподателката не е изслушана лично от комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ. Сочи се, че комисията не е събрала всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като се е задоволила само с наблюдения върху неговата конструкция, без да изследва възможността за поправянето и заздравяването му, което е задължителна предпоставка за издаването на заповед по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Сочи се, че обжалваната заповед е втора поред заповед за премахване на строежа, след като първата е отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Добрич. Твърди се, че неправилно общината е актувала като частна общинска собственост 75 кв.м. в идеални части от сградата, тъй като документите, въз основа на които е издаден актът за общинска собственост, се отнасят за друг съседен имот, а в случай че се приеме, че тя има права на собственост върху сградата, то не е налице съсобственост между нея и С., тъй като сградата се състои от самостоятелно обособени обекти, единият от които на площ от 37 кв.м. е индивидуална собственост на жалбоподателката, а другият на площ от 75 кв.м. е собственост на общината. Сочи се, че с няколко поредни заявления жалбоподателката е уведомила община Добрич като собственик, че частта от 75 кв.м. има нужда от ремонт по смисъла на чл.195, ал.3 от ЗУТ, но не са предприети мерки. Твърди се, че с бездействието си общината е станала причина за срутване на една от стените на сградата, а впоследствие позовавайки се на своето неправомерно поведение е издала и обжалваната заповед за събаряне на цялата сграда. Възразява се срещу констатациите на административния орган, че собственото на жалбоподателката помещение от 37 кв.м. е опасно и застрашаващо живота и здравето на работещите в него и посетителите, тъй като то е ремонтирано основно през 1993г. и понастоящем функционира като търговски обект. Твърди се, че комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ неправилно е определила регулационния статут на имота, в който се намира сградата, тълкувайки погрешно решението на Добричкия окръжен съд от 2007г., с което ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич от 2006г. е отменен по отношение на този имот. Оспорва се твърдението в заповедта, че сградата не е с траен градоустройствен статут. Излагат се доводи за неяснота на волята на административния орган. Твърди се, че в заповедта се съдържат констатации за полусрутена жилищна сграда от 75 кв.м., поради което не става ясно дали тя се отнася само за тази част или и за собствения на жалбоподателката обект от 37 кв.м. Иска се цялостна отмяна на заповедта, а в условията на евентуалност нейната частична отмяна по отношение на търговското помещение на жалбоподателката от 37 кв.м. В условията на евентуалност се иска от съда да задължи собственика община Добрич да поправи и заздрави своята част от сградата. Претендира се и присъждане на сторените разноски по делото.

         Ответникът – кметът на община Добрич, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена при наличие на материалноправните предпоставки по чл.195, ал.6 от ЗУТ и при спазване на процесуалните правила по чл.196 от ЗУТ. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа страна:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, видно от приложените по делото известие за доставяне (л.109) и пощенски плик (л.29), от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Съгласно нотариален акт №177, т.І,  дело №169 от 17.04.2014 г. на нотариус с рег.№ 535 от регистъра на НК М.М. Х.от гр. Варна е призната за собственик на дворно място, представляващо 37/112 ид.части от ПИ с идентификатор 72624.625.7609 по КК на гр.Добрич, целият с площ от 112 кв.м., ведно с построения в него масивен дюкян със застроена площ от 37 кв.м., представляващ ид.част от едноетажна жилищна сграда от 112 кв.м. с идентификатор 72624.625.7609.1, с предназначение: сграда за търговия, находящ се в гр. Добрич, ул. „Д-р К.Стоилов“ №32.

Съгласно удостоверение за наследници с изх.№ 23734/03.02.2015г. на община Варна (л.11 от адм.д. № 165/2016г. по описа на АдмС - Добрич) М.М. Х.е починала на 26.01.2015 г., като е оставила за наследник дъщеря си М.Н.С..

Съгласно АЧОС № 3483 от 06.04.2007 г. дворно място с площ от 75 кв.м., представляващо 75/112 ид.части от ПИ с идентификатор 72624.625.7609 по КК на гр. Добрич, ведно с полусрутена жилищна сграда от 75 кв.м., представляваща идеална част от цялата страда, с площ от 112 кв.м., с идентификатор 72624.625.7609.1, е актувано като общинска собственост.

На 16.03.2016г. кметът на община Добрич е издал заповед № 314, с която на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредил на Дирекция „Общинска собственост“ при община Добрич и М.Н.С., в качеството им на съсобственици, в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта, да премахнат строеж: „Едноетажна жилищна сграда“ със ЗП от 112 кв.м. с идентификатор №72624.625.7609.1 по КК на гр. Добрич, с административен адрес ул. „Д-р К. Стоилов“ №32, като естествено износен, негоден за използване, застрашен от самосрутване, опасен за здравето и живота на ползвателите и гражданите.

Заповедта е обжалвана от М.Н.С. пред Административен съд – Добрич, който с решение № 331/26.07.2017г. по адм. дело № 165/2017г. я е отменил. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 17.08.2017г. Основните мотиви за отмяна на заповедта са били, че не е обследван конструктивно всеки един от обектите в сградата (дюкяна и жилищната сграда) и не е установено дали е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване както на целия строеж, така и поотделно на двата обекта, като съдът се е позовал на една от експертизите по делото, че търговското помещение в сградата на площ от 37 кв.м. не е самосрутващо се и опасно за здравето на гражданите и подлежи на заздравяване и поправка предвид незасегнатата носимоспособност на основната му конструкция  

От данните по делото е видно, че в хода на това съдебно производство е предприета процедура по изменение на КККР на гр.Добрич въз основа на съвместно подадено от М.Н.С. *** заявление с вх.№ 01-65616/08.03.2017г., с което е поискано в сграда с идентификатор 72624.625.7609.1 да бъдат нанесени два самостоятелни обекта с идентификатори 72624.625.7609.1.1 (с предназначение: жилище, апартамент) и 72624.625.7609.1.2 (с предназначение: за търговска дейност) – така справка с изх.№ 20-80754/28.11.2018г. по описа на СГКК – Добрич (л.247). Издадени са схеми – проекти, които да послужат за поправка на съответните документи за собственост на заявителите, като първият обект с площ от 75 кв.м. да бъде записан като собственост на община Добрич, а вторият обект с площ от 37 кв.м. – като собственост на М.Н.С.. На 13.04.2017г. жалбоподателката се е снабдила с констативен нотариален акт № 200, т.І, рег.№ 2586, дело № 188/2017г. на нотариус с рег.№ 535 от регистъра на НК, с който е призната за индивидуален собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.625.7609.1.2. Въз основа на този нотариален акт е извършена промяна в кадастралната карта на гр.Добрич, като търговски обект с идентификатор 72624.625.7609.1.2 с площ от 37 кв.м. е нанесен като самостоятелен обект в сграда, но е записан като съсобствен между М.С. ***. В тази насока са и приложените по делото скица на поземлен имот № 15-209598/04.04.2018г. и схема № 15-209624/04.04.2018г., издадени от СГКК – Добрич (л.255-256).

Със заповед № 127/05.02.2018г. кметът на община Добрич е назначил постоянна комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, която да установи изпълнението на задължението на собствениците на строежи по чл.195, ал.1 от ЗУТ, както и наличието на строежи, попадащи в хипотезите на чл.195, ал.3-6 от ЗУТ. От приложените по делото длъжностни характеристики и дипломи за завършено средно или висше образование (л.161-л.207) е видно, че почти всички длъжностни лица от общинската администрация, които са включени в състава на комисията, имат съответното техническо образование за обследване на строежите (архитектура или строително инженерство) с изключение на И.М.– главен инспектор „Опазване на околната среда", В.Д.– главен експерт „ОМПЗНБА“ и служител по сигурността на информацията, както и П.П.– директор на Дирекция „Общинска собственост“. 

По повод на сигнали за изоставена и рушаща се сграда с рег. № 94Д-00-87/05.02.2018г. е насрочена дата за извършване на проверка от постоянната комисия за установяване на състоянието на сградата, находяща се в ПИ 72624.625.7609 по КК на гр.Добрич, с административен адрес гр.Добрич, ул. „Д-р К.Стоилов“ № 32.

С писмо с изх.№ 94М-00-153/26.02.2018г. на кмета на община Добрич жалбоподателката е уведомена, че проверката ще бъде извършена на 23.03.2018г. от 10, 00 часа, като на основание чл.196, ал.2 от ЗУТ е поканена като заинтересовано лице да присъства на огледа на имота с предупреждение, че при неявяването й комисията ще вземе решение в нейно отсъствие, без да бъде изслушана. Това писмо е получено от С. на 02.03.2018г. съгласно известие за доставяне на л.39 от делото.

Община Добрич също е уведомена за насрочената дата, видно от доклад с рег.№ 93-05-5/07.03.2018г. на председателя на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ (л.44), като кметът на общината е упълномощил служител на общината да я представлява в качеството й на съсобственик на строежа при извършването на проверката – така пълномощно на л.45 от делото.

На 22.03.2018г. М.Н.С. е подала молба – заявление с рег. № 94М-СО-153/22.03.2018г. до кмета на община Добрич, с която е уведомила, че не може да присъства на огледа на 23.03.2018г. поради предварително планирани медико-възстановителни процедури в санаториум в гр.Хисаря, като е помолила да бъде насрочена нова дата за оглед на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ. Към молбата са приложени документи, удостоверяващи назначените на жалбоподателката медицински процедури.

На 23.03.2018г. комисията е извършила оглед на строежа в отсъствието на С. или неин упълномощен представител, за което е съставила констативен протокол № 2 от същата дата. В този протокол е посочено, че строежът представлява едноетажна жилищна сграда със ЗП от 112 кв.м., който е изпълнен с ивични основи от каменна зидария, таван от дървен гредоред и двускатен покрив – дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Сградата е построена през 1930 г. Собствеността е смесена (частна и общинска), като 75 кв.м. в идеални части са общинска собственост, а останалите 37 кв.м. в идеални части са собственост на жалбоподателката, като в документите за собственост на общината е описана “полусрутена жилищна сграда”, а в документите за собственост на С. е описан “масивен дюкян”. Сградата е нанесена в кадастралната карта на гр.Добрич с идентификатор 72624.625.7609.1 и попада частично в улична регулация и частично в УПИ І „За офиси“ в кв.123 по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич, одобрен с решение № 38-3/31.01.2006г. на ОбС – Добрич. В протокола са коментирани мотивите към решение № 166/23.11.2007г. на Добрички окръжен съд, с което е постановена частична отмяна на този план, като е направен извод, че отмяната не засяга поземлен имот с идентификатор 72624.625.7609, който си запазва отреждането за улица. Според комисията актуването на част от сградата като „полусрутена жилищна сграда“ показва, че тя няма потенциал да бъде ремонтирана и ползвана. По отношение на южната част от сградата (помещението с площ от 37 кв.м.) е констатирано, че се използва от наемател за книжарница, като в нея има изградени ел.инсталация, водопровод и канализация. Там се наблюдават вертикални пукнатини в югозападната и югоизточната външни стени и по вътрешната преградна стена на северозапад. По окачения таван в използваното помещение личат следи от течове. Открити са нови повреди – пукнатини, изронена вътрешна мазилка в помещението и около входната врата, възникнали след датата на проверката през 2016г. Констатирано е разпадане на строителни материали – тухли на преградна стена между използваемото помещение и срутената част на сградата. Направен е извод, че с оглед на състоянието на материалите не е възможно процесът на разрушаване да бъде предотвратен или спрян. Преградната стена е част от използваното помещение с обществено обслужваща дейност и крие риск за посетителите си. По отношение на северната част от сградата със ЗП от 75 кв.м. е констатирано, че тя е полусрутена, като североизточната стена, североизточният скат на покрива и част от вътрешните зидове липсват. Външната югозападна е напукана. Натоварването на югозападния скат на покрива се поема от билна столица, дървени попове и греди, които са начупени и прогнили. Северозападният външен зид е с нарушено геометрично положение на тухлената зидария, видими вертикални пукнатини и липсващи тухли. Констатирани са видими, сериозни и допълнително възникнали повреди по сградата. Като най-значими са окачествени повредите по фасадата към ул. „Д-р К.Стоилов“. В протокола е отразено, че външната фасадна стена е напукана допълнително в последната година. Тухлите и строителният материал се ронят и падат по тротоара пред сградата, което я прави опасна за постоянно преминаващите граждани. Счетено е, че сградата е със силно увредено състояние, невъзвратимо променено, включително и през последните две години след извършения оглед и обследване на 01.03.2016г. Съгласно данните от протокола на проверката е присъствал представител на община Добрич. След изслушване на присъстващата заинтересована страна комисията е изразила становище, че състоянието на сградата не позволява укрепване, ремонт или отделяне на сградата на две отделни самостоятелни, независими една от друга части. Сградата е амортизирана и опасна с оглед на датата и вида на строителството и близостта на сградата до силно натоварена улица. Състоянието й е нерентабилно за ремонт и опасно за хората, работещи в обекта, влизащи в обекта и преминаващи около сградата. Прието е, че на сгради без траен градоустройствен статут се разрешава само временно строителство „текущ ремонт“ по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ или „основен ремонт“ по смисъла на §5, т.42 от ДР на ЗУТ, без промяна на очертанията в хоризонтално и вертикално отношение и без да се укрепва съществено на основание чл.53 от ЗУТ. Сградата не може да бъде заздравена или поправена, не може да се прилага хипотезата на чл.53 от ЗУТ, защото тя се прилага за цялата сграда, а не за част от нея. Не е налице законосъобразна възможност за заздравяване или поправяне както на целия строеж, така и на част от него. Използваемото помещение не е самостоятелен строеж, а част от сградата, с общ покрив и външни носещи стени, които частично липсват или са напукани. Предвид вида и състоянието на конструкцията запазването на част от сградата е незаконосъобразно. Разделянето на сградата на две (южна и северна) по съществуващия в момента начин не я прави реално поделяема, а с оглед на състоянието на двете части е недопустимо да се предприемат дейности по укрепване и подобряване на сградата. Използването и към момента на обитаваната част е опасно и застрашаващо работещите и посетителите в нея, поради което в защита на обществения интерес е сградата да бъде премахната. Въз основа на тези свои изводи комисията е направила заключение, че сградата в по-голямата си част е срутена, съществуващите зидове са компрометирани (напукани), а покривната конструкция е огъната и керемидите са разместени, поради което не е налице техническа възможност за заздравяване и поправяне, както на целия строеж, така и на част от него. Строежът е квалифициран като естествено износен, негоден за ползване, застрашен от самосрутване, опасен за здравето и живота на гражданите, поради което комисията е предложила на кмета на общината да издаде заповед за премахването му на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ.

С писмо с изх.№ 94М-00-153≠2/05.04.2018г. жалбоподателката е уведомена, че предвид движението на документооборота в общинската администрация молбата й за промяна на датата на огледа е докладвана на председателя на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ след извършването на проверката. В писмото е посочено, че за работата на комисията е съставен протокол, в който са отразени необходимите данни за вида и състоянието на строежа, като на жалбоподателката е дадена възможност да се яви лично или чрез упълномощен представител на обекта на 25.04.2018г. от 10, 00 часа, за да бъде изслушана от комисията. Съобщението е получено лично от С. на 20.04.2018г. съгласно известие за доставяне на л.77 от делото. За датата на новия оглед е уведомена и община Добрич, видно от писмо с рег.№ 93-05-5≠1/ 16.04.2018г. на л.78 от делото.

На 24.04.2018г. С. е изпратила по електронната поща на община Добрич становище относно състоянието на сградата (л.81), като е поискала да бъде сведено до знанието на комисията преди насроченото изслушване и да бъде приложено към протокола от проверката. В становището са изложени възражения срещу констатациите от първия протокол относно лошото техническо състояние на функциониращата част на жалбоподателката, както и относно липсата на траен градоустройствен статут на сградата. Изразено е несъгласие със становището на комисията, че планът на ЦГЧ на гр.Добрич от 2006г. не е отменен с решението на съда по отношение на имот с идентификатор 72624.625.7609. Предложено е комисията да прецени дали неизползваемата общинска част от сградата да бъде възстановена или да бъде премахната, като се съобрази с конструктивната възможност за разделяне на обектите на собственост, както и с факта, че в частта на жалбоподателката има изградени и функциониращи отделни Ел. и ВиК инсталации.  

На 25.04.2018г. комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ е посетила отново строежа с цел изслушване на заинтересованите страни, за което е изготвен протокол № 3 от 25.04.2018г. При проверката е присъствал единствено представител на община Добрич. В протокола е записано, че членовете на комисията са се запознали с писменото становище на С., което е приложено като неразделна част към протокола. Преповторени са  констатациите от първия протокол за негодност на строежа и липса на техническа възможност за заздравяването и поправянето му, след което е отправено същото предложение до кмета на общината да издаде заповед за премахването му по чл.195, ал.6 от ЗУТ.

          С обжалваната заповед № 576/25.05.2018 г. кметът на община Добрич е разпоредил на жалбоподателката и Дирекция „Общинска собственост“ при община Добрич, като съсобственици на строеж: „Едноетажна жилищна сграда“ със ЗП от 112 кв.м. с идентификатор №72624.625.7609.1 по КК на гр. Добрич, с административен адрес ул. „Д-р К. Стоилов“ №32, да го премахнат за собствена сметка, като е определил едномесечен срок за изпълнение на заповедта, считано от датата на влизането й в сила. В мотивите към заповедта са възпроизведени констатациите от първата проверка, като е прието,че сградата е естествено износена,негодна за използване, застрашена от самосрутване, опасна за здравето и живота на ползвателите и гражданите и не може да се поправи или заздрави както цялата, така и част от нея, поради което подлежи на премахване на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ.  

         За изясняването на вида и състоянието на процесната сграда и възможността за нейното поправяне и заздравяване по делото е изслушанаединична съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като неоспорена от страните и обективно изготвена. От заключението на вещото лице по експертизата е видно, че процесният строеж от 112 кв.м. представлява масивна сграда със смесено предназначение, в която са обособени два самостоятелни обекта, разделени с обща тухлена стена. Основите са ивични, изпълнени от каменна зидария. Фасадните и вътрешните стени са изпълнени от единични плътни тухли. Изпълнен е гредоред. Покривната конструкция е двускатна, дървена. Натоварването от стените, гредореда и дървената покривна конструкция се разпределя равномерно по дължината на основите. Самостоятелен обект със ЗП от 37 кв.м. е сграда за търговия и е функциониращ. Ограждащите стени и гредореда са в добро състояние. При направения оглед не са забелязани деформации или слягане на основите. Източната фасада на сградата е срутена, но това не е допринесло за нарушаване на коравината и устойчивостта на фасадата на търговското помещение. Покривната конструкция на помещението е в добро състояние и може да изпълнява предназначението си. В горния ляв ъгъл на фасада запад в зидарията на подпокривното пространство има пукнатина. Фугата между двата самостоятелни обекта е до съществуващия щурц – образувала се е при неправилно зазиждане на съществуващ отвор (врата). При изпълнение на ремонт тя може да се заздрави. Общата междинна стена между двата обекта е в добро състояние - не са забелязани от външната страна деформации, пукнатини, слягане на основите. От вътрешната страна на стената са забелязани две вертикални пукнатини от тавана към пода, които не влияят на сградата да изпълнява предназначението си и могат да се заздравят при ремонт. Самостоятелен обект със ЗП от 75 кв.м. е неизползваем и не може да изпълнява предназначението си, тъй като е полуразрушен, загубил устойчивостта си и съществува опасност от срутването му. На западния скат на покривната конструкция е монтирана дъска, която спира оттичането на дъждовните води, които се изливат в сградата и спомагат за загубата на нейната устойчивост. Търговското помещение може да съществува като самостоятелен обект и има собствено ВиК и Ел. захранване. Според вещото лице сградата и в частност обектът от 75 кв.м. може да се поправи и заздрави въз основа на одобрен конструктивен проект от съответните органи. Покривната конструкция за цялата сграда е обща – двускатна, но няма пречка да се изпълни самостоятелна покривна конструкция на обекта от 37 кв.м., за което е необходимо да се възстанови и заздрави съществуващата дървена конструкция, стъпваща върху съществуващия зид между двата обекта, след което да се изпълни обшивка от изолационен материал. Покривната конструкция на обекта от 75 кв.м. е полуразрушена, като е необходимо да се възстанови чрез запазване на съществуващите наклони и височина. В заключението си вещото лице е посочило, че предложеният от него вариант за основен ремонт дава възможност за самостоятелно изпълнение на покривната конструкция на двата обекта, без да се променя първоначалния вид и геометрия на съществуващата конструкция и да се натовари допълнително съществуващия зид. При ремонта на покривната конструкция се запазват съществуващите наклони и кота било покрив. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е подчертало, че сградата може да се поправи и заздрави по одобрен конструктивен проект, като това не е свързано с изграждането на нови конструктивни елементи или с леенето на стоманобетон. Търговското помещение от 37 кв.м., което функционира като книжарница, е здраво, като е необходимо да се извърши само ремонт на покрива му.

          От разпита на св. Иван Вълев се установява, че той ползва под наем търговския обект в сградата от 24 години. Помещението е поддържано през годините, като през 2012г. е правен основен ремонт на покрива му. Стените на обекта са здрави, като има само оронена мазилка до външната врата на помещението. Другата част от сградата е безстопанствена. Тя не е ремонтирана изобщо, като има разрушени стени и покрив.

         Съгласно показанията на св. Петър Петров, който е един от членовете на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, сградата се състои от два обекта, които имат общ зид и покрив. По принцип от конструктивна гледна точка е възможно укрепване на сградата, но тя може да се ремонтира само при условията на чл.53 от ЗУТ, тъй като не се запазва по плана за застрояване. Имотът, върху който се намира сградата, е отреден за улица, поради което тя няма траен градоустройствен статут. В частта от 37 кв.м. комисията е констатирала пукнатини по зидовете, сградата е наклонена и застрашена от срутване. Общата покривна плоча се подпира на четири колони. Когато падне едната, има опасност да повлече и другите, поради което комисията е счела, че търговското помещение също е застрашено от срутване. Според свидетеля не е възможно частичното премахване на сградата, тъй като зидът и покривът са общи, като събарянето на една част от сградата ще доведе до срутване и на другата.

               По делото са представени три съдебни решения съответно от 21.05.1996г. по адм. дело № 327/1995г., решение № 20/12.03.2001г. по адм. дело № 485/1999г. и решение № 166/23.11.2007г. по адм. дело № 323/2006г., всичките по описа на Окръжен съд – Добрич, с които е постановена пълна или частична отмяна на различните действащи във времето застроително – регулационни планове, касаещи имот с идентификатор 72624.625.7609, в т.ч. и на плана от 2006г., по който е идентифициран имотът в обжалваната заповед. 

               За изясняването на статута на сградата и имота, в който се намира тя, е изслушана единична съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, съгласно заключението по която понастоящем за имот с идентификатор 72624.625.7609  с площ от 112 кв.м. има два действащи ПУП – ПРЗ. За частта му от 75 кв.м., собственост на община Добрич, действащ е ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, одобрен с решение № 38-3/31.01.2006г. на ОбС – Добрич, графично отразен на приложение № 24, съставляващо неразделна част от експертизата. Тази част от процесния имот попада в улична регулация, като за нея няма отреждане. Частта от сградата, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 72624.625.7609.1.1, не се запазва по плана. За частта от имота на площ от 37 кв.м., собственост на жалбоподателката, действаща остава актуализацията на предходния ЗРП на ЦГЧ, одобрена със заповед № 340/16.11.1997г., графично отразена на приложение № 17, съставляващо неразделна част от експертизата. Тази част от имота попада в улична регулация, като за нея е предвидено отреждане в парцел ІІ, квартал със стар номер 11а, нов номер 120. Частта от сградата, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 72624.625.7609.1.2, не се запазва по плана. В заключението на вещото лице е потвърдено, че по актуални справки от кадастралната карта на град Добрич в сграда с идентификатор 72624.625.7609.1 със ЗП от 112 кв.м. са нанесени два самостоятелни обекта съответно с идентификатор 72624.625.7609.1.1 и 72624.625.7609.1.2, като първият от тях със ЗП от 75 кв.м. е с предназначение за жилище, апартамент, а другият с площ от 37 кв.м. - за търговска дейност.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

          Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.195, ал.6 от ЗУТ, в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, но при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, което обуславя нейната незаконосъобразност по същество.

          Административното производство се е развило по реда на чл.195, ал.6, във вр. чл.196 от ЗУТ, съгласно ал.1 на който състоянието на обектите, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно ал.2 на същия текст комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите страни. Въз основа на констатациите в протокола комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е императивна. Изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от задължителната процедура, която следва да бъде изпълнена, за да се издаде акт по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Неизпълнението на това законово изискване е съществено нарушение на процедурата и е основание за отмяна на заповедта на кмета на общината по чл.195, ал.6 от ЗУТ.

          От доказателствата по делото е видно, че кметът е назначил комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, която е установила състоянието на сградата, но не е спазила стриктно процедурата по чл.196, ал.2 от ЗУТ. Действително жалбоподателката е била надлежно поканена да присъства и при двата огледа на строежа, но при първия тя е уведомила, че не може да присъства по обективни причини, а при втория е подала писмено становище, което е приложено към протокола от огледа, но не е обсъдено изобщо от комисията. Вторият протокол само преповтаря констатациите от първия оглед, без да разгледа нито едно от възраженията на жалбоподателката и да извърши реална проверка относно тяхната основателност, с което само формално е спазена процедурата по чл.196, ал.2 от ЗУТ. На практика липсва какъвто и да е коментар на писменото становище на С. и не е направен опит да бъде даден отговор на поставените от нея въпроси, с което е нарушено изискването на закона решението на комисията да се вземе след изслушването на заинтересованите страни.

          Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, която регламентира правомощието на кмета на общината да издава заповеди за премахване на строежи, които поради естественото си износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно – хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Следователно, за да се предприеме тази крайна мярка за премахване на строежа, трябва да са налице всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи и заздрави. 

          В оспорената заповед е посочено, че процесната сграда в по-голямата си част е срутена и не може да бъде разделена на две самостоятелни независими една от друга части, като не е налице законосъобразна възможност за заздравяване или поправяне както на целия строеж, така и на част от него, в т. ч. и на използваемото помещение, което има общ покрив и външни носещи стени със северната част от сградата. Изводът относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави е бланкетен, като липсват конкретни фактически установявания за това. Едва в становище, изготвено от трима от членовете на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ по повод на подадената жалба до съда, са изложени по-обстойни мотиви защо се изключва възможността за цялостно или частично укрепване на сградата, но те не могат да се приемат за фактически основания за издаването на заповедта, защото не изхождат от органа, който я е издал, а и коментираните в тях въпроси не са били изобщо предмет на проверка при обследването на сградата, видно от съдържанието и на двата констативни протокола.

          На следващо място, констатациите относно вида и състоянието на сградата са направени, без да е съобразено обстоятелството, че фактически тя се състои от два самостоятелно обособени обекта, които са нанесени в кадастралната карта на гр.Добрич с различен идентификатор и различно предназначение, като С. дори се е снабдила с констативен нотариален акт за индивидуална собственост върху търговското помещение в южната част на сградата. Двете части на сградата са описани като отделни самостоятелни обекти и в първоначалните реституционни документи, както и в преписката по актуването на част от имота като общински, където единият обект е описан като масивен дюкян, а другият – като полусрутена жилищна сграда, независимо че в последващите актове за собственост сградата е отразена като обект на идеална съсобственост между наследодателката на С. и общината. Ето защо, обект на изследване в производството по чл.196 от ЗУТ е следвало да бъде не само сградата като цяло, но и отделните самостоятелно обособени обекти в нея без значение, че те имат обща стена и покривна конструкция.

          Неоснователно е становището на административния орган, че използваемото помещение в южната част на сградата не е самостоятелен строеж и предвид състоянието на двете части е недопустимо да се предприемат дейности по укрепване и подобряване на сградата, защото от неоспореното от страните заключение на вещото лице по първата СТЕ се установява, че двете части в сградата са фактически и технически обособени и се ползват самостоятелно, като единият обект, описан като търговско помещение, е в добро техническо състояние, безопасен е и се нуждае единствено от ремонт на покрива, а другият обект с площ от 75 кв.м., описан като полусрутена жилищна сграда, може да се поправи и заздрави чрез основен ремонт въз основа на одобрен конструктивен проект. Доказателства за това се съдържат и в показанията на доведения от ответника св. Петър Петров (архитект по образование), който е посочил, че по принцип от конструктивна гледна точка е възможно укрепването на сградата.

          От друга страна, дори и да се приеме, че обектът от 75 кв.м. не може да се поправи и заздрави с оглед на данните за неговото частично разрушаване, липсата на устойчивост и съществуващата опасност от срутване, то от доказателствата по делото е видно, че това е възможно по отношение на другия обект от 37 кв.м., който не се отличава с някакви сериозни деформации, пропуквания, провисвания или други предаварийни състояния, които да влияят на здравината и сигурността на обекта и да налагат неговото премахване заедно със северната полуразрушена част на сградата. В протокола на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ и в заповедта на кмета на общината е записано, че в този обект са открити следи от течове и изронена вътрешна мазилка, но само това не е достатъчно да се приеме, че той е в силно увредено състояние. Констатациите относно наличието на пукнатини, падащи строителни материали от преградната стена и липсата на възможност процесът на разрушаване да бъде предотвратен или спрян предвид състоянието на материалите се опровергават от първата съдебно-техническа експертиза, която е установила, че ограждащите стени и гредореда на обекта от 37 кв.м. са в добро състояние, няма деформации и слягане на основите, а откритите в зидарията на подпокривното пространство и в мазилката от вътрешната страна на преграждащата стена пукнатини не влияят на коравината и устойчивостта на помещението и при ремонт могат да се заздравят. Обстоятелството, че двата обекта имат общ покрив и стена не изключва автоматично възможността за запазване на единия от тях, видно и от заключението на вещото лице, което е предложило вариант за изпълнение на самостоятелна покривна конструкция на помещението от 37 кв.м. В случая административният орган е подходил формално към въпроса за частичното запазване на сградата, задоволявайки се единствено с твърдението, че се касае за една обща сграда, без да направи ясно разграничение между сграда и самостоятелен обект в сграда като реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР съгласно §5, т.39 от ДР на ЗУТ, в резултат на което е направил необосновани и незаконосъобразни изводи, че фактическото състояние на строежа не позволява укрепване, ремонт или отделяне на сградата на две отделни независими една от друга части.

          Не се споделят и изводите на административния орган, че сградата не може да бъде поправена или заздравена, защото няма траен градоустройствен план и не е предвидена за запазване по плана. На първо място, неправилно административният орган е преценил кой е действащият ПУП – ПРЗ по отношение на имота, в който се намира сградата, като си е позволил да прави недопустимо тълкуване на мотивите към решението на Окръжен съд – Добрич по адм. дело № 323/2006г., с което е постановена частична отмяна на плана от 2006г. От доказателствата по делото, вкл. от неоспорената от страните втора единична съдебно-техническа експертиза се установява, че в резултат на поредица от съдебни обжалвания по отношение на двата обекта в сградата действат различни ПУП – ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич, като по отношение на северната част от 75 кв.м. е действащ планът от 2006г., а по отношение на южната част от 37 кв.м. е действащ планът от 1997г. Действително и по двата плана имотът, в който попада сградата, е отреден за улица, но това не променя извода, че административният орган не е установил правилно какъв е действителният статут на сградата. На второ място, неправилно административният орган е разглеждал сградата като временен строеж без траен градоустройствен статут вместо като заварена сграда, която не е включена в системата на застрояване поради отреждането на имота за улица. Фактът, че сградата не се запазва като елемент по действащия план, е ирелевантен за това дали тя може да се поправи или заздрави. Този факт не е основание за премахване на сградата, нито пък пречка за нейното поправяне и заздравяване в какъвто смисъл е и решение № 12391/17.10.2017г. по адм.д. № 3041/2017г. по описа на ВАС, ІІ отделение. Едва след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на мероприятието по ПУП могат да се предприемат действия по премахването на сградата след съответното обезщетяване, но дотогава законът не пречи тя да се ползва или в нея да се извършва ремонт, както сам е посочил и административният орган, позовавайки се на разпоредбата на чл.53 от ЗУТ. Неправилно е становището в обжалваната заповед, че тази разпоредба не може да се приложи за част от сградата, защото никъде в закона не се съдържа такава забрана. От заключението на вещото лице по първата съдебно – техническа екпертиза е видно, че съществува възможност за самостоятелно изпълнение на покрива, без да се променя първоначалния вид на конструкцията, поради което предвидените в чл.53 от ЗУТ ограничения не засягат процесната сграда и начините за нейното частично укрепване.  

          С оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че по отношение на процесната сграда е налице обективна невъзможност да бъде поправена и заздравена ако не цялостно, то поне частично. След като липсва втората предпоставка за приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ, то неправилно административният орган е разпоредил премахването на сградата на това основание. В случая комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ не е изследвала реално възможностите за поправянето и заздравяването на сградата чрез укрепване, подсилване и други СМР, като се е ограничила единствено с формалните констатации, че тя не се запазва по плана и липсва законосъобразна възможност за нейното укрепване при условията на чл.53 от ЗУТ. От данните по делото е видно, че огледът е извършен само по външни белези, без да е направено пълно и обективно конструктивно обследване на сградата. Заключителното становище на комисията за негодност на строежа не е съобразено с действителното техническо състояние на функциониращия търговски обект и фактическата му отделеност от другата част на сградата, с оглед на което неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл.195, ал.6 от ЗУТ за цялостно премахване на сградата. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и спазването на законовите изисквания при издаването му, което той не е сторил. Напротив, от първата съдебно - техническа експертиза е установено, че по отношение на полуразрушената жилищна част е налице обективна възможност да бъде поправена и заздравена въпреки нейното крайно увредено състояние. По отношение на другия обект пък е установено, че е в добро техническо състояние, като неговото премахване е наредено само поради общата му стена и покривна конструкция с жилищната сграда. Категоричен е изводът на вещото лице, че търговското помещение не е с компрометирана конструкция, изискваща премахването му. Ответникът не е оспорил неговото заключение, нито е представил доказателства, които да го опровергават, а дори посоченият от него свидетел е потвърдил становището му, че е налице принципна възможност за поправяне и заздравяване на сградата. При това положение приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ е недопустимо, което води до незаконосъобразност на акта по същество. Дори и да се приеме, че по отношение на полуразрушената жилищна част от сградата е приложима разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, то пак е налице незаконосъобразност на целия акт дотолкова, доколкото жалбоподателката е задължена да премахне и тази част на сградата като съсобственик с общината, въпреки че по последния издаден в нейна полза нотариален акт тя се легитимира като индивидуален собственик само на търговския обект в южната част на сградата.          

          Не на последното място при издаването на обжалваната заповед не е спазен и общият принцип на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който забранява административният акт и неговото изпълнение да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, и задължава административния орган, когато с акта се създават задължения за граждани, да приложи онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона, като се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Очевидно е, че при съществуващата възможност за поправяне на сградата и най-вече при доброто техническо и експлоатационно състояние на южната част от сградата, която е понастоящем функционира като търговски обект (книжарница), разпореждането за нейното цялостно събаряне е несъразмерно с преследваната от закона цел да се премахват само застрашените от самосрутване, опасни за здравето и живота на гражданите и негодни за ползване строежи, които не могат да се поправят или заздравят. С разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ е уреден извънреден способ за премахване на негодни и вредни строежи, който се прилага само по изключение – при осъществяване на кумулативно изискуемите от закона извънредни обстоятелства. Такива в случая не са налице, което безспорно сочи на превратно упражняване на власт и навежда на извода, че правомощията на административния орган са приложени по-скоро като средство да не се плаща обезщетение за собствената на жалбоподателката част от сградата при отчуждаването на имота за улица или за друго обществено мероприятие, а не като начин за преследване на общественополезна цел.    

          По изложените съображения обжалваната заповед се явява неправилна и незаконосъобразна като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в противоречие с целта на закона, поради което и на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК следва да се отмени изцяло, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата за нейната незаконосъобразност.

          Предвид изхода от спора съдът не дължи произнасяне по евентуално направеното в жалбата искане да бъде задължена община Добрич като собственик да заздрави и съхрани своята част от сградата. Съдът не дължи произнасяне по това искане и с оглед на неговата недопустимост в настоящото производство, предмет на разглеждане по което е жалба срещу заповед по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Ако жалбоподателката счита, че с бездействието си като собственик общината нарушава нейното право на собственост, тя може да се защити по общия исков ред.

          С оглед на резултата от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 2400 лева, съставляващи платена държавна такса от 10 лева, възнаграждение за адвокат в общ размер на 1590 лева (ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и съдът не може да намали разноските в тази им част) и платен депозит за вещо лице в размер на 800 лева. Останалите претендирани от жалбоподателката пътни разходи в размер на 100 лева не съставляват същински разноски по производството, извършени във връзка с определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетели, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.), поради което и по аргумент на обратното от чл.78, ал.1 от ГПК не следва да бъдат присъждани.

          Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ заповед № 576/25.05.2018 г. на кмета на Община – Добрич, с която на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредено на Дирекция „Общинска собственост“ при община Добрич и М.Н.С., в качеството им на съсобственици, в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта, да премахнат строеж: „Едноетажна жилищна сграда“ със ЗП от 112 кв.м. с идентификатор №72624.625.7609.1 по КК на гр. Добрич, с административен адрес ул. „Д-р К. Стоилов“ №32, като естествено износен, негоден за използване, застрашен от самосрутване, опасен за здравето и живота на ползвателите и гражданите.

          ОСЪЖДА община Добрич да заплати на М.Н.С. ЕГН ********** *** сумата от 2400 лева, сторени разноски пред първата инстанция.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

  Административен съдия :