Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

164

град Добрич, 25.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета  година ІІ касационен състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                             МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА , разгледа докладваното от съдия М.Георгиева КАД №  76/2018 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ АПК и е образувано по касационна жалба от  Пауър билд” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,***,представлявано от И.Г.Г. -управител, срещу Решение № 123/23.11.2017 год. по н.а.х.д. 221/ 2017 год. на РС-Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08 -000201/094 от 09.05.2017г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр. Добрич. С наказателното постановление, за допуснато от касатора нарушение по чл. 128,т.2  от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

           Касаторът счита,че решението  е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалноправни норми.Прави оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал подробно изложените аргументи,касаещи незаконосъобразното издаване на процесното НП, а също така и процедурните нарушения при издаването на предхождащия издаването му АУАН. В тази връзка сочи, че НП е издадено извън определения с чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок, който според касатора е преклузивен. Твърди, че съставът на РС-Каварна не е съобразил, че съдържанието на НП не отговаря на задължителните изисквания и реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Оспорва компетентността на издателя на НП. Настоява, че не са доказани по безспорен начин правомощията на съответните длъжностни лица, посочени поименно в касационната жалба, да извършват проверки и да съставят АУАН. Според касатора, ако споменатите лица са надлежно оправомощени, то  те не могат да бъдат свидетели по делото, тъй като имат интерес от уважаване на НП с цел отчитане ефективна дейност на администрацията. В НП не било посочено какво е основанието за съставяне на АУАН.Наказващият орган е нарушил според касатора разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е определил точния момент на извършване на нарушението. Касаторът оспорва правната квалификация на нарушението, като твърди, че не е могъл да разбере в пълнота в какво точно се състои нарушението, за което е наказан. Добавя, че нито проверяващите, нито АНО, нито съдът са изследвали въпроса за това дали работата, за която се твърди, че не е заплатено трудово възнаграждение, действително е била извършена. Предвид изложените оплаквания, иска да бъде отменено първоинстанционното решение, съответно да бъде отменено и НП.

В съдебно заседание, редовно призован,касаторът не се представлява. Депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата, редовно призован,  не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

РС-Каварна е бил сезиран с жалба срещу НП № 08-000201/094 от 09.05. 2017 г., издадено от Директора на ДИТ – Добрич, с което на настоящия касатор е наложена имуществена санкция за това, че на 22.02.2017 г. при извършена проверка от К.С.и К.К.– инспектори в ДИТ-Добрич, на строителен обект „Морска естакада“ при нос Шабла-изпълняван от дружеството, са заварени да работят А.А.П., И.К.К., П.Н.Д., Р.М.Х., Р.Я.О.-работници на „Пауър билд“ ЕООД. От представените на 13.03.2017 г. в ДИТ – Добрич ведомости за заплати  и от липсата на други документи, удостоверяващи изплащането им е установено, че дружеството, в качеството му на работодател, не е изплатило   за м. януари 2017 г.  на посочените работници трудовите им възнаграждения, в общ размер на 2 965,60 лева.Наказващият орган  е указал, че нарушението е установено на 13.03.2017 г. и е доказано от  ведомост за заплати за м.януари 2017г.

На 13.03.2017 г. е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. В същия са описани писмените материали въз основа на който е издаден а именно: ведомост за заплати за месец януари 2017г.

Районният съд приел, че фактическата обстановка е установена такава, каквато е описана,в събраните по делото писмени и гласни доказателства, а при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Обсъдил е възраженията, свързани с издаване на НП след изтичане на едномесечния срок и датата на връчване на НП и е обосновал, защо счита същите за неоснователни.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на решаващия съд.

            Неоснователни са възраженията относно компетентността на издателя на НП и компетентността на проверяващите и актосъставителя. Такова възражение не е правено във въззивното производство.Съдът е приел,че НП е издадено от компетентен за това орган,без да е налице доказателство за това.Липсата на компетентност винаги води до нищожност но акта,а за компетентността съдът следи служебно.Предвид това задължение административният съд съобрази следното:

           Наказателното постановление е издадено от А.Н.П. на длъжност на Дирекция „ИТ“ със седалище Добрич.На АдмС-Добрич е служебно известна Заповед №ЧР-1223/21.12.206г. на Изп.директор на ИА“ГИТ“,  с която на А.Н.П. е наредено,считано от 22.12.2016г. да изпълнява и длъжността директор на дирекция „ИТ“ със седалище Добрич, до назначаване на титуляр на длъжността,но не повече от 6 месеца. Със Заповед № ЧР-831/ 20.06.2017г., допълнителното служебно правоотношение е прекратено, поради изтичане на 6-месечниа срок, считано от 22.06.2017г. Процесното наказателно постановление е издадено на 09.05.2017г. следователно, към този момент П. е бил компетентен да го издаде. В подкрепа следва да се посочи    чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилинк на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съгласно която,Директорите на дирекции "Инспекция по труда", осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, която норма определя лицата,които могат да налагат административни наказания.

           Относно компетентността на актосъставителя и проверяващите,по която също има възражение за първи път в настоящата инстанция следва да се отбележи, че същата е по силата на  Устройствения правилинк на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл.20,ал.1  инспекторът осъществява своята дейност в съответствие с Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и с други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Безспорно контролът по трудовото законодателство е възложен на Агенцията, по силата на чл. 399, ал.1 от КТ чийто текст гласи: „Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Относно правомощията на инспекторите следва да се посочи и нормата на чл.21,ал.4,т.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ съгласно която,при установяване на нарушение на законодателството инспекторът  съставя АУАН нарушение и образува административно - наказателно производство. Във връзка с горното, съдът преценява като неоснователно и оплакването на касатора, че актосъставителят и другите две длъжностни лица, участвали в проверката, не могат да бъдат свидетели по делото, тъй като са заинтересовани  като служители на ДИТ – Добрич. Длъжностното им качество е записано при снемане на самоличността, предупредени са за отговорността, която носят като свидетели, а самите те дават показания за фактите и обстоятелствата, които са установили.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба,че районният съд не е изследвал въпроса дали е извършена работата, за която се настоява да бъде платено трудово възнаграждение. Следва да се отбележи,че пред районния съд такова възражение е нямало,но от друга страна,нарушението е установено от представена ведомост на санкционираното дружество,в която са начислени трудовите възнаграждения на описаните в НП работници,като за всеки един е посочено колко отработени дни има. Следователно, касаторът е бил наясно с въпроса за извършената работа и затова именно е начислил съответното трудово възнаграждение.Ако работата не е извършена, то логично е да не се начислява заплащане,тъй като такова не се дължи.

По възражението,че наказателното постановление е издадено след определения в чл.52,ал.1 от ЗАНН едномесечен срок, направено и във въззивната инстанция, решаващият съд се е произнесъл и изводите му са правилни,както  правилно е приел, че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответни доказателства, твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение. Настоящият състав намира, че в случая това е било изпълнено.Налице е визираното нарушение и правилно наказателното постановление  е потвърдено. 

Съгласно  чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. След като работодателят не е изплатил на работещите в установените срокове уговореното им трудово възнаграждение за месец януари 2017 г., последният е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. С посочената разпоредба законодателят е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение, овъзмездяващо цената на престираната от работника работна сила. Неизпълнението на това изискване поставя работника/служителя в ситуация, в която той не е в състояние да задоволява и най-неотложните си нужди. Тази законова разпоредба е относима към реда на държавно управление, свързано със защитата на трудовите права, неизпълнението ѝ е обявено за наказуемо по административен ред и се реализира по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ.

Безспорно в производството се установява, че касаторът като работодател е определил и начислил, но не е изплатил на описаните  работници уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2017 г. Горното е било констатирано от представените от самия работодател доказателства. АУАН е подписан без възражения. Във въззивната жалба не се оспорва липсата на плащане.В касационната жалба също.Не са представени доказателства за плащане на възнаграждението и до края на касационното производство. Представените ведомости за м.януари, февруари и март в касационното производство не могат да се противопоставят на установеното към 13.03.2017г. нарушение,когато е представена ведомост,без подписи на работниците. Представената в касационното производство ведомост не съдържа дата,на която подписите са поставени, а и същите не са поставени на определеното за подпис място, а са  извън полето на ведомостта т.е. извън документа.От друга страна,до даване ход по същество на  въззивното дело-24.10.2017г., ведомост с подписи не е предоставена, а това навежда на извода,че подписите са поставени след тази дата т.е., много след установяване на нарушението.Фактът на извършване на административното нарушение е безспорно установен с приложените писмени доказателства и документите по административно- наказателната преписка. Те  се потвърждават и от събраните гласни доказателства.Не са установени нарушения на материалноправните и процесуални разпоредби на закона. Административното наказание е наложено в минимален размер, при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН предвид което, правилно РС-Каварна е приел обжалваното НП за законосъобразно.С оглед значимостта на нарушените обществени отношения, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не би могло да се приеме че е било допуснато и нарушение на чл. 415в от КТ, след като по делото няма никакви доказателства трудовите възнаграждения да са били изплатени макар и със закъснение.

Касационният състав прецени обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му,районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.

           Предвид горното, жалбата е неоснователна.При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, административният съд намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.Следователно,касационната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение, а Решението на РС – Каварна като правилно и законосъобразно – оставено в сила

           Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд-Добрич,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 23.11.2017 г., постановено по НАХД № 221/ 2017 г. на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-000201/094/ 09.05.2017 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което  на  Пауър билд” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,***,представлявано от И.Г.Г. -управител,  за допуснато  нарушение по чл. 128,т.2  от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ  е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева.  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: