Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

163

град Добрич, 25.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета  година ІІ касационен състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                             МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА , разгледа докладваното от съдия М.Георгиева КАД №  74/2018 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ АПК и е образувано по касационна жалба от  “Строително-предприемачески холдинг” ЕООД с ЕИК 130917415, със седалище и адрес на управление гр.София,***,представлявано от Г.И.Г.-управител, срещу Решение № 129/30.11.2017 год. по н.а.х.д. 219/ 2017 год. на РС-Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08 -000154/036 от 10.04.2017г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр. Добрич. С наказателното постановление, за допуснато от касатора нарушение по чл. 128,т.2  от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

           Касаторът счита,че решението  е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалноправни норми.Прави оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал подробно изложените аргументи,касаещи незаконосъобразното издаване на процесното НП, а също така и процедурните нарушения при издаването на предхождащия издаването му АУАН. В тази връзка сочи, че НП е издадено извън определения с чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок, който според касатора е преклузивен. Твърди, че съставът на РС-Каварна не е съобразил, че съдържанието на НП не отговаря на задължителните изисквания и реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Настоява, че не са доказани по безспорен начин правомощията на съответните длъжностни лица, посочени поименно в касационната жалба, да извършват проверки и да съставят АУАН. Според касатора, ако споменатите лица са надлежно оправомощени, то  те не могат да бъдат свидетели по делото, тъй като имат интерес от уважаване на НП с цел отчитане ефективна дейност на администрацията. В НП не било посочено какво е основанието за съставяне на АУАН.Наказващият орган е нарушил според касатора разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е определил точния момент на извършване на нарушението. Касаторът оспорва правната квалификация на нарушението, като твърди, че не е могъл да разбере в пълнота в какво точно се състои нарушението, за което е наказан. Добавя, че нито проверяващите, нито АНО, нито съдът са изследвали въпроса за това дали работата, за която се твърди, че не е заплатено трудово възнаграждение, действително е била извършена. Предвид изложените оплаквания, иска да бъде отменено първоинстанционното решение, съответно да бъде отменено и НП.

В съдебно заседание, редовно призован,касаторът не се представлява. Депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата, редовно призован,  не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

РС-Каварна е бил сезиран с жалба срещу НП № 08-000154/036 от 10.04. 2017 г., издадено от Директора на ДИТ – Добрич, с което на настоящия касатор е наложена имуществена санкция за това, че на 22.02.2017 г. при извършена проверка от К.С.,К.К. и К.А.– инспектори в ДИТ-Добрич на строителен обект „Възстановяване на пристанищно съоръжение при нос Шабла-морска естакада с основна площадка“, находящ се в гр. Шабла, нос Шабла,изпълняван от дружеството и от представените на 13.03.2017 г. в ДИТ – Добрич документи на дружеството е установено,че на проверявания обект работят работници на дружеството. От представените на същата дата ведомости за заплати  е установено, че дружеството, в качеството му на работодател, не е изплатило  начислените трудови възнаграждения за м. януари 2017 г. на Б.Д.К.в размер на 578,73лв., Г. И.Л.в размер на 868,86лв., Е.М.Л.в размер на 549,23 лв. и на Т.А.Д.в размер на 1014,54 лв. В представените ведомости липсват положени подписи и не са представени други документи, удостоверяващи изплащането. Трудовите възнаграждения са дължими в срок не по-късно от последното число на следващия месец-28.02. 2017г. Наказващият орган  е указал, че нарушението е установено на 13.03.2017 г. и е доказано от данните, обективирани в Протокол № ПР1709109 от 13.03.2017 г. за извършена проверка, призовка от 22.02.2017г.,от ведомост за заплати за м.януари 2017г., от липсата на положени подписи в нея, както и липсата на други документи, удостоверяващи изплащането на дължимите възнаграждения.

На 13.03.2017 г. е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. В същия са описани писмените материали въз основа на който е издаден а именно: призовка от 22.02.2017г., протокол  № ПР1709109 от 13.03.2017 г. и ведомост за заплати за месец януари 2017г.

Към административната преписка са приложени ПИП от 13.03.2017 г., призовка за изискани документи от дружеството, ведомост за заплати – компютърна разпечатка за месец януари 2017г.

Районният съд приел, че фактическата обстановка е установена такава, каквато е описана в събраните по делото писмени и гласни доказателства, а при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Обсъдил е възраженията, свързани с издаване на НП след изтичане на едномесечния срок и датата на връчване на НП, като е обосновал защо счита същите за неоснователни. Допълнил е защо не може да се приеме нарушението за маловажен случай и като резултат е потвърдил НП.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на решаващия съд.

            Неоснователни са възраженията относно компетентността на издателя на НП и компетентността на проверяващите и актосъставителя.По делото са налице доказателства за компетентността на издателя на НП, а компетентността на актосъставителя и проверяващите е по силата на  Устройствения правилинк на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.Съгласно чл.20,ал.1  инспекторът осъществява своята дейност в съответствие с Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и с други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Безспорно контролът по трудовото законодателство е възложен на Агенцията,по силата на чл. 399, ал.1 от КТ чийто текст гласи: „Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Относно правомощията на инспекторите следва да се посочи и нормата на чл.21,ал.4,т.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“съгласно която,при установяване на нарушение на законодателството инспекторът  съставя акт за установяване на административно нарушение и образува административно- наказателно производство. Във връзка с горното, съдът преценява като неоснователно и оплакването на касатора, че актосъставителят и другите две длъжностни лица, участвали в проверката, не могат да бъдат свидетели по делото, тъй като са заинтересовани  като служители на ДИТ – Добрич. Длъжностното им качество е записано при снемане на самоличността, предупредени са за отговорността, която носят като свидетели, а самите те дават показания за фактите и обстоятелствата, които са установили.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба,че районният съд не е изследвал въпроса дали е извършена работата, за която се настоява да бъде платено трудово възнаграждение. Следва да се отбележи,че пред районния съд такова възражение е нямало,но от друга страна,нарушението е установено от представена ведомост на санкционираното дружество,в която са начислени трудовите възнаграждения на описаните в НП работници,като за всеки един е посочено колко отработени дни има. Следователно, касаторът е бил наясно с въпроса за извършената работа и затова именно е начислил съответното трудово възнаграждение.Ако работата не е извършена, то логично е да не се начислява заплащане,тъй като такова не се дължи.

По възражението,че наказателното постановление е издадено след определения в чл.52,ал.1 от ЗАНН едномесечен срок, направено и във въззивната инстанция, решаващият съд се е произнесъл и изводите му са правилни,както  правилно е приел, че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответни доказателства, твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение. Настоящият състав намира, че в случая това е било изпълнено.Налице е визираното нарушение и правилно наказателното постановление  е потвърдено. 

Съгласно  чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. След като работодателят не е изплатил на работещите в установените срокове уговореното им трудово възнаграждение за месец януари 2017 г., последният е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. С посочената разпоредба законодателят е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение, овъзмездяващо цената на престираната от работника работна сила. Неизпълнението на това изискване поставя работника/служителя в ситуация, в която той не е в състояние да задоволява и най-неотложните си нужди. Тази законова разпоредба е относима към реда на държавно управление, свързано със защитата на трудовите права, неизпълнението ѝ е обявено за наказуемо по административен ред и се реализира по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ.

Безспорно в производството се установява, че касаторът като работодател е определил и начислил, но не е изплатил на описаните  работници уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2017 г. Горното е било констатирано от представените от самия работодател доказателства. АУАН е подписан без възражения. Във въззивната жалба не се оспорва липсата на плащане.В касационната жалба също.Не са представени доказателства за плащане на възнаграждението и до края на касационното производство. Представените ведомости за м.януари, февруари и март в касационното производство не могат да се противопоставят на установеното към 13.03.2017г. нарушение,когато е представена ведомост,без подписи на работниците. Представената в касационното производство ведомост не съдържа дата,на която подписите са поставени.До даване ход по същество на  въззивното дело-30.10.2017г., ведомост с подписи не е предоставена, а това навежда на извода,че подписите са поставени след тази дата т.е. , много след установяване на нарушението.Фактът на извършване на административното нарушение е безспорно установен с приложените писмени доказателства и документите по административно- наказателната преписка.Същите се потвърждават и от събраните гласни такива. Не са установени нарушения на материалноправните и процесуални разпоредби на закона. Административното наказание е наложено в минимален размер, при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН предвид което правилно РС-Каварна е приел обжалваното наказателно постановление за законосъобразно.С оглед значимостта на нарушените обществени отношения, правилен е и изводът на решаващия съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не би могло да се приеме че е било допуснато и нарушение на чл. 415в от КТ, след като по делото няма никакви доказателства трудовите възнаграждения да са били изплатени макар и със закъснение.

Касационният състав прецени обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му,районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.

           Предвид горното, жалбата е неоснователна.При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, административният съд намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.Следователно,касационната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение, а Решението на РС – Каварна като правилно и законосъобразно – оставено в сила

           Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд-Добрич,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 30.11.2017 г., постановено по НАХД № 219/ 2017 г. на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-000154/036/ 10.04.2017 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което  на  “Строително-предприемачески холдинг” ЕООД с ЕИК 130917415, със седалище и адрес на управление гр. София,***,представлявано от Г.И.Г.-управител, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: