Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

165

град Добрич,25.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета  година ІІ касационен състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                             МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА , разгледа докладваното от съдия М.Георгиева КАД №  53/2018 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ АПК и е образувано по касационна жалба от  “И. Интерим” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от К.Й.И., подадена чрез адв. И.Ж., срещу Решение № 480/11.12.2017 год. по н.а.х.д. 786/ 2017 год. на РС-Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08 -000113/016 от 24.02.2017г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр. Добрич. С наказателното постановление, за допуснато от касатора нарушение по чл. 107р,ал.7  от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал.5 от КТ,във връзка с чл. 81а ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/.

           Касаторът счита,че решението  е неправилно.Съдът не бил обсъдил доводите му,че липсва виновно поведение на отговорното лице.Макар да се касае за имуществена отговорност на юридическо лице,тя се извършва от управителя, или от натоварено от него длъжностно лице.Следователно и в тази хипотеза трябва да се изследва въпросът за умисъла при извършване на административното нарушение.Ако липсва умисъл липсва и нарушение. В случая управителят не е съзнавал,че извършената регистрация не е за лице,което осигурява временна работа, а е получен лиценз за предприятие-посредник.Съдът не бил обсъдил също и доводите за деяние,което само формално осъществява състав на административно нарушение,без да са настъпили или да могат да настъпят вредни последици.На контролните органи са били представени изискуемите съгласно чл.74з,ал.2 от ЗНЗ договор за застраховка, както и Вътрешен правилник за осъществяване на дейността с проекти на договор с предприятие ползвател и договор с работник или служител за изпращане за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател.Изразява несъгласие с приетото от съда за налагане на санкция като немаловажен случай. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение, съответно да бъде отменено и НП.

В съдебно заседание, редовно призован,касаторът не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован,  не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

РС-Добрич е бил сезиран с жалба срещу НП № 08-000113/016 от 24.02. 2017 г., издадено от Директора на ДИТ – Добрич, с което на настоящия касатор е наложена имуществена санкция за това, че при извършена проверка на 17.01. 2017г. и на 24.01.2017 г. от инспектори в Д“ИТ“ със седалище Добрич в офиса за извършване на посредническа дейност по наемане на работа с удостоверение за посредническа дейност в чужбина № 1724/22.04.2014г. на ЕООД „И. ***, находящ се в гр.Добрич, ***, от трудовите досиета на назначените на работа работници се установило, че дружеството е наело 13 работника, единадесет от които , към 24.01.2017г. са изпратени на работа във Франция.Във всички трудови договори било вписано,че работникът ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие-ползвател под негово ръководство и контрол.Предвид установеното АНО е приел, че дружеството, в качеството си на работодател и предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на §1,т.17 от ДР на КТ не е изпълнил задължението си да има регистрация в Агенцията по заетостта, като предприятие, осигуряващо временна заетост,като е изпратило описаните работници в четири предприятия-ползватели,находящи се в РФранция под тяхно ръководство и контрол да извършват възложената работа по трудовите им договори на длъжност „строител жилища“. АНО е приел,че е налице нарушение на чл.107р от КТ, което е доказано от липсата на регистрация в публичния регистър на предприятията, осигуряващи временна работа в Агенцията по заетостта, данните, обективирани в 11 трудови договора и ПИП изх.№ ПР1701762 от 30.01.2017г.  На 31.01.2017 г. е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. В същия са описани писмените материали въз основа на които е издаден акта.

Районният съд приел, че фактическата обстановка е установена такава, каквато е описана в събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил е становището,че случаят е маловажен, като е обосновал защо счита това становище за неоснователно. Приел е ,че правилно установените факти са отнесени към нарушената правна норма и към тази,регламентираща санкцията, като правилно е определен субектът на нарушението. Коментирал е размера на наложената санкция,който е фиксирана от нормата и не подлежи на преразглеждане. Като краен резултат,решаващият съд  е потвърдил НП.

Настоящият състав изцяло споделя изводите му.

            Неоснователно е възражението на касатора,че съдът не е обсъдил доводите му за липса на виновно поведение на отговорното лице.Преди всичко следва да се отбележи,че във въззивната жалба липсват подобни възражения. От друга страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице,то  предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност  за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. В този смисъл съдът също не е задължен да изследва вината и да определя нейната форма.В конкретния случай основателно е коментирал само,че правилно наказващият орган е определил санкционната норма и правилно е наложил имуществена санкция. В тази връзка не следва да се коментира и дали са налице произлезли вреди от нарушението.Нужно е само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

           Относно определянето на случая като маловажен наказващият орган е наблегнал,че нарушението е с висока обществена опасност, а съдът е изложил  по-подробни съображения,предвид характера на трудовите правоотношения. Настоящият състав счита,че не са налице условия случаят да се определи като маловажен,именно предвид характера на трудовите правоотношения и предвид особената защита на  държавата относно полагането на труд и спазване на трудовото законодателство.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответни доказателства, твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение,а в случая това е било изпълнено. Безспорно от приобщените по делото доказателства е установено,че визираното нарушение е извършено и правилно наказателното постановление  е потвърдено.  

Касационният състав прецени обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му,районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.

           Предвид горното, жалбата е неоснователна.При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, административният съд намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.Следователно,касационната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение, а Решението на РС – Добрич като правилно и законосъобразно – оставено в сила

           Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд-Добрич,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 480 от 11.12.2017 г., постановено по НАХД № 786/ 2017 г. на Районен съд – Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: