Р  Е   Ш   Е  Н   И   Е

110

Добрич, 21.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, І едноличен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 38/ 2018 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 115/ 16.01.2018 г. от С. *** С., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 0851 - 000982/ 12.11.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР  Добрич, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на С. *** С. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на собственото му ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 200 дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели и СРМПС № 008308747.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя оспореният акт не съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити, тъй като издаващият орган не е посочил пълната правна квалификация на наложената ПАМ, с което е създал неяснота относно своята воля и е нарушил по този начин правото на защита на водача. На следващо място, обръща внимание на противоречието между регистрационния номер на автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорения акт и регистрационния номер на табелите, които са отнети, тъй като в обстоятелствената част е изписан № ***, а в разпоредителната част – ***. Прави оплакване, че липсват мотиви относно срока на прекратяване на регистрацията, като по този начин актът е постановен в противоречие с целта на закона. С оглед изложените доводи иска отмяна на наложената ПАМ. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. С вх. № 383/ 09.02.2018 г. е представено писмено становище от процесуалния му представител, адв. М. Я., ДАК, с което поддържа жалбата по изложените в нея основания.(л. 27 – 28)

Ответникът по жалбата - Началник сектор към ОДМВР -  Добрич, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не се представлява. В придружителното писмо при изпращане на жалбата и преписката към нея, моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 07.12.2017 г., видно от датата и подписа под разписката към нея (л. 7). Жалбата е регистрирана с вх. № 851002 – 148/ 22.12.2017 г. , видно от печата в горен ляв ъгъл на самата жалба (л. 4), като е изпратена чрез куриерска фирма „Европът“ на 21.12.2017 г., с оглед на което е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт. Тя съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 12.11.2017 г., около 04,03 часа, в гр. Добрич, на ул. „Методи Кусевич“ – посока бул. Добруджа, в кръстовище с ул. „Георги Кирков“, като водач на МПС – Мерцедес Ц 200 ЦДИ с рег. № ТХ 90 29 АН, управлява автомобила, като при извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер7510, инв.ARDN 0075, цифровият индикатор отчита 2.36 промила наличие на алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. Показанието на техническото средство е показано на водача, издаден е талон за медицинско изследване на кръвта № 0028718. (л. 9) Административният орган е приел, че констатираното деяние представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение сер. Д, бл. № 0333537 от 12.11.2017 г. По талона за медицинско изследване е извършено такова и е установено наличие на алкохол в кръвта, отразено в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта № 1696/ 13.11.2017 г., в размер на 2.09 промила. (л. 40)

По делото е прието като доказателство цитираното в АУАН свидетелство за регистрация № 008308747 на МПС с рег. № ***, в което като собственик е записан С. *** С..(л. 23 -24)

От писмо вх. № 521/ 27.02.2018 г. на РП – Добрич и писмо вх. № 552/ 02.03.2018 г. на ДРС се установява, че във връзка с конкретното деяние е образувано досъдебно производство № 1055/ 2017 г. по описа на 01 РУ на МВР – Добрич, като по материалите от ДП е внесен обвинителен акт в ДРС и е образувано НОХД № 1720/ 2017 г., висящо към момента на изпращане на писмото от РП – Добрич.(л. 37)

Въз основа на така установеното административно нарушение Началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР - гр. Добрич е издал оспорената заповед, предмет на настоящото съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква " а ", т. 6 и т. 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на Министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което е направено със Заповед Рег. № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи. По делото е приложена служебно известната на съда Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Добрич (л. 43), за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП. С тази заповед, т. 1. от същата, са оправомощени длъжностни лица които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква " а ", т. 6 и т. 7 от ЗДвП, като в т.1.2. като такъв е посочен Началникът на сектор "Пътна полиция" с правомощия за цялата територия, обслужвана от ОДМВР - Добрич. В случая, оспорената заповед е издадена именно от Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Добрич, като действието на тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган. Спор по този въпрос между страните няма.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложимата към датата на нарушението – 12.11.2017 г. редакция), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.2а: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

В случая жалбоподателят не оспорва, че е налице нарушение, изразяващо се в управление на автомобила с концентрация на алкохол над допустимата по закона, а в случая – 2.36 промила според техническото средство и 2.09 промила според медицинското изследване. (л. 8 и л. 40) За да се приложи съответната ПАМ, видно от текста на същата, цитиран по – горе, е достатъчно наличие на алкохол в кръвта над 0.5 промила.

Жалбоподателят настоява, че оспореният акт не съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити, тъй като в разпоредителната част е записано чл. 171, т.2а, без да е посочен законът, от който е тази норма. В заглавната част на акта изрично е указано обаче, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е по чл. 171, т.2а от ЗДвП, а и предвид изписването на пълното правно основание и конкретното посочване на вида на наложената ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, съответно същото е упражнено чрез подаване на жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство, поради което оплакването е неоснователно и голословно.

На следващо място, като довод за незаконосъобразност на заповедта се изтъква обстоятелството, че в обстоятелствената част на същата е посочено, че нарушението е при управление на автомобил с рег. № ***, а в разпоредителната част, че се отнемат табели с рег. № ТХ 90 25 АН, като жалбоподателят претендира, че е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като е налице несъответствие между формираната действителна воля на административния орган и външното ѝ изразяване. Настоящият състав, за да се произнесе по това оплакване, съобрази, че оспореният акт не съществува самостоятелно и изолирано, а е част от административната преписка, свързана с издаването му. Така, видно от начина на изписване на АУАН и талона за медицинско изследване, актосъставителят изписва ръкописно по различен начин цифрата „9“, което е довело да разлика и в обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта, съответно неясно отразяване в АУАН. В тази връзка обаче следва да се има предвид ясното изписване в талона за медицинско изследване и най - вече отразеното в отнетото свидетелство за регистрация на МПС (от което се установява собственикът и рег. номер на автомобила), от които категорично се налага изводът, че се касае за прекратяване регистрацията на автомобил с рег. № ***. Събраното като доказателство свидетелство за регистрация на автомобила по безспорен начин установява действителната воля на органа, поради което изписването в печатен вид на цифрата „5“ вместо „9“ в регистрационния номер на табелите в ЗППАМ, макар и да е нарушение, не е особено съществено такова и не налага отмяната на заповедта на това основание, тъй като извод за действителната воля на административния орган се налага от административната преписка като цяло.

Нарушението е безспорно доказано, установен е автомобилът, с който е извършено, водачът е собственик на конкретния автомобил, управляван от него на съответната дата, със съответната концентрация на алкохол в кръвта, като с оглед императивната разпоредба на чл. 171, т.2а от ЗДвП административният орган е предприел единствено възможното действие, доколкото се касае за обвързана компетентност и той не само е имал право, но е бил длъжен и да издаде процесната заповед.

Следващото оплакване е относно липсата на мотиви за срока, за който е наложена ограничителната мярка, като се претендира, че липсата на мотиви навеждат на извод за издаване на заповедта в противоречие с целта на закона. В случая обаче е определен срок към минимума на предвидения по закон – минималният срок е 6 месеца, а мярката е наложена за 200 дни, което е почти в предвидения минимум. Като се има предвид количеството алкохол, което е установено в кръвта на водача, този срок даже е занижен. От друга страна, настоящият състав счита, че предвид минималния срок на ограничение, не са нужни мотиви за определянето му. Такива щяха да са необходими, ако бе наложен максимално предвиденият срок, но в случая административният орган не е подходил по този начин. Счел е, че целта на закона би могла да се постигне и с минимално ограничение, което съдът поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя, няма как да изменя.

Предвид изложеното заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и при спазена за издаването ѝ процедура, от компетентен орган, поради което като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 115/ 16.01.2018 г. от С. *** С., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 0851 - 000982/ 12.11.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                        СЪДИЯ: