Р Е Ш Е Н И Е

 

120 / 26.03.2018 г., град Добрич

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

      ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:    

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

      при секретаря Мария Михалева изслуша докладваното от председателя АД № 32/2018 год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на К.И. *** срещу Отказ за подновяване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотрбрасна № 1717р-8052/21.12.2017 г. на началник Първо РУ на МВР - Добрич. Жалбоподателят счита, че оспорваният отказ е неправилен, неособнован и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения, че административният орган не е извършил прецизна проверка по случая и не се е съобразил с изложените от жалбоподателя твърдения в заявлението и в допълнителната молба. Релевират се доводи, че неправилно е прието, че не са налице основателни причини за подновавяне на издаденото разрешение. Според оспорващия такива са налице, а именно защита на имуществото и на личността му, както и за спокоен и сигурен живот на членовете на семейството. Пред АО са представени доказателства за кражба на кобила през 2016 г. от стопанството на И.. Сочи се още, че имота му се намира извън населено място, той е регистриран като ЧЗС и отглежда крави в стопанството си, борави понякога с много финансови средства и всичко това е привлекателно за недобросъвестни лица. Моли съда да отмени обжалвания отказ. Претендира за разноски по производството.

Ответникът по жалбата - началник Първо РУ на МВР Добрич, чрез своя процесуален представител оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна, а отказът за правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие №1717р-8052/21.12.2017 г. на началник Първо РУ на МВР - Добрич е връчен на К.И. на 21.12.2017 г., което се установява от попълнената върху самия отказ разписка за връчването му, стр. 5 от делото. Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена чрез І РУ на МВР - Добрич и заведена там с вх. № 171700-26/03.01.2017 г. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото няма спор от фактическа страна. От приетите с административната преписка писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е подал заявление по чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ с вх. № 171700-5843/03.11.2017 г. по описа на І РУ на МВР - Добрич, с което е поискал да му бъде подновено разрешението за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоотбрана №Тх0118104, валидно до 13.11.2017 г.. Към заявлението са били представени описаните в него документи, изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 3 и, ал. 4, както и такива, по отношение на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. След получаването на заявлението и приложените към него документи са били извършени проверки от полицейските служители, като с писмо рег. № 171700-5878/06.11.2017 г. на основание чл. 83, ал.1 ал. 2 от ЗОБВВПИ от жалбоподателя е било поискано да обоснове причини, които налагат носенето на оръжие, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В отговор на това писмо от оспорващия е била депозирана молба, с вх. № 171700-6346/05.11.2017 г. по описа на І РУ на МВР - Добрич, като след нейното получаване е бил постановен отказ за издаване на разрешение за носене на оръжие, който се оспорва по съдебен ред. В молбата са изложени допълнителни мотиви за обосноваване на необходимостта да носи и съхранява оръжие, като е посочено, че в качеството си на земеделски стопанин притежава 50 броя едър рогат добитък, който се отглежда в обособено за това дворно място, извън пределите на с. Богдан. Сочи се, че непознати лице редовно се навъртат около имота му и е имало случаи на кражба на животни. Не може да се охранява със СОТ и следва да разчита единствено на себе си, как да съхранява получените суми от продажбата на животинската продукция. Твърди се, че оръжието се използва единствено и само за самоотбрана на жалбоподателя и семейството му, както и на собствеността му.

В І РУ - Добрич е извършена проверка на К.И.И. като лице, подало заявление за подновяване на разрешението за носене на късо нарезно оръжие, от страна на служители на РУ - Добрич по докладни записки, от които се установява, че срещу заявителя няма образувани досъдебни производства, не е установен като извършител на престъпления от общ характер, няма регистрирани противообществени прояви, не е осъждан за престъпления от общ характер и срещу него няма образувани предварителни производства на територията на страната, няма данни за употреба на наркотични и други психотропни вещества и няма информация за налагани мерки по ЗЗДН. Същият е регистриран в ОД З Добрич като земеделски стопанин с дейност животновъдство – отглеждане на едър рогат добитък.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалвания отказ е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.5, предл. 2 ЗОБВВПИ.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. Видно от самия отказ той съдържа мотиви, посочени са фактически и правни основания за издаването му, като установените факти, доказателствените средства, които ги установяват, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което са налице мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Оспорваният индивидуален административен акт е издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК отказът е връчен на жалбоподателя, което е надлежно удостоверено.

Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на касатора.

Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не е сторил това.

В случая жалбоподателят е физическо лице, като същият е поискал издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели - самоотбрана, но не и за служебни цели, каквато е и охраната на собствеността. Като основателна причина предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ може да бъде посочено самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели и колекциониране - т.е. това са само дейности, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 3 от закона - граждански цели. От посоченото следва изводът, че охраната на собствеността не може да се сочи като основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона.

Както бе посочено по-горе, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая жалбоподателят в искането до административния орган обосновава причината за исканото разрешение и със служебните цели на извършвана от него търговска дейност. Тези доводи обаче са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели /в този смисъл е Решение № 88 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2013 г., VII отд., Решение № 5287 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2016 г., VII отд. и др./.

Съдът намира за необходимо да посочи, че наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за носене на оръжие. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период, каквито мотиви прозират в тезата на жалбоподателя. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е сторено и в настоящия случай.

Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд - Добрич, V-състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на К.И. *** срещу Отказ за подновяване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотрбрасна № 1717р-8052/21.12.2017 г. на началник Първо РУ на МВР – Добрич.

 ОСЪЖДА К.И.И. ЕГН ********** *** да заплати на Първо РУ на МВР при ОД на МВР Добрич, сторените по делото съдебно-деловдни разноски в размер на 100 /Сто/ лева.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                          СЪДИЯ: