Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

гр. Добрич, 26.04.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март  две хиляди и осемнадесета година ІІ касационен състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА  МИЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                      2. М. ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, разгледа докладваното от съдия Георгиева касационно адм. дело №  19 / 2018 г. по описа на АдмС- Добрич.

          Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба от П.В.Т. ***,подадена чрез адв. М.З.,срещу Решение № 479/08.12.2017 г., по н.а.х. дело № 926/ 2017 г. по описа на Районен съд-Добрич,с което е изменено Наказателно постановление  № 16-0851-002362/ 16.12.2016 година, издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Добрич, с което на касатора, за допуснати нарушения по чл.102 от ЗДвП, на основание чл.177,ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева,като съдът е намалил същата на 100 лева.                    

          Касаторът намира, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва конкретни съображения за твърденията си. Иска съдът да отмени обжалваното решение,като отмени и атакуваното НП.В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и представлява.Депозира чрез адв. З. писмено становище,в което поддържа жалбата.

          Ответникът,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна.

          Съдът,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал.2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.  Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.         

           В мотивите си районният съд е установил, че НП е издадено от компетентен орган.Същото е връчено надлежно на нарушителя. Приел е фактическата обстановка,  описана  в акта   и НП, която се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства. При съставянето на акта и издаване на НП  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до отмяната му.Съдът е приел за безспорно доказано, че визираното в НП нарушение е извършено от  жалбоподателя,но размерът на наложеното наказание е прекалено завишен, като се има предвид,че това нарушение е единственото по ЗДвП, извършено от жалбоподателя. В резултат е изменил НП с което е определена глоба в размер на 300 лева, като я е намалил на 100 лева.

          Настоящата  инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.

           Не  се спори,че жалбоподателят е собственик на л.а. „Рено канго“ с рег.№ ***. Не се оспорва и обстоятелството,че на 23.11.2016г.,около 10.10 часа в гр.Добрич,на бул.“25-ти  септември“-посока център,до ж.п. гара-Север, Д.Й.К.е управлявал лекия автомобил,собственост на жалбоподателя,под въздействието на алкохол, отчетено с техническо средство, а жалбоподателят е бил в колата като пътник.За установеното, на П.В.Т. е съставен АУАН, като актосъставителят приел, че е  допуснато нарушение на чл. 102 от ЗДвП. Актът бил връчен на касатора, който собственоръчно вписал следното възражение: „Аз нямам вина, че шофьорът ми е употребил алкохол.Нямало е откъде да знам“.Въз основа на АУАН и при посочената в него фактическа обстановка, Началникът на Сектор "ПП" при ОДМВР - Добрич, издал атакуваното НП с което, за нарушение на чл. 102 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от същия било наложено административно наказание "глоба", в размер на 300 лева.

           Съгласно чл. 102 от ЗДвП, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач.Собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, или за което се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози подлежи на административно наказание, съгласно чл.177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

         Действащата  към датата на установяване на нарушението норма на чл. 177,ал.1,т.3 от ЗДвП гласи,че се наказва с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, или за което се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

           Основното възражение на жалбоподателя е незнанието му,че   водачът е употребил алкохол и в този смисъл отрича да е предоставил автомобила на лице,употребило алкохол.Факт е обаче, че с действието си да даде ключовете на собствения си автомобил на водач,употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, жалбоподателят фактически му го е предоставил и без значение е, дали е знаел,че лицето е употребило алкохол.И това е така, защото вписвайки две форми на изпълнителни деяния-допуска и предоставя, законодателят очертава и двете форми на умисъл - пряк и евентуален т.е., субективната страна при реализиране на съответното деяние. Следователно, когато не може да се установи по безспорен начин наличието на пряк умисъл при извършване на такова деяние, изводът който ще се наложи е че е налице евентуален такъв т.е., ако не може да се установи, че собственикът е предоставил управлението на моторно превозно средство на лице, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, следва да се счете че той е допуснал извършването на деянието. В тази връзка настоящият състав намира, че безспорно от обективна и субективна страна касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 102 от ЗДвП,защото с факта на предоставянето на автомобила на такова лице, нарушението е извършено и е налице основание за реализиране на административнонаказателната отговорност по реда на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Касационният състав счита, че в случая  АУАН е съставен от компетентен орган, съобразно нормите на ЗАНН и ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, същият се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в акта не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства.Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. От събраните доказателства в производството пред съда не може да се направи извод,че фактическата обстановка описана в акта не отговаря на действителната. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива,каквито са установени от контролните органи в хода на административнонаказателното производство.  

             Законосъобразно решаващият съд е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно- наказателното производство,а като е намалил размера на наложената глоба от 300 на 100 лева, решаващият съд е определил законосъобразно и справедливо административно наказание, което  отговаря на целта на закона, да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.             

           Оспорваното решение е правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.

             Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 479/ 08.12. 2017 г., по н.а.х. дело №  926/ 2014 г. по описа на Районен съд-Добрич.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: