Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 93

 

Гр. Добрич,  15.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, V-ти състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело № 16 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба на Р.З.Ж., подадена чрез адв. А.А. - ДАК, срещу Заповед № 17 - 0851 - 000729/26.08.2017 г. на Началник Сектор към ОДМВР Добрич, Сектор "Пътна полиция".

Със заповедта, на основание чл. 22 от ЗАНН, му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б “б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъда отменена. Релевира доводи, че не е управлявал посоченото моторно превозно средство, както и че не е бил под въздействието на упойващи вещества. Твърди, че не му е дадена възможност да даде кръвна проба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се  представлява се от адв. А. -  ДАК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът - Началник на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Добрич, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В придружително писмо вх. № 225/24.01.2018 г. (л. 17) е отправил искане да бъде оставена жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Административен съд - Добрич намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта е издадена на 26.08.2017 г. Връчена е лично на жалбоподателя на 02.01.2018 г.,  жалбата е подадена директно в канцеларията на Административен съд - Добрич на 09.01.2018 г. Т.е., жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните:

На 26.08.2017 г. около 14,35 часа в гр. Добрич, на ул. „Стефан Караджа“ до №4 Р.Ж. като водач на МПС – Форд Транзит с рег. №ТХ 8211 ХМ, управлява автомобила, като не притежава СУМПС – неправоспособен. Водачът е отведен в сектор ПП Добрич, където е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер 5000, с фабричен №АRHJ-0017, който е отчел положителен резултат на СОС, АМР и ТНС. Пробата е показана на водача и е издаден талон за медицинско изследване №0028681, като водача е отказал кръвна проба с протокол №520 в ЦСМП гр. Добрич. Съставен е АУАН с бланков № 477947/26.00.2018 г. (л. 24). от младши инспектор към ОД на МВР - Добрич, Сектор "Пътна полиция", в който е посочено, че е отчетен положителен резултат за кокаин, амфитамини и канабис в дадената орална проба от водача. Актът не е подписан от нарушителя, същият е оформен при отказ.

По делото е приет като доказателство Протокол за медицинско изследване, в който е отразено по данни на лицето, че не е употребило наркотични вещества. На втора страница на Протокола  е записано, че отказва да даде кръв и урина за наркотична проба. (л. 26) Като доказателство е приета и Докладна записка на мл. автоконтрольор М.К., извършил проверката. (л. 28)

В резултат е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17 - 0851 - 000729 от 26.08.2017 г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Добрич (л. 5), на основание чл. 22 от ЗАНН, с която на Р.З.Ж. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.,, б „б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателя твърди, че не е управлявал моторното превозно средство и не е бил под въздействието на наркотични вещества. За установяване на тези факти е допуснат до разпит един свидетел от страна на жалбоподателя, който е негов тъст. По неговите обяснения се установява, че между зет му и дъщеря му е възникнал скандал и той заедно с нейния баща са отишли при тях, на ул. „Стефан Караджа“. Отишли са с една кола заедно. Там са установили, че те се карат на улицата. Имало е много хора и е станало „галамация“. Според показанията му, полицаите са били спрели на съседната улица и като са ги видели са пристигнали. В този момент е дошъл баща му с бус. Полицаите са дошли и са поискали личните карти на всички и са се хванали за зет му. Сочи, че баща му е дошъл с буса, и той не е видял зет му да кара. Тогава полицаите са  завели оспорващия в полицията и са го задържали. На място не са му правили тест за наркотици.

По делото са събрани показанията на актосъставителя и на свидетелите по акта.

Актосъставителя М.К., сочи че на въпросната дата е бил дежурен по КАТ. Колеги от І РУ са спрели въпросния автомобил с водач Р.Ж. и поради това, че са се усъмнили, че е под въздействието и е употребил забранени упойващи вещества са го довели в сектор ПП, където е стационарния дрегер ДРЕГТЕСТ 5000 за установяване на такива вещества. На място е изпробван с АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 за употреба на алкохол, но същият е бил в допустимите граници. След това е изпробван и за наркотични вещества, като е отчело положителен резултат. Издал е талон за медицинско изследване, който лицето е отказало.

И двамата свидетели по акта Н.Х.Н. и Г.В.К., заявяват, че са били изпратени на адреса ул. „Стефан Караджа“ от дежурния, за да вземат допълнителна информация, по започнал преди това скандал. На въпросния адрес при отиването им е нямало никой, като в последствие е дошъл малък червен автомобил – Опел Корса, от който са слезли двама по възрастни господа, доколкото са разбрали това са бащата на Р. и тъста му. След около минута е дошъл и микробус от който е слязло лицето Р.Ж.. Поискани са му документите, но същите не са били в него. Влязъл е в къщата и им ги е донесъл. И според двамата свидетели, той изглеждал превъзбуден, сприхав и поради това са се усъмнили, че е под въздействието на алкохол или наркотични вещества, поради което и са го завели в сектор КАТ, където е тестван за алкохол, който е бил в малко количество и за наркотично вещество, където е установено наличието на три вещества, поради което е и бил задържан за 24 часа. Свидетелите не са присъствали на скандал между съпрузите, той е бил преди това. Същите са били на много близко разстояние до къщата и са видели кой е управлявал микробуса. Свидетелите са завели Ж. в болницата, като там той е отказал да даде кръв и урина.

При така изложените фактически данни, като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, при което се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от началник на служба за контрол, а именно на Сектор "Пътна полиция" към ОД МВР Добрич, с оглед на което се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа разписаните със закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност  е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б. " ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН ). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН ). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б. " от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена употреба на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

По отношение на оспорването на фактическата обстановка от страна на жалбоподателя съдът намира следното: С показанията на св. Н.  и св. К.  се опровергава изложеното от тъста на жалбоподателя в съдебно заседание. Още повече, че и в самите показания на свидетеля Махмуд се съдържат противоречия – „дъщеря ми звънна, че имат проблем, че се карат и ние, с неговия баща, отидохме при тях. Той беше с мен с една кола…“ и после „Баща му пристигна в него момент с бус….Баща му дойде със собствения си бус..“. Тези показания са една защитна теза целяща да докаже, че оспорващият не е управлявал буса. Няма никакви други доказателства в насока, че не той е управлявал МПС освен неговите твърдения и тези на бащата на съпругата му.  Видно от АУАН, в същият не са посочени възражения при съставянето му, и не са изложени никакви твърдения в насока, че не е управлявал автомобила. Житейски нелогично е лице, което не е управлявало МПС, да не го заяви веднага при привличането му към отговорност със съставяне на АУАН за извършено нарушение при управление на МПС, каквато възможност законът му дава и от която той не е бил лишен в конкретния случай. По тази причина съдът не кредитира показанията на св. Махмуд в частта им, в която заявява, че бащата на жалбоподателя е управлявал МПС-то. По тези причини съдът приема, че изложената в АУАН и възпроизведена в заповедта фактическа обстановка е доказана и не е опровергана.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

В обжалваната заповед е прието, че лицето е управлявало автомобила под въздействието на наркотично вещество, което е установено с тест чрез техническо средство, указано конкретно и анализатор със съответния инвентарен номер. Отчетено е наличие на кокаин, амфетамини и канабис. Допълнено е, че е издаден и талон за медицинско изследване, но не е взета кръвна проба и урина.

Предвид горното оспорената заповед е материално законосъобразна. Не са налице съществени процесуални нарушения при издаването й. В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа възпиращо и на останалите водачи. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал след употреба на наркотично вещество, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18 - месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т.1, б.“б " от ЗДвП, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, Административен съд - Добрич, V  състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.З.Ж. *** срещу Заповед № 17 - 0851 - 000729/26.08.2017 г. на Началник Сектор към ОДМВР Добрич, Сектор "Пътна полиция".

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

                          СЪДИЯ: