Р Е Ш Е Н И Е

 

227

 

гр. Добрич, 29.05.2018 г.

 

В    И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на тридесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 711 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 42, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.(Наредба № 9/21.03.2015 г.)

Образувано е по жалба на земеделски производител И.Ж.Б. ***, вписана като земеделски производител, срещу Заповед № 03-РД/4974/13.12.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие ", с която е отказано да бъде финансирано заявлението й за подпомагане с ИД № 08/04/1/0/00821 на проект на стойност 1 125 251,30 лева, по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

І. Становища на страните

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване на изискванията за форма, съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила и нарушаване на материалния закон. Жалбоподателят възразява, че от заповедта не става ясно, защо заявлението за подпомагане е оценено с 52 броя точки, а не с 54 броя точки, колкото следвало да получи по критериите за подбор по чл.30, ал.5 във вр. с Приложение 7 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Счита, че заповедта за отказ за финансиране е издадена преди окончателното приключване на реалното договориране на целия разполагаем бюджет по мярката и не ставало ясно, дали всички, получили съгласие за пълно или частично финансиране кандидати, са се явили за сключване на договори, за да се твърди, че бюджетът по мярката е изчерпан. В тази връзка изразява становище, че за да е налице хипотезата на недостатъчен бюджет за финансиране, следва да са разгледани всички подадени заявления за подпомагане и кадидатите на тези, по отношение на които са издадени заповеди за пълно или частично одобрение, да са сключили договори в определения срок.  Твърди, че към момента на издаване на заповедта не бил приключил процеса на реално договориране на бюджета на обявения прием и това се установявало от заключението по приетата експертиза. По основния спорен въпрос, за оценяването на критерия по т.10.2 от Приложение № 7 от Наредба № 9/21.03.2015г., изразява становище, че мотивите на административния орган да не присъди 2 точки по този критерий, поради липса на договор с Напоителни системи или със сдружение за напояване, противоречат на действащата правна уредба. Изтъква, че дори и в Насоките за прилагане на критериите за оценка не било предвидено изпълнението на условията по критерий 10.2 на Приложение 7 от Наредба № 9/21.03.2015г. да се доказва с наличието на сключен договор с „Напоителни системи“ ЕАД или със сдружение за напояване. Претендира заповедта да бъде отменена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител, юрисконсулт П., в писмени становища оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, а заповедта за правилна и законосъобразна. В писмени бележки по делото изтъква, че: жалбоподателят не е ангажирал доазателства, че е налице бюджет за финансиране на всички кандидати по мярката; били представени доказателства, че бюджетът по мярката е недостатъчен; правилно била извършена предварителна оценка на критериите за подбор;  получените резултати били публично оповестени на интернет-сайта на ДФ „Земеделие“; жалбоподателката, И.Б., се възползвала от правото си и е подала възражение на 24.03.2017 г. ; възражението било разгледано и по него бил изготвен отговор с подробни мотиви с изх. № 02-6500/1894 от 15.08.2017г., относно начина на оценяване на критериите за подбор. От това писмо ставало ясно, че неприсъдените два броя точки са по отношение на критерий 10.2 „Проекти с инвестиции за напояване, при които се използва вода от инфраструктурата с по-малки загуби и по-висока ефективност при използването на водни ресурси“. В подадената документация към заявлението за кандидатстване не били представени договори с Напоителни системи или със сдружение за напояване, а само били приложени разрешителни за водовземане от МОСВ - Басейнова дирекция, с което не било спазено минималното изискване по критерия. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ІІ. От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със заповед № РД-09-755 от 04.10.2016г. (л.35), издадена по реда на чл.35, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015г., министърът на земеделието и храните е определил начална дата 26.10.2016г. и крайна дата 07.12.2016г. - период за прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Жалбоподателят, И.Ж.Б., в качеството си на  регистриран земеделски производител, в определения период на 02.12.2016г., е подала заявление (л.37) за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. В заявлението е посочено, че се кандидатства за сумата от 1 125 251,30 лв., която представлява общия размер на разходите по проект с наименование „Създаване, отглеждане и съхранение на етерично-маслени и лечебни култури“. В заявлението за подпомагане, в раздел ІХ „Критерии за оценка“ жалбоподателката е заявила, че проектът й следва да получи 54 броя точки.

От докладна записка (л.22) от 24.01.2017г. на директора на Дирекция „ДПМРСР“ при ДФ “Земеделие“ се установява, че размерът на заявената помощ по приетите заявления е 1 497 406 525 лева, по-голям от обявеният бюджет, съгласно заповедта от 04.10.2016г. на министъра на земеделието и храните, който е в размер на 463 524 600 лева. По тази причина е предложено да се приложи процедурата за обработка на заявленията при наличие на ограничен бюджет, чрез извършване на предварителна оценка по критериите за подбор, посочени в Приложение № 7 към чл.30, ал.5 от Наредба № 9/21.03.2015г.

При изцвършване на предварителните проверки за съответствие на заявленията с критериите за подбор, които след изготвянето им са били обявени на 15.03.2017г. на интернет-страницата на ДФ“Земеделие“, проектът на жалбоподателката е получил 52 броя точки, т.е. с две по-малко от заявените, тъй като не са присъдени 2 бр. точки по критерий 10.2 от Приложение № 7 към Наредба № 9 от 31.03.2015г. с наименование „Проекти с инвестиции за напояване, за които е осигурено или ще бъде осигурено използването на вода от клон на Напоителни системи или от Сдружение за напояване в обхвата на съответния речен басейн, за който е нарице по-висок коефициент на настоящ КПД на напоителните системи“.

На 24.03.2017г. жалбоподателката, И.Б., е подала възражение с вх. № 02-6500/1894 (л.1042) до ДФ  “Земеделие“, в което е посочила, че не е съгласна с отнемането на две точки на проектното й предложение по критерия за оценка на приоритет 10.

В отговор на възражението, на 15.08.2017г. заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е издал писмо с изх. № 02-6500/1894 (л.1039) , в което е посочил, че отказва преразглеждане и коригиране на извършената предварителна оценка на критериите за подбор и заявлението за подпомагане на жалбоподателката ще участва в класирането с получените 52 точки. Това решение е мотивирано с обстотелството, че към проектното предложение на И.Б. нямало представени договори с Напоителни системи или със сдружение за напояване, затова по критерий 10.2  от Приложение 7 към Наредба № 9/21.03.2015г. не били присъдени предвидените 2 броя точки. Административният орган се е позовал и е цитирал Насоките за оценяване на критериите по Приложение № 7 към Наредбата по отношение на критерий 10.2, които са представени в административната преписка на стр.912 и сл. от делото.

Последвало е издаването на оспорената заповед № 03-РД/4574/13.12.2017г., с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е отказал да финансира заявлението за подпомагане на И.Б.. Липсата на достатъчно бюджет по мярката и получените 52 броя точки при класирането на проектното предложение на жалбоподателката, са изложените в заповедта мотиви за отказа от фактическа страна, а от правна е визирана разпоредбата на чл.39, ал.1 т.5 от Наредба № 9/21.03.2015г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.12.2017г. в Административен съд Добрич.

По делото бе изслушана съдебна експертиза, изготвена от вещото лице Т.Д., която дава заключение, че проектът на жалбоподателката с наименование „Създаване, отглеждане и съхранение на етерично-маслени и лечебни култури“ предвижда четири дейности, описани в констативно-съобразителната част на заключението, л.1001, една от които е изграждане на два броя сондажи за напояване, както и пълното им оборудване, за напояване на 137, 5 дка от маточина и мента.

Видно от заключението, проектното предложение на жалбоподателката е било оценявано по пет критерия, по четири, от които е получило максимално предвидените точки, а по един - 5 броя точки от максимално предвидените  десет точки. По критерий: 1.3 „Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор „Етерично маслени и медицински култури“ проектът е получил максималния брой от 19 точки; по критерий 3.1 „Проекти, при които изпълнението на одобрените инвестиции и дейности води до осигуряване на допълнителна заетост вземеделските стопанства“ - 5 броя точки от предвидените максимално 10 броя, поради осигуряването на едно постоянно работно място; по критерии 5, 7.1 и 8.3 съответно с наименования „ Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на селски район в страната“, „ Проекти с инвестиции и дейности за повишаване на енергийната ефективност в стопанството“ и „ Проекти с инвестиции за строителство и т.н.“ е присъден максималният брой от 10 , 8 и 10 броя точки, или общо 52 за целия проект. По критерий 10.2 „Проекти и инвестиции за напояване, при които се използва вода от инфраструктура с по-малки загуби и по-висока ефективност при използване на водните ресурси“ не са присъдени предвидените в заявлението за подпомагане максимален брой 2 точки.

Според заключението на експерта за изпълнението на този критерий жалбоподателката е представила разрешителни за водовземане от МОСВ и Басейнова дирекция.

От данните в преписката и от заключението е видно, че заявленията за подмомагане, получили от 53 до 56 броя точки включително, които не попадат в обхвата на 130 % от определения със Заповед № РД-09-755 от 04.10.2016 г. бюджет за прием за 2016г., ще бъдат договорирани „под условие“, след издаване на заповед от министъра на земеделието и храните, т.е. проектното предложение ще бъде финансирано единствено и само ако се освободи бюджет от договорирания в рамките на същия прием.

От експертизата се установява също, че към 13.12.2017г., момента на издаване на оспорената заповед, по данни от ИСАК ( интегрирана система за администриране и контрол) са сключени 372 договора, по заявления получили точки в диапазон 76-56 за сума от 146 108 263,19 лева, т.е. за тази сума се установява реално договориране. Останалите общо 186 броя заявления за подпомагане, получили от 72-56 броя точки, били в различен етап на развитие.

Съдът приема изготвеното заключение, тъй като същото компетентно изготвено и е обосновано с писмените доказателства по делото.

Искането на жалбоподателя за допълнителна експертиза не бе уважено, понеже поставеният въпрос, дали правилно процесният проект не е получил предвидените 2 точки по критерий 10.2 от Приложение 7 на Наредба № 9/21.03.2015 г., не е от компетентността на вещо лице, а очертава основния правен спор по делото.

ІІІ. По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима, изхожда от надлежна страна и е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване пред съд. Предвид обстоятелството, че заповедта е издадена на 13.12.2017г., уведомителното писмо, с което е съобщена е от 14.12.2017г., а жалбата срещу заповедта е постъпила в съда на 28.12.2017г., оспорването не е просрочено.

ІV. Приложимо право

Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.(Наредба № 9/21.03.2015 г.), осъществена чрез подбор на проектните предложения е открита със заповедта на министъра на земеделието и храните с РД-09-755 / 04.10.2016г. при действието на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно § 4, ал.1 ( изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) от ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.

Според § 8, ал. 2 от ПЗР на Закон за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. Съгласно § 8, ал. 3, нормативните актове по, ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по, ал. 1 и за програмен период 2014 - 2020 г., доколкото не противоречат на този закон.

Следователно, по силата на горецитираните разпоредби при преценката за законосъобразност на издадената заповед приложима е Наредба № 9/21.03.2015г., Закона за подпомагане на земеделските производители и общите правила за поведение на ЗУСЕСИФ доколкото няма специални такива в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане.

V.По основателността на жалбата

          1.Компетентност на издателя на акта

          Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“. Съгласно чл.20а, ал.2, т.2 от ЗПЗП  представляващият ДФ "Земеделие" - РА е изпълнителният директор. Според чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане.

          2.Форма на акта

          Съдът намира, че е спазено общото изискване за форма на акта, утановено в чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа мотиви, тъй като е посочено фактическото и правното основание за издаването й - чл.39, ал.1, т.5 от Наредба № 9/21.03.2015г., според който заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на недостатъчен бюджет за финансиране, определен в заповедта за откриване на съответния прием. Посочена е и причината за липса на бюджет за финансиране на конкретното предложение, а именно получените 52 броя точки при класирането на подадените заявления. Мотивите на административния орган по отношение на извършеното класиране на проектното предложение се съдържат в акт, издаден в процеса на административното производство и това е писмото с изх. № 02-6500/1894 от 15.08.2017 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, постановено в отговор на възражението на жалбоподателката от 24.03.2017г., с което е направила искане за преразглеждане на заявлението за подпхомагане (л.1039 и 1042).

3. Спазване на административно-производствените правила при издаването на оспорената заповед

Съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения в производствното по постановяване на пълен отказ за финансиране по посочената мярка.

Според чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 9, по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства" се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство като финансова помощ може да бъде получена от земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства и признати групи или организации на производители за инвестиции. Кандидатстването по мярката се извършва чрез подаване на заявление за подпомагане до ДФЗ, към което се прилагат нормативно предвидени документи. Също така, всеки от кандидатите следва да отговаря на условията за допустимост, посочени в Раздел II от Наредба № 9 от 21.03.2015г.

В случаите, когато заявлението е допустимо за разглеждане, се оценява съгласно критериите за оценка, посочени в приложение № 7, по реда на чл. 41, ал. 1 -3 от Наредба № 9. Съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане документи. Заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет.

От цитираните правила е видно, че административната процедура по набиране на заявленията обхваща два етапа. Първият е проверката на документите по заявлението за наличие на нередовност и/или непълнота и наличието на условията за допустимост на кандидатите, а вторият - по оценка на самото заявленията за предоставяне на финансова помощ съобразно критериите в Приложение № 7 към Наредба № 9/21.03.2015г.

Заявлението за подпомагане в конкретния случай е отхвърлено на втория етап, при оценяването на проектното предложение.

Самите критерии за оценка и минималните изисквания към тях са предварително известни на кандидатите за помощта, тъй като се съдържат в самото завяление за подпомагане в Раздел ІХ „Критерии за оценка“.

По делото е безспорно, че осигуреният бюджет по мярката е в размер на 237 000 000 евро или 463 524 600 лв. Установено е ( докладна записка от 24.01.2017г. на директора на дирекция „ДПМРСР“ –ДФЗ), че с подадените заявления за подпомагане е поискана помощ в много по-голям размер – 1 497 406 525, 03 лева, което е наложило да се пристъпи към извършване на класация на проектните предложения на заявителите на помощта по критериите, определени в Приложение 7 към Наредба № 9/21.03.2015 г.

От заключението по допусната експертиза, се установява, че към датата на издаване на оспорената запоред е извършено реално договориране на заявленията за подпомагане в размер на 146 108 263,19 лв., а заявленията, получили от 53 до 55 точки са в процес на договориране.

Затова съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е преждевременно издадена, т.е. преди да е налице яснота, какъв ресурс ще бъде усвоен чрез сключването на договори между заявителите на помощта и ДФЗ. В зависимост от резултатите от извършените две класирания на подадените заявленията, същите са групирани по брой получени точки, което позволява да се определи кои заявления за подпомагане могат да бъдат обхванати от осигурения бюджет по мярката.

Така по делото се установява, че в рамките на наличния за разпределяне бюджет са заявленията за подпомагане, получили минимум 56 точки при класирането. От експертизата се установява, че по данни от ИСАК заявленията, получили от 55 до 53 точки включително, ще бъдат договорирани под условие, т.е. те ще бъдат финансирани, само ако се освободи бюджет от договорирания и в рамките на същия прием.

Именно 54 броя точки е заявила и жалбоподателката в подаденото заявление за финансиране и в тази връзка оспорва правилността на извършената оценка от 52 броя точки на проектното й предложение, вместо заявените 54 точки, което изисква проверка за съответствието на извършената оценка с материалния закон.

4. Съответствие на заповедта с материалния закон

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/21.03.2015г. - недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием, което основание за отказ е свързано с извършената оценка на конкретното заявление за предоставяне на финансова помощ съобразно критериите в Приложение № 7 към Наредба № 9/21.03.2015г.

Чл.30, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015г. определя в 12 точки проектите, които се ползват с приоритет пред останалите, а чл.30, ал.5 гласи, че тежестта на приоритетите по ал. 1 се определя в съответствие с критерии за оценка на проекти съгласно приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към него документи.

По делото се установи, че заявлението за финансиране на И.Б. не е получило спорните 2 броя точки по критерий 10.2 от Приложение 7 към Наредбата с наименование „Проекти и инвестиции за напояване, при които се използва вода от инфраструктура с по-малки загуби и по-висока ефективност при използване на водните ресурси“. Като минимално изискване за изпълнението на критерий 10.2 в Приложение № 7 от Наредбата е посочено, че е необходимо проектът да предвижда „инвестиции за напояване, за които е осигурено или ще бъде осигурено използването на вода от клон на Напоителни системи или от Сдружение за напояване в обхвата на съответния речен басейн, за който е налице по-висок коефициент на настоящ КПД на напоителните системи“.

В случая, извършвайки оценка по спорния критерий 10.2, административният орган се е позовал и на „Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9 /21.03.2015г.“ (л.912 и сл.).

Съдът намира възражението на жалбоподателя за неприложимост на Насоките за основателно.

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган утвърждава за всяка процедура насоки, с които определя условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.

Видно от писмо с изх. № 13-58-61/27.10.2016г. на министъра на земеделието и храните, Насоките са били предоставени на изпълнителния директор на ДФЗ-РА на 27.10.2016г. По делото няма доказателства, че Насоките, като общ административен акт, подлежащ на оспорване, са били приети със нарочна заповед, обявена по предвидения ред и влязла в сила. Няма данни, че към момента на предоставянето на Насоките на ДФЗ-РА, 27.10.2016г., е имало издадена такава заповед. Видно от интернет-страницата на Министерство на земеделието и храните, едва на 26 януари  2018 г. Насоките за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са публикувани за обществено обсъждане. Следователно, същите не са влязъл в сила административен акт към момента на извършване на предварителното класиране на проектното предложение.

Независимо от това, съдът установи, че Насоките, на които се е позовал административният орган, не предвиждат нещо различно по отношение изпълнението на критерий 10.2 от установеното в Наредба № 9/21.03.2015г. В тях също не се съдържа изискването за наличе на договор с Напоителни системи или със сдружение за напояване. Минималното условие за изпълнение на критерий 10.2, посочено в Приложение № 7 на Наредба № 9/21.03.2015г. гласи, че критерият се счита за изпълнен при „проекти с инвестиции за напояване, за които е осигурено или ще бъде осигурено използването на вода от клон на Напоителни системи или от Сдружение за напояване в обхвата на съответния речен басейн, за които е налице по-висок коефициент на настоящ КПД на напоителните системи.“

В тази връзка съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че така поставеното условие не съдържа изискването кандидатът за финансиране да има сключени договори за напояване на насажденията с клон на „Напоителни системи“ ЕАД или със сдружение за напояване. Изрично в Наредбата е определено, че критерият се счита за изпълнен, ако проектът предвижда осигуряване на бъдещо напояване от Напоителни системи или от сдружение за напояване.

Затова изцяло се споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателката в писмените бележки, че изискването за присъждане на точки по този критерий е свързано с проекти, по които към момента на кандидатстване е осигурено или е заложено да бъде осигурено използване на вода от Напоителни системи        ЕАД или от сдружение за напояване с КПД над 41 %. 

Макар че съдът приема, че за изпълнението на критерий 10.2 не е необходимо представянето на договори с „Напоителни системи“ ЕАД или със сдружение за напояване, то кандидатът за финансовата помощ е длъжен (към момента на подаване на заявлението за кандидатстване за финансовата помощ) изрично да заяви и обоснове намерението си да ползва вода от клон на „Напоителни системи“ ЕАД или от сдружение за напояване, за да се приеме, че отговаря на минимално необходимото условие за изпълнение на критерий 10.2 от Приложение 7 на Наредба № 9/21.03.2015 г.

В процесното заявление за подпомагане, в раздел ІХ „ Критерии за оценка“ кандидатът за помощта е обосновал изпълнението на критерий 10.2 с обстоятелството, че КПД (коефициентът на полезно действие) на напоителни системи в клон Черно море е 72 % (л.41).

По отношение на начина на напояване на насажденията и ползваните източници за напояване в проекта на жалбоподателката е предвидена дейност с наименование „Изграждане на два броя сондажи за напояване, както и пълното оборудване за напояването им, чрез които ще бъдат напояване 137, 5 дка от маточина и мента“. За изпълнението на това инвестиционно намерение земеделският производител се е снабдил и е представил пред ДФЗ-РА две разрешителни за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения с № 11520284/22.11.2016г. и  № 11520284/22.11.2016г. на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (л.582 и 596). На стр.17 от Бизнес-плана (л.143) е посочено, че по проекта ще се реализира два типа напояване: първо, чрез система за капково напояване и второ, чрез дъждовална поливна инсталация (лентова), като за тази цел е изготвен инженерен проект. По делото е представен договор за доставка и изграждане на поливна система за капково напояване.

Може да се направи извода, че така обоснован, проектът на жалбоподателката предвижда изграждане на собствени напоителни системи - ползване на вода за напояване от собствени сондажни кладенци.

Никъде обаче в съпътстващата заявлението документация, не е посочено, че се предвижда напояване и от източници на „Напоителни системи“ ЕАД или сдружение за напояване, което е минималното изискване за изпълнението на критерий 10.2. В самото заявление за подпомагане,  като обосновка на заявения брой точки по критерий 10.2, която се прави от кандидата за подпомагане, е вписан следният текст: „ КПД на напоителните системи в клон Черно море е 72 %“ (л.41). Така направеното изявление е по-скоро за знание, но не може да се възприеме като изрично намерение за ползване на вода за напояване от съществуващите съоръжения на „Напоителни системи“ ЕАД или от сдружение за напояване. Подобно намерение не е изрично заявено в представения Бизнес-план, нито наличието му може да се установи в другите документи, представени към заявлението за подпомагане. Напротив, проектът предвижда ясен и конкретен начин за напояване на насажденията – чрез създаване на собствени сондажни кладенци и ползване на дъждовна вода, който обаче е различен от установеното в Наредбата изискване за изпълнение на критерий 10.2 даващ 2 броя точки при оценката на проектните предложения.

За първи път във възражението от 24.03.2017 г. срещу предварителното оценяване на проектните предложения, жалбоподателката заявява, че проектът, с който кандидатства за финансиране, предвижда два типа напояване – първо, чрез сондажни кладенци и второ, от източници на „Напоителни системи“ ЕАД. Това намерение е изрично заявено едва след извършване на предварителното класиране. То не може да бъде оценявано, тъй като не отговаря на условието по чл.30, ал.5 от Наредбата, съответствието на заявленията с критериите за оценка на проектите да се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане и съобразно приложените към него документи.

В конкретния случай, разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015г., която изисква административният орган да укаже на кандидата при нередовност на документите му необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи, е неприложима. Липсата на индикатор в проектното предложение е недостатък, който засяга критериите за оценка и не представлява „нередовност на заявлението“. Указанията за отстраняването му, дадени по реда на чл.37, ал.3 от Наредбата, биха довели не до изправяне на нередовност, а до подобряване на качеството на проектното предложение, което е недопустимо ( адм.д. № 824/2017г. и адм.д. № 1738/2017г. на ВАС).

По тези съображения съдът намира, че правилно административният орган не е присъдил предвидените 2 точки по критерий 10.2 на Приложение 7 от Наредба № 9/21.03.2015 г., тъй като в проектното предложение на жалбоподателката не е обосновано чрез изрично заявяване на намерение  ползването на вода за напояване от „Напоителни системи“ ЕАД или от сдружение за напояване, необходимо за изпълнението на минималното изискване по въпросния критерий.

Крайният извод на административния орган, че не е изпълнено минималното изискване по критерий 10.2. при изграждане на инвестицията да се ползва вода от съществуващите източници на държавното предприятие „Напоителни системи“ ЕАД или от частните сдружения за напояване, съответства на условието по критерия и е правилен.

По тази причина след неприсъждането на предвидените по критерия 2 броя точки, проектното предложение е получило 52 броя точки по останалите критерии.

От заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че за проектни предложения, получили 52 броя точки и по-малко, следва да се откаже финансиране, поради липса на достатъчно бюджет по мярката.

Затова заповедта е съобразена с правното основание, въз основа на което е издадена – чл.39, ал.1, т.5 от Наредба № 9/21.03.2015г. и не е налице основание за отмяната й, поради противоречие с материалния закон.

VІ. Разноски                            

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.3 АПК на Държавен фонд „Земеделие“, следва да бъдат присъдени разноските за възнаграждение за вещо лице от 100 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич

 

                                     Р   Е  Ш   И  :          

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на земеделски производител И.Ж.Б. ***, срещу Заповед № 03-РД/4974/13.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ИД № 08/04/1/0/00821 на проект на стойност 1 125 251,30 лева, по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

ОСЪЖДА И.Ж.Б. ***,  да заплати на Държавен фонд “Земеделие” сумата от 200 (двеста) лева, разноски по делото пред първата инстанция за възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, подадена чрез Административен съд -Добрич в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: