Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 206

гр. Добрич,   16.05.2018 год.

 

В  ИМЕТО НА   НАРОДА

 

              ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в публично заседание на девети май  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря Мария Михалева  разгледа докладваното от Председателя адм.д. №706/2017 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 60, ал. 4 във връзка чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 Образувано е по оспорване на Г.М. ***,  чрез пълномощника адвокат С.К. - ДАК против Решение № 26/01.12.2017 г. на Директор на ТП на НОИ - Добрич, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 33/03.10.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Добрич.

Навеждат се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като не са разгледани всички факти и обстоятелства, събрани във връзка с инцидента. Твърди се, че неправилно Директорът на ТП на НОИ гр. Добрич е приел в оспореното решение, че не са изпълнени всички изисквания на чл.55, ал.1 от КСО, а именно злополуката се е състояла по време на работа, но не е била във връзка или по повод извършваната работа, както и не е извършена в интерес на предприятието, а в интерес на пострадалия – в собствения му двор, със собствения му ъглошлайф. Релевират се доводи, че единствената причина пострадалият да борави с електрически инструмент е за да напасне съединителна скоба за тръбопровод, за да бъдат съединени две тръби и това е във връзка авария на тръбопровода в с. Ведрина. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното Решение № 26 от 01.12.2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Добрич и признаване на злополуката за трудова. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

 Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

                Заинтересованата страна - "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД, чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на акта.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Решение № 26/01.12.2017 г. е съобщено на Г.Г. чрез изпращане по поща и е получено лично от него на 06.12.2017 г. Жалбата като подадена на 20.12.2017 г. е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Същата е депозирана от процесуално легитимирано лице - адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Г.М.Г. е назначен на работа в "ВиК" АД - гр. Добрич съгласно трудов договор № 201/08.08.1991 г., на основание чл.67 от КТ, на длъжността "водопроводчик", на пълно работно време /8 часа/.

 На 12.09.2017 г. Г. е бил на работа и е изпълнявал длъжността си по трудовия договор. Според писмените обяснения и гласни дадени такива в съдебно заседание от страна на жалбоподателя сутринта на 12.09.2017 г. той се е обадил на техника, че има авария в с. Ведрина и го е попитал дали ще му прати части. Било му е отговорено, че има и друга авария и техника и друг колега ще ходят на нея. Казано му е че няма части и да направи нещо. Същият е монтирал скобата, сложил е едно дърво пред тръбата, за да се застопори и е започнал да реже болта, като в този момент е заяла скобата. Като започва да реже, се чупи диска и наранява пръста на ръката му. Тогава багериста, който е бил с него го е завел в Бърза помощ. Цялата случка се е разиграла в с. Ведрина, пред къщата на Г. на тротоара.

Видно от представения болничен лист се установява, че Г. е получил открита  рана на пръста на ръката, с увреждане на ноктите. Като му е назначено болнично лечение от 13.09.2017 г. до 27.09.2017 г. – 15 дни.

 Във връзка с настъпилата злополука от страна на Г.М.Г. е подадена декларация за трудова злополука с вх. № 5101-24-34 от 21.09.2017 г.

 На основание чл.2, ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, със Заповед №РД-03-183/21.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Добрич е образувано административно производство по разследване на декларираната злополука.

Въз основа на заповед на Директора на „ВиК“ АД Добрич, също е извършено разследване на трудовата злополука, като е назначена комисия, която да извърши разследването. Процесната комисия приема, че не е налице трудова злополука, тъй като пострадалият сам е увредил здравето си.

В рамките на административното производство пред ТП на НОИ - град Добрич по разследване на злуполуката, са представени писмени обяснения от П.Г.Г. – техник и П.П.А. – багерист.

Съгласно писмените обяснения на техника П.Г. на 12.09.2017 г. е възникнала авария в с. Ведрина и в с. Драганово. Поради липса на хора е пратил багер за с. Ведрина, а той с други багерист е отишъл в с. Драганово. При преправяне на аварийна скоба ф140 на ф80 Г.М. си е порязъл пръста. Самият свидетел не е присъствал на произшествието.

Според писмените обяснения на П.А., същият на 12.09.2017 г. е изпратен в с. Ведрина, заради авария. Отишъл е в с. Ведрина и е отишъл до къщата на водомайстора /жалбоподател в настоящото производство/, като е спрял на 10 метра. По едно време е дошъл Г. с порязан пръст, който е бил бинтован и са отишли в Бърза помощ. Същият не е видял какво е станало.

При тази фактическа обстановка е издадено процесното Разпореждане № 33/03.10.2017 г., от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Добрич, което, позовавайки се на събраните доказателства при декларираната злополука се е установило, че тя е настъпила през работно време за деня, но не е на работното място на пострадалото лице и присъствието му и действията му не са във връзка или по повод на извършената работа или в интерес на педприятието, поради което и не са изпълнени условията на чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО и не се следва да се приема, че злополуката е трудова.

При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с Решение № 26/01.12.2017 г. на Директор на ТП на НОИ - Добрич. Изложени са идентични мотиви, в смисъл, че с оглед данните от проведеното разследване на злополуката, същата не може да се приеме за трудова, тъй като не е осъществен фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО.

В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства, като са разпитани свидетелите П.П.А., П.Г.Г. и П.Г.П..

Според свидетеля П.П.А. – багерист в дружеството се установяват следните обстоятелства: На 12.09.2017 г., когато е отишъл сутринта на работа му поставили като задача да отиде в с. Ведрина с багера за отстраняване на авария. Същият се е обадил на Г., че той ще бъде с него на аварията. Той казал да отида до тях, където и друг път са се събирали. Той е знаел къде е аварията. А. е отишъл в с. Ведрина и е спрял машината встрани от дома на жалбоподателя, като го е видял, го е попитал къде е аварията и той му е отговорил. Трябвало е да се поправи една скоба, тъй като е нямало материали. Аварията се е състояла в пукната тръба. Г. е започнал да разпъва един кабел, който ще ползва за ъглошлайфа и е започнал да преправя скобата на тротоара пред тях. В този момент свидетелят е преместил багера и тогава е дошъл жалбоподателя и му е казал, че си е порязъл пръста. Качили са се в неговата лична кола и са отшил до Бърза помощ в Добрич. Това се е случила сутринта, след като са започнали работа 8.30-9.00 часа. Кабела е бил разпънат на тротоара пред къщата. Г. се е обадил веднага на техника, който им е пряк ръководител и го е уведомил за станалата злополука. Свитедетелят А. подробно разяснява, че и друга път се е налагало да се преправят скоби, тъй като е нямало в наличност. Г. предварително е бил огледал аварията и е знаел къде е и какво ще е необходимо.

От разпита на свидетеля П.Г.Г., който е бил техника в онзи момент се установява следното: За аварията същият е разбрал от жалбоподателя, но тъй като същия ден е имало и друга авария в с. Драганово, той е изпратил само багерист в Ведрина /което не е редно/ и е отишъл с друг багерист в с. Драганово за отстраняване на аварията. Сочи се, че непрекъснато липсват части и се мъчат да преправят други части, за да послужат при авариите. На процесния ден е нямало скоби и Г. е следвало да преправи такава скоба. Всеки водомайстор си работи с ключове от къщи. Има моторен ъглошлайф, но той се използва от всички, като него ден е бил с техника в колата, поради което и Г. е следвало да ползва личния си ъглошлайф. Свидетелят потвърждава, че непрекъснато водомайсторите използват техни лични инструменти. На работниците се прави ежемесечен инструктаж, като се правят и ежедневни, устни такива, преди всяка авария. Техника на процесния ден не е правил инструктаж на водомайстора. Г. сочи, че не се е запознавал с инструкцията за безопасна работа с ъглошлайф. По-нататък свидетелят обяснява в съдебна зала, как се разбира за дадена авария – от водомайстора, от кметовете или от гражданите, като се сочи, че същата не се регистрира. Техникът определя кой къде да отиде, ако има повече аварии. Без преправяне на скобата е нямало как да се отстрани аварията в с . Ведрина, заявява изрично свидетеля. Тръбопровода е ф80 и скобата трябва да е 80/5 или 80/10.

Свидетелят П.Г.П. към момента на злополуката е бил началник район Добрич 2, но е бил в отпуск на процесната дата, поради което и не може да разкаже какво се е случило. Същият дава обяснения, принципно по какъв начин се установява аварията и как се процедира. Също потвърждава, че когато липсват материали, се е налагало преправяне на скобите. На един водопроводчик са зачислени права и крива лопата, чук или тесла. Сочи, че всички са инструктирани от техническите ръководители.

Приобщени към доказателствения материал по делото са представени от процесуалния представител на заинтересованата страна "ВиК" АД писмени доказателства: Инструкция за безопасна работа с ръчни инструменти; Инструкция за използване на лични предпазни средства; Инструкция за безопасна работа с абразивни инструменти; Инструкция за безопасна работа с ъглошлайф; Инструкция за безопасна работа при извършване на изкопни работи и дейности по водоснабдителните и канализационни системи; Протокол за проведен изпит за квалификационна група; Изпитен тест на Г.М.Г.. Няма представени доказателства, че жалбопадетеля е запознат срещу подпис с представените инструкции. Представена е извадка от дневник с регистрираните повреди от 28.03.2017 г. до 05.10.2017 г., като от същият се установява, че липсва регистрирана авария в с. Ведрина. След обстойно запознаване обаче с дневника се установи от съда, че същият касае регистрираните аварии само в гр. Добрич, а не и в областта.

От друга страна от жалбоподателя е представена компютърна разпечатка на регистрираните аварии, от която е видно, че на 12.09.2017 г. е регистрирана авария в с. Ведрина.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема:

В случая на първо място следва да се констатира, че оспореният административен акт - Решението на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане от своя страна е издадено в хода на административно производство развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което, е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Впрочем спор по тези обстоятелства не е налице между страните по делото.

Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките на чл.55, ал.1 от КСО за квалифициране на злополуката, станала на 12.09.2017 г. с жалбоподателя като трудова, и по - конкретно налице ли е изискуемата функционална връзка между увреждането и извършвана от него работа в интерес на предприятието.

Съгласно чл.55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Като законодателят в, ал. 3 на посочената норма е посочил, че не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Според чл. 58, ал. 3 от КСО приложим към момента на злополуката, разследването на трудова злополука трябва да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.

Съгласно легалното определение по чл.55, ал.1 от КСО първият белег на трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето. За да е налице "внезапно" увреждане, същото следва да е настъпило изведнъж, в резултат на непредвидено външно вредоносно въздействие върху човешкия организъм. От определението следва, че внезапното увреждане има следните основни белега, характеризиращи го от обективна и субективна страна. Касае се за вредоносно въздействие, което по делото е установено с оглед изхода от него-настъпилата временната нетрудоспособност на Г.. На следващо място това е външно въздействие, изразяващо се в нанасяне на травма, посредством външен за организма обект-в случая порязване с ъглошлайф на пръст на дясната ръка.  Травматичната злополука е настъпила внезапно по време, когато осигуреното лице е изпълнявало трудови функции в интерес на предприятието си, като е било изпратено да отстрани авария на водопроводната мрежа. Увреждането, което е причинило временна неработоспособност на Г. е получено при осъществяване на дейност, която е във връзка с и по повод изпълняваната от пострадалия работа, която дейност е била в интерес на предприятието. Злополуката е причинила временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, в случая поради злополука.

Предвид цитираните приложими правни норми и анализа на елементите на фактическия състав на трудовата злополука, както и от анализа на събраните доказателства съдът приема, че инцидентът станал на 12.09.2017 г. с Г.Г., в действителност представлява трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

Не е спорно, че пострадалият Г. е осигурено лице по смисъла на КСО,както и не е спорно, че заинтересованата страна е осигурител/работодател на пострадалия.

От събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказа кумулативното наличие на посочените по-горе елементи на трудовата злополука. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че на 12.09.2017 г. пострадалият е бил на работа. Същия още предния ден е установил авария в с. Ведрина, поради което и уведомил техника. Той му е изпратил само багерист, тъй като техника с друг багерист е бил на друга авария в друго село. Безспорно от всички свидетелески показания се установи, че много често в дружеството липсват необходимите за авариите материали и се налага такива да бъдат преправяни от наличните такива. Установи се също, че на процесната дата отново са липсвали необходимите за ремонта скоби и е следвало такива да бъдат преправени от водомайстора. Именно и поради което жалбоподателят е започнал да преправя скобата, чрез използването на ъглошлайф. Същият е бил негов личен, тъй като служебният такъв е бил с техника на другата повреда. Спорният момент е защо прекрояването на скобата е било в дома на Г. и защо той е бил с негови лични инструменти. Както се установи, на водомайсторите са им заведени най-необходимите и то ръчни инструменти. Доколкото и от показанията на багериста се установява, че Г. е започнал да реже скобата пред дома си на тротоара. Т.е. същият не е бил в двора на къщата, а пред нея, а е бил там, защото е използвал именно личния си инструмент.

Доводите на ответника за проведен инструктаж на работника, респективно за неспазване от негова страна на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд не са относими към правния спор за функционалната връзка като елемент на понятието трудова злополука, още повече, че липсват доказателства жалбоподателят да е запознат лично срещу подпис с представените по делото инструкции. Нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда имат значение за въпроса за наличието на вреди, подлежащи на обезщетяване, но не могат да обусловят липсата на причинна връзка между изпълняваната от жалбоподателя работа и настъпилото увреждане на здравето. Казано с други думи, дали са били спазени нормативноустановените правила за безопасни и здравословни условия на труд е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, тъй като тя е възникнала при възложената работа и осъществяване на дейност, която е в интерес на предприятието. Допуснатите нарушения на нормативните актове относно здравословните и безопасни условия на труд и извършения инструктаж, са обстоятелства извън елементите от фактическия състав на нормата на чл.55, ал.1 от КСО. Те са предмет на друго правоотношение между работодателя и пострадалия, съответно между работодателя и лицата, допуснали нарушенията, които не следва да бъдат преценявани при определяне на злополуката като трудова.

Предвид гореизложените съображения, то обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при допуснато нарушение на чл. 58,, ал. 3 т. 1 предл. II - ро от КСО и чл. 35 от АПК, като допуснатите пороци са съществени, доколкото са довели до неизясняване на фактическата обстановка по случая, което на свой ред е причинило и неправилният извод за липса на трудова злополука. Ето защо, оспореният административен акт и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени. Предвид изричната компетентност на органите на НОИ да се произнесат с разпореждане относно признаването или непризнаването на злополуката за трудова, то делото следва да бъде върнато като преписка на ТП на НОИ- Добрич за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона.

При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 500 лв., заплатено възнаграждение за един адвокат, поради което и следва да бъдат заплатени от ТП на НОИ Добрич.

Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, Добричкия административен съд, V състав

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 26/01.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Добрич и потвърденото с него Разпореждане № 33/03.10.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ - гр. Добрич.

ВРЪЩА делото като преписка на ТП на НОИ-Добрич за ново произнасяне по Декларация за трудова злополука вх. №5101-24-34/21.09.2017 г., подадена от Г.М.Г., при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение - гр. Добрич на Националния осигурителен институт, да заплати на Г.М.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 500 /Петстотин/ лева, представляваща сторените от последния разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: