Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр. Добрич,  28.03.2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  Добрич, V състав  в публично заседание на двадесет и първи март,  две  хиляди  и осемнадесета година,  в  състав:

 

                                                                                      СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря Мария Михалева, като разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело № 647/2017 г. по описа на Административен съд Добрич, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 89 и следващи от ЗДСл.

Образувано е по жалба на К.Д. ***, чрез адв. Е.Т. - ДАК  против Заповед № 357з-2533 от 05.12.2017 г., издадена от ВПД Директор на   Областна дирекция на МВР-Добрич, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание”.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административните правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че на осн. §69 ПЗР към ЗИДЗМВР, считано от 01.02.2017 г., служебното правоотношение на Д. е преобразувано в служебно правоотношение по ЗДСл, който съдържа изрична регламентация относно дисциплинарната отговороност на държавните служители, съответно процедурата, по която се ангажира същата. Въпреки промяната на служебния статут, проверката е започнала и извършена съгласно Инструкция №8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. В следствие на това се твърди, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което възпрепятства възможността жалбоподателя да организира адекватно защитата си. Релевират се и доводи, че заповедта не е посочена конкретната норма, която е нарушене, не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, което е нарушение на чл.97, т.5 от ЗДСл. Твърди се, че ДНО изобщо не е изследвал въпроса за вината на Д.. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл.91 от ЗДСл и чл.94 от с.з. Моли, да се отмени заповедта на тези основания и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. 

Ответната страна – Директорът на ОД на МВР Добрич се представлява от процесуалния си представител който предоставя на съда да прецени дали заповедта е законосъобразна, а жалбата основателна или не. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Добрич, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят –  К.Д.Д. е на длъжност – Началник сектор "Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси" при ОД на МВР - Добрич. 

Със Заповед № 357з-1731 от 16.08.2017 г. на ВПД Директор на ОД на МВР- Добрич е разпоредено извършване на проверка по подаден сигнал на интернет страницата за сигнали на МВР, заведено с вх. №78501-225/10.08.2017 г., като сигнала е анонимен. В сигнала се сочи, че на лек автомобил „Мерцедес“ с ДКН Тх 4646 ХН, собственост на К.Д., на предното стъкло е залепен инвалиден пропуск за безплатно паркиране в синя зона в центъра на гр. Добрич. В същия сигнал се посочва, че служители на Синя зона, са забелязвали редовно автомобила да посещава синята зона. Посочени са и имената на свидетелите с техните телефонни номера. Със същата заповед е назначена комисия, която да извърши проверката. /лист 29-30/. Оспорващият е запознат със заповедта на 04.10.2017 г. /лист 31/.

Със Заповед № 357з-1894 от 07.09.2017 г. на ВПД Директор на ОД на МВР- Добрич се удължава срока за извършване на проверката до 06.10.2017 г. /лист 31/.

Комисията е извършила възложената проверка, като в хода й са проведени беседи и снети писмени и устни обяснения от посочените в анонимния сигнал лица, всичките бивши служители на ОД на МВР Добрич, както и на служители на МВР, извършена е проверка в община Добрич, относно на кого е издадена процесната карта за безплатно паркиране, както и е приложен снимков материал.

На 05.10.2017 г. К.Д. е дал писмено сведение пред Комисията, назначена със заповед на ВПД Директор на ОД на МВР Добрич. В същото се посочва, че подателите на сигнала са бивши служители на ОДМВР Добрич, които са освободени от системата, докато Д. е бил на длъжността началник на сектор „Човешки ресурси“. Д. твърди, че процесният лек автомобил е предоставил за управление на сина си и той полага грижите по неговото обслужване. Сочи, че никой от свидетелите не е видял същият да управлява автомобила, а само, че е бил спрян на синя зона.

За резултата от извършената проверка Комисията е изготвила Справка Рег. № 1717р-6274 от 06.10.2017 г. до ВПД Директор на ОД на МВР – Добрич, в която комисията предлага Директора на ОД на МВР Добрич, в качеството му на наказващ орган да наложи дисциплинарно наказание на К.Д.. От комисията е прието, че от всички събрани доказателства може да се направи извод за наличието на достатъчно днни за „служене с официален документ, издаден за друго лице, с цел заблуда на длъжностно лице“. Сочи се, че от установеното не може да се направи категоричен извод относно извършителя на това деяние. От друга страна към момента липсва оргинала на самия инкриминиран документ. Относно дисциплинарната отговорност, комисията приема, че в качеството си на държавен служител за К.Д. са приложими разпоредбите на глава пета, раздел ІІ от ЗДСл. Комисията приема, че в неустановен период през 2017 г., същият е извършил дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.1 т.5 от ЗДСл, а именно: „неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“ и в частност чл.17 от Кодекса „При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба“.

На 31.10.2017 г. оспорващият е запознат със събраните материали от извършената проверка /лист 23/.

На 31.10.2017 г. К.Д. е подал възражение срещу Справка рег. №1717р-6247/06.10.2017 г., в която се обективират пороци от които според оспорващия страда процедурата по извършената проверка, както и самата справка. /лист 21-22/

 По подаденото възражение, комисията е излязла със Становище рег. №1717-р-7002/03.11.2017 г., което е изпратено и на ВПД Директор на ОД на МВР Добрич.

Със Заповед № 357з-2433/05.12.2017 г. на ВПД Директор на ОДМВР-Добрич на К.Д.Д. – Началник сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР Добрич е наложено дисциплинарно наказание „порицание”  за извършено нарушение на чл.89, ал.1, т.5 от ЗДСл.

Жалбоподателят е получил екземпляр от заповедта на 05.12.2017 г., като жалбата е подадена до настоящия съд на 08.12.2017 г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

           В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, Съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазенили са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

             Процесната заповед е валидна, като издадено от материално компетентния за това административен орган. Именно Директорът на ОД на МВР Добрич се явява органът по назначението, поради което и по арг. на чл.92 от ЗДСл, процесният акт е валиден и не е налице основание по чл.146, ал.1 от АПК за обявяването му за нищожен.

              На първо място пред съда се въвеждат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, както и противоречие с материалния закон.

              На осн. §69 ПЗР към ЗИДЗМВР, считано от 01.02.2017 г., служебното правоотношение на К.Д. е преобразувано в служебно правоотношение по ЗДСл.  С въвеждането на цитираната разпоредба се преурежда, считано от датата на влизане в сила – 01.02.2017 г., статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен с нормата на §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр.14 от 20.02.2015 г./. Съгл. §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са били прекратени към 01.04.2015 г., са се прилагали разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, /а именно ЗМВР/, до прекратяване на служебните им правоотношения. С влизането в сила от 01.02.2017 г. на §69 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр.81 от 4.10.2016 г./, служебните правоотношения на държавните служители, за които се е прилагал §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР и които към датата 01.02.2017 г. заемат длъжности за държвани служители с висше образование и притежават висше образование /какъвто е случаят на оспорващия/ с едно конкретно предвидено изключение се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г. Т.е. служебното правоотношение на тези служители на МВР се преобразува като такова по ЗДСл, вместо по ЗМВР, който закон съдържа изрична регламентация относно дисциплинарната отговорност на държавните служители, по които се ангажира същата.

От процесуалноправна гледна точка редът за налагане на дисциплинарни наказания е визиран в раздел ІІ, глава Пета от ЗДСл. Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.2, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарното производство пред дисциплинарния съвет е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1 от ЗДСл, каквото е наказанието на жалбоподателя. В това предварително производство се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представените от него доказателства. Съгласно чл.96, ал.3 от ЗДСл, дисциплинарния съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет трябва съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарния съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.

По настоящото дело не са представени данни за провеждане на такова производство, видно от приложените по делото доказателства със заповедта за образуване на производството е назначена комисия, която да извърши проверка по случая, но това не е дисциплинарен съвет, съгласно разпоредбите на ЗДСл. Изцяло процедурата по установяване на нарушението, извършено от оспорващия е проведена по реда на Инструкция №8121з-470/27.04.2015 г.за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

Съдът приема, че допуснатото нарушение е съществено, доколкото е елемент от фактическия състав и етап от процедурата по реализиране на дисциплинарна отговорност. Доколкото не е спазена процедурата, то и издаденият въз основа на Справка на комисията акт е опорочен и следва да бъде отменен като незаконосъобразен само на това основание, без да се разглежда спора по същество.

На следващо място, съдят намира, че са допуснита и други съществения нарушения при издаването на заповедта. В нея  не се съдържат задължителните реквизити, съгласно чл.97, ал.1 от ЗДСл. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителни елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават /т.4 на чл.97, ал.1 от ЗДСл/ и посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушение /т.5 на чл.97, ал.1 от ЗДСл/.

Видно от оспорената заповед, с която ВПД Директор на ОД на МВР Добрич е наложил дисциплинарно наказание “порицание” на служителя К.Д., е че са изложени само правни основания за издаването й, като липсва описание на извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, не са визирани конкретни дати и място на извършване, нито обстоятелства, при които са извършени, както и доказателства, които ги потвърждават. Цитирани са разпоредби на ЗДСл, чието виновно нарушаване е вменено на Д., но липсва конкретизация на действията и бездействията, чрез които органът приема за нарушения на КПСДА.  Нормата на чл.97, ал.1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В случая в противоречие с цитирания текст, административният акт съдържа само правните основания за издаване на заповедта. Като най-съществен порок се приема от съда нарушението на чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСлнепосочването на контретна дата на твърдените дисциплинарни нарушения. Констатираните нарушения на формата на оспорената заповед са съществени, тъй като препятстват ефективното упражняване на правото на защита на жалбоподателя и са достатъчно основание за отмяна на административния акт.

Отделно от това, предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл.91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно – тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дицсиплинарноотговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа, или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР №16/75 г. на ВС, ППВС №4/76 г., ТР №4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР №1/2006 г. на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното /дисциплинарно/ производство акт, а в друг отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарното производство по ЗДСл функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл.97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящия случай обаче липсват каквито и да е мотиви и евентуално препращане към решението на дисциплинарния съвет, още повече,че такъв всъщност няма назначен. С оглед на което настоящият състав приема, че събраните по административната преписка доказателства не могат да заместят липсата на мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение.

В този смисъл, съдът приема, че са допуснати съществени процесуалнии нарушения по смисъла на чл.95, 96 и 97 от ЗДСл, които обуславят незаконосъобразността на акта.

Предвид изхода на спора и изрично заявеното в тази насока искане и представени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят сторените по делото разноски. Същевременно следва да се отчете своевременно стореното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав, като съобрази извършените процесуални действия по делото (проведени са три съдебни заседания), както и действителната му фактическа и правна сложност, съответно предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение, приема, че претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /при определен минимум в Наредбата 500 лева/ не е прекомерно, с оглед на което присъжда на жалбоподателя сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение, респективно общо сумата от 630 /Шестотин и тридесет/ лв. за съдебно - деловодни разноски - адвокатски хонорар,  държавна такса в размер на 10 лева и платен депозит за призоваване на свидетел – 20 лева.

  Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Добрич

 

Р          Е          Ш          И:

 

  ОТМЕНЯ Заповед № 357з-2533 от 05.12.2017 г., издадена от ВПД Директор на  Областна дирекция на МВР-Добрич, с която на К.Д.Д.  е наложено дисциплинарно наказание „порицание”.

 ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– Добрич, да заплати на К.Д.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 630 /Шестотин и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: