Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………./29.03.2013г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА                            

           

            при секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело №84/2013г. по описа на ДАС                                                                                                                           и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО. 

            Образувано е по жалба на Р.Й.Л. *** срещу решение № 1/09.01.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу разпореждане № **********/15.05.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич, и е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №  **********/21.09.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич. Жалбоподателката счита решението за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на нормативните правила, поради което иска то да бъде отменено. В жалбата се сочи, че на 10.12.2012г. Л. е подала молба с изрично искане за изменение на горепосочените разпореждания на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО. Въпреки това Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал молбата като жалба по реда на чл.117, ал.1 от КСО и я оставил без разглеждане като просрочена в частта относно първото разпореждане, а я отхвърлил като неоснователна в частта относно второто разпореждане. Отделно се излагат съображения за неправилно тълкуване и приложение на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, чл.68, ал.1 от КСО и § 4б от ПЗР на НПОС, уреждащи условията за придобиване на право на пенсия от учителите. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото, представляващи платен адвокатски хонорар.                      

            Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Счита, че решението е постановено при спазване на административно производствените правила и правилно прилагане на материалния закон.            

            Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :            

Жалбата е подадена в посочения в оспореното решение 14-дневен срок за обжалване, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.  

От данните по административната преписка се установява, че със заявление с вх.№ МП 17728/27.12.2011г. до Директора на РУСО – Добрич Р.Й.Л. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО.

С разпореждане № **********/13.01.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич, на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 136, 08 лева, считано от 27.12.2011г., на основание §5 от ПЗР на КСО. Поради констатирани от органа несъответствия между документите за пенсиониране и информацията в “Регистъра на осигурените лица” пенсията на Л. е отпусната в минимален размер до отстраняването им, съгласно чл.70, ал.7 от КСО.

С разпореждане №  **********/15.05.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич, е изменена личната пенсия за ОСВ на Л. по реда и при условията на чл.99, ал.1, т.6 от КСО, като на основание §5, ал.1 от ПЗР на КСО й е определена пенсия в пълен размер от 285, 19 лева, а на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО - в намален размер от 253, 82 лева за срок от 55 месеца до навършване на изискуемата пенсионна възраст по чл.68, ал.1 от КСО на 23.08.2016г. 

Видно от представеното по делото потвърдително писмо с изх.№ 218/12.02.2013г. от “М и БМ Експрес” ООД гр.София на л. 53 от делото, горепосоченото разпореждане е връчено на жалбоподателката на 15.06.2012г.    

Със заявление с вх.№ МП 10253/13.09.2012г. Л. е представила доказателства за допълнителен трудов стаж за времето от 11.01.2012г. до 11.07.2012г., като е поискала този стаж да бъде включен към отпуснатата й пенсия. В резултат на това, с разпореждане №  **********/21.09.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич е изменена личната пенсия на жалбоподателката, като е определен нов размер на пенсията, считано от 13.09.2012г., по чл.21, ал.2 от НПОС. Няма данни по делото кога и как е съобщено това разпореждане на жалбоподателката.

На 10.12.2012г. жалбоподателката е подала молба с вх.№ МП 1466 до ТП на НОИ - Добрич, с която на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО е поискала разпорежданията от 15.05.2012г. и 21.09.2012г. да бъдат изменени, като бъдат приложени разпоредбите, действащи към момента на придобиване на правото на пенсия, и същата да бъде определена в размер на 264, 66 лева, считано от 27.12.2011г., в размер на 267, 28 лева, считано от 13.09.2012г. и в размер на 289, 26 лева, считано от 23.12.2014г., като разликата, с която е ощетена, да й бъде изчислена със задна дата. В молбата е посочено, че на 23.12.2011г. жалбоподателката е придобила право на пенсия при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, като съгласно изискванията на закона е подала заявление за отпускане на срочна пенсия за ранно пенсиониране в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл.68, ал.1 от КСО. С горепосочените разпореждания на жалбоподателката е определена пенсия в намален размер на 253, 82 лева, считано от 27.12.2011г., респективно в размер на 285, 19 лева, считано от 23.08.2016г. , а след подадено от нея заявление за преизчисляване по чл.21, ал.1 от НПОС – в размер съответно на 257, 44 лева, считано от 13.09.2012г. и 289, 26 лева, считано от 23.08.2016г. Посочено е, че тези разпореждания са незаконосъобразни и неправилни, тъй като съгласно действащите разпоредби към момента на придобиване на правото на пенсия, при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, на жалбоподателката трябва да се изплаща намален размер на пенсията от УПФ до навършване на възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, а именно до навършване на 60 годишна възраст, т.е. до 23.12.2014г. Поради това срочната пенсия за ранно пенсиониране от УПФ в размер, определен по реда на чл.70 от КСО и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ до навършване на възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, трябва да бъде в размер на 264, 66 лева (0,2 % за 36 месеца  - 7,6 % от 285, 19 лева, равняващи се на 20, 53 лева), а не в размер на определените с първото разпореждане 253, 82 лева, респ. след придобития допълнителен осигурителен стаж – в размер на 267, 28 лева, а не в размер на определените с второто разпореждане 257, 44 лева. Изложени са доводи, че изчисленията на пенсионния орган са направени въз основа на промените в КСО и НПОС в сила от 01.01.2012г., което е в грубо нарушение на материалния закон, тъй като пенсията е отпусната по едни законови разпоредби (от преди 01.01.2012г.), а е изчислена по други (след 01.01.2012г.).                      

Директорът на ТП на НОИ – Добрич е квалифицирал тази молба като жалба по чл.117, ал.1, т.2 от КСО срещу разпорежданията на Началник отдел, администрация “Пенсии” от 15.05.2012г. и 21.09.2012г. и се е произнесъл по нея с решение по чл.117, ал.3 от КСО. С това решение той е приел, че жалбата в частта относно първото разпореждане от 15.05.2012г. е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън тримесечния срок по чл.117, ал.2 от КСО и следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част. По отношение на жалбата в частта относно второто разпореждане от 21.09.2012г. е приел, че тя е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и я е разгледал по същество, като я отхвърлил като неоснователна. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че правилно с обжалваното разпореждане е определен измененият размер на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателката съобразно новопредставения осигурителен стаж, тъй като от 01.01.2012г. е в сила § 4б от ПЗР на НПОС, съгласно който пенсиите по § 5 от ПЗР на КСО, които са отпуснати с разпореждания, издадени до 31.12.2011г., се изплащат от Учителския пенсионен фонд до изтичане на сроковете, които са определени в разпорежданията. Посочил е, че с тази разпоредба са уредени случаите на вече постановените до 31.12.2011г. разпореждания за отпускане на пенсии по § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, докато при постановяване на разпореждания по §5, ал.1 от ПЗР на КСО след 31.12.2011г., какъвто е настоящия случай, и прилагане на свързания с тази разпоредба §5, ал.2 от ПЗР на КСО, се има предвид, че месеците, недостигащ осигурителен стаж, се определят до датата, на която лицето навършва възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, в редакцията на разпоредбата от 01.01.2012г., независимо дали началната дата на пенсията е преди или след 01.01.2012г. От датата, на която лицето навършва възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, в редакцията на разпоредбата от 01.01.2012г., пенсиите, отпуснати по §5, ал.1 от ПЗР на КСО, се изплащат в пълен размер от фонд “Пенсии”. Въз основа на тези мотиви, решаващият орган е стигнал до извода, че правилно и в съответствие с § 4б от ПЗР на НПОС и чл.68, ал.1 от КСО е определено, че жалбоподателката навършва изискуемата възраст на 23.08.2016г. и размерът на пенсията й е намален по 0,2% за 55 месеца до навършване на тази възраст.                                                  

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е нищожно, постановено в едно недопустимо административно производство, извън правомощията на издалия го административен орган. Видно от доказателствата по административната преписка, административното производство е инициирано по повод на молба на Р.Л. срещу разпореждане № **********/15.05.2012г. и разпореждане № **********/21.09.2012г., и двете на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич. Неправилно Директорът на ТП на НОИ – Добрич е квалифицирал тази молба като жалба по чл.117, ал.1, т.2 от КСО, с която се обжалват разпорежданията за неправилно определяне или изменение на пенсиите. Изрично в нея жалбоподателката е посочила, че молбата се подава по реда на чл.99, ал.1, т.6 от КСО за изменение на посочените разпореждания поради това, че пенсията е определена в по-малък размер. По същия начин е възприета молбата и от Директора на ТП на НОИ – Добрич, който в мотивите към решението си е посочил, че искането на жалбоподателката е за преразглеждане на пенсионната преписка поради неправилно определяне на размера на пенсията й, като разпореждането (второто) бъде изменено съобразно с разпоредбите, действащи към момента на придобиване на правото на пенсия. Въпреки че е преценил, че е налице искане за изменение на пенсионните разпореждания, решаващият орган е разгледал молбата като жалба по административен ред и е постановил решение по нея по реда на чл.117, ал.3 от КСО.

Съгласно чл.98, ал.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Когато се прецени, че пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер, разпореждането по чл.98 от КСО може да се измени или отмени по реда на чл.99 от КСО, но от органа, който го е издал, а това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Т.е. налице е фиксирана законова компетентност, която не може да се променя, респ. изземва от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

В случая е подадена точно такава молба за изменение на пенсионните разпореждания на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, поради което компетентен да се произнесе по нея е бил само и единствено органът, който ги е издал или Началникът на отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ - Добрич. Затова, като е разгледал молбата като жалба, придавайки й съдържание, каквото жалбоподателката не е поддържала, и я е оставил без разглеждане в частта относно първото разпореждане поради просрочие, а я е отхвърлил в частта относно второто разпореждане поради неоснователност, Директорът на ТП на НОИ – Добрич е постановил един недопустим административен акт, който е извън неговите прерогативи по закон. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен на основание чл.146, т.1 от АПК, поради което съдът следва да прогласи нищожността му по реда на чл.172, ал.2 от АПК, независимо че липсва искане за това, с оглед на чл.168, ал.2 от АПК. Действително разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО позволява изменение или отмяна само на влезлите в сила разпореждания по чл.98 от КСО, а към датата на подаване на молбата по чл.99, ал.1, т.6 от КСО второто разпореждане все още не е било влязло в сила, тъй като не е бил изтекъл тримесечният срок за обжалването му. Това обаче не променя характера на молбата, нито пък дава възможност на Директора на ТП на НОИ – Добрич да я третира като жалба по смисъла на чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Всъщност това, което е следвало да стори административният орган, е да изпрати заявлението (молбата) на компетентния орган за произнасяне по нея съгласно общото правило на чл.31, ал.2 от АПК. Единствено този орган е имал правомощия да прецени допустимостта и основателността на искането за изменение по чл.99, ал.1, т.6 от КСО и едва неговото произнасяне по същество би подлежало на обжалване по реда на чл.117 от КСО пред Директора на ТП на НОИ - Добрич. В съответствие с това и на основание чл.173, ал.2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на пенсионния орган по чл.98, ал.1 от КСО за произнасяне по молбата на Л. за изменение на пенсионните разпореждания по чл.99, ал.1, т.6 от КСО. При това произнасяне компетентното длъжностно лице трябва да съобрази следните обстоятелства :   

 В случая административното производство се е развило по реда и при условията на §5, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, като единственият спорен въпрос между страните е бил относно размера на отпуснатата срочна пенсия за ранно пенсиониране и срокът, за който тя ще се изплаща.    

 С оглед на специфичния характер на учителския труд, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ при по-благоприятни условия. В § 5 от ПЗР на КСО са уредени два вида учителска пенсия - по ал.2, във вр. с ал.1, представляваща срочна пенсия за ранно пенсиониране, която се изплаща в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, определена по реда на чл.70 от КСО и намалена с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл.68 от КСО, и по ал. 4, представляваща пенсия за учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените, които се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, която се изплаща в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст, като след изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии". За пенсиониране на учителите по реда на § 5, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на КСО не се изисква наличие на определен сбор точки от възраст и осигурителен стаж за разлика от останалите категории осигурени лица. Единствените условия за пенсиониране по този ред са наличието на необходим учителски стаж и навършена възраст три години по - рано от възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, която за 2011г. е 60 години за мъжете учители и 57 години за жените учителки.

Съгласно цитираната по-горе разпоредба, право на пенсия по § 5, ал. 1 и 4 ПЗР на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от учителска длъжност са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. Очевидно е, че преценката на правото на пенсия по § 5, ал. 1 и 4 ПЗР на КСО се извършва към датата на уволнение от учителска длъжност. В същия смисъл е и нормата на чл. 19, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която казва, че моментът, към който следва да се преценява налице ли са за лицето предпоставките по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, е датата на освобождаване от учителска длъжност. Следователно законодателят категорично е уточнил, че условията на посочените текстове трябва да бъдат налице към момента на освобождаване от длъжност, а не към друг момент, поради което следва да се съобразяват действащите към този момент разпоредби. Освен това в чл.94, ал.1 от КСО е посочено, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а това е датата на прекратяване на осигуряването.    

Съгласно действащата към датата на освобождаване на жалбоподателката от учителска длъжност редакция на чл.68, ал.1 от КСО, право на пенсия за ОСВ се придобива за мъжете при навършване на 63 – годишна възраст и осигурителен стаж 37 години и за жените при навършване на 60-годишна възраст и 34 години осигурителен стаж. Изречение второ на същия текст предвижда от 31.12.2020г. тази възраст да се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65 – годишна възраст за мъжете. С изменението на чл.68, ал.1 от КСО, обн. ДВ, бр.100/2011г., в сила от 01.01.2012г., началният момент за увеличение на възрастта за пенсиониране е променен на 31.12.2011г., като увеличението на възрастта е намалено от 6 месеца на 4 месеца. След като на 27.12.2011г. Р.Л. е поискала да й бъде отпусната пенсия на основание §5, ал.1 от ПЗР на КСО и към момента на възникване на правото й на пенсия (27.12.2011г., когато е освободена от учителска длъжност и е навършила 57 години) нормативно определената възраст е 60 години за жените, съгласно чл.68, ал.1 от КСО, очевидно пенсионните органи са определили възрастта за получаване на пълна пенсия и срока, в който пенсията ще се изплаща в намален размер, в нарушение на цитирания текст, както и на §5, ал.2 от КСО, в действащите им към този момент редакции. Не може да се сподели становището на административния орган, че в случая следва да се вземе предвид действащото от 01.01.2012г. пенсионно законодателство. На първо място това е в нарушение на основното правило, че се прилага този материален закон, който е в сила към момента на настъпване на правно значимите факти. На второ място законодателят е фиксирал момента, към който следва да се преценяват материално правните предпоставки за придобиване на право на пенсия по §5, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което приложим е този материален закон, който е част от действащото материално право към този момент. Да се приеме обратното, би означавало да се придаде обратна сила на правни норми, които са влезли в сила след настъпване на правопораждащите правото на ранно пенсиониране юридически факти, което е в нарушение на чл.14 от ЗНА. Най-после подобно преизчисляване на срока за изплащане на пенсията в намален размер чрез промяна на изискуемата пенсионна възраст по чл.68, ал.1 от КСО е във вреда на осигурените лица, което противоречи на принципа за правната сигурност и е недопустимо.        

Видно от данните по делото, при преценката за наличието на материалното право на пенсия по §5, ал.1 от ПЗР на КСО административният орган се е ръководил от действащата към момента на освобождаване от учителска длъжност редакция на нормите (от преди 01.01.2012г.), като е приел, че жалбоподателката има изискуемите осигурителен стаж и възраст, която при старата редакция на чл.68, ал.1 от КСО е била 60 години за жените, т.е. 57 години при пенсиониране на учителките. Същевременно обаче при изчисляване на размера на пенсията в нейния пълен и намален размер пенсионният орган се е съобразил с новата редакция на чл.68, ал.1 от КСО, в сила от 01.01.2012г., като е приел, че възрастта за получаване на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст е вече не 60 години, а възрастта, увеличена с 4 месеца от първия ден на всяка календарна година, следваща 31.12.2011г., която в случая е определил, че ще настъпи на 23.08.2016г. Подобно тълкуване е недопустимо, защото води до смесване и прилагане на две различни действащи в различен период от време редакции на една и съща норма по отношение на един и същ фактически състав. Преценката за размера на пенсията по §5, ал.2 от ПЗР на КСО е неизменна част от преценката за придобиване на правото за ранно пенсиониране по §5, ал.1 от КСО, като и двете са в зависимост от изпълнението на едно и също условие и това е възрастта за пенсиониране при учителите, която пък е обвързана с общата пенсионна възраст по чл.68, ал.1 от КСО. Ето защо, не може при отпускане на пенсията за ранно пенсиониране на жалбоподателката и при изчисляване на размера на тази пенсия, които са елементи от един общ фактически състав, да се изхожда от различна величина на изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО. Освен това, ако се приеме, че в случая е приложима редакцията на чл.68, ал.1 от КСО, действаща след 01.01.2012г., то тогава изобщо не би възникнало и правото на ранно пенсиониране на жалбоподателката поради липсата на изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО, която според изчисленията на пенсионния орган се равнява на 61г. и 8 м.   Следователно неправилно и незаконосъобразно е разбирането на пенсионния орган, че месеците, недостигащи на лицето до навършване на възрастта му по чл.68, ал.1 от КСО, се определят според редакцията на нормата от 01.01.2012г., независимо дали началната дата на пенсията е преди или след 01.01.2012г. Не води до друг извод и цитираната в оспореното решение разпоредба на §4б от ПЗР на НПОС. Според нея, пенсиите по §5 от ПЗР на КСО, които са отпуснати с разпореждания, издадени до 31.12.2011г., се изплащат от Учителския пенсионен фонд до изтичане на сроковете, които са определени в разпорежданията. Тази разпоредба цели да уреди произхода на средствата за изплащане на пенсиите по §5 от ПЗР на КСО и няма нищо общо със законовите изисквания за възникване на правото на ранно пенсиониране, релевантният момент за наличието на които си остава датата на освобождаване от учителска длъжност. Дори и да се приеме, че тя е относима към начина и срока на изплащане на пенсията за ранно пенсиониране, то пак важат разпоредбите на §5 от ПЗР на КСО и чл.68, ал.1 от КСО в редакциите им от преди 01.01.2012г. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се установява друг момент за преценка на правото на ранно пенсиониране, различен от този, регламентиран в КСО, поради което разпоредбата на §4б от ПЗР на НПОС не следва да се прилага като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг. Обратното би означавало да се наруши забраната признато със закон материално право да се ограничава с подзаконов нормативен акт, както и да се признае обратна сила на този подзаконов акт, преуреждайки едно вече възникнало материално правоотношение.  

  От всичко изложено дотук следва извода, че възрастта за пенсиониране трябва да бъде определена съгласно действащата нормативна уредба към 27.12.2011г., от който момент е налице прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката. От този момент пенсионният орган е отпуснал пенсията за ранно пенсиониране по §5, ал.1 от ПЗР на КСО. Към същия на Л. не са достигали 36 месеца до навършване на 60-годишна възраст, тъй като следва да се вземе предвид възрастта за пенсиониране по чл.68, ал.1 от КСО, в редакцията, която е била в сила до 31.12.2011г., т.е. преди изменението й, обн. в ДВ бр.100/2011г., в сила от 01.01.2012г.                     

По изложените съображения, след обявяване на нищожността на оспореното решение, делото следва да бъде върнато на компетентния орган по чл.98, ал.1 от КСО за произнасяне по молбата на Р.Й.Л. по чл.99, ал.1, т.6 от КСО при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона относно начина и срока на изчисляване на пенсията по §5, ал.2 от ПЗР на КСО, във вр. §5, ал.1 от ПЗР на КСО.                              

Съобразно изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО, Директорът на ТП на НОИ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи платен адвокатски хонорар.                                 

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 1/09.01.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р.Й.Л. *** срещу разпореждане № **********/15.05.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич, и е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №  **********/21.09.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за произнасяне по молба с вх.№ МП 14661/10.12.2012г. на Р.Й.Л. *** за изменение на разпореждане № **********/15.05.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич и разпореждане №  **********/21.09.2012г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ – Добрич, на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.                            

          ОСЪЖДА Директорът на ТП на НОИ – Добрич да заплати на Р.Й.Л. ЕГН ********** *** сумата от 150 лева, сторени разноски по делото.                     

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Административен съдия :