Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Добрич,  14.03.2012 год.

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА Г.

                                                                                               ТАНЯ Д.

При участието на секретаря И.Д. и прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ разгледа докладваното от съдия ТАНЯ Д. кас.адм.н.х.д. №17/2012 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „КАЛИНА-М”ЕООД, със седалище гр.Добрич, представлявано от Р.М.Н., подадена чрез адв.Г.Г. ***, срещу Решение №198 от 28.11.2011г. по а.н.х.д. №383/2010г. на РС – Балчик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №10-5336/01.09.2010г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършеното от него административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален касов бон за извършена продажба.

Според касатора, обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд приема, че е налице плащане, респ. задължение за издаване на фискален фон, като се излагат доводи за недоказаност по делото на факта на извършено плащане при продажба на напитките, описани в наказателното постановление. Сочи се, че контролните органи не са изследвали и установили произхода на наличната в касата сума. Твърди се, че районният съд не е обсъдил факта, че за извършената продажба е издаден фискален бон, което се установява от контролната лента от 21.08.2010г., а по-късното му издаване се обяснява с обстоятелството, че на процесната маса има незакрита сметка към момента на проверката. Изтъква се, че за отчетените със служебните бонове поръчки са издадени фискални бонове след приключване на масите, а оборотите, регистрирани с тези служебни бонове са отразени като приход на дружеството след издаване на фискалните бонове. По изложените доводи касаторът счита, че не е налице извършено от него нарушение. Неправилен, според касатора, е изводът на съда, че размерът на наложеното наказание е съобразен с тежестта на административното нарушение. Излагат се доводи за маловажност на случая, респ. за неправилност на извода на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона мининмум.

Ответникът ТД на НАП-Варна, представляван от юриск.П., счита жалбата за неоснователна и се иска съдът да остави в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Становището на прокурора при Окръжна прокуратура–Добрич е за основателност на жалбата, пледира се за отмяна на първоинстанционното решение, предвид липсата на мотиви на БРС защо не се приема, че случаят не е маловажен.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, която има правен интерес от оспорване и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу наказателно постановление №10-5336/01.09.2010г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.25, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че в хода на производството не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е направил извод, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение, установено на 21.08.2010год. при извършена проверка от служители на НАП /за което е съставен протокол №0029514/, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от въведен в експлоатация фискален касов апарат при извършване на продажба на 47 броя енергийни напитки по 5 лева, общо на стойност 235 лева на физическо лице в търговския обект Дискотека “Фантастико”, находящ се в КК Албена и стопанисван от „КАЛИНА-М”ЕООД, със седалище гр.Добрич, представлявано от Р.М.Н.. За извършената продажба е издаден служебен бон №1709/21.08.2010г. в 00,48ч. Съдът е приел, че наложеното административно наказание-имуществена санкция в размер на 1 000 лева е правилно и справедливо определено, при съобразяване тежестта на нарушението и конкретната фактическа обстановка.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно, като постановено при правилно приложение на закона /с изключение на извода за законосъобразност на определения от наказващия орган размер на наказанието/ и без да е допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила /касационни основания по чл.348 от НПК/. Изводите на съда се основават на правилна преценка на фактите, които се установяват от доказателствата по делото.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Фискалната касова бележка /фискалният бон/ /според ал.2 на същата норма/ е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство.

Съгласно Наредба №Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговски обекти чрез фискални устройства /в частност чл.25/ фискалната касова бележка задължително се издава за всяка продажба при извършване на плащането и следва едновременно с получаване на плащането да се предоставя на клиента фискалната касова бележка.

Неоснователно е твърдението на касатора, че не са налице доказателства за извършено плащане на конкретните по делото напитки, респ. че не е имало задължение за издаване на фискален бон за извършената продажба. От приложените по делото служебен бон и междинен дневен финансов отчет към 01,12ч на 21.08.2010г., се установява, че с ЕКАФП е регистрирана със служебен бон сумата в размер на 235 лева /за 47 броя енергийна напитка по 5 лева/, която сума, заедно с маркираната от оператор Яница №01 сума със служебен бон в размер на 194 лева, общо възлиза на 429 лева – така както е посочено в дневния финансов отчет /л.13 от делото на РС/. Касовата наличност, която е установена за това фискално устройство е 472 лева, т.е. 43 лева повече от сумата по отчета на служебните бонове /видно от посоченото в протокола за извършената проверка от 21.08.2010г. и от приложената по делото бележка, подписана от бармана – л.13 от делото на РС/. В този смисъл е налице безспорно установена сума в касата на ФУ, която сума не е регистрирана като постъпила в следствие на извършено плащане на поръчката, за която е издаден служебен бон за 235 лева. Фактът, че сумата в касата е и от извършено плащане във връзка с продажбата на въпросните 47 броя напитки се обосновава и от обстоятелството, че липсват доказателства процесната сума да е въведена в касата не във връзка с конкретната продажба. Въвеждането на суми като касовата наличност е логично да се приеме, че са от извършени плащания по продажби, а в случая е налице и несъществено несъответствие между сумите в касата и сумите по служебните бонове. Още повече, че законодателят е предвидил изричен ред за въвеждане и извеждане на суми от касата. По аргумент от чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-18 “Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. След като е налице плащане за съответната напитка, респ. налице е задължение за издаване на фискален бон и е без значение дали сметката на процесната маса е закрита.

            Фактът дали в последствие, след установяване на нарушението, е издаден или не фискален бон, т.е. продажбата е отчетена, не може да се приеме за основание за отмяна на наказателното постановление. Това обстоятелство има значение при определяне размера на наказанието.

Настоящата инстанция счита, че нарушението, изразяващо се в нерегистриране на оборот от продажби - неиздаване на касови бележки за извършени продажби, е нарушение с висока степен на обществена опасност, което е в ущърб на установения правов ред по отношение на фискалната система. При незачитане на изискванията на закона се засягат гаранциите, които закона създава при регулиране на правоотношенията в областта на фиска. Съдът намира, че процесното нарушение не може да се определи като маловажен случай, доколкото конкретното деяние не се характеризира с незначителност на вредните последици и не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Предвиденият в чл.185, ал.1 от ЗДДС минимален размер на имуществена санкция е 500 лева, а максималния размер е 2 000 лева. Административният съд приема, че определеният от наказващия орган размер на наказанието – 1 000 лева несъответства на тежестта на конкретното нарушение и на конкретните установени по делото обстоятелства, т.е. наказващият орган и районният съд неправилно са приложили разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Като се има предвид, че нарушението е извършено за първи път и това представлява смекчаващо обстоятелство, както и предвид факта, че все пак е наличен и служебен бон, както и че в последствие е издаден и фискален бон, целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, според настоящия състав, се постигат и с налагането на имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер – 500 лева. След отмяната на това основание на решението на районния съд, следва наказателното постановление да се измени като се намали размера на наложеното наказание.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за неговата отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение №198 от 28.11.2011г. по а.н.х.д. №383/2010г. на РС – Балчик и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление №10-5336/01.09.2010г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Варна, в частта, с която на „КАЛИНА-М”ЕООД, със седалище гр.Добрич, представлявано от Р.М.Н. е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева, като намалява размера на санкцията на 500 /петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.