Р Е Ш Е Н И Е

     /01.04.2010 г., гр. Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, гр. Добрич, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

           При участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 74/2010 г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. /глава Х/ от АПК.

           Образувано е по жалба на Областен управител на Област-Добрич срещу решение № 11-8 по протокол № 11 от заседание на Общински съвет-гр. Ген. Тошево, проведено на 22.12.2009 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45и от ППЗСПЗЗ е дадено съгласие да бъде извършена промяна в картата на възстановената собственост от “пасище, мера” в “др.с.с.територия” и да се трансформира от публична в частна общинска собственост на имот № 012124 в землището на с. Конаре, Община Ген. Тошево, ЕКАТТЕ 38217 и е възложено на кмета на общината изпълнението на решението. 

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, предвид неспазването на процесуалните правила при издаването на решението и противоречие с материалния закон.

           Ответната страна не изразява становище по жалбата.

            Добричка окръжна прокуратура не е конституирана, като страна по делото.

           След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Със заповед № РД-11-01-01/05.01.2010 г. на областния управител на Област-Добрич оспорваното решение е било върнато за ново обсъждане на Общ.С.-Ген.Тошево като в законния срок няма данни за произнасяне.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

 От фактическа страна:

Видно от протокол № 11 от заседанието, проведено на 22.12.2009 г., при поименно гласуване, от 16 гласували, с 9 гласа “за”, 1 “против” и 6 “въздържал се”, Общински съвет Генерал Тошево приема решение № 11-8, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45и от ППЗСПЗЗ е дадено съгласие да бъде извършена промяна в картата на възстановената собственост от “пасище, мера” в “др.с.с.територия” и да се трансформира от публична в частна общинска собственост на имот № 012124 в землището на с. Конаре, Община Ген. Тошево, ЕКАТТЕ 38217 и е възложено на кмета на общината изпълнението на решението. 

Производството по издаването на решението е започнало във връзка с инвестиционно намерение на “АГРО-МАР” ООД, гр. Варна за построяване на соларен парк за добив на електроенергия от възобновяеми източници, както и за обработка на зем. земя и добив на зем.продукция. Изготвена е по преписката експертна оценка на имота с определяне на пазраната му стойност. Видно от акт за публична общинска собственост № 3276, съставен на 27.11.2009 г. /л. 20 от д./ имотът, предмет на заповедта, представляващ пасище, мера, е с площ от 130,647 дка и е с данъчна оценка в размер на 9635,20 лева. Проектът за вземане на процесното решение е внесен с докладна записка от председателя на Общ.С.-ген.Тошево на 15.12.2009 г. /л. 11/.

От правна страна.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административнопроизводствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая волята на органа относно упражненото от него право е ясна, а последващият контрол по приложението на закона спрямо посочените факти е възможен. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му.

Процесното решение страда от множество пороци като са налице нарушения, както на процесуалните правила, така и на материалния закон.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 случаи. От материалите по преписката може да се изведе наличието на основание по чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ за провеждане на такава процедура, с оглед наличието на инвестиционен проект, свързан със социално-икономическото развитие на общината, а именно изграждане на соларен парк.

При проведеното гласуване обаче, е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗОбС, съгласно която решенията на общинския съвет за трансформация на общинските имоти от публична в частна общинска собственост се приемат с мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците, както и тази на чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ, според която решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на предназначението мерите и пасищата се взимат с мнозинство три четвърти от общия брой на общинските съветници при спазване на специалните закони. Видно от протокола, приет по делото само 9 от гласувалите 16 общински съветници са гласували “за”, което е под минимума от 11 гласа, необходим за приемането на това решение и то, ако се приеме, че това е общия брой на общинските съветници, докато в протокола е вписано – “гласувалите”. Във всички случаи обаче, решението не е взето с необходимото мнозинство от ¾ от общия брой на съветниците. Липсват каквито и да било мотиви по представената преписка, както и доказателства за спазване на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи, както и на условието, че не е налице недостиг от земи за нуждите на животновъдството, съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Самото решение не е за даване на предварително съгласие за промяна на предназначението, а се взима окончателно такова като не е определен срок на валидност на предварителното съгласие.

Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗСПЗЗ промяната на предназначението на мерите и пасищата за нуждите на юридическо и физическо лице се допуска, след като в полза на лицето бъдат учредени ограничените вещни права по ал. 4 – предоставянето на ограничени вещни права и сервитути. Никъде в решението не се предвижда предоставянето на такива права на съответното юридическо лице.

Следващо нарушение в процедурата по издаването на решението е на чл. 25, ал. 10 от ЗСПЗЗ, според който решенията по ал. 5, както и за промяна на начина на трайно ползване на мерите и пасищата за други земеделски нужди, се приемат след провеждане на общо събрание на населението по реда на глава четвърта от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Такова събрание на населението няма данни по делото да е било провеждано и решение в този смисъл липсва.

В чл. 45и, ал. 1-3 е уредена процедурата по промяна на начина на трайно ползване на мери и пасища - общинска собственост за други земеделски нужди. Според същата, това става по решение на общинския съвет, прието с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците, въз основа на скица проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване, която представлява неразделна част от решението на общинския съвет. Скицата проект в цифров и графичен вид се издава по искане на кмета на общината от общинската служба по земеделие, а за имоти, разположени в землища, за които е одобрена кадастрална карта, скицата проект за отразяване на предвижданата промяна в начина на трайно ползване се изработва въз основа на данни от кадастралната карта и кадастралните регистри от правоспособно лице. Тази процедура също така не  е спазена при издаване на процесното решение като липсва издадена скица-проект, която да съдържа съответните реквизити. 

От всичко гореизложеното следва, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и  издадена в противоречие на материалния и процесуалния закон и като такава следва да бъде отменена.   

           Разноски не се претендират от страните по делото, поради което такива не следва да се присъждат.

           Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И:

 

           ОТМЕНЯ решение № 11-8 по протокол № 11 от заседание на Общински съвет-гр. Ген. Тошево, проведено на 22.12.2009 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45и от ППЗСПЗЗ е дадено съгласие да бъде извършена промяна в картата на възстановената собственост от “пасище, мера” в “др.с.с.територия” и да се трансформира от публична в частна общинска собственост на имот № 012124 в землището на с. Конаре, Община Ген. Тошево, ЕКАТТЕ 38217 и е възложено на кмета на общината изпълнението на решението. 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

 

 

                                                                                                СЪДИЯ: